Dnevnik.bg

Какъв е този миш-маш? Живков отдавна почина и сега бивш негов гавазин се опитва да го наследи във всички отношения. Успява поне да развеселява народонаселението, електората и останалите. Засега.

Много слабо, другари!
Бива ли другарят Борисов да не може да се познае.
Трябваше по-пряко, защото той няма достатъчно алегорична мисъл и току виж не разбрал нищо от статията, понеже не е свързана с любимата му пожарна.

БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ЗАБАВНО НО ВСЪщНОСТ Е ДОСАДНО !

Пропуск на хроникьорката Русева: и след това първият държавен и партиен ръководител отиде да направи мачле в Банкя.

тази журналистка, но ми се струва, че се е поувлякла в едно оригиналничене, което на моменти изпростява...

Че е подигравка с ББ, подигравка е. Че е мнооого силно завита със страх, така е.
Но е тъжно.

"- Що се касае до нашите енергийни договорености с Москва, аз ясно заявих в Кремъл и лично на другаря Путин, че нашите народи, като православни народи, векове наред са утвърждавали съществуващите приятелски отношения между нас - обяснява първият ни държавен и партиен ръководител."

"- И все пак какво става с атомната централа?

- По тая тема не говорим! - срязва го Първият."

Можеше и по-смело, но пък ...
Знае ли човек. Навремето, един журналист взел че написъл статията "Не ме изкушавайте лицемери", и го вкарали в затвора. Там пък някакъв циганин го удушил....Може и по-назад да се върнем. Един друг журналист през 1924 публикува "И свет во тме светится...". Него пък го загърлят(удушават с тел) в казармите край Ломски форт...
Един друг пък го убиват от бой на 10. 09. 1944, трети скоро го пребиха с железа...
Разбирам я Любослава...

И да не беше паднала стената,
пак Б. Б. щеше
да е премиер на страната!!!

Б. - премиер, а Станишев и Първанов в камионетката, щото социализъмът НЕ се оказа недоносче.

Няма как да се прави аналогия Живков-Борисов. България е друга държава. Първо, имаме още едно правителство - това в Брюксел. И то е по-важното. Спря парите и притисна предишните крадливи властници така, че избирателите ги бламираха. Ако Борисов не се справи, ще бламират и него. При Живков нещата се решаваха от Москва, не от избирателите. Още по-тъпо е да се сравняват Брюксел и Москва. Малък народ като ирландския за малко не препъна Евросъюза. Същото едва не направи чехът Вацлав Клаус. В Евросъюза и най-малките имат право на вето и достойно представителство. Що се отнася до Борисов, това че вади кирливите ризи на предишните дразни някои, но се харесва на галямото мнозинство. Пък има и превантивен ефект. Борисов е харизматичен политик и държавник от рода на Берлускони, или Саркози - няма защо да го слагаме до Живков. Живков беше друга опера, друга епоха.

До коментар [#17] от "Китаец":
леле мале. то и при нас въздуха е насран особено софийския но тия снимки...
дори "щастливия" соц е противен. снимки на Едуард Буртински:
http://www.edwardburtynsky.com/WORKS/China/China/CHNA_MAN_17_05.html#
http://www.edwardburtynsky.com/WORKS/China/China/CHNA_MAN_11_05.html#
http://www.edwardburtynsky.com/WORKS/China/China/CHNA_MAN_04_04.html#

http://www.edwardburtynsky.com/

Стилът имах предвид просто се е увлякла и на мен ми простее някакл Но иначе е талантлив човекр чела съм и идругите нещал

Авторката се е увлякла в антиутопията си и е пропуснала, че Тодор Живков умира през 1998. Днес щеше да е на 98 години и при цялата геронтофилия на комунистическите режими, щеше да е невъзможно да е на поста си, дори и съветската империя да беше непокътната и при цялата геронтофилия на .

Освен това оставката му е приета от Политбюро на 9 ноември -- в деня на падането на Берлинската стена, а не след това. На 10 ноември Политбюро подлага вече приетата оставка на гласуване на пленума на БКП, но тя вече е властови факт, а не следствие от падането на стената. Заглавието на статията е неточно.

И накрая: как така хем Берлинската стена не е паднала, хем Путин е на власт. Със сигурност ако Съветският съюз беше продължил да съществува, Горбачов щеше да е на власт много след 89-та, защото в СССР нямаше да има демократични избори. Оттам насетне почти сигурно е, че поредицата Елцин/Путин/Медведев щеше да изглежда различно.

Сарказмът нещо куца, вместо него - простотии...

До #34: основната мисъл я хващам добре, но хипотезата би могла да е интересна, само ако е допустима, поне във въображението. Така написана, ми е безинтересна. Звучи пропагандно. Прекалено в стила на 70-те, сякаш 80-те не са се случвали.

Не съм съгласен с теб, че всичко щеше да е същото. Вероятно наистина щеше да се върви към някакъв китайски модел в целия соц лагер. Не казвам, че това би било добре, но е вероятно.

На второ четене не харесвам и това, че Любослава Русева използва това стихотворение на Стефан Цанев. Не съм фен на изявите му след 89-та, никак не харесвам "Български хроники", но през 80-те поезията му беше по-скоро десидентска, много далеч от това стихотворение от 66-та. Т.е. това е някакъв негов път, който Любослава с лекота решава да пренебрегне, за да и се получи антиутопията.

1 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

...

26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

Числа 14

До коментар [#34] от "Борис":

Хич не се е увлякла, амма ти не си гледал това : http://www.youtube.com/watch?v=SS3osf86grg&feature=related

Мвоо интересно става след 1:56.
Борисов още не се е сетил за убития си дядо. Той дядото е за вътрешна употреба. Тук кмета си говори с пропагандаторите на Путин...

"Борисов е харизматичен политик и държавник от рода на Берлускони, или Саркози - няма защо да го слагаме до Живков."

Саркози и Бойко - айде дръж се! Саркози не е доктор на пожарникарските науки, нито бивш гангстер!

=== СУЛЛА пиши по-често в блога.

Ти си бачкай, а за мене пачките.

Незнам защо - но винаги се колебая сериозно дали да отделя необходмитоо време да прочета внимателно какво е написала тази авторка - изкушава ме потенциалния "инсайт" - но съмнението ми, че ще го 'провидя' е толкова кардинално, че в 80% от случаите не ми се захваща...

Тук още първото изречение ме отказа...не искам да чета за това ...

А за сравнението между ББ и Живков, което вече се прокрадва съвсем настоятелно и на други по-така места в нашата мила родна журналистика - след като ние сме електората, който по един или друг начин го е избрал (гласувайки или негласувайки за него) - незнам как можем да се дистанцираме - особено в днешно време - където всеки от нас може да замине в Нова Зеландия, ако не му изнася -

Аз мисля, че нося отговорност за това, че ББ е премиер, въпреки, че никога не съм гласувал за него - и бих се запитал дали той може да се учи и развива - а не бих правил тъпи сравнения, в които няма нищо което да ме вдъхнови и макара да гледам напред с енергия и надежда -

Ти пък за кво се бориш бе нещастник.

Всеки знае, че да ти имат вяра, ти ТРЯБВА ДА СИ ЧЕСТЕН.
Любослава, България се нуждае БЕЗКРАЙНО МНОГО от хора като вас, ЗА ДА ИМА ИСТИНСКИ МИР И ЩАСТИЕ. Твоя успех и усърдие ДЪЛБОКО СЕ ЦЕНЯТ.

Браво, реториката вие РИТМИЧНА И БАЛАНСИРАНА РАЗМЯНА НА МНЕНИЕ. Интересен е факта, че семената на истината трябва да се инжектират на читателя, за да придобият пулсиращ живот чрез емоции. Омайващо е, че истинските намерения на Т. Живков не биха се открили, без те да бъдат свободно разобличени след падането на стената.

Само когато СТРАХЪТ от враговете ни изчезне, само тогава ЩЕ СПРЕ И УНИЩОЖЕНИЕТО НА ЧОВЕК ОТ ЧОВЕКА и ЕПОХАТА НА ХАРАКТЕРА ще ТРИУМФИРА. За съжяление Берлинската Стена това НЕ ГО ПОСТИГНА.

И аз имам сувенир, семе от тази АНТИУТОПИЯ, парче от берлинската стена.

Дрън, дрън, дрънканици.

И какво се роди от туй твойто семе от берлинската стена? Каква ти е далаверата? Отворен съм за всекакви далавери.

До коментар [#42] от "костов":

Стига бе, цървул. Да не би само ти да отглеждаш деца?
Не стига, че осрахте страната, ами и искате и аплодисменти.

като идея е готино, но не е доизпипано.

Носталгиращи другарки и другари се човъркат с химикалките отзад, но не се получава некогашният комсомолски плам и реактивна тяга.

А бехме млади...

Историческият Априлски пленум ни направи космически известни. Лично уважиха Неребето братски концлатеристи от близкия за всяко савецко сърце СССР, както и от Острова на Свободата: Хрущев, Гагарин, Кастро...

Гагарин постави рекорд в преодоляването на земното притегляне... за известно време.

Благодарение на мъдростта на Първия партиен и държавен ръдоводител, Неребе достигна висините на развит, зрял, презрял и свръхпрезрял социализм.

Нещо повече. Др. Живков не само раздуха Червената идея, но роди и Синята.

Синята идея бе отпочната с вратовръзките на малки
чавдарчета възпитавани в идеалите на бригада Ашар пардон Чавдар.

Черно червени и черно сини конкурент неблагодарници обаче, краднаха идеалите на Ноемврийския пленум и... не е за разправяне.

Дурак, права е критиката срещу вас.

Реви си за тодорживковския социализъм не 20, а 100 години ако можеш и щеш. Но не прави този свой проблем проблем на други.

Аман от социалистически наглеци.

костов
* 42

"Честнор омръзна ми да плачете за вашия социализъм. Ние станахме на 20 години, а вие още си търсите старото."

Слушай, "дете на прехода", през тия 20 години ние, по-дъртите, те хранехме, обличахме, грижихме се да ти е топло, да има за теб учебници и т.н. Че и пари за цигари и бира ти осигурявахме, пък и още го правим. Да не говорим, че живееш в панелка, построена и платена от нас. Та, когато отгледаш свои деца на 20 години, тогава философствай.

Хубу де, всеки има и лоши дни, не драматизирайте толкова. Другия път пак ще е на ниво.

Той Бойко няма да разбере, много е сложно за него, ама неговата (не)официална PR-ка Галя Прокопиева да не вземе да се ядоса и да ни отнеме една от малкото радости да четем Любослава Русева.

Някои се дразнят от сравнението на Борисов с Берлускони и Саркози. Няма спор, че имат различно образование. Става дума за личен рейтинг, комуникация, решителност. По отношение на личния рейтинг Борисов изпреварва и двамата. Не им отстъпва и в решителността. Но едно е Италия или Франция - друго България - едва излизаща от мъртвата хватка на две бивши източни империи, най-бедната и най-корумпирана страна в Европа. Точно затова хората не се притесняват от някакъв авторитаризъм. Такива вълнения, трепети и страхове витаят в нежните и деликатни души на автори като Л. Русева. Интернетфорумите, горещите телефонни линии, разговорите на хората сочат други притеснетния и страхове. Не дори и за насъщния, а притеснения дали ще си платят управниците от предишните две правителства, които ги докараха до тук. Дали пак всичко ще се размине и - който крал, крал, преходът завърши, в което ни убеждава Андрей Райчев. От това се притесняват хората.Ако иде реч за наченки на авторитаризъм поне до изборите имаше и такива страхове. Страхове и притеснения как е възможно лидерът на една малка етническа партия да се изживява като некоронован крал, който разпределя всичко в държавата - от паричните потоци, до постове и други благини. Или както сам се рекламира - аз управлявам управляващите. Борисов не иска да се постави на мястото на Станишев и Кобурготски. Иска да си управлява. Нещо лошо?

Стар лаф на нов глас:
"Отворя вестник - ББ. Отворя радиото - ББ. Отворя телевизора - ББ.
Сега съм си купил една копърка и не смея да я отворя..."

Наистина, Любослава има много по-сполучливи фейлетони, но и този не е лош.
Говори много на онези, които помнят социализЪма.

Евала!

===
* 44

Десети ноември. Плачи да плачем!От известно време наблюдавам една непоколебима закономерност: всяка година по това време става десети ноември. И като стане десети ноември, медиите задават вечния си въпрос, който, види се, намират за много оригинален и журналистически остър: „Вие кога живеехте по-добре – преди десети ноември или сега?”.
...

Както се казва-със стари курви, нов бардак!
Честито.

това не е добре написано. а можеше...

Любослава Русева, БРАВО, яко е

браво на автора.
но от два три дни не мога да разбера когато слущам БНР и гледам БНТ коя е датата 10. 11. 2009г. или 10. 11. 1989г.
тия две медий са били 20г. във фризера.

Не харесвам авторката само заради едно-никога не забива стрелата в десятката, а се върти около някаква тема-жужи,но не хапе.И МИ става ску4но.Но тя си е права,за да може да се публикува днес трябва много да се внимава-знаем у кого са парите,хляба,сиренето.ПиШи,мило,пиШи-дума дупка не прави.Женският мозък си е така устроен,да врънка,да мрънка,но никога да не отиде надълбоко.Природа-ИН енегията е студена,спокоина,повърхностна,докато ЯН-ът е гореЩ,търсеЩ и експлозивен.Жени воиводи има само в песните.

Това е краят на БСП - МАФИЯТА - от олигарси ченгета на ДС , ГРУПИРОВКИ това е организираната престъпност във България всички на СЪД.

Скучно е и не е оригинално като хрумка, авторката има такива залитания. И, разбира се, ужасно дълго и разлято.

В този ден на Велика Интернационална Носталгия
по доброто старо време
изпъква на преден план мистерия душевна
крупная, неразрешимая:

Самотен ли е Болшевикът?

Възможно ли е един Правилно Колективизиран Болшевик да е самотен?!?

Разнообразявай си стила,ти,пишещия под различни никове и все анонимен!Нали вече не те е страх?Или рефлекса на ,как го каза,*кучето на Павлов* при тебе се задейства всеки път при споменаването на тато циганина и партията му - ала матросов!

Русева умее да събужда съвестта на задремалите... Непробудните са мъртви. Пристъпва към Историята с чисти ръце. В края на краищата тя свежда случилото се в страната ни до възникналата необходимост да се реши:: диктатура или демокрация, простотия или разум. Мисъл, а после и решение...

Баре цитирай некой ник или номер на коментар
да разберем за какво плещиш, другарю.

todor_kochev
Весело
* 87

Разнообразявай си стила,ти,пишещия под различни никове и все анонимен!Нали вече не те е страх?Или рефлекса на ,как го каза,*кучето на Павлов* при тебе се задейства всеки път при споменаването на тато циганина и партията му - ала матросов!

Много добре! Много елегантно! Имайте малко чуство за хумор.
За кой е искала да пише Тошо ли ББ ли ... то в това е гъдела. Но СТИЛА го е докарала точно! По-младите не знаят, някой не помнят или не искат да си спомнят. Но честно казано докъто го четях ме хвана страх. Знам че някой хора го жадуват това време но самата идея че може да заседнеш и да живееш в една държава, в един град, в един квартал, в един блок от раждане до смърт. И същото с работата, колегите, с колата ... ужас!!!!!! Кафка! Аз още поне веднъж в месеца имам кошмари че съм в Тошова България. Господ да благослови Рейгън че ги докара до банкрут и се сгромолясаха в собствените си лайна.

Затуй сме,значи,на туй дередже!Ян-ът не го бива.Ян,ян,ама български!

Твоята памет не си ти.Ти си съзнание,паметта е съдържание.Но паметта е цялата жизнена енергия на егото.Паметта разбира се, е стара и се страхува от новото.Новото може би е обезпокоително,може да е трудно смилаемо.Новото може да носи някакви неприятности.Ще трябва да се променяш и пак да се променяш,колкото и трудно да изглежда.В света,в който живеем,постоянна е само промяната.Останалото е смърт.

Значи ЦЕЛТА е постигната.

Стилът е само средство.

ккк
* 90

Много добре! Много елегантно! Имайте малко чуство за хумор.
За кой е искала да пише Тошо ли ББ ли ... то в това е гъдела. Но СТИЛА го е докарала точно! По-младите не знаят, някой не помнят или не искат да си спомнят. Но честно казано

докъто го четях ме хвана страх.

Ха-ха-ха - тъжно!

Поздрав за всички, които славят "Китайското чудо"!http://www.youtube.com/watch?v=HxaqkzuGuM8&feature=related

Шестима в една лодка (без да се брои кормчията)

Раз-два, раз-два... Греблата равномерно се вдигат и потапят, раз-два и лодката помръдва сантиметър напред. Покрай нас десетки лодки се плъзгат надолу по реката, набират скорост, още малко и ще литнат. За миг се мяркат лицата на хората - ухилени и самодоволни, захвърлили греблата, някои дори са потопили босите си ходила във водата. Гледат си кефа, с други думи.
- Тези са за оплакване - подвикна кормчията и извади компас. - Сбъркали са посоката. А на нас ни е лесно - след километър реката ще стане по-широка и по бавна... Ще гребете леко, радостно, може да остане време и за хапване.
Все това обещава. Само че, след всеки километър реката става все по-тясна и бърза, водата стремглаво се носи насреща ни, беснее, шиба и тресе лодката.
- Колко километра още? - попита един от нас. - Животът ми се изниза в броене...
- Май сме се заблудили - обади се някакъв мъж с очила. - Тук е пълно с водовъртежи...
Кормчията небрежно го погледна и отрони през зъби.
- Глупости! Компасът показва, че плуваме накъдето трябва. Хайде, натиснете греблата! Раз-два, раз-два!
Да, ама някои от греблата са изпочупени, други изгубени. Гребем, кой с каквото му падне.
- Да купим нови весла? - надаваме вопъл.
- Да купим, ама няма пари - намръщи се кормчията.
- Похарчихме ги.
- За какво?
- За общото благо. Купихме свирка за мен и ярки бои... Сега отстрани лодката изглежда по-ефектна...
И си я караме по старому - гребем кой с каквото му падне. Ден и нощ се люшкаме между скални ръбове и водовъртежи.
- Абе, момчета - викна един ден онзи с очилата. - Що не обърнем лодката преди да сме се разбили?
Кормчията обаче се запъна. Толкова време сме били плавали в тази посока, какво щял да си помисли светът, ако я сменим? Пет пари не даваме за света, заявихме, искаме и ние да заживеем като хората. Затова ще сменим посоката.
- Само през трупа ми! - не отстъпи онзи. - Ще продължим по избрания път, каквото и да ни струва това!
- Ще ти струва една баня - рекохме и го изхвърлихме през борда.
Той потъна, показа се на повърхността и като изплю вода, извика:
- Вече е все едно накъде ще тръгнете. За всичко съм се погрижил... Погледнете в краката си, глупаци!
Погледнахме в краката си, а там нищо особено. Само дето лодката пробита.
Орлин Крумов
Вестник "Стършил" бр. 2246

До коментар [#44] от "===":

Поздравления и от мен - рядко ми е попадало такова ценно съотвтетствие на съдръжание и форма

Щом всички са анонимни, това значи, че се страхуват. Ако не от властта, то или от себе си, или от тези, които ги командват...

Влеколепно, много се смях. И е точно така. За съжаление.

До коментар [#41] от "деф3":
" я, Стефан Цанев такива оди ли е писал? Нали беше дисидент нещо... "

Той е ДС-дент

Умно, сдържано, интелигентно, вярно. Сигурно няма да го чуем този човек по форумите скоро. А ако беше "мечтаната" Тошова БГ, май и никога.

ХА...ХА..ХА....ДОЙДЕХТЕ ЛИ НА МОЙЯ......ХА..ХА..ХА...

Гъзоблизец, сбъркан си.

Тази криминална революция на БКП на КПСС все пак бледнее през агресията срещу България през 1944 когато е наложена тоталитарска "демокрация" НРБ сделана от изродската нация Сесесере.

Оттогава, дори от преди 1944, са болшевишките предатели, безбожници, педерасти, седерасти и прочее антибългарска сволоч.

Борн
* 95

Какво ви става,бе хора! Днес е още 9.11 не 10.11. Поне изчакайте до утре. Утре е кръглата годишнина от Великата Криминална Революция ! Честито на всички седерасти и т.н. "демократи", царегъзоблизци и ибрикчии! До нови кражби !

ДА.

Гого
* 100


Щом всички са анонимни, това значи, че се страхуват. Ако не от властта, то или от себе си, или от тези, които ги командват...

Авторката ИЗОБЩО не е имала за цел да се бъзика с ББ. Тя е искала да ни поразсмее с фантазии за ТЖ.
Ама нещо друго се е получило и всеки се опитва да види ББ в главната роля.
Кой знае защо.

Русева разказва какво щеше да е ако Бай Тошо беше все още жив.
Между другото, нека всеки от критикарите по-горе се сети какъв е бил преди 10 ноември, какво е правил на 10 ноември и след това, за да не стане това което е днес.

Майкоооо, колко си тъп!

Простено е на авторите да правят поне един скучен, слаб и необмислен текст годишно. Нали останалите по условие са добри и интересни.

До коментар [#44] от "===":

Поздравления! Не бях чел толкова добър текст скоро!

Какво ли ???..))
Тодор живков щеше да е жив..Имало китайски или саветски "ампули" чудо ..Само за ценни другари..Б.Б. щеше да е зам. шеф на пожарната- да има пари за дрехи, добър стол за хранене и ..лъскава метална шапка..Гоце щеше да е "викач" на ловните походи на Тошо..Във всеки свои "труд" щеше да цитира минимум 5 пъти , мъдрите слова на Първия..Командировките в СССР щяха да оставят незабравими спомени у него..Сергея щеше да превежда злостни империалистически статии и да чака ред пред кабинета на Тошо-за да му ги представя.. Баща му , му помагаше - за да стигне до кабинета на 'генералния".
Някакъв Интернет и кампютри , измислени от американците , съдаваха проблеми..За сега - имаха от тях само в държавните учреждения и някои другари-по списък..Продаваха ги само в Корекома., а произвежданите в Правец- служеха за ..кафеварки...Другарят син на пеко таков-Янчо , ПАК пренесъл контрабандни кожуси от Турция ..Баща му се разкаял и споменал и за алкохолната зависимост на Владко Живков- така че , и на двамата им се разминало..Иван Славков не иска да напуска БНТелевизия и му е напомнено - да намали уискито.и да има повече хорови песни , в прослава на Партията...Людмила, жена му, отдавна не го бръсне, но съветските другари, по липса на работа-я наблюдават..)
Сержант Амиго -от сайтовете- се бори за карта-вече като пенсионер-за станцията на военните в Несебър- трудно е ..Много са - а картите - малко..Оранжевият пушек от Кремиковци е все същият..Все същите , вече пенсионирани бачкачи -от Кремиковци- чакат "евтини" жилища..Няколко младежи се напили и ЗАЯВИЛИ- че не им се чакат 15 години за Лада - и били арестувани в 5-то..РПУ
По случай 24-ти май - 20-30 видни актриси -получиха без ред , с бележка от Първия -правото да си купят МАЗДИ..Някои станаха и софийски жителки..
Дргарката Бокова заслужено наследи баща си-като главен редактор на Работническо дело и от първа страница громеше НАТО, империализма, ООН и опитите на ЮНЕСКО да се бърка във вътрешноте работи на НРБ..Другарят Пенчо кубадински съчетаваше ловните сафарита в Африка с "идейното събуждане на черния континент"..Носеше им томовете на др.Т.Живков..Нормалните софиянци , лежейки под Москвичи, Лади иТрабанти си изкривяхме вратовете, от време на време , когато минеше някой нов Опел, Форд или Мерцедес с чужд номер , покрай нас ..БМВ-етата ги гледахме с възхищение - и нови и стари модели..Дедовците правеха вноски - за Лада - с раждането на внучетата- та да им дойде РЕДА, като станат на 18 години..
На Пленум на БКП- беше преценено , че не трябва да има станции" на мобилни оператори и моб. телефони , защото се нарушавала Националната сигурност...ТИР-шофьорите, все така тайно внясяха по някоя плоча или диск на състави..Йорданка христова пак пееше - за величието на Кастро..ЛИЛИ я пускаха и в чужбина ..Говореше се , че не се е върнала последния път..
Докараха НЕЩО в месарския магазин до нас и..тичам..Друг път-повече..Тичааааамм... Пешо, колбасара ми е приятел, но знае ли човек ??Имало и банани - в показния -до ДЕТМАГ.....

Първото отваряне на комунизма в посока капитализъм не беше Берлинската стена, а в Унгария: границите с Австрия се отварят. Комунизма е най-долното нещо за мен, изгубеното ми детство в последствията му: баща ми ме биеше безнаказано, както и майка ми и сестра ми. Сега е алкохолик и пие ракия, както и през комунизма пиеше. Шофиране пиян през комунизма беше нормално за него. Тровехме се от отровните комини на заводите, някои заболяваха от рак, но това беше маловажно за комунистите: живота на "истинският" комунист беше без значение, другите ги пращаха в Белене. Средна продължителност на живота през комунизма: 52 години, поне 12 години повече през след посткомунистическият период.

# 44 изключителен текст. Прекрасно!!!

До три пъти равния от #44:

И аз живея в същия квартал. Родил съм се, израснал съм и сега живея там в апартамент, купен от родителите ми, които са били, както ти казваш „селяни”, завършили преди 44-та година висшето си образование в София. Сигурен съм, че родителите на твоите родители също са били такива. Всеки в този град е дошъл от някъде в него. Кореняци тук са само хората от Конювица и тем подобните села образували навремето София. Но, ако за столица на България тогава е бил избран друг български град, аз пак щях да живея в него. Както, впрочем, сигурно и ти. Така, че - този квартал е толкова твой, колкото и мой. Но ... ние с теб сме представители на двата различни полюса, които живеят в него. Впрочем, като бебе и аз съм живял известно време „подхвърлен” в чужда къща по начина, който ти описваш. Сигурно не сме връстници, но може да сме били съученици. Toзи квартал е пълен с контрасти. Аз нямам омраза към другите в квартала, но теб мога те разбера и искрено ти съчувствувам, защото много добре знам за какво става дума.

Откровено казано - хареса ми това, което си написал. Моите почитания!

Но ... все пак за мен то си остава една художествена измислица от факти, украсени и дълбоко просмукани с твоите лични чувства и настроения. Не казвам, че нещо от написаното не е вярно, напротив – веднага си личи, че то е абсолютна истина. Но ти си пропил тия факти с едно дълго натрупвано настроение на онеправдан човек, така както, извинявам се за грубото сравнение, маринатата прониква в пържолата и променя вкуса на месото. Сигурно на твое място и аз бих бил в подобно положение. От уважение към написаното от тебе, няма да се занимавам с подробен анализ, макар че имам много какво да ти кажа. Ще ти възразя само на едно място – ако партийният секретар не беше заел мястото на баща ти, в една друга виртуално възможна действителност твоят баща пак щеше да бъде изместен от някакъв друг „безпартиен” или „другопартиен” секретар. Просто такъв е манталитетът на масата от нашите сънародници и той няма нищо общо с цвета на партията, в която те са се намърдали, за да се ползуват от „келепира”, който им се предлага. Един ден този масов манталитет сигурно ще се смени, но това ще стане едва след като всеки един в това общество ще може да покаже най-малко три дипломи – своята и поне две от предишните си поколения. Между другото, нашите синове могат и сега да го направят, но голямата част от масата още не може. В това е проблемът.

Вместо заключение ще приведа един текст от един анализ, който, също както може би и ти твоя, отдавна съм написал:

...

Консенсус против унищожението

Нека да обясним на тези, които искаха отмъщение, че вече са го постигнали – защото днес, за съжаление, не може повече да се колят комунисти по поръчка, както през 1923, 1933 или 1943 година, но в душите на тези, които те мислят за лоши и виновни и чийто труд, настояще и бъдеще ненаситно съсипват вече толкова много години наред, са нанесени дълбоки рани, от които няма да спре да изтича кръв и мъка до края на дните им. Сигурно същото, което става сега с нас, е ставало с техните близки при предишната смяна на системата, преди така неочаквано за всички да блесне светкавицата на тяхното провидение. Ние не споделяме тяхните ценности, но уважаваме човешкото им достойнство и прекланяме глава пред мъката им, която сигурно още не е изстинала.

Сега сме наравно.

Нека да спрем с отмъщенията, защото разрухата ще довърши всички ни. Ако жаждата за реванш и отмъщение престане да разбърква простотията в държавата, утайката на обществото ще падне много бързо обратно на дъното, където й е мястото.

Никакви външни инвестиции

Това е най-сериозната помощ, от която днес имаме нужда и ние можем да си я окажем напълно сами.

Проблемите на държавата

Така най-после разумните ще получат възможността да работят, а неразумните ще загубят възможостта да им пречат. Защото основните проблеми на държавата вече толкова много години наред продължават да се крепят единствено върху факта, че, откакто започнаха “реформите”, нормалните хора са скрили глави с ръцете си, оглушени от трясъка и ослепени от прахоляка на разрухата и чакат да отмине бурята, за да може най-после да започне да се чува гласът на разума.

...

...ей, ...човек # 44:

БЕЗ ДУМИ, САМО мълчание:
БРАВО, шапка долу: Така беше.

По случай Конгреса на Партията, някаква австрийка фирма , 'направи нов , модерен магазин за риба, на бул. Витоша..Имало и "такива" магазини по света, направихме заключение, ние -нормалните..)
Преди Конгреса, кварталният милиионер пак минаваше на проверка, на 'неблагонадежните", в кварталите около НДК..) - да не би някой от нас да има "нерегистрирано" оръжие или ..минохвъргачка..)))
Беше септември и в чест на 9-ти , отново хиляди труженици - лакари, инженери, икономисти , юристи или просто чиновници , бяха изпратени на бригади - в помощ на селското стопанство...Убирането на "урожая" е първостепенна задача на развитото социалистическо общество..)..Копането и ваденето на картофи, моркови, царевица , зеле е особено полезен труд за горните категории трудещи се .
.По телевизията даваха 1031 -ви епизод на филма "На всеки километър"..Полицаят Велински / на Черкелов / ни ставаше все по- симпатичен..).В петък , всички, научавахме и за " вечното строителство на вечния комунизъм ,на съветските другари.
Другарят Тодор Живков увеличи , от него , с 5 лева всички заплати в страната..От време на време .пускаха по някой американски филм , от 60-те за да видим , КАК бият негрите и да сме доволни от..нашия си живот..
Поради спадане на "интелектуалния" потенциал на школата в Симеоново/милицонерската/ . , в Университета отново се набираха кадри, за някои "специални " служби..Комсомолът ги предлагаше ..ИмпериализАма трябваше да бъде разгромен , все пак..По морето водех дълги , делови преговори с едни германци от ГДР-с Вартбург , да ми продадат палатката си - като си тръгнат обратно...Нямаше такива големи , у нас ..
.ВЕЧЕ не плащах "ергенски" данък и ..,бях щастлив..."Глупак си" - ми каза баща ми...Замислих се ...

Минали възражения по миналото

Оценката на миналото може да се прави обективно само от хора, които не са били пряко засегнати и обидени от следвоенния процес на експроприация или от законната или незаконна следвоенна антифашистка репресия и следователно биха могли да направят това сравнение без жажда за мъст и възмездие. Или от хора, които са имали силата на разума да се издигнат над всичко това. Защото в оценката на миналото, ако тя се стреми към безпристрастна обективност, не трябва да се внасят каквито и да било лични елементи.

Хората, които са наследствено обременени с лично съпричастие към оценките на миналото, трябва да имат достатъчно воля и мъдрост, за да преодолеят мощното притегляне на личното и да се гарантират срещу опасността от изпадане във водовъртежа на свързаните с него емоции, които възпрепятствуват нормалното възприятие на реалната действителност.

Оплакванията от несправедливостта на миналото, между впрочем, независимо от това дали и доколко са обективно отражение на истината, рядко привличат някакви нови привърженици, извън вече съществуващите такива и обикновено произвеждат тягостно впечатление върху околните.

Разбира се, личното винаги съществува и да се откъсват хората от него е не само неправилно или непродуктивно, то е направо невъзможно.

Но, когато, освен собственото лично, не присъствува личното на другия или на другите, тогава казваме, че въпросната гледна точка, подход или оценка са необективни и пристрастни. В този именно смисъл и по този именно начин е вярно точно обратното - колкото по-малко лични елементи има в една оценка, толкова повече шансове се дават на нейната дълбочина и обективност.

Ето защо, първо и преди всичко, когато става дума за миналото, трябва максимално да се избягва турбулентно-егоцентриранит водовъртеж на личното.

Впрочем, в новата българска история постоянно се е получавало така, че, след произволите на едната политическа крайност, властта винаги е преминавала в ръцете на другата, която е получавала пълната възможност да осъществи възмездие и разбира се, никога не е пропускала това. Дали и доколко това възмездие е било изцяло в рамките на справедливостта или законите е въпрос, който отдавна има своя исторически доказан и изстрадан и от двете страни отрицателен отговор.

Има и още един отговор, обаче, който върви заедно с този. Той много трудно се приема и до днес защото е положителен и гласи, че и от двете страни на противоборството, като неизбежно следствие на законите на масовата статистика, винаги е имало предостатъчно много диваци и варвари с местен произход.

Но, има и още един трети, производен от последния, отговор, към който също никога не се посяга във винаги заслепено изострените до крайност публични обсъждания на въпроса. И това е по съвсем разбираеми причини – този отговор, ако се употреби по предназначение – ще отнеме безвъзвратно единственото оръжие на огромно количество политически бездарници, които благодарение на него не само са натрупали властовите си облаги и обществената си значимост, но и въобще ги има в политиката. Този скриван и упорито отбягван от всички отговор е следният:
- изворите на варварската жестокост и несправедливото беззаконие в българската история нямат партиен цвят и идеологическа основа и никога не са били политически.

Защото тези извори черпят своята сила единствено и само от най-долния пласт на исторически разпределилите се в масата на населението отрицателни човешки типови характеристики, където няма никаква политика.

(В скоби ще отбележим кратко, че динамиката на това разпределение с течението на времето през годините на историята се определя от следните процеси на:
- разширяване или най-малкото поне - постоянно поддържане на обхвата на комбинативните възможности за развитие на генетичното наследство,
- непрекъснатата обработка и усвояване на новия текущ жизнен опит, натрупван при условията на постоянно развитие на обществения прогрес,
- непрекъснато развиваща се дълбочина на осмисляне на вече натрупаното историческо наследство.
Като който и да е от тези процеси, ако бъде прекъснат в своето положително развитие, както се е случвало, за голямо съжаление, многократно през човешката история, се спира и съответно тласка надолу развитието и обогатяването на вътрешното съдържание на качествата на засегнатата от това нация или цивилизация.)

През току-що вече отминалия век са натрупани многобройни доказателства в потвърждение на тезата за политическата безцветност на българската простотия и трудно преодолявано национално наследство. Всеки, който поиска, много бързо може да ги намери. Нека да приведем един кратък списък на основните повратни точки в поляризацията на българската история, където тези доказателства най-лесно могат да бъдат открити.

След варварски зверското убийство на земеделския министър председател, царски враг и народен трибун и водач Александър Стамболийски, е последвало жестокото изтребление на огромно количество негови селски привърженици навсякъде в страната, което е предизвикало приемането на ответно решение за употреба крайно твърди мерки като единствено възможни и приложими. Това е било осъществено чрез кървавия септемврийски атентат в черквата Света Неделя, който пък е предизвикал терора след 19 юни. После левите сили са стигнали до властта с избори. След това, разбира се, е последвал 9-то юнският преврат и след него Септемврийското възстание, което “естествено” е било удавено в реки от кръв. През всичките тези събития са падали много жертви и са били извършвани големи жестокости, които са излизали далече извън рамките на законно допустимото. След това е дошла Втората световна война, окупацията на съседните държави, лявата съпротива срещу това и пак е имало много кръв и жестокости, които този път са надхвърлили не само границите на справедливостта и закона, но и границите на държавата. След съюзническата победа над хитлерофашизма, левите сили са взели властта и са получили своето възмездие.

Последното, обаче, днес е един постоянен източник на силно ожесточени обвинения, много груби нападки и крайно деструктивни политически програмни конструкции. Защото жаждата на някои хора за смъртоносен реванш в началото на 90-те години беше старателно извадена от бунището на историята, обилно подхранена и щедро подкрепена. Целта на реанимацията беше ясна – всичко, което можеше да затрудни лявата опозиция на резкия десен политически завой в страната беше включено в действие. Без значение на цената и последствията.

В резултат – внезапно изправената пред огромната сложност на един качествен исторически преход страна, вместо да потърси и да събере всичките си сили, да се обедини пред предстоящите трудности и да тръгне напред, се обърна да гледа назад, за да раздава нови присъди за старото вече минало, спъна се, падна и се разцепи.

Такива бяха последствията на крайно късогледия (или пък, в зависимост от посоката на мислене – ефективно разрушителен) ход с неуспешно продължаващите и до днес опити за търсене на отговорност с 50-годишна давност от политическите наследници на победителите в едновремешното остро историческо противоборство.

Никой от левите сили и до днес не е могъл (или не му е било дадено) да си вдигне спокойно погледа от постоянно натрапваната върху дневния ред на обществото борба с възкресените призраци на миналото.

Нелогично е, разбира се, да се предполага, предвид на дотогавашния дългогодишен ход на събитията и от двете страни, както и на следвоенната обстановка на затихване на страстите по целия континент, че последното възмездие на победителите преди 50 години е било изцяло в рамките на законната, писана или неписана справедливост.

Но, още по-малко логично е днес, след повече от половин век, да се иска такова нещо. И връх на липсата на логика е от днешни позиции да се вменява вина и да се търси от някого наоколо отговорност, че това такова нещо тогава не се е случило.

Точно така, обаче, постъпват, още от самото начло на реформите така самонареклите се с любезна външна помощ демократични реформатори на държавата. Тази конфронтационна позиция беше превърната в основна опора на идеологическите им платформи и остава, за съжаление и до днес, единствено възможният спояващ елемент на електоралните им фундаменти.

Този, който се опитва днес от нас да търси отговорност за неща, извършени от наши хора преди повече от 50 години, прави грешка. Той трябва да се върне в суровата действителност на ония времена. За да си я потърси там.

Или най-малкото поне, да се опита мислено да направи това, ако не е в състояние да бъде достатъчно убедителен в молитвите си за него към някой господ или пък към друг някакъв вид (може би извънземен) негов заместител.

Защото там и тогава, а не тук и сега, са истинските адресати на тази отговорност, която той днес е тръгнал да търси от други хора и с такова закъснение. И ако той не може да направи това, значи и господ не може или не иска да му помогне.

Защото много добре можем да си представим какво щеше да се случи през ония времена с този твърде закъснял днешен търсач на вини, отговорности и отмъщения. Същото, което веднъж вече се е случило. Тежката реалност на тогавашната действителност и огромният, натрупан с времето, срещуположен нему потенциал на тогавашното политическо противостояние щеше да го смачка и да го смели заедно с парцалите.

Днес е много лесно да се вади нож или пък да се произнасят присъди над умрели кучета. Или над онези, които отдавна вече са погребали своите умрели кучета.

Но, е много трудно и направо невъзможно историята да бъде върната назад. Още по-малко пък тя може да бъде коригирана от гледната точка на някой тревопасен днешен защитник на природата.

Или, какъвто обикновено е масовият случай сега, на някой църковно и екологически преустроил се търсач на отдавна вече невъзможни исторически отмъщения.

Такова е било времето след грубата и жестока война тогава, че кръвта е продължила да бъде не чак толкова скъпа стока и известно време след като тази война е свършила. Но, цената на кръвта е била ниска не само за палачите. Не може да се иска това да не е било същото и за тяхните жертви, когато те са потърсили през ония времена своето дълбоко изстрадано възмездие.

В същото време е добре известно, че при война загиват и много невинни. Но, нима не наблюдаваме същото и днес, когато американците “монтират демокрация” от въздуха, например, в Югославия или където и да е другаде по света? Защо тогава тях трябва да ги оправдаваме, но, със същите уста да търсим отговорност за невинни жертви само от наследниците на техните бивши геополитически противници и то с давност от преди повече от 50 години?

Следвоенното тогавашно време е било още по-грубо и жестоко от днешното не само по българските географски ширини – отнемали са се имоти и е била раздавана възмездяваща справедливост по целия европейски континент. Следователно, невинни жертви на този масов акт неминуемо е имало навсякъде. Такава е била повсеместната обстановка веднага след войната тогава.

Защо трябва да си затваряме очите пред този добре известен на всички факт?

Ама не, днес само в България ще продължаваме да забравяме, че жестокото варварство и простотията на епохата преди, по време и след втората свтовна война не са нито патент, нито предмет на идеологическата платформа на комунистите.

Не, че при комунистите тях ги е нямало, но, по онова време варварство и простотия е имало в големи мащаби и навсякъде, както, впрочем, продължава да ги има и днес.

Политическите наследници на българските комунисти, обаче, за разлика американските въздушни монтажници на демокрация днес, отдавна са понесли отговорността за невинните жертви на стихията от ония времена, в чието отприщване те активно са участвували. Нещо повече, след вече 15 години на едно непрекъснато политическо обругаване, разрушаване и разграбване на всичко създавано от ръцете им в продължение на цял половин век, може да се каже, че те вече са понесли максималното възмездие, което в съвременния свят е физически възможно.

Що се отнася до оценката на миналото, когато става въпрос за млади хора, които нямат личен опит, наследствена обремененост или преки впечатления по въпроса - не трябва да се плаща прекалено голям данък на демагогски лъжливите пропагандни увлечения на неспасяемо обхванатите от разрушителен бяс и всичкоотричащ негативизъм днешни псевдо-реформатори и тяхните външни духовни крепители и наставници.

Или най-малкото поне, защото днес е просто неизбежно плащането на демагогски данък върху прекалената простотия на съвременната медийна околна среда - не трябва да се гледа много сериозно на нестихващите вопли на вечно неуспяващите да постигнат жадно желания от тях смъртоносен краен ефект шумопроизводители около дължината на вълната на оплакванията от миналото.

Тези оплаквания ту затихват, ту отново започват тяхното все едно и също, сякаш никой не им е обърнал никакво внимание преди това. Това е, защото те искат нещо, което не могат и никога няма да могат да постигнат.

Многократните им неуспешни опити през изминалите достатъчно много години да осъществят смъртоносните си “исторически” намерения ясно свидетелствуват за практическото несъответствие на тяхната жажда за мъст към действително реалната природа на нещата. Слабостта на позицията на днешните разрушители на държавата и в бъдеще погрешно ще ги предизвиква да почерпят сили от сенките на миналото, но, съвсем естествено и закономерно, те никога няма да могат да извлекат необходимия размер на желаната от там компенсация.

Ама, комунистите, като били взели властта, били изкривили естествения ход на историческото развитие в третата държава на българите.

Заедно с обвинението за невинните жертви, това е вторият крайъгълен камък на днешните атаки и опити за присъди към комунистите.

Но, не – камък, който да държи основите на някаква повече или по-малко стройна и състоятелна логическа конструкция, а камък, употребяван като тежест за варварски разрушения в стенобойна машина на игнорамуси.

За 20-те години на българските псевдореформи с този камък бяха изпочупени твърде много неща и съдби. Ето защо, имайки предвид това злощастно развитие на събитията, нека да разгледаме макар и само един фрагмент от миналото, за който разрушителите и обвинителите или не знаят или не искат да го приемат, защото, както многократно това беше вече демонстрирано - обективната оценка на реалната действителност е нещо, което много трудно им се удава. Вследствие на което тя, разбира се, няма никакво значение за тях.

Защото, къде наистина щяхме да сме сега, ако това, много лошо, според някои, нещо с взимането на властта от комунистите преди половин век не беше се случило?

Едва ли щяхме да сме много по-добре от Гърция и нека следователно, тя да бъде нашата отправна точка, относително която да позиционираме своя анализ.

При сравнителното съпоставяне между двете държави, за положението от което сме тръгнали, всяка по своя различен път преди повече от половин век, може да се каже, че едва ли в него е имало някакви големи отличия спрямо това на съседите. А, ако, все пак, е имало разлики, то те, разбира се, са били в гръцка, а не в наша полза. Което е добре за анализа, защото утежнява предстоящото сравнение и прави евентуално положителният му за нас изход още по-значителен като относителна стойност.

Но, … нека да не сравняваме Гърция и България днес и сега, защото комунистите в България отдавна не носят отговорността за положението на държавата. Нека да погледнем на нещата по от далече и по от отдавна. Например - ранното начало на 70-те години на миналия век, когато авторът беше млад инженер.

Тогава младото поколение на страната
(на което 20 години по-късно руските мекерета и превратаджии подло попречиха да поеме кормилото на вече полагащата му се власт в държавата)
произвеждаше в промишлени количества почти половин декарови изчислителни центрове, които, заедно с друга
(придобиваща все по-високо технологично ниво с течението на годините)
българска промишлена продукция, се продаваха срещу нефт на руснаците и от този нефт се получаваше валута, с която се под-държаше оборотния цикъл и се развиваше стопанския живот на държавната система.

Какво беше нивото на гърците тогава?

На никой май днес не му се иска да потърси отговор на този въпрос. Защото, дори и да оставим настрани изчислително техническите технологии, каквито гърците дори и днес не са в състояние да развиват, … по онова време те току-що си бяха пуснали обществена телевизия в държавата. Нещо, което тогава в България го имаше поне от десетина години във всяка къща.

Но, не само във високите технологии, във всички области на стопанския живот, всеки професионалист от онези години може намери много такива примери. Защото, макар и винаги да има известни изпреварвания или изоставания на отделни участъци, общият фронт на държавното развитие е невъзможно да не бъде повече или по-малко изравнен – неизбежните взаимни връзки между участъците на този общ фронт не могат да допуснат съществуването на прекалено големи различия в нивата си.

Така че, това относително положение на двете съседни и сравнително еднакви на старта балкански държави тогава беше такова навсякъде. Тоест, България беше по-напред от Гърция.

Следователно, отговорът на обвинението, че на времето ние погрешно сме били изпуснали път, подобен на този на Гърция, е, че в този случай ние щяхме да бъдем по-зле.

Жалкото днес е не, че на местните тъпанари това никога не им е било ясно, защото при старата държава това не би имало никакво особено значение. Жалкото е, че преди 20 години ние си оставихме държавата в тяхните ръце, за да я разбият изцяло и напълно.

Защото нивото, което беше постигнато с половин вековния здрав и сериозен труд на всички българи, можеше да бъде запазено и много добре използувано. Това ниво, обаче, беше много бързо съсипано. Както и трябваше, разбира се, да се очаква, когато се започна атаката срещу всичко, което е било свързано по какъвто и да било начин с комунистите.

Съсипано не само защото никой от новите властници не беше разбрал къде е относителното му положение, на какво се дължи то и как трябва да се поддържа работното му състояние. По-лошото беше, че тези нещастници изобщо не си дадоха сметка, че всичко наоколо се движи напред и всякакво забавяне и изоставане спрямо околната среда ще бъде равносилно на катастрофа.

Но, най-лошото беше, че никой от тях изобщо не знаеше, че, всъщност, към момента няма нищо по-важно от тази сметка, защото крайният резултат на тяхното управление ще бъде състоянието на държавата, което се определя изцяло и напълно от изпреварването или изоставането спрямо околната постоянно движеща се напред и развиваща се среда.

Ама, щели били някакви чужди инвеститори, вместо комунистите, да били дойдели, та те щели били да направели чудото да оправят всичко. Това бяха мечтите.

Но, кои са тия, какви са тия, защо ще дойдат, как ще дойдат и на какво ще стъпят, като дойдат? Нищо членоразделно не се чу никога по въпроса. Само блеещи блянове. И разбира се, нищо свястно не беше и направено, което съвсем ясно си личи и се вижда днес от всички. Дори и в най-добронамерените случаи не се стигна по-далече от само някакви, очевидно вдъхновени от външно влияние, но, споделени публично, пъпчиви юношески щения.

Защото отговорите на тези въпроси не са никак лесни и изискват не само висока компетентност, но и много работа. Те са, макар и недостатъчно пълна, но все пак някаква част от въпросната по-горе сметка за положението на държавата спрямо околната, постоянно движеща се напред и развиваща се, среда, от която и само и единствено от която зависи не само днешното, но и отдалечено бъдещото състояние на държавата.

За да се дадат тези отговори, трябва да се разбира сметката. И което е не по-малко важно - след като се постигне разбирането на сметката, трябва здраво да се работи, за да бъде тя изпълнена.

Защото едно е да вдигаш шум, да лаеш и да хапеш, но, съвсем друго е да стискаш зъби, да работиш и да направиш нещо.

Нека на края да припомним и още нещо. Горе-долу по същото време, когато започнаха реформите и обновлението в България, Тургут Йозал започна подобно нещо в Турция. Целият свят тогава вече беше разбрал, че старите модели вече са се изчерпали и е дошло време за промени.

Но, турците не само, че работиха много по-упорито от нас – те не никога не си позволиха глупоста да зарежат всичко, което имат, по средата, за да го започнат от ново и от някъде другаде, както се случи тук. Затова днес, когато се погледне от гледната точка на важния за случая сравнителен анализ към феноменалните турски резултати, веднага ярко се открояват същите две основни неща, които бяха вече отбелязани за Гърция:
- Първо - те също започнаха реформите си от индустриално и аграрно ниво, което беше по-ниско или в най-добрия случай равно на българското.
- И второ – което е, всъщност, най-важното – основните им постижения бяха натрупани на базата на огромни външни помощи (европейски – за Гърция и американски – за Турция) и то точно в годините, когато у нас вилнееше бясната разруха на така наречените демократични реформи и ние се движехме с пълна сила назад.

Следователно, от гореизложеното ние придобиваме всички логически основания да завършим това отклонение, като се върнем отново в точката, откъдето то беше започнато, с добре осъзнато вече повторение на мисълта, която го беше предизвикала. А именно:

На миналото винаги е по-добре да се гледа позитивно и с желание максимално да се извлече и да се използува в бъдеще всичко ценно създадено от него. И когато това минало отговаря на критериите за добрини и съзидателност в много по-голяма степен, отколкото на тези за злини и разруха, то трябва да се приема положително.

Утопия е нещо неосъществимо,несбъднато.
Антиутопия е нещо осъществимо,сбъднато. Ако не беше паднала стената,която разделяше свободния свят от соца,днешната действителност би изглеждала така,както я описва Любослава!

Това е напомняне на соца,преди утрешния 10 ноември и преди да се е завихрила традиционната вече носталгия на червените глави по соцминалото!

Това е идеята на статията,блестяща както винаги под перото на Любослава!

Всички опити да се наслоят някакви нюанси и аналогии между миналото и настоящето са проява на точно тия соцносталгици!

Къде видяхте прилики,бе,майни?Иска ви се май?

Тоя на карикатурата да ви прилича на Бойко?

До коментар [#44] от "===":

Адмирации и от мен,че си излял душата си!

Ако не беше паднала стената сега щяхме да сме в същата социалистическа АНТИУТОПИЯ!

русева, тръгваме към такова управление и трябва да внимаваш.
камионетки винаги има!!

Описаното в статията все още е реалност в една "европейска държава" - Беларус. Вижте това: http://www.kgb.by/

Много си сърцераздирателен драги, имаш подход в писането, но си обикновен манипулатор.
Справи се първо с литературата издадена от твоята Партия; в 1973 г. от Партиздат /!/ излиза книга посветена на въоражената борба срещу фашизма. И така, всички загинали в "съпротива срещу фашизма", като за съпротива се водеше и взривяването на "Света Неделя"/само до преди 15 това беше най-тежкият атетнат в световната история/, от 1923г. до 1944г. са ...1700 души.
В противовес, само убитите от народният съд, и т.нар. безотговорни дни- два месеца след славната дата 9.9.1944 г. са 30000 души.
През комунистическите лагери минаха около 200 000 души.
Една част отидоха за храна на прасетата, други бяха изписани , само за да не умрат вътре в лагера...

Любослава, ужастно сте права. Той, призракът на другарят Живков с малки прекъсвания не е престанал да ни управлява. Имам чуството, че селският хитрец ни се смее през почивките от някой кръг на Ада, преди дяволите да му заповядат "Потопи се", както беше в онзи популярен виц.

Всъщност, точно зад призракът на бай Тошо и мъглата около него прозират истинските управляващи България- КГБ, ФСБ, КДС, УБО, Олигархията, бащата на Станишев, водещия офицер на Първанов, Бокови, Руската Олигархия, Батюшката цар. Същите плашещи лица, които прозираха за червената мъгла по времето на 35 годиното управление на Тошо- Правешкия Хитрец.

Да почетем и карикатурата: гигантски Тато, а зад него едно безлично човеченце, влачещо (а уж размахващо) трагическия лозунг "20 години преход". Другари, много зле живеем. Другари, ще става все по-зле. Още малко и няма нито да четем такива статии, нито да пишем във форумите под тях...

123:
Не си играй с цифрите, нещастнико. Животът не е бакалница. И се научи да смяташ – 200 000 човека минали през лагерите, това е почти два пъти повече от най-голямата армия, която тази държава е имала някога. Представяш ли си какви средства и логистика изисква това? И как така то е било запазено в такава тайна, че само ти и още няколко кухоглави атакистки баламурника си говорите за него? Ами много просто как – такова нещо просто никога не е имало.

Браво на автора, но на мене не ми е весело, по-скоро ми е тъжно. За разлика от най-младото поколение, аз съм преживял всичко това и не искам да си го припомням.

Този път фейлетонът на Любослава е блестящ. След това си дадох труда да прочета всички коментари и след като разбрах, че лицето Александър също е възпитен, вече не съм толкова сигурен. Както пише Бродски: "Ако Евтушенко е "за" нещо, аз съм против!"

Ако... ако... ако Любослава беше мома... ако си беше дала телефона до снимката... ако..................

Ако, ако, фра Павле си беше оставила телефона, значи щехме да пием в некоя кръчма с една умна и приятна жена, която ни гледа с мъка, омерзение, отчаяние, нега, отврат, изтощение, умора, досада, амок и т.н., и т.н.

хей любослава,
с голям интерес чета всички твои статии без последната ,която е малко тъпа и скучна. явно ти е липсвало вдъхновение когато си я писала. поеми дълбоко дъх, вдъхнови се малко повече, и смело напред.
с най-добри пожелания
твой почитател читател

До коментар [#42] от "костов":

През тези 20 г. не вие "дъртите" сте ме отгледали, а баща ми, с цената на хиляди усилия. Да не повярваш, пък и успя да ме направи самостоятелна, мислеща, непушач, непиеща. И за какво да плача за вашия кумунизъм? Вярно е, че има хиляди неща, които липсват на нашата демокрация, но не мога да си представя, че ще се появи някой "умен чичко" като теб, за да ми каже къде да живея, какво да уча, работя и мисля! А личността, какво е тя за теб?

Тъжно е, че и 20 години след промените един кадесар си има висше училище и е създал перфектно функционираща система за издигане на И.П.-та (интимни п-тки) и чрез него обучава и възпитава в демократични ценности младите поколения на страната.

България има нужда от незабавна лустрация, в противен случай не очаквайте нищо хубаво!!!

... и още нещо, ето какво казва предстедателят на европарламента за комунизма в България:

"Комунизмът в България разруши историческото наследство на страната и се опита изцяло да подмени историята, погреба икономиката на страната, отне от нацията нейната идентичност а от гражданите - свободата на словото, по същия начин, както и в другите държави под същия режим."

страхотно,смях се с глас.браво на автора.

Пачаврата Русева е съпруга на агент от ДС и майка на ДС олигофрен. Тя принадлежи към най-гнусния посткомунистически кръг на България, този на агента Гоце Първанов, от чиито мръсни пари живее.

Колкото и да се цензурира този форум, истината не може да се скрие.