Dnevnik.bg

През годината четирима души починаха в полицейски арест при неизяснени обстоятелства. Три от случаите предизвикаха обвинения, че полицията не осигурява адекватна медицинска помощ на сериозно болните задържани лица. В четвъртия случай прокурорите обвиниха двама полицейски офицери в задушаване на арестант с чувал при отвеждането му в ареста.

Отвличанията срещу откуп на имотни бизнесмени и на техни роднини остават проблем. През декември полицията задържа повече от 30 членове на престъпна група за отвличания, за които се смята, че са отговорни за между 17 и 19 случая. Предполагаемите лидери са в ареста и очакват процес.

Условията в българските затвори в по-голямата си част не отговарят на международните стандарти. Правителството не отделя средства за значителни подобрения. Условията в някои затвори са сурови, без адекватни тоалетни удобства и незадоволително отопление и вентилация. Дневната дажба храна е на цена прибрлизително 2,50 лв. (1,85 долара). Неправителствените организации (NGO) получават оплаквания от количеството и качеството на храната.

Пренаселването остава сериозен проблем. В края на 2009 г. в 13-те затвора в страната е имало 9071 затворници, което е по-малко количество от предишните три години, но все още многократно над реалния капацитет. NGO-тата получават оплаквания от лишени от свобода относно оскъдното пространство и смятат това за основен фактор за бруталността сред обитателите на затворите.

Законът забранява своеволните арести, но има сведения, че полицията понякога не спазва това.

През годината медиите и неправителствените организации продължиха да критикуват Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за липсата на резултати и за видимата политизация на професионалните дебати в нея, което доведе до уволнения и оставки на нейни висши служители.

Безнаказаността остава проблем. NGO-тата твърдят, че военните съдии, които гледат делата срещу полицаи са уязвими в оказване на влияние върху тях от страна на военния министър.

На 22 април в страната влезе в сила закон за амнистията, който прекрати около 400 висящи дела. Амнистията попречи да се търси отговорност за всички престъпления по непредпазливост, за които законът предвижда до 5 години затвор. На практика това означава, че за тези  престъпления прокурорите могат да изправят пред съда само обвиняемите в умишлени деяния, които са трудни за доказване. Прокурорите се оплакват, че законът ефективно препятства разследванията на злоупотреби на длъжностни лица.

Законът установява независимост на съдебната система, но политическото влияние, широкоразпространената корупция, безрезултатността и липсата на отговорност са проблем.

Недостатъчното съдии и разследващи остават сериозен проблем в много юрисдикции. Въпреки скромните подобрения забавянето на наказателните дела е значително.

Според наблюдателите на изборите за европейски и национален парламент е било широко разпространено купуването на гласове, което е повлияло значително на изборния резултат. По изчисления на неправителствени организации 10-16 процента от гласовете на юнските избори са били купени или манипулирани. Последвали са две обвинения за купуване на гласове и 87 разследвания.

Друго показателно закононарушение е т. нар. изборен туризъм - организирано превозване на избиратели от техния окръг в друг, където мажоритарният им кандидат се нуждае от допълнителни гласове. Наблюдатели отбелязват, че този процес е бил подбуден от кръгове, желаещи фигури от организираната престъпност да влязат в парламента. Твърди се, че избирателите от автобусите са получили пари, храна и безплатни пътувания в резултат на "туризма". Законът освен това дава имунитет на кандидатите. Резултатът е освобождаване от разследване на кандидат-депутати, обвинени в сериозни престъпления, включително лидери на криминални групи.

Съществуват сведения, че субекти с политически и икономически интереси заплашват журналисти. NGO-та съобщават за автоцензурата сред журналистите или за вземане на пари от политически и бизнес лидери, както и от организираната престъпност, за да разказват фалшиви истории за тях.

Последното придобиване на голям брой медии е от групировка с икономически и политически интереси, стремяща се към частичен монопол. Според наблюдатели законът е неспособен да защити независимостта на медиите и да ги направи неуязвими на натиска на управляващите.

Констатации за България от доклада за 2009 г. на Държавния департамент на САЩ за човешките права, анализиращ 194 държави

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче