Dnevnik.bg

"Една от първите му задачи беше да предоговори заема от Международния валутен фонТ и ЕС, като премахна строгото контролиране на политиките, тъй като "Брюксел и Вашингтон не са Москва". " - значи можело, явно там не са йес мени - като се почне от Костов и се стигне до Б.Б.

"тъй като премиерът продължи да подкрепя държавната собственост в предприятия в ключови сектори като петролната MOL и производителя на части за камиони Raba."
- и защо трябва да си продава златните кокошки?

Орбан — болният човек на Европа.

До коментар [#7] от "samarianin":

Тези са още по-крайни фашисти,ако може така да се каже.Но не можеш да отречеш,че Орбан прекалява на доста моменти и особено като написа едни тъпотии в конституцията,свързани с религията.
Вдигнал е ДДС на нечувани равнища,обявил е плосък данък 16%,кое му е за хвалене-че е казал,че комунистите трябва да бъдат избити ли?

премиерът продължи да подкрепя държавната собственост в предприятия в ключови сектори като петролната MOL и производителя на части за камиони Raba.

Това не е направил нито един наш политик за България, тук и печелившите предприятия бяха докарани до плачевно състояние, за да могат да бъдат продадени на безценица на определени частни фирми, затова българският капитализъм, вместо да донесе благоденствие на народа, превърна живота му в ад, пък после защо имало носталгия, цинично е да ограбиш хората и на всичко отгоре да ги упрекваш, след това.

българкият капитализъм, вместо да донесе благоденствие на народа, превърна живота му в ад,- цитат на коментар #11 от “Мерилин”

Ти пък, капитализъм и благоденствие на народа, капитализмът означава благоденствие на малцина, и мизерия за повечето! Всичко друго, за комунетата, за прехода, за това колко е хубав американския капитализъм е за пред материала!

Финансовият интернационал атакува Унгария

http://zhivkozhelev.com/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5/

Мерилин - гледаш повърхностно на нещата. Това се случва само в Швеция. В останалите страни ставаше докато съществуваше соц. системата ( от там са и големите дългове на държавите). Сега няма соц. и започнаха да ги орязват всички придобивки. И още по-лошо ще става. Все повече хора ще си губят работата, а това води до революции. Прочети Капитала на дядо Маркс. Там ясно е казано - по-високата производителност на труда изисква нови обществени отношения, иначе ще има революции.

по-високата производителност на труда изисква нови обществени отношения- цитат на коментар #15 от “vse_o6te_jiv”

То това отдавна е ясно и на капиталистите, ама на тарикатеят, изкараха 30 години на заеми, да видим сега какво ще стане!

комунистически капитализъм от руски тип.- цитат на коментар #18 от “yanne”

Е това ми харесва, поне се изразявайте по точно, иначе става безсмислица, съчетавате комунизъм, който под формата на социална държава е добър в швеция, например, но никой не иска шведските данъци, капитализъм, който е толкова различен по света, пак да кажем капитализъм има в Горна Волта, има и в Канада, и руски тип - вероятно говорите за олигархия, която форма на капитализъм, вече настъпва в целия свят, поради глобализацията и автоматизацията!

Явно във форума се напъхаха, скритите комунисти, които на думи са за капитализъм, и то от най либерален тип, но пък считат че този капитализъм ще е хуманен, ще има работа за повечето, а най-умните и работливите ще са най-богати. И когато това не се случва вече 22 години а и богатите западни общества изпаднаха в криза, започват да търсят виновника навсякъде другаде, но не и в самия капитализъм.

Искам да подчертая, че не отричам масовото назначаване на капиталисти в повечето бивши соц. страни. Това беше един от проблемите на прехода, че хората нямаха пари, и на някой трябваше да бъдат дадени, за да станат капиталисти, но това не са само бившите комунисти, или агенти! Да кажем, чрез реституцията също много хора получиха пари! Но това е друга тема. Проблема е, че хората и политиците, не желаят, а може би и не могат да разберат, че кризата, е част от развитието на обществото, в частност на капитализма! Ето защо се размахват различни плашила, на изток на комунизма, на запад на мързеливия юг (Гърция)!

"Сред промените беше и нова формулировка в конституцията, която определя комунистическото управление като нелегитимно"

Респект!

поизбесят бая комунисти през 56- цитат на коментар #28 от “ooonufri”

Добре, добре, айде избесете всички комунисти, избесете си майките и бащите, че са били комунисти, че са строили комунизма, а сега получават пенсии! И ще настане такъв живот!

Споко, не се притеснявайте, скоро ще дойдат добрите капиталисти, вече има няколко, но засега са малко, ЧЕЗ, Софийска вода, ще дочакаме и Топлофикация! Живота ще се подобри! Всеки ще има малък бизнес, ще може да назначи на работа жена си, дъщеря си, и любовницата си в краен случай. Ще има минимаркет, консултантска фирма, или ще пише софтуер! Може да има и малък цех за лаптопи и таблети!

"Reuters: Виктор Орбан и войната му срещу комунистическото минало на Унгария"

Всичко това е една манипулация и лъжа на Орбан целяща да оправдае неговите авторитарни действия в Унгария! Бил се борил срещу комунистическото минало.... пълни глупости, ако беше така нямаше да налага пълен медиен контрол и информационна цензура в Унгария както правеха комунистите в миналото! Уж се бори срещу комунизма, а повтаря техните действия! Освен това, какво му пречеше думата република, която беше отстранена от името на страната? България и Франция също имат думата република.... това означава ли, че ние и французите сме комунисти?

Комунистите могат да се справят с Орбан, макар и с цената на провален живот на поколения унгарци - тях не ги интересува съдбата на гоите, но не могат да се справят с тенденцията към антикомунизъм, понеже естестевното живеене на човека и комунизма са две несъвместими неща

понеже естестевното живеене на човека и комунизма са две несъвместими неща - цитат на коментар #37 от “hhhuuunnn”

Ако съдим по събитията от последните 20 години у нас, по скоро "естестевното живеене " на човека и капитализма в България са две несъвместими неща.

До коментар [#8] от "Любен":

Вуйно,не употребявай думи,чието значение не разбираш.Поограмоти се първо,пообразовай се,па тогава пиши.Това да не ти е форума на вестник Дума ? А иначе тая идея ,че комунистите трябва да бъдат избити е много добра.

До коментар [#39] от "rex":

Аз съм толкова далеч от вестник Дума,че си нямаш и на представа.И ако може само не ми викай вуйно или тем подобни,тези си реплики ги запази за кръчмата.

Ето един анализ за Орбан и не само за него:

http://www.svobodata.com/page.php?pid=8215&rid=154&archive=

У нас приеха закона "Панев" и управлението се срина. Закономерни простотии на хора, които усещат как губят властта.

България само може да мечатае за подобни хора като Орбан.
Затова и у нас оосъждането на комунистическия режим който избиваше българи и ни направи практически 16 республика на СССР все още се отичта като криминален и осъдителен само веднъж годишно като трябва да се удари едно рамо на параванната историческа памет на управляващи кото и без това са доказали че имат такава само в 4 годшиния си мандат.

България само може да мечатае за подобни хора като Орбан. - цитат на коментар #45 от “Десен”

Да бе да, да се молят за заеми и да се правят на велики! Няма нужда имаме си!

Да му имаме целите на Орбан, ама да му нямаме методите.

Дано Орбан и Унгария успеят! А за смелостта да напише истината само почитания!

До коментар [#33] от "ban":

За престъпления срещу човечеството какво наказание трябва да има?

[quote#43:"g_t"]http://www.svobodata.com/page.php?pid=8215&rid=154&archive=[/quote]

Много добър материал от човек, който вижда нещата!
Браво че го намери и показа!

Черната книга на комунизма
от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Черната книга на комунизма“ (на френски: Le Livre noir du communisme) е книга, описваща политически репресии, извършвани от режими, определящи се като „марксистко-ленинистки“ в различни държави по света. Публикувана е през 1997, по повод 80-тата годишнина от Октомврийската революция. Според данните в нея, комунизмът е отговорен за много повече престъпления и масови убийства, отколкото която и да е друга идеология, включително Националсоциализмът. Като отговор на тази книга излиза книгата „Черната книга на капитализма“ (Le Livre noir du capitalisme).
Съдържание [редактиране]

Автори на книгата са Стефан Куртоа, Никола Верт, Жан-Луи Пане, Карел Бартошек, Жан-Луи Марголен и Андрей Пачковски. Участие в написването имат и Реми Кауфер, Пиер Ригульо, Паскал Фонтен, Ив Сантамария и Силван Булюк.

На 840 страници книгата описва престъпления, извършени в държави, чиито правителства се самоопределят като комунистически. В по-голямата си част книгата описва управленията на Йосиф Сталин и Владимир Ленин в СССР и на Мао Дзъдун в Китай. Описаното в книгата е разделено така:

В частта СССР:

Трудовите лагери ГУЛАГ, по-специално в периода 1930-1953
Големия глад от 1932-3
Арестуването на противници на сталинисткия режим и екзекуциите на хиляди от тях след 1934
Големия терор (на руски: Ежо́вщина) от 1936-8
Нахлуването в Полша след подписването на пакта Молотов-Рибентроп
Действията на ЧК (по-късно преобразувана в КГБ)

В частта Източна Европа:

Политическите процеси
Трудовите лагери
Потушаването на народните бунтове (Вълненията от юни 1953 в ГДР, Унгарското въстание от 1956, Пражката пролет)

Китай:

Гладът в периода 1959-61, настъпил след провала на политиката на „Големия скок“ на Мао Дзъдун
Трудовите лагери, главно в периода от 1954-1978
Културната революция
Окупацията на Тибет

Северна Корея: Постоянните репресии, извършвани от авторитарния режим, от основаването на КНДР през 1948.
Депортацията и екзекуциите сред градското население в Камбоджа от Червените кхмери
Политическите затворници и екзекуции в Куба от установяването на режима на Фидел Кастро през 1959
Съветските военни действия в Афганистан (1979-1989)

Според Стефан Куртоа, общия брой на жертвите надхвърля 100 млн. души. (60 млн. в Китай, 20 млн. в СССР, по 2 млн. в КНДР и Камбоджа, 1 млн. във Виетнам, 1 млн. в страните от Източна Европа, 1.7 млн. в Африка, 1.5 млн. в Афганистан, 150 000 в Латинска Америка).
Външни препратки [редактиране]

<fr> Gilles Perrault, Loin de l’Histoire, une opération à grand spectacle, Communisme, les falsifications d’un « livre noir », Le Monde diplomatique, Édition imprimée — décembre 1997 — Pages 22 et 23.

Речник на масовите убийства

Гунар Хайнзон

Авторът е преподавател в университета в гр. Бремен, Германия, автор на 25 книги и учебници, ръководител на института за изследване на ксенофобия и геноцид „Рафаел Лемкин“ в университета в гр. Бремен, Германия. Проф. д-р по политология, юдаистика, психология, икономика, педагогика и социология.

Гунар Хайнзон споделя в книгата си, че липсата на окончателни определения за различните режими води до ред трудности в интерпретацията не само в немската езикова употреба, а за съжаление и в международен аспект, стигайки до факта, че все още не е уточнено окончателно, кои термини са най-коректни за дефинициите на ред системи, извършили мега-масови убийства.

Това се отнася особено за неясната терминология, и създадената или толерирана неяснота около нея, при употребата й за дефинирането на марксистко-ленинските режими и системите им на геноцид (вкл. демоцид, религиоцид, политицид, етноцид) - за сега се използва твърде общото понятие тоталитарни режими, което не отговаря окончателно на действителността и характера на системите, както и на идеологията на тези режими, нито задоволява напълно определението за тях, категоризирането им като такива.

Въпреки този дефицит, цифровите факти в сравнителните таблици показват много ясно ужасяващия размер на масовите убийства при марксистко-лениските режими - самостоятелно взет от рамката на таблицата или сравним в таблиците с другите режими – масовите убийства при марксизма-ленинизма са водещи по число, интензивност за единица време, обща продължителност и разнородност на групи жертви в човешката история.

Разликите в понятията, дефиниращи терминологията, употребявана при изследванията в областта на престъпленията срещу човечеството и на масовите убийства:

Демоцид: въведено понятие от изследователя на масови убийства и престъпления срещу човечеството Румел през 1992 година, като свръхпонятие, обхващащо категориите: геноцид, културен геноцид, религиоцид, етноцид, политицид, икономоцид, класов геноцид и гиноцид, както и всички други форми на масови убийства (с изключение на жертви от война), които още не са въведени под никоя от изброените категории от конвенцията за престъпления срещу човечеството и са още предмет на работата на изследователите (от gr. Demos = народ, и от lat. Caedere = убивам).

Геноцид: понятие, дефинирано за първи път от Рафаел Лемкин, при работата му за международния наказателен съд върху конвенцията за престьпления срещу човечеството на ООН от 1948 г. (Член 2).
Лемкин постулира следните параметри на дефиницията на термина геноцид(и) в съответния международен юридически вид:
Геноцид представляват според Член 2: "Действия, които са извършени с намерението да унищожат една национална, етническа, расова или религиозна група като такава напълно, или частично, като:

а) избиване на членове на групата,

б) причиняване на тежки телесни или психически вреди на членове на групата,

в) умишлено създадени условия на съществуване и живот за групата, които ще допринесат за нейното физическо унищожение напълно или частично,

г) въвеждане на мерки, които са насочени да възпрепятстват раждаемостта и размножаването на групата,

д) насилствено отнемане и предоставяне на децата на групата на нечия друга група"

От това се вижда, че:
Tерминът "геноцид", както и самата конвенция 1948, са въведени в конкретния им смисъл само за дефинирането и, съответно чрез това, само за осъждането престъпленията на националсоциализма, престъпленията на режима срещу еврейските и други европейски обшности през Втората Световна война от Хитлерова Германия и идеологията, светогледа на националсоциализма.

За съжаление - и според самия автор и според по-късните изследователи, поради реалностите на периода около и след IIСВ, престъпленията срещу човечеството и масовите убийстава, извършени от марксистко-ленинските режими, вьпреки че са много повече като число и по-разнородни по вид от тези на всяка друга идеология и режим, биват пропуснати в смисъла на дефиницията на геноцид в конвенцията на ООН от 1948.

Този дефицит не е компенсиран и до днес - на международно и национално ниво - като поради това остава и се отразява неслучайно на общата настройка, отношение към престъпленията на марксизма-комунизма - едно повсеместно равнодушие и тендиране кьм омаловажаването на броя, видовете и характера на престъпленията и произвелата ги идеология.

Kултурен Геноцид: в първоначалния текст на конвенцията за осъждане престъпленията срещу човечеството на ООН, подготвен през 1947, съществува самостоятелен член за осъждане на т.нар. "културен геноцид" - "Cultural genocide". Той трябва да осъди "унищожението на особените характеристики на една преследвана група чрез принудително изселване, чрез забрана на националния език и унищожение на езика, вкл. на книгите, литературата и писмените документи, отнасящи се до етноса на групата". В крайния вариант през 1948 г. така дефинирано понятието отпада, защото не е задоволително. Днес с подобно, но по-широко формулирано съдържание, се ползва въведеното понятие "етноцид".

Eтноцид: (от gr. ethnos = народ, племе и lat. caedere = убивам: етноцид) е понятието, дефиниращо умишленото унищожение на език, религия или култура без биологично изтребване на техните носители. Забраната на обучение и говорене на майчиния език или насилственото отнемане на децата на дадена етническа група, представляват типичните, най-широко разпространени в човешката история етноцидни (етноцидални) действия. Според конвенцията на ООН от 1948, осъждаща престъпленията срещу човечеството, етноцид и етноцидни действия са дефинирани юридически като криминално престъпление.

Религиоцид: масово унищожаване на религиозни групи и общества от вярващи по идеологически - политически, идеологически - социални или идеологически - религиозно конкурентни причини.

Политицид: масово убийство на политически групи, които са политически контрахенти или конкуренти на извършващата деянието група.

Икономицид: икономически геноцид - масово унищожаване на група(-и) хора, и отнемане на имуществото им, поради различното им икономическо място или статутa им на собственици, въвеждане на целенасочени икономически и социо-икономически териториални ограничения чрез мерки на насилие, за да се унищожи масово една или повече определени групи хора: марксистко-ленинските режими извършват поради идеологията си най-много престъпления на икономически геноцид - икономицид.

Класов геноцид: масово унищожаване на големи или по-малки групи обществени класи, не отговарящи на, пречещи на, или не приемащи даден класово-политически, социално-политически, идеологически теоретичен светоглед (основна форма и главен брой жертви на геноцидни убийства при марксизма-ленинизма).

Гиноцид: понятието представлява групата масово избивани жени от правителства или отделни идеологически и национални групи (жени са избивани масово експлицитно като група например по време на погромите над евреи и християни през вековете, за да не се раждат повече деца от съответна група, също гиноцид представлява изгарянето на големи групи жени под претекст, че са вещици в Средновековието)

Български хроники 4
December 25, 2009

В икономиката има прости измерители, с които можеш да разбереш къде се намираш. Вадиш от приходите разходите и получаваш печалба или загуба. Ако имаш печалба, реинвестираш, строиш, създаваш резерви. Ако имаш загуба – свиваш се или компенсираш с нещо. Глупавото управление наказва фирмите с изчезване. Държавите обаче не изчезват.

Хиляди години назад древните държави се справяли с проблемите, като нападнат някоя съседна държава и и откраднат реколтата. Или поробят някой народ, та къртовския труд на жертвите да компенсира лошото управление.

1944 г. една унищожена държава ни поробва и десетилетия ни дои, за да компенсира ефектите от лошото управление.

Това е моят основен извод от прочитането на 4-ти том от Български хроники на Стефан Цанев – 1944-2007 г.

корица на Български хроники 4

Стефан Цанев се е разровил в архивите, изчел е множество свидетелски книги и е направил детайлно описание на множеството кръвопролития на българския социализъм. Особено конкретен е за периода до идването на Тодор Живков и ранния живковизъм – с преброяване на жертвите, с писмени доказателства и поименно споменаване на истории. Книгата му в първите си 300 страници е като филм на ужасите, приказка без край от кръв и мизерия. Никое величие не е пожалено – на всеки ръцете му са изцапани с кръв и това е останало видяно и запомнено, понякога документирано.

И всеки партиен ръководител е бил назначен и контролиран в реално време от руснаците, които са имали тук доста много въоръжени представители.

Още изводи:

- След царя на власт винаги идват комунистите.

- Опозицията се създава, идентифицира, контролира и в подходящия момент унищожава (Сталин).

- Тоталитарната власт има постоянна нужда от врагове, които да унищожава и с унищожаването им да градят кариера бъдещите диктатори (по-добре да не виждаме в новините как лидерите лично разкриват престъпници).

- С клечки под ноктите и докато си яде собствените уши, всеки човек е готов да признае, подари и подпише всичко.

- Криминалният контингент е съюзник и помощник на тоталитарната власт, но и нейно бледо подобие. Комунистите за година са убивали повече хора от всички останали убийци в държавата за 100. Изпълнител на тези деяния е полицията. Същата полиция, която е избивала хората през фашизма и преди него в монархията. Полиция с традиции.

- Целта на българската тоталитарна власт е била компенсиране на лошото управление на съветска русия чрез робски труд. Дали е било цел или просто ефект – обезлюдяване на територията. Според мен това е част от имперската политика – ненаселената територия се заселва.

- Всяка власт в България след 44-та (или може би след 1878-а) е резултат от решение на руснаците. Появява се нов владетел, договорил се на ухо с руския цар или наместник и никой не смее да му се противопостави. Дали Петър Младенов е бил последният назначен държавен глава – Стефан Цанев не пише, но на мен днешните са ми подозрителни.

- Демокрацията е резултат от нареждане от КПСС и КГБ. Вероятна причина – от дойна крава сме се превърнали в консуматор на евтин петрол и производител на нежелани боклуци.

- Американците са ни били шута на няколко пъти.

- С избиването на интелигенцията от БКП далеч не е постигнат някакъв еволюционен резултат – народ от овце. Постигнат е народ, който не вярва на никоя власт.

- Диктатурата е започнала с прекратяване на свободата на словото, сдружаването и мисълта.

Български хроники – IV том Откъс от книгата може да прочетете тук
ISBN: 9789545289446
Автор: Стефан Цанев
Издадена: 2009
Жанр:Исторически романи, кн. 26 от поредица "История"
Размери: 14x21
Брой страници: 432

голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата -
най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници,
защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме ура и гласувахме единодушно „за” каквото ни кажат;
смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици:
ние още не можем да се освободим от страха, от лицемерието и от двуличието си.
Дано не заразим с това и своите потомци…

Октомври 2009 Авторът

Ленин

Владимир Илич Улянов, наречен Ленин: пети по класация мега-масов убиец на 20-ти век с 4 милиона жертви. Румел (Rummel 1996,8) изчислява, че от 2,2 милиона жертви на политическите убийства през периода 1923-1928, които са заповядани още от Ленин, само 2/3 могат да са извършени от Сталин, а 1/3 от това число са жертви на Ленин. Без тази 1/3 Ленин би бил отговорен „само" за 3,25 милиона жертви, което веднага би го понижило на шесто място. От всички масови убийци на 20-ти век Ленин е този, чиито действия и дейност са с най-големи последици, а в същото време остава най-прикрит и мистифициран. Това е свързано с факта, че в бившите републики на СССР едва след средата на 90-те години се премахва официалната пропагандна линия, „Ленин бе добър, а Сталин е чудовището". Изкуствено предизвиканите (1917-1920) или усилените естествени (зимата 1920/21) посредством Лениновата политика на национализиране и премахване на частната собственост и производство големи гладове в СССР отнемат живота на над 9 милиона души. Тези числа са отделни жертви от посочените по-горе директни 4 милиона при политициди по времето и по заповед на Ленин.

Ленин (рус.: идващ от река Лена) се ражда като син на училищен инспектор, благородник, в Симбирск ( след смъртта му: Уляновск) на 22. 04. 1870, умира на 21. 01. 1924 в Горки край Москва. Чрез своя брат, осъден на смърт и обесен поради участие в атентат срещу цар Александър III през 1887, Ленин се политизира и отделя от бащиния дом и обкръжение. През 1897 е изпратен в изгнание за 3 години в Сибир.

През 1900, вече в емиграция, той става марксист и развива с „Какво да се прави" (1902) концепцията на една професионална кадрова партия като ръководен орган и задължителен водач на все още неподготвения за действие пролетариат. През 1903 Ленин успява да раздели с тази своя идея конституираната дотогава като народна партия руска социалдемокрация (в нея остават меншевиките, рус. малцинство). Ленин отцепва и създава чрез болшевиките (рус. мнозинство) бъдещата комунистическа партия в Русия. След това разделение започва де факто изграждането на инструментариума на по-късните мега масови убийства, образували практиката на марксистко-ленинските режими. Още по време на революцията през 1905 Ленин настоява за насилствено отстраняване на управляващите. След провала й Ленин емигрира отново.

От емиграцията му го изважда немският генерален щаб през април 1917, за да го прехвърли през Финландия в Русия, Петербург, за да инициира, с подарените му от кайзер Вилхелм 40 милиона златни райхсмарки, революция, като по този начин се саботира по-нататъшното участие на Русия в I СВ. След провала и на този опит Ленин бяга във Финландия - юли 1917, там пише своята „Държава и революция". По негова заповед Троцки прилага развитите в този труд идеи на практика и на 24./25.10.1917 болшевиките организират успешен въоръжен преврат срещу правителството, което е напълно беззащитно, чиито членове на 25./26.10 (т.нар. щурм срещу зимния дворец) са заловени (т.нар. Октомврийска революция).

От съпротивата на социалдемократи и граждански партии срещу планираната диктатура на болшевиките се развива от януари 1918 до 1920 гражданска война, която превратаджиите (червени) въпреки подкрепата на съюзниците на страната на правителствените войски (белите) успяват да спечелят с много насилие и жертви. На 17.07.1918 Ленин нарежда да се убият цар Николай II заедно с децата и жена му в Екатеринбург.

След 9.08.1918 Ленин издава общовалидни заповеди за въвеждането на терор като мярка за смазване на враговете на революцията: „Нужно е да се организира една войска от избрани, верни мъже [Чека]. Тя трябва да поведе безмилостна борба чрез масов терор срещу кулаци, духовници и белогвардейци. Всички заподозрени лица се задържат в концентрационен лагер извън града" (Shub 1962, 371). Следва една друга негова заповед за масови убийства от 11.08.1918, срещу „богати, кулаци и кръвопийци" (Pipes 1996). В същия месец Ленин е ранен при атентата, извършен срещу него от Фаня Каплан.

До 1920 в гражданската война загиват 3,3 милиона цивилни граждани, без числото на войниците, загубили живота си. До 1921 Ленин унищожава всички политически партии. Междувременно чрез НЕП, след март 1921, Ленин (за разлика от Сталин, който остава последователен марксист) решава да върне частично правото на собственост, тъй като национализацията води до масов глад и срив на плановата икономика. Този поврат дава от пролетта на 1923 положителни резултати, но сушата в годините 1921 и 1922 изостря комунистическия експеримент на общество без собственост и коства 5 милиона жертви от предизвиканите по този начин гладове.

На 10.03.1923, разяден от сифилис, Ленин получава инсулт, парализиран е и ослепява. Друг удар на 21.10.1924 води до смъртта му.

Събраните му съчинения обхващат 55 тома (редакт. издадени 1958-1965).

Библиография: Fischer 1965; Shukman/Katkov 1965; Wolfe 1966; Steinberg 1981; Koenen 1987; Blick 1995; Volkgonov/Shukman 1995; Figes 1996; Pipes 1996.

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева

Многобройните масови убийства на Комунизма
in Есета, Новини | Bookmark [snaphow]

Марксистко-ленински режими
Под влиянието на никой идеологически светоглед в човешката история не са проведени по-многобройни масови убийства от тези, извършени от правителствата на режимите, свързани с, изградени върху или подчинени на марксизма, съответно на научния социализъм.

„Комунистическите еднопартийни правителства са извършили 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими" (Файн 1993, 79-88).

150 милиона невинни жертви

За СССР от 1917 до 1991 се дават подробни изчисления и данни за около 70 милиона жертви. Тоталитарните режими във всички държави приели Марксизма са се изградили върху основата на систематични масови убийства. Общият им брой на световно ниво надхвърля 150 милиона невинни жертви.

Но трябва да отбележим, че не всички архиви са достъпни, много често липсват или са унищожени огромни количества данни и документи, освен това за много операции на масови чистки и изкуствено създадени масови гладове никога не са водени документи.

Този гигантски цифри на загиналите от масови убийства не биха могли да се пренебрегнат и от най-упоритите скептици. Съдбата на тоталитарните режими, извършващи и изградили се върху систематични масови убийства е тази, че поради държаните в тайна от самата система данни не се дава пълната възможност да се узнаят размерите на престъпленията.

Мега-убийствата на Марксистко-Ленински режими с техники на избиване без война

Статистики на историци за жертвите на марскистко-ленинските режими за:

1: Изчисления за мега-убийства на по-важните марксистко-ленински режими между 1917 и 1987 чрез различни техники на избиване, без война:

СССР 1917-1987 - 6911 000
НР Китай 1949-1990, вкл. Мао преди 1949 - 6702 000
Червени Кхмери в Камбоджа 1975-1979 - 2 035 000
Етиопия 1974-1991 - 2 000 000
НР Виетнам 1945-1987 - 1 678 000
Северна Корея след 1945 - 1 663 000
Други държави - 10 милиона

* По едно актуално изследване на историка Бекер (Becker 1998) за Китай през периода 1958-1961 трябва да се дадат минимум 20 милиона жертви повече.

* За цифрите при Сталин, историци се колебаят между 20 и 40 милиона.** С допълнителните 20 милиона жертви на Мао за периода 1958-1961 по Бекер (Becker 1998), Мао би застанал на 1-во място.

Защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично?

Все още не е разбрано достатъчно добре, защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично. Организацията за Победа над Комунизма, основана от Д-р Сан Мьон Мун (Муун), най-добре разкрива корените на тези зверства в самата идеология на Маркс.

Марксизма е изцяло написан и систематизиран за да оправдае използването на насили с уж красивите идеали за изпълнение на човешките мечти. Но действителната същност на Марксистката идеология, е че тя принизява стойността на човека до тази на животните които могат да бъдат избивани без никакви угризения на съвестта.

Понятия като диктатура, тоталитаризъм, деспотство, психопати-водачи и т.н. служат по-скоро да прикрият съществуващото недоумение и широко разпространеното неразбиране, отколкото да осветлят действителността на престъпленията на режимите и идеологическата им система. Въпреки това или, точно поради това, не е възможно до безкрайност да се отклоняваме в избягване на изясняването на количествено най-мащабните демоциди в историята - тези на марксизма-ленинизма. Поне един опит в тази насока би трябвало да бъде направен.

Страх, за да се държи мнозинството под власт

Относително просто могат да бъдат разбрани жертвите при революционните акции, съответно при преврати и при разширяването на властта на режимите. В същността си те не се различават на пръв поглед от останалите борби за диктатурна, съответно тоталитарна власт. Конкурентният елит бива елиминиран, всичко (и съответно всеки), което може да представлява противник, е заплашено да бъде унищожено.

Национални малцинства, които вероятно тендират да останат привързани към произхода си, са депортирани или избити директно на място. Така мотивираните масови убийства разпространяват достатъчно страх, за да се държи мнозинството живеещи под властта на режима далеч от желание за активна съпротива.

Към избитите, нужни за поддържането и опазването на властта, принадлежат и жертвите от собствения идеологически лагер, които са имали намерение да поемат друг път към властта или са целяли, замисляли, организирали поставянето на други личности на върха на добитата власт. В тази област не съществуват марксистко-специфични основания за демоцидни убиства.

Специфичното в революционния мотив при марксизма-ленинизма се изразява обаче не в стремежа на ненаследили синове, съответно на алтернативен аристократичен елит, стремящ се да заеме привлекателни властови позиции. А увереността, че премахването на собствеността, ако е нужно крайно болезнено, с драстични и кървави мерки, ще умножи благосъстоянието на общество и нация, е принципният, специфично марксистки елемент и се влива самообосновано от идеологията в готовността да се убива за добиването с власт: [ Марксистите се придържат към Маркс, който в първи том на Капитала определя насилието като „... акушерът, който съпровожда всяко старо общество, бременно с ново". По този начин насилието при марксизма-ленинизма се превръща в един „естествено каноничен" елемент на историческия процес: насилието е исторически факт и историческа необходимост, а не етичен или морален проблем] (фон Бориес 1971, 560).
Привлекателността на марксизма не се състои в простата жажда за власт, а в научно облеченото обещание за исторически вече станало нужно да бъде придобито богатство и равноправие за всички. Като причина за бедността и неравноправието научният социализъм посочва собствеността. След като тя бъде премахната, продуктивните сили трябва да бъдат отвързани и всички „извори на богатството да бликнат " (Маркс). В тогавашния исторически период това учение за съжаление - поне на теория (т.е. научно, в задоволяващ вид противопоставено на марксизма), не бива оборено от другите - като „буржоазни" презирани от марксизма - икономически възгледи и школи. За съжаление до тогавашния момент и буржоазните учения, точно, както и марксизма, смятат, че парите са само средство за размяна на стойността и считат загубата, която трябва да бъде изравнена чрез лихва за странен процес.
В обещанието на научния социализъм за забогатяване се съдържа не само претенцията за икономическа обоснованост, но и претенцията за създаване на една нова етика, едно ново обществено поведение, които ще елиминират юдейско-християнската буржоазна такава. Така за осъществяването на обещаните нови норми и нов обществен ред на научния социализъм изглежда съвсем основателно премахването на легитимните до онзи момент норми на човешки взаимоотношения. Една голяма част от високата готовност за извършване на масови убийства от марксистко-ленинските движения и режими израства от увереността, че умъртвяването на милиони ще доведе със сигурност, според обещанието на теорията, освобождението на милиарди. На 18 август 1919 болшевишкият вестник „Червен меч" пише: „Ние имаме един нов морал, нашият хуманизъм е абсолютен, той се основава на желанието да се премахне всяко подтисничество и всяка тирния. На нас ни е позволено всичко, защото ние сме първите в човечеството, които издигаме меча, не за да подчиняваме и да поробваме, а в името на свободата и за премахването на робството. Ние не водим срещу единици личности война, ние искаме унищожението на гражданството като класа" (Шуб 1962, 379).
Тъй като марксическото обещание за забогатяване е дадено за Тук и Сега, то няма нищо общо с обикновената измама на един елитарен свеенически кръг например, който в името на дадена религия и на (трансцендентен) Живот След Това, решава да изисква инвестиране на средства и грижи за себе си в Сегашното. Още на децата в страните, подчинени на марксизма-ленинизма, се преподава с вълнуваща научна гордост убеждението, че социалистическото общество е една цяла епоха напред в развитието си от изградените върху все още налична собственост общества-експлоататори, както и че ще подмине технологично и по ниво на благосъстояние много бързо тези упадачни общества, като ги остави по развитие окончателно след себе си.
Поради тези, предопределени от научния социализъм, причини голямата главна група жертви на геноцидите в марксистко-ленинските режими - ни най - малко изненадващо - са самите собственици. При унищожаването на собствеността загиват от 40 до 50 милиона собственици - едри, средни и дребни, като големият процент сред тази голма група са селяните. Това т.нар. класово масово убийство започва формално с изявлението на Ленин през декември 1917, да постави извън закона гражданско-либералната Кадетска партия и дя направи по този начин свободно избиването на членовете й (немският наследник на Енгелс, социалистът Карл Кауцки, симпатизирал на меншевиките, пише за това още през 1919).
Втората по големина група на геноцидни жертви в марксистко-ленинските режими представляват гражданите, изискващи или поставящи под въпрос обещаното богатство на научния социализъм в марксизма-ленинизма. До последния ден на системата те ще бъдат терорирзирани и подлагани в гигантски числа на унищожение чрез принудителен труд в лагери.
„Къде са тези широко бликнали извори на богатството и благосъстоянието?", би бил основният неизказан или плахо изказван въпрос на всички марксистки възпитаници, на всички живеещи в социалистическите страни.
Като отговор на този въпрос има минимум четири възможности:
(1) Да се признае, че е приета една фалшива икономическа теория, привържениците на която за се заблудили и са заблуждавали милиони; че към проклетата от теорията собственост е принадлежаща и лихвата, чието добиване и развиването на стойността й, гарантира динамиката на икономиката и на собственическите общества.
С това обаче, би трябвало да се признае, че премахването на собствеността се отразява на просперитета на обществото, по същия начин, по който премахването на мотора от един автомобил на скоростта му. Но една подобна критика на собствената система и учение от вътре е поради това невъзможна, понеже в страната под диктатурата и в партията се е образувал и стабилно легитимирал отдавна един властови елит, който никога не би напуснал доброволно изградените привилегии, комфорт и силата, която предоставя безогледната му власт. От друга стана критиците на марксизма не са чувани дори в редиците на гражданските икономически учения на запад в първите няколко десетилетия на изградените режими - икономистите, макар работещи в условията на пазарна икономика и частна собственост все още не боравят с различно разбиране за собствеността. Не съществува изградена алтернативна буржоазна икономическа теория за това, кое носи печалба, какво е собственост, лихва, продукт, пари (Heinsohn/Steiger 1996; Heinsohn 1998 a).
(2) Питащите за „изворите на богатство за всички" в безсобственическите общества могат просто да бъдат убити и с това накарани да замълчат. Това изяснява една голяма част от огромните числа жертви в марксистко-ленинските режим. Чистките в самите комунистически партии и премахването на фракциите в тях, на западно ориентирани или симпатизиращи граждани и т.н. са в редица случаи акции срещу хора от собствените редици, които поради липсата на обещаните блага и богатството за всички посредством унищожение на собствеността, започват да изказват съмнения в учението.
(3) На питащите за „изворите на богатство за всички" в безсобственическите общества могат да се дават отговори, че липсата е настъпила поради саботьори: „Ако няма толкова много вражески сили, които да спират и саботират прилагането на гениалното икономическо учение, бихме реализирали отдавна стандарта на живот, според учението". Избиването на предполагаеми или набедени саботьори срещу общото благо дава друга голяма част от числото жертви в марксистко-ленинските режими.
(4) Накрая би било възможно, настояващите за благата на комунизма и протестиращите срещу липсата им, да бъдат директно принудени да участват в производството им и да го превърнат по този начин в жертва на един пореден метод на унищожение, въведен широко най-вече в азиатския и съветския марксистко-ленински режими, а именно този на „държавното робство" (Coudenhove-Calergi 1939), и съответно на унищожението чрез наказателен труд (Herling 1951; Carlton 1955; Dallin/Breslauer 1970): „Ти така или иначе няма да можеш да преживееш забогатяването на мнозинството, но ние все пак искаме да те употребим, да инсценираме едно оваляно в твоята кръв „чудо" - поддържане на измамата за социалистическото „благоденствие" и ниските цени при комунизма", това би бил един от предполагаемите отговори на партийната власт на бедните питащи и търсещи благата на комунизма.
Налице е и въпросът, дали унищожението чрез наказателен труд в архипелага ГУЛаг и неговите паралелни системи в останалите комунистически държави не трябва да се дишифрира като опит, в редица случаи да се произвежда чрез затворнически труд толкова количество, на което да може да се сложи онзи етикет на обещаното надмощие над капитализма - свръхпродукция на минимални цени за населението - което, за ужас на своите апологети системата на марксизма-ленинизма не даваше и не можеше да даде.
Строежите на гигантски сгради и комплекси, на катедралоподобни метра, чиито посетители и в Париж или Лондон не биха открили, огромни станции, проекти за полети в космоса, ракети, които в надпреварата с омразните капиталистически страни трябва да бъдат много по-големи, мощни и бързи, канали на Бяло море на СССР, строени с наказателен труд посред зима, от която дори шведи и канадци се плашат - чрез затворнически труд се полира гланца на научния социализъм. Факти като този, че числото на затворниците, които са принудени да изпълнят с цената на живота си подобни нечовешки задачи, е десет до двадесет пъти по-високо от числото на обикновените добре платени и осигурени работници по сравнително аналогични обекти в капиталистическите страни, се прикриват старателно от собственото население и от чужди наблюдатели.
Обречените на наказателен труд в ГУЛаг - хора в разцвета на силите и живота си - са изпратени хладнокръвно с милиони на смърт, с такава организираност и поддържане в тайна, че и антикомунистите на Запад не разбират гигантските размери на това злодеяние. Когато фактите за чудовищните престъпления стават известни, западните марксисти се опитват по примера на източните извършители да ги оправдаят арогантно с „ нужността за развързване на силите на производителността".
Те са икономически не по-малко неподготвени от своите идеологически другари на власт на изток, но и от своите буржоазни конкуренти-икономисти, да определят, от къде идва големият растеж на капиталистическите икономики, които бяха постоянен трън в очите на комунизма, опитващ се да ги достигне непрестанно, но безуспешно, чрез поддържането на системата на марксистко-ленинските планови икономики с робски труд.
Разкриват ли обясненията и оправданията на западните марксисти-интелектуалци днес за „нужността от многомилионните унищожени човешки животи в името на отвързване силите на производителността заради общото благоденствие" де факто реалните мотиви на марксистко-ленинските господствали режими на изток?
Ако да, то те забравят една съществена разлика между двете групи днес: много от партийните членове и убедени комунисти, а дори и господстващи комунисти по време на реалните социалистически експерименти на изток, виждаха неосъществимостта на идеологията на практика, безсмислието на икономическа система без собственост.
За разлика от тях, днес, въпреки краха на комунистическите режими след 1989, немалко западни интелектуалци марксисти продължават настойчиво да вярват в една доказано грешна теория и оповестяват на всеослушание, „принципното" превъзходство на комунизма, а и, че се надяват, в близко време да осъществят учението, но по-добре.
С това опасността от потенциални демоцидни престъпления в името на нови практически опити за реализиране на „доброто" учение на комунизма, остава за жалост латентна.
Библиография: Rummel 1990; 1991; Courtois 1997; Becker 1998.
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бременпревод - Весела Илиева

Кой изигра ключова роля
в колапса на Комунизма?

Who Played Key Roles
in the Collapse of Communism?

Our ultimate goal is a march to Moscow. You must have that conviction. Communists are now pursuing their goal to win America. But this plan has to be reversed.
"Three years in America and Today"Reverend Sun Myung MoonJuly 1, 1973

I think every city square in America should have a statue of Sun Myung Moon for his having created The Washington Times.
Ralph SmeadPolitical ActivistBoise, Idaho

Marx and Lenin appeared to be on the verge of political and ideological vindication by the end of the 1970s; the feeble international response to the Soviet Union's outright takeover of Afghanistan did not bode well for the democratic cause. Who could have imagined that one decade later the Soviets' dreams of world dominance would have dissipated? It is naïve to assume that the demise of Soviet communism was pure chance. The Reagan presidency complemented by a "peace through strength" foreign policy played a key role in getting the United States "back on track" and facilitating the emergence of glasnost inside the former Soviet Union. A change in Americans' perception of Soviet political and military designs, undoubtedly fostered by the experience of the Carter years and by reports in conservative publications such as Reverend Moon's Washington Times, played a key role in allowing the United States to abandon its anti-military posture of the late 1970s and commit to achieving military superiority over the Soviets in the 1980s. By 1980 a growing gap in technology and resources complicated the Soviets' desire to maintain at least military parity with the United States. In his autobiography, Ronald Reagan: An American Life, the late President alluded to a 1983 passage from his personal diary, indicating that in that year the United States achieved clear military superiority over the Soviet Union. Following the 1986 Reykjavik Summit where President Reagan rejected Soviet demands that he abandon the Strategic Defense Initiative (SDI), the space-based anti-missile system, Gorbachev was forced to "blink." In their meetings following Reykjavik Gorbachev and his political advisors came to terms with the fact that America's economic and technological resources far exceeded those of the Soviet Union. They came to accept that America's strong commitment to a military build-up under Ronald Reagan meant that the Soviet Union would be unable to maintain military parity and thus had to seek a different working relationship with the United States. The new Soviet policies of Glasnost and Perestroika led Soviet officials, scholars, dissidents and citizens to challenge communist institutions and their ideological underpinnings. By 1988 this process led to an end of totalitarian rule, an end to Soviet expansionism, and an abandonment of Soviet financial, material, and technical support for wars of national liberation. In the years following President Gorbachev's announced commitment to Glasnost and Perestroika, the world witnessed the largely unanticipated dismantling of the Soviet Union, beginning with the unprecedented announcement of plans for a unilateral withdrawal of Soviet troops from Afghanistan as of May 1988. This was followed by Solidarity's election victory in Poland on June 4, 1989, the fall of the Berlin Wall in November 9, 1989, the crumbling of the Warsaw Pact, and the dissolution of the Soviet Union itself on December 25, 1991. The sudden collapse of the Soviet Union caught most by surprise. The working hypothesis held that communism would remain a dominant fixture in the world order. Even the most committed anticommunists were unprepared for the Soviet Union's precipitous demise.
***
With the Cold War's conclusion, a rush began amongst scholars, analysts, and pundits to identify the key personalities and factors that contributed to the Soviet Empire's collapse. Competing theories abounded, with key roles being assigned to Ronald Reagan, John Paul II, Mikhail Gorbachev, Norman Podhoretz, Alexander Solzhenitzyn and Sidney Hook, as well as to freedom fighters, refuseniks and populist movements such as Solidarity. In their interpretation of various events, some scholars opted to depersonalize the process, crediting the fall of the Soviet Union to phenomena such as evolving patterns of economic development and the information revolution. Among the contributions to the postmortem literature is Richard Gid Powers' Not Without Honor (1995), which professed to be "The History of American Anticommunism." Powers' 554-page opus of names and organizations omits all of the American entities associated with Reverend Moon, and denies them any role in rolling back communism in the 1970s and 80s. In the 672 pages of On the Brink: The Dramatic Behind the Scenes Saga of the Reagan Era and the Men and Women who Won the Cold War (1996), Jay Winik records a brief mention of one Moon-related organization, The Washington Times, but only in noting its early reporting on the unfolding story of Iran Contra. Accounts by Brian Crozier, Adam Ulam, Bob Woodward, and Jack Matlock, US Ambassador to the Soviet Union under President Reagan, also make no mention of Moon's efforts. Intentionally or not, Reverend Moon has been expunged from the record in spite of the adverse, critical coverage his activities received in the mainstream and alternative media when anticommunism was viewed with disdain.

Reverend Moon's Efforts in Korea and JapanIn the early 1960s, after having established the Unification Church's spiritual roots in Korea, Reverend Moon, with the collaboration of Dr. Sang Hun Lee, formalized his comprehensive analysis of Marxist-Leninist ideology. Moon devoted special attention to the practical implications of Marxism-Leninism's militantly atheistic position, the point de départ of his opposition to communism. In 1968 he founded the International Federation for Victory over Communism (IFVOC) in Korea. That organization's membership reached over 4 million in Korea. By 1970 Moon had set up training centers on hiscritique and counterproposal to communism in various parts of Korea. These centers conducted three and four-day programs explaining and critiquing communism for literally hundreds of thousands of Korean college students, teachers, army officers, police officers and civic leaders. For more than two decades, IFVOC provided orientation programs on Marxism-Leninism to all sectors of Korean society.
***
In Spring 1975 it was discovered that North Korea (DPRK) had constructed not one but several complete tunnels under the Demilitarized Zone (DMZ) that separates North and South Korea. The discovery of the tunnels, wide enough to facilitate the entry of whole divisions of the North Korean army into the south, led Korean President Pak Chung Hee to declare a national state of emergency. As a way to demonstrate South Korean and international commitment to resisting an unprovoked attack upon the South, IFVOC sponsored a special rally on Seoul's Yoido Island on June 7, 1975. Rally participants totaled more than 1.2 million and Reverend Moon personally addressed the audience. The rally participants included Unification members from over sixty countries who came as a show of their commitment to protecting the South from a North Korean invasion. During the years of the Cold War, Moon's IFVOC consistently responded to any indication of an effort underway in the North to exploit political or economic turmoil in the South. Frequently this was done through conducting nationwide rallies calling for national unity. One such campaign, the Nationwide Campaign of Determination to Win Over Communism, took place in December 1983. This campaign was motivated by the Soviet Union's shooting down of KAL 007 in September 1983 and an unprovoked North Korean assault of several South Korean government officials in Rangoon, Burma that resulted in the deaths of several officials. Central to the 1983 rallies was the active participation of a delegation of 70 international scholars from the Professors World Peace Academy (PWPA), an international association of academics founded by Moon in the early 1970s.Addressing Communism in JapanIn the late 1960s Sun Myung Moon initiated IFVOC activities in Japan. In the decades following World War II, Japanese university students hadbecome sharply divided on whether or not to support the presence of American military forces in Japan. The continuing American oversight of the Japanese island of Okinawa was especially divisive. Strong alliances were formed between Japan's radical Red Army and North Korea with the Red Army establishing a headquarters in Pyongyang. North Korea had significant support in Japan because of the hundreds of thousands of Korean residents in Japan, known as the Chosoren, who maintained strong family, political, and economic ties to North Korea. In the late 1960's the IFVOC began to challenge student radicals by conducting public lectures on Marxism on university campuses. On more than one occasion, IFVOC members were attacked by Japanese leftist militants or by North Korean sympathizers. IFVOC gained national prominence in Japan in October 1970 when the Japanese Chapter of IFVOC was invited to serve as the chief organizer of the World Anticommunist League's (WACL)

1 world congress convention in Tokyo. The Congress was attended by over twenty-five thousand delegates from around the world. Witnessing the success of the event, WACL invited IFVOC to assume full responsibility for WACL activities in Japan and IFVOC

2 soon gained prominence as the most important anticommunist organization in Japan. During the 1970s and 1980s the Japanese IFVOC movement began to issue formal invitations to the Japanese Communist Party to join them in a public debate on Marxist theory. They did so on more than fifty occasions. The communists rejected all such invitations. Japanese IFVOC officials point out that Reverend Moon's critique of Marxism was so effective that, to counter it, the Party was forced to rewrite their textbook, The Book of Communism. Even then, their patchwork apologia and addenda proved so inadequate that the Japanese Communist Party soon stopped printing it altogether. Reflecting on this period, Japanese IFVOC officials point out that in the 1970s, many communists and communist sympathizers began to be elected to public office in Japan. Japan Communist Party chairman Kenji Miyamoto is said to have boasted, "We are on our way to controlling a federation of democratic governments." In 1978 IFVOC conducted a massive educational campaign in the imperial city of Kyoto, which served as Japan's capital from the Heian to the Tokugawa era. The IFVOC educational effort was credited with having helped to change public opinion about communism and contributed to the defeat of the communist-led city government of Kyoto. Japanese IFVOC officials have noted that, fromthat time on, the communist hold of Japanese municipalities collapsed in one city after another. Moon's IFVOC played an important role in turning the tide. It also played a key role in the drafting and passage of legislation designed to protect the country from communist bloc espionage; the lack of such legislation had been a major blind spot in Japan and in East Asian regional security. It had contributed to Japan serving as a thoroughfare where Soviet and Chinese agents could get easy access to the Free World's latest technological advances.

Ролята на Сан Мьон Мун за падането на Комунизма
До 1970-те Комунистическата империя се разраства и завзема над една трета от света. Червената революция се разширява по терористични методи с много кърваво насилие и преврати. След заемането на властта се въвежда диктат с цената на милиони невинни които биват избити по нечовешки начини. Броят на избитите, само в мирно време, от тази безпрецедентна "Червена машина на смъртта" е 150 милиона. Това не би било постижимо без помоща на тази безбожна, сатанинска философия.

Основно чрез Вашингтон Таймс и други негови издания д-р Муун обръща силите в идеологическата Студена война. Вашингтон Таймс е най-цитирания вестник на САЩ и е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка по време на Студената Война.

Чрез основаната от Сан Мьон Муун организация за "Победа над Комунизма" биват образовани милиони обществени, политически и религиозни лидери. Това успешно възпира нахлуването на Марксизма в Латинска Америка и много други страни от третия свят. Д-р Муун се явява основната сила която обръща запада, и подкрепя лидерите му за борба с тази Тоталитарна система. Това е и една от основните причини за нечуваното преследване и разпространяване на фалшиви слухове срещу д-р Муун и Движението му за Мир.

За мнозина въпросът не е защо Орбан е толкова антикомунистически настроен, а защо е отнело толкова време, преди тези проблеми да бъдат засегнати. Според Геро това до голяма степен се дължи на факта, че режимът в Унгария не е бил толкова суров, колкото в Полша, Румъния или ГДР.
....................
А у нас продължаваме нищо да не правим по въпроса, защото най-масово участвахме в режима, и бяхме пръв съратник на СССР/КПСС ...

До коментар [#36] от "Иво":

Ако се поинтересуваш малко от историята на Унгария, ще разбереш защо му пречи думата "република".
Без майтап, не се заяждам.

И обърни внимание, че наистина не става дума не за формата на управление, а единствено и само за употребата на думата в официалното название на държавата - което си има своето историческо обяснение, както стана дума.

Унгарската социалистическа работническа партия и нейните предци са криминални организации, чиито лидери носят отговорността за поддържане и ръководене на репресивен режим". "Унгарската социалистическа партия като наследник на нелегално натрупалата богатство и заради личната приемственост, която свързва старата и новата партия, споделя отговорността на комунистическата партия", пише още в конституцията.

Абе само трябва да сменим Унгарската с Българската и пасва и за нас

До коментар [#13] от "Мерилин":БЕ МАЦО ТОВА В СКАНДИНАВИЯ СИ Е ЧИСТА ПРОБА СОЦИАЛИЗЪМ И ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ...САМО ДА ТЕ СВЕТНА, ЧЕ МИ ИЗГЛЕЖДАШ МАЛКО ЗАБЛУДЕНА..НИЕ И У КАПИТАЛИЗЪМ, И У СОЦИАЛИЗЪМ, АКО ЩЕ И ФЕОДАЛИЗЪМ ПАК ДА ДОЙДЕ, СМЕ СИ БЕДНИ БЕ ЖЕНА!

А ОРБАН ОСВЕН ЧЕ ФАШИСТ- С НИЩО ДРУГО , В СМ. ДОБРО ЗА УНГАРИЯ НЯМА ДА БЪДЕ ЗАПОМНЕМ...УПРАВЛЕНИЕТО МУ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ЕДИН АБСОЛЮТЕН ПРОВАЛ...ДА НЕ СИ УНГАРЕЦ В ДНЕШНО ВРЕМЕ..КЪДЕ БЕ УНГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА СОЦА, КЪДЕ НИЕ ГОРКИТЕ...СЕГА ОБАЧЕ УНГАРИЯ НИ ДОГОНВА, ЧЕ ДАЖЕ В НЯКОИ ОТНОШЕНИЯ ВЕЧЕ Е ПО-ЗЛЕ...ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА НИВО НА ДЕМОКРАЦИЯ КОЛКО Е ЗЛЕ...

Поздравления за публикацията!Най-после българското население да научи за най-важните промени в конституцията на един народ,който винаги е бил достоен за уважение.Не може комунизмът да се изкарва,едва ли не,като светла страница в историята на един народ,когато е най-тъмната.

До коментар [#24] от "ban":

Прав си...кризите са присъщи на капитализма откакто се е пръкнал....за двете кризи от 2008 и сегашната не в виновен никой друг освен капиталистическта система на производство и размяна, в основата на която стои капиталът

Синоним на думата антикомунист е фашист.

Ей, много комунисти имало тук!

На крива ракета Космосът й пречи! Също като на наш Боко!

Много коментари тук изкарвт Унгария едва ли не като някакъв концлагер, място където не можеш да "дишаш". Алоуууу --я да си видим нашата кочинка бре! Къде са онези хора, къде сме ние? И по манталитет и по култура и по производство. Ония са европейци откъдето и да ги погледнеш, а ние пък имаме най-малко право да ги съдим за нещата в тяхната си държава!

До коментар [#73] от "vilian": Повечето антикомунисти по форумите са бивши членове на БКП, натискали се да бъдат приети заради авантата. Иначе, преди 10-ти Ноември антикомунисти у нас имаше 1-2%, което се вижда от резултатите от изборите. Но продължават да излизат от шумата все нови и нови "демократи и борци против комунизма" така, както активните борци против фашизма излизаха от шумата 40 години след 9-ти Септември 1944.

До коментар [#75] от "kos":

Няма как да се абстрахираш от синоними на „Антикомунист” като; ФАШИСТ- НАЦИСТ- ХИТЛЕРИСТ- АНТИСИМИТИК - РАСИСТ - КАПИТАЛИСТ- КУЛАК - БУРЖОА - БАНДИТ и др.,
както не можеш да се абстрахираш и от синоними на „Комунист” като; МАРКСИСТ - ЦИОНИСТ – АТЕИСТ – СИМИТИК - БОЛШЕВИК – ЧЕРВЕН – КОМУНЯГА - СТАЛИНИСТ – БАРАБА и др.
Колкото и странно да ти изглежда, ПРОИЗХОДА и МОТИВИТЕ ИМ СА НЕРАЗДЕЛНИ.

До коментар [#79] от "kirkor":

Требиен баш харашо!
Такава си е истината.
Само Кастро, Ким Ир Сен и Сандиниста лесно не се топят, но и те ЩЕ ОМЕКНАТ!

Гледам броя на гласувалите и нещо пълни душата ми. Ама хора, не мълчете, пишете и вие, защото платените боклуци по форумите с различно именца и подозрително ниски рейтинги, дължащи се преди всичко на скорошната им регистрация, ще си помислят че са доминращи!!!!! Ние, които не мислим като тях сме МНОГО!?!!!!