Прочит на историята: Специалното обучение на агент Пикадили

Документи на агент Пикадили

© Дневник

Документи на агент Пикадили



По повод на 34 годишнината от убийството на писателя Георги Марков, която се навършва на 7 септември, вчера публикувахме "ДС и обезвреждането на Скитник" - откъс от поредицата на "Дневник" от 2008 г.Документалното разследване е на журналиста Христо Христов и беше издадено и като книга - "Двойният живот на агент Пикадили". То е базирано върху ключовия архив на Първо главно управление на ДС, до който Христов получи достъп с решения на Софийския градски съд и Върховния административен съд.


Ключови думи към статията:

Коментари (175)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 1244 Неутрално

    Какво са разговаряли двамата остава тайна.
    ==============================
    Дъра дъра - не един, а два чадъра. С догадки и внушения теза не се защитава.

  2. 2 Профил на Мазутная Коптилка
    Мазутная Коптилка
    Рейтинг: 1379 Любопитно

    Георги Марков не умря напразно. Комунизмът падна. Завинаги. И никога повече за нищо на света не може да върне. Освен това името му ще се помни завинаги , той вече е в учебниците по история. За разлика от него безименната сган , която защитава престъпния строй , при който е имала някакви благинки скоро заради необратимостта на времето просто ще пукне и ще се отече в кенефа. А ние младите не само няма да знаем имената им. Ние дори не знаем дали се пише консомол или комсомол

    Fidel Castro’s legacy is one of firing squads, theft, unimaginable suffering, poverty and the denial - D.Trump
  3. 3 Профил на Митко Василев
    Митко Василев
    Рейтинг: 605 Весело

    Чудя се кого да припаля - проком или антиком агитката?

    това, че казваш даден факт, не означава, че непременно го харесваш. въпреки че за 95% от аудиторията значи точно това
  4. 4 Профил на Svetoslava26
    Svetoslava26
    Рейтинг: 1101 Неутрално

    Сега ще очакваме агент Димитър да размахва пръст по Нова телевизия, след което - Вип Брадър. Точно като за масовата публика, която разбрахме е празнувала рожденния ден на Тато. След това внукът му Тодор Славков ще си търси жена след предаването на Бареков, който е нещо средно между прокурор и Джаро. Следва Марешки.

    Гледайте си работата!
  5. 5 Профил на ju.li
    ju.li
    Рейтинг: 718 Неутрално

    Твърде сложно ми се вижда. Само като си помисля какво боричкане е настъпвало при споменаването за "командировка в чужбина" със сигурност щяха да намерят "наше момче", което да "похаби" всички хора на 3 преки от въпросната спирка само за да види "корекомите".

  6. 6 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    Не одобрявам убийството на Марков!Но трябва на всички да е ясно, че тук на първо място става дума за "демократична " митологизация! Той в никакъв случай не беше репресиран от "режима"!Имаше и разполагаше с много повече от огромната маса граждани на НРБ, а сега го изкарват "борец'',"дисидент" и какво ли не! Колко от обикновените граждани можеха да си позволят( и да им позволят) пътуване на запад? Помня и "репортажите" му по радиото, които бяха откровени глупости явно надраскани за да угоди на новите си работодатели! В България той пишеше много по- смислени неща!

  7. 7 Профил на Митко Василев
    Митко Василев
    Рейтинг: 605 Весело

    До коментар [#5] от "ju.li":

    Определено. Подозирам, четия негодници са духали на шефовете си за едно излизане навън. Пък било и да затрият някого от бившите свои.

    това, че казваш даден факт, не означава, че непременно го харесваш. въпреки че за 95% от аудиторията значи точно това
  8. 8 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4684 Любопитно

    Много хубаво разследване.
    Открояващо се,дори сред морето от поръчковите панагерици във възхвала на Знаеме Кои Другари.
    Жалко,че честни и почтени журналисти като ХРИСТО ХРИСТОВ в България вече се броят на пръстите на двете ръце.
    Наистина жалко.
    Прелюбопитно е финалът.
    Т.е. да се посочи КОЙ осуети предаването на Пикадили на английското правосъдие.
    КОИ ДРУГАРИ,с какво минало и с какво настояще прикриха убиеца и съучастниците му.

  9. 9 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 1244 Неутрално

    [quote#4:"Svetoslava26"]Сега ще очакваме агент Димитър да размахва пръст по Нова телевизия,[/quote]
    Той не агент, той е дЕсидент, работил под прикритие в смъртна опасност като дясна ръка на Иван Славков и Георги Атанасов по ресторанти и хотели и е приемал привилегиите си за това с голямо отвращение.

  10. 10 Профил на monarchist
    monarchist
    Рейтинг: 591 Неутрално

    До коментар [#2] от "Karelson":

    Комунизмът никога не е падал. Поне не и докато продължавате да си избирате отрочетата на тия дето имаха висши държавни постове в периода 1944-1989г.
    С тая фасадна демокрация дето я разиграват 23 години явно успяват да заблудят доста народ.

    "Всеки ден се радвай на слънцето и на това, че си жив" --- Стоян Венев
  11. 11 Профил на Svetoslava26
    Svetoslava26
    Рейтинг: 1101 Неутрално

    До коментар [#3] от "Митко Василев":

    Докато се чудиш, състудентите ми 95% вече са в чужбина. Завинаги.

    Гледайте си работата!
  12. 12 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 1244 Неутрално

    [quote#8:"Hawaii"]да се посочи КОЙ осуети предаването на Пикадили на английското правосъдие[/quote]
    Това , което осуети и осъждането на Сергей Антонов - липсата на доказателства и напълно измислените обвинения.

  13. 13 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 830 Неутрално

    Поздравления за Христо, един от малцината, които все още упорстват да се знае истината за комунистическият строй, въпреки воят от спинозните да реабилитират този антибългарски строй. За младите историите на Марков са научна фантастика, защото те не могат да си представят, че това е било реалността.
    Самите комунисти на високо ниво знаят, че този строй никога няма да се върне, те самите и не искат да се връща, но реабилитирането на комунизма им носи политически облаги тук и сега.

  14. 14 Профил на Митко Василев
    Митко Василев
    Рейтинг: 605 Неутрално

    До коментар [#11] от "Svetoslava26":

    Тва в конктекст ми го съобщаваш? Не схванах идеята просто.

    това, че казваш даден факт, не означава, че непременно го харесваш. въпреки че за 95% от аудиторията значи точно това
  15. 15 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1225 Неутрално

    Поклон пред паметта на Георги Марков.
    А колко от офицерите от ДС, служили всъщност на КГБ, тоест на чужда държава, са осъдени? Или за Петата Колона това са национални герои.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  16. 16 Профил на Big_Villager
    Big_Villager
    Рейтинг: 711 Неутрално

    До коментар [#7] от "Митко Василев":

    Да бе, хе-хе, мног весело, убили някакъв журналист преди толкова години. Дай да се порадваме...

  17. 17 Профил на Митко Василев
    Митко Василев
    Рейтинг: 605 Весело

    По въпроса за убийството на Георги Марков може и да има разни разногласия, но по отношение на Каишката всички сме единошни, че е отвратителен

    това, че казваш даден факт, не означава, че непременно го харесваш. въпреки че за 95% от аудиторията значи точно това
  18. 18 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 724 Неутрално

    Г-н Христов, отново се оставяте да бъдете манипулиран:

    * Гулино е бил обучаван в рамките на постоянна външна резидентура, но с чисто ТЕХНИЧЕСКИ задачи. Тоест, той е бил готвен за място на нелегален резидент в държава на пребиваване, с цел изпълняване на широк спектър чисто ТЕХНИЧЕСКИ задачи на поддръжка и вид "база". Всичко, за което пишете тук, е типично обучение на външен "нелегал" по типични методи. А не изобщо на "кандидат-убиец". Вкл и правените му тестове на детектор на лъжата ( класически прийоми за пробиране на възможни двойни агенти).

    * Вербуван през 1971, изведен в Дания през 1975? 4 години "вербовка"? и обучение? множко Христов, множко... . Пишете- "дотогава не са му поставяни сериозни задачи". И какво е правил 4 години?? пекъл се е на Варненския плаж?? Истината вероятно е че, най-късно до края на 1972 Гулино е бил изведен и пробван в Западна държава, "на място" (не Дания). Където вероятно е доказал високи качества и способности, определили по-нататъшната му ценност. Изобщо- съществува "дупка" от 1972 до 1978, която Вие Христов размивате, защото нямате данни! и скачате от една дата на друга.

    * Сердата и края на 1977 е датата от която е решено използването на Гулино като техническа поддръжка на бъдещата операция. Той е привикан в Бг, правена му е тест с детектор на лъжата, за да се избегне риск от двоен-агент ( все пак години е пребивавал навън), и е бил обучаван в чисто технически аспект, какво трябва да върши. Всичките му пътувания до УК в този период са технически по задачи. Защо? Защото човек, който смятате да ползвате за наемен убиец, не влиза и излиза няколко пъти от страната, където смята да извършва убийство. Това увеличава риска да бъде разкрита идентичността му с "пъти". Още повече ако влиза няколко пъти в страната с един и същи паспорт! Ако влиза с различни? твърде скъпо, и по принцип не се прави така. Убиецът влиза един път и излиза веднага. Това са азбучни истини.

  19. 19 Профил на стафилокок
    стафилокок
    Рейтинг: 610 Неутрално

    Хайде стига си чесахте езиците! Не ви ли омръзна? Наистина ли вярвате че Г.Марков и тези като него разклатиха социализма? И 1000 Г.Марковци да имаше пак нищо нямаше да стане ако не бяхя големите играчи САЩ и Горби.

    Миналото се наследява, бъдещето се изгражда.
  20. 20 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1225 Неутрално

    До коментар [#6] от "SSmart":

    Това, което пишеш, до голяма степен е вярно, но не означава, че трябваше да бъде убит от червенотиквеничковчетата.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  21. 21 Профил на lone_wolf
    lone_wolf
    Рейтинг: 2656 Гневно

    До коментар [#15] от "grand funk railroad":

    Mного са!

    Погледни ги колко са във форума! Един има даже наглостта да се пише "б(О)лгаролюб"
    Още Левски е писал за руските мекерета:
    "Камшика на масковеца по-боли!"

    Русия е заплаха #1 за България!
  22. 22 Профил на Митко Василев
    Митко Василев
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Приносът на Георги Марков за падането на социализма е, колкото приноса на Левски за освобождението от турците.
    До коментар [#19] от "staphylococ":

    това, че казваш даден факт, не означава, че непременно го харесваш. въпреки че за 95% от аудиторията значи точно това
  23. 23 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    До коментар [#20] от "grand funk railroad":

    Именно за това писах ,че не съм съгласен с убийството му! С това те си направиха мечешка услуга. "Репортажите" му явно са засегнали някого лично, даже мисля ,че се сещам кой ,или с измъкването си на запад е ядосал някой кадри,които са решили да му отмъстят.Самите предавания по радиото въобще не струваха. Аз и компанията ми търсехме тези радиостанции заради музиката, а пропагандата минаваше покрай ушите ни. Rock'n'roll-ЪТ беше истинската пропаганда!

  24. 24 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Любопитно

    До коментар [#22] от "Митко Василев":
    Искаш да кажеш,че Левски няма принос за освобождението на България?!?!?!

  25. 25 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 707 Неутрално

    "Двойният живот на агент "Пикадили" - с последните разкрития на журналиста от в. "Дневник" Христо Христов около убийството на Георги Марков е на книжния пазар, а сега тук и правим реклама. Само това не ни съобщиха издателите от "Икономедиа".

  26. 26 Профил на Митко Василев
    Митко Василев
    Рейтинг: 605 Неутрално

    До коментар [#24] от "SSmart":

    Що, проблем ли има, ако това искам да кажа?

    това, че казваш даден факт, не означава, че непременно го харесваш. въпреки че за 95% от аудиторията значи точно това
  27. 27 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Весело

    До коментар [#26] от "Митко Василев":

    Ако искаш да го кажеш кажи го! Всеки има право на мнение! ПроблемЪТ си е твой!

  28. 28 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 833 Неутрално

    [quote#1:"Каишков"]Какво са разговаряли двамата остава тайна.
    ==============================
    Дъра дъра - не един, а два чадъра. С догадки и внушения теза не се защитава. [/quote]

    -Ама се заработват хонорари.Като не може по друг начин,с такива памфлили се събира и стаж за пенсия.
    "Какво са разговаряли двамата остава тайна. Както остава тайна и мисията, за която той получава специална подготовка."

  29. 29 Профил на Митко Василев
    Митко Василев
    Рейтинг: 605 Весело

    До коментар [#27] от "SSmart":

    Светльо, ти ли си това?

    това, че казваш даден факт, не означава, че непременно го харесваш. въпреки че за 95% от аудиторията значи точно това
  30. 30 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Весело

    ХхаХАх?А ,кой Светльо? Да не би да се знаем?

  31. 31 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 833 Любопитно

    [quote#18:"panzerino"]Всичко, за което пишете тук, е типично обучение на външен "нелегал" по типични методи. [/quote]

    -Ристето май не е гледал нито един холивудски филм по темата,преди да "хване перото".

  32. 32 Профил на The Core
    The Core
    Рейтинг: 889 Неутрално

    Айде стига вече с този Георги Марков!
    Един обикновен комунистически ренегат, който беше премахнат от предишните си другари и сътрапезници.
    Не забравяйте също така, че е един от сценаристите на "На всеки километър".
    За измяна наказват всички държави. (Погледнете си днешния кумир - САЩ)
    Обвиняванети на бившата ДС не бива да става чрез героизирането на плужеци, а чрез много по-смислени аргументи!
    Освен това, като се има пред вид колко беше "полезна" на България цялата останала кохорта от храненици на "Свободна Европа", едва ли и с този сме изгубили много!

    Ние обичаме да сме сред природата, защото тя няма мнение за нас! Ницше
  33. 33 Профил на richardwolff
    richardwolff
    Рейтинг: 934 Неутрално

    Имаше един бивш Министър на правосъдието при Муамар Кадафи. Та този човек 20 години бил във властта и след като Кадафи го изгонил, той разбрал в Лондон изведнъж, че Муамар не е прав и се засрамил се от...него(Кадафи)!!! После решил да го свали. За такива като него, Кадафи използваше термина- ПЛЪХОВЕ.
    Не че Муамар ми е симпатичен, както не ми е симпатичен и Тодор Живков, но не обичам мекотелите, двуличните предатели, като този за който става въпрос в статията. Като е бил агент на ДС, заради което и са го пускали в чужбина, иначе преди края на 80-те бе невъзможно да отидеш легално на Запад е правел филми възхваляващи режима и комунизма( На всеки километър). После за пари и облаги сменя предпочитанията си по сметка и от хвалител и гъзолизец на режима и на партийните вождове( филмът "На всеки километър ", започва да критикува за пари и облаги в другия лагер. Не че е направил голямо предателство, защото същите като него мекотели и плъхове(които го и убиха) в момента ни управляват или са в опозиция, но не виждам защо да ни го налагат за идол.

    Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
  34. 34 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 833 Неутрално

    [quote#6:"SSmart"]тук на първо място става дума за "демократична " митологизация! [/quote]

    -Става дума за извадени от контекста на Студената война измислени или реални случки и събития.Този мит-за убийство/недоказано/ на Г.Марков навремето изигра същата роля,както и "българската следа" в атентата срещу Папата,наред с много други пропагандни обвинения към НРБ.Хр.Хр. е българската Клеър Стърлинг,без рокля,но с подобна "плодовитост".

  35. 35 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 830 Неутрално

    [quote#23:"SSmart"].Самите предавания по радиото въобще не струваха.[/quote]

    Кое не струва, истината ли не струва, аз бих казал, че историите на Марков са реалността по времето на социализма, а дори не рядко реалността беше по жестока от написаното в Репортажите.

    ЖИЛОТО И МЕДЪТ НА ТУРИЗМА

    С приятелско семейство решаваме да отидем заедно на курорт, и то без да ползуваме писателски или журналистически привилегии. Още преди започването на сезона организираме всичко. Купуваме си билети за влака до Видин, после ангажираме каюти в кораба „Георги Димитров“ до Русе, където пък в новия хотел на „Балкантурист“ също си запазваме стаи. Оттам през Варна щяхме да отидем на курортния комплекс „Слънчев бряг“ за 20 дни. Всичко е предплатено и когато тръгваме, носим в джобовете си съответните разписки.

    До Видин всичко върви нормално. Но когато вечерта се явяваме на пристанището, за да вземем каютите, в които се предполагаше да спим, тъй като корабът тръгва много рано сутринта — ни посреща първата изненада.

    „Никакви каюти за българи!“ — безцеремонно ни заявява отговорният офицер.

    Оказва се, че някаква западна група, струва ми се, французи, са заели каютите, дадени на българи.

    „Вие разбирате, другари — обяснява ни друг служещ, — че ние не можем да оставим така западни туристи, които плащат във валута… Това е помощ за нашата икономика…“

    Ние обаче не се трогваме много от този патриотичен апел и реагираме остро. Трябва да се показват разни карти, тъй като по традиция вече при подобна кавга в България най-важният въпрос е кой ще извика по силно: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ Всеки, който не си послужи с този въпрос, е обречен на загуба. Може би защото приятелят ми беше по-известен гражданин, капитанът проявява жест и ни настанява всички в собствената си каюта и тази на друг офицер. Настанявайки се, ние чуваме в коридора възрастна жена да плаче, че са я изгонили от каютата й, за да я дадат на проклетите чужденци. Всичко е толкова противно и нашето настроение се разваля, сякаш предчувствуваме, че случилото се на кораба е само началото. Все пак на другия ден хубавото време, цялата прелест на пътуването по Дунава и най-вече отличният корабен ресторант ни помагат да забравим неприятната вечер.

    Пътувал съм много пъти по Дунава и мисля, че това е един от най-красивите пътища, които предлага българската природа. Вляво е безкрайната румънска равнина, вдясно — пълният с характер и внушителност български бряг. Корабът елегантно се движи по течението на реката, ние правим слънчеви бани на горната палуба и се къпем под душовете, радиото свири приятна забавна музика, когато някой (при всяко пътуване този глас призрачно се появява) казва: „Белене.“

    Всички българи, които се намират на кораба, обръщат глави и дълго гледат към зеления остров, докато той изчезне далече назад. Като че музиката на радиото внезапно се превръща в крясък на кукумявка, цялото невинно очарование на реката изчезва и слънцето отива по дяволите, за да дойдат страшните представи от толкова разкази и слухове за този остров на българската мъка и смърт. Едва ли има българин, който да не познава някой жив или мъртъв обитател на тази най-вярна витрина на социализма. Близки приятели, състуденти и съученици са преминали през адски изпитания само на един хвърлей от кораба на нашето удоволствие. Тук е бил Васил, когото са държали вързан с вериги цели две седмици в лодка, заклещена всред ледовете на най-студения февруари, Стамен, който е бил карциран денонощия във вода до гушата, момчета от политехниката, които са били застреляни на място без повод и присъда… Веднъж, провесил крака над водата, някакъв хлапак с китара пееше от кораба странна песен:


    Дунав, бели Дунав, тихо си течеш,

    Дунав, черни Дунав, страшна мъка ти влечеш…

    Разбира се, българският екскурзовод на французите не казва нито дума за острова. За какво им е на чужденците да знаят. Пък и това беше работа на Сталин, а сега Сталин го няма и нещата са по-различни…

    Вечерта пристигаме в Русе и бързо се озоваваме в новия хотел на „Балкантурист“, където ни чака вторият рунд на нашата туристическа борба. Както предчувствувахме, стаите ни бяха дадени. Този път не на французи, а на съветски гости за някакви музикални тържества. Договорът за нашето летуване, разписките и платените пари нищо не значат за служещите от „Балкантурист“.

    „Българите да се оправят, както намерят за добре“ — ни заявява администраторът, като произнася думата „българи“, без да се смущава, като че той самият принадлежи към друга нация. Той ми напомня много на един съветски служещ в „Интурист“ в Ленинград, който нелюбезно ми обясни, че ние, българите, сме трета категория туристи по съветските класификации. Първа били само американците, западногерманците и… (изненада) унгарците. Това беше през 1959 година. Втора — всички останали некомунистически страни и страни от специален интерес, а трета — туристи, които не ги интересуват. Аз наистина не зная друго общество, в което да има по-стриктно категоризиране на хората, отколкото в безкласовия социалистически свят.

    Но някъде към полунощ, докато дремем във фоайето на хотела и се чудим какво да правим, ни провървява. Очакваната група от Букурещ не пристига и ние можем да се наспим. Всичко дотук е достатъчно, за да изпари желанието ни да оставаме във Варна, и четиримата заминаваме на юг, към Слънчев бряг.

    Сигурно съм чул стотици разкази за непоносими безобразия в хотелите и ресторантите по целия черноморски бряг. Но никога не съм мислил, че тази туристическа прелест на най-вулгарно човешко и национално унижение ще се изсипе върху главата ми.

    И на Слънчев бряг договорът с „Балкантурист“ се оказва нищо незначеща хартия. Отново ни се заявява, че поради прилив на западни чужденци българите ще трябва да си вървят. В края на краищата с големи молби и увещания ни настаняват само за една нощ в някакъв съвсем нов хотел и ни предупреждават, че на другия ден трябва да си вървим. Вечерта откриваме, че в ресторантите за българите са отделени по няколко неудобни крайни маси, на които човек, ако не умре от глад, може да умре от чакане. На следващия ден още преди обяд ни изхвърлят от хотела с лозунга „За българи места няма!“. Но ние се съпротивляваме. Хукваме по всички хотели на комплекса, за да намерим място за следващата нощ. Късно следобед, когато става ясно, че в целия комплекс няма да се намери стая за „българи“, аз прекарвам три часа в пощата, за да се обадя на приятел в София, който пък е приятел на шефа на „Балкантурист“. Но за мое нещастие шефът на „Балкантурист“ го няма в столицата и приятелят, като ми обещава съдействие за следващия ден, ме съветва да намеря на заем завивки и да спим по пейките или на плажа. Вечерта пак тръгваме по хотелите и отчаяно молим да ни се намери стая. Междувременно забелязваме, че не сме сами в туристическото ни изпитание. А най-малко стотина български нещастници обикалят като нас безпомощно. Няма нищо по-отчайващо в България да искате нещо, ако тия отсреща ви смятат за нищо. На много места разните управители на хотели и отговорници въобще не ни изслушват, просто ни обръщат гръб и не само не изказват никакво съчувствие, но с някакво отмъстително удоволствие отвръщат:

    „Че кой те е карал да ходиш на курорт, бе!“

    На друго място чувам мустакат управител да казва на разплакана жена: „Какво ме интересува дали ще спиш, или няма да спиш, другарко!“ Трудно ми е да смеля това „другарко“. Въпреки прилива на чужденци имам чувството, че хотелите съвсем не са така препълнени и че по-скоро всичко е резултат на организационна неуредица. Но нищо не би могло да извини войната, която туристическите функционери бяха обявили на сънародниците си. Впоследствие всеки ден ще ни се припомня, че най-лошото за един посетител на Слънчев бряг е да бъде българин. Няколко дни по-късно ние ще видим ръката на възмездието, написала върху един картон, закачен на алеята зад казиното „За българи и за кучета — забранено“. Моят приятел, който в миналото бе прекарал тежки години из чужбина, тъжно забелязва:

    „Никой никъде не ме е унижавал като българин повече, отколкото тия типове тук, в България.“ Доста пъти в българския печат ще се промъква същата печална констатация за непростимо унижаване на националното самочувствие на българските граждани, вършено от хората на „Балкантурист“. Според мен в България има два най-неприятни и постоянни източника на национално унижение. И това са: на първо място, Паспортният отдел при Министерството на вътрешните работи, и на второ — „Балкантурист“.

    И ето ни пак в безнадеждна вечер. Изтощени от тичане, премалели от глад, отвратени от всичко, ние трябва да избираме между спане на пясъка или на пейките. А е август и е студено. Но тук ни провървява. Около полунощ, докато се опитваме да се утешим в един от баровете, към моя приятел се спуска мъничък човек по риза и панталони, под които явно се очертава голям парабел. Оказва се, че този другар е една от най-важните личности в окръга. Бардамата го нарича „Малкия принц“.

    Преди време моят приятел е направил неоценима услуга на Малкия принц, като го измъкнал от беда. Той ми изглежда пъргав, непосредствен човек с груби, властни маниери, обратно пропорционални на ръста му. Чул за нашата хотелска одисея, той пламва и гневно отива на телефона. Чувам гласа му да кънти с тон, който не допуска никакво възражение. Само след няколко минути пред бара пристига кола, от която тичешком слизат най-отговорни другари от комплекса, които грабват багажа ни и след това ни предлагат цял списък от стаи по избор.

    „Бихте ли желали да отидете в «Иглика»? Не, не… там е доста шумно, близко е до шосето… По-добре в «Глобус»… или пък защо не в «Чайка»…“

    Ушите ми слушат тази музика и не вярват. Малкия принц ни изпраща с тържествуваща усмивка и сякаш разбрал моите чувства, ми казва:

    „Абе, българи сме, ама все още живеем в турско време.“

    И за да ни покаже докрай своята мощ, той ни поканва на другия ден на вечеря в ресторант „Нептун“. До този момент ние знаехме, че след хотелите вторият ужас за българите бяха ресторантите, където човек биваше подлаган на истински издевателства. В деня на нашето пристигане ние се бяхме опитали да влезем в „Нептун“, но келнерите отказаха да ни сервират, защото били заети с чужденците. Изпитвам известно удовлетворение, може би от съвсем примитивен характер, когато гледам сервилното превиване на гърбовете и от келнери, и от управител, които с най-мазни усмивки се опитват да угодят на Малкия принц. Всичко, което се поднася, е от най-екстра качество и съм сигурен, че сметката накрая ще бъде приятно намалена.

    За тая вечеря ще си спомняме през всичките следващи дни, докато стоим на този комплекс. Не само защото няма да се повтори, но защото в голяма степен тя отразяваше най-точно характера на социалистическия човек.

    С течение на времето ние започваме да разбираме правилата на играта. Преставаме да сме неопитни ахмаци и просто се съобразяваме с духа на времето. Сега ние редовно имаме запазена маса в един от най-добрите ресторанти благодарение на прастария закон за бакшиша. Просто още от самото начало пускаме в джоба на главния келнер една едра банкнота и от този момент всичко тръгва по мед и масло. Бакшишът отваря всички врати. Няма нужда човек да се реди на опашка, да чака с часове, да яде студена супа или готвено от вчера и т.н. Всичко това ми напомня за един бръснар в Москва, недалече от университета, който бе закачил над огледалото голям лозунг: „Бакшишът е унижение за съветския човек“, а под него бе написал: „Унижавайте ме, моля, унижавайте ме.“

    После срещаме приятели и познати, които ни разказват за изхвърлени среднощ нещастни български граждани, за вулгарно и грубо отношение на служещи, за най-нахално надписване на сметките в ресторантите, за отвратителни обноски от страна на персонала и за много още нерадостни неща. Вървя по чудесния пясък на брега и си мисля за онова, което този бряг представляваше само преди 10 години. Това беше 6-километровият северен плаж на Несебър. Дълго и пусто пространство от надиплени дюни, горещо слънце и чисто, бистро море. Като студенти ние скитахме из тоя простор, лягахме на дюните и се радвахме на някаква слънчева свобода. Човек можеше да ходи, както си иска, защото никой не го гледаше и летовниците тук бяха съвсем малко. В самия Несебър и в Созопол, в Приморско или в Ахтопол хората живееха в скромен и девствен свят. Рибарите бяха истински рибари, лозарите бяха истински лозари и хората бяха истински хора. Всеки, който е живял или посещавал Копривщица от преди туристическата епоха, винаги е възкликвал какви истински стари българи живееха там. Всеки би си спомнил с голяма носталгия, когато в Копривщица или Калофер, или Карлово непознати хора се срещаха и си казваха „добър ден“ и върху лицата им светлееха дружелюбни усмивки. Може ли някой да забрави чудното гостоприемство, доброжелателност или любознателност на всички тия някогашни българи. Далече от пластичната цивилизация на туризма, далече от комерческата зараза на новото време и далече от гнилия слугински морал на режима, човек срещаше чисти и честни хора. Пази Боже някой да поиска наем повече от разумната евтина цена. Колко пъти хазяи по всички тия места отказваха да взимат наем с думите: „Хора сме, днес ти си ми бил гост, утре аз ще ти бъда, и така трябва да бъде.“ Колцина от нас помнят и ще помнят топли вечери, прекарани в нечий дом, или веселба в някоя кръчма, където щедростта е бликала дори от най-празните джобове и където е живяло едно голямо, недекларирано човешко разбиране.

    Този стар свят щеше да умре в деня, когато Никита Хрушчов през 1956 година щеше да види красотата на Черноморието и да посъветва българското правителство да печели пари от туризъм. Сигурно малцина биха възразили срещу тази идея. В края на краищата международният туризъм може би наистина помага на различните народи да се опознаят. Но бедата започва от ония, които при тази обмяна категоризират собствения си народ като трето качество хора и превръщат туристическите срещи в срещи на национално унижение.

    * * *

    Слънчев бряг. По лъскавия асфалт на алеите играят неонови потоци. Те идват от пищните реклами и фирми на хотели, ресторанти и магазини. Там, където преди десетина години само морето разговаряше с пустото мълчание на дюните, сега се носеха хиляди гласове, удавяни от звуците на оркестрите и шума на автомобилите. По главната алея пред нас, където неоновите светлини сменят цвета на човешките лица (сини, оранжеви, зелени или червени), вървят като в безспирно ревю на цветовете германци, шведи, французи, поляци, чехи — всякакви. Народът извира от всички входове и алеи, движи се във всички посоки, говори на всевъзможни езици и ние четиримата се чувствуваме донякъде чужди и загубени в това нашествие на света върху черноморския бряг.

    Всички места във всички ресторанти отдавна са заети. Ние надничаме от входовете и виждаме бели ризи с вратовръзки, разноцветни и разномодни рокли, зачервени или обгорени от слънцето лица, парад на фризури, парад на усмивки, на погледи и слушаме трясъка на оркестрите, които гърмят като масирана противовъздушна отбрана… Но места няма. Като че цял свят се е домъкнал тази вечер тук. И понеже е събота, навред гъмжи от „гларуси“. Не става дума за невинните тромави птици. Това са млади (и не толкова млади) хора от окръга или пък от по-далече, които са пристигнали тук, за да предложат бързи любов-но-сексуални услуги на всяка самотна курортистка. „Гларусите“, както всички ги наричат, са ново съсловие, възникнало в България поради нуждите на туризма. Покрай другите работи туризмът има нужда и от амбулантни любовници. Може да се каже, че тяхното появяване е провокирано донякъде от самите жадни за развлечения, удоволствия и загадки чужденки. Много от тях търсят от курорта не само силно слънце, хубав плаж, шопска салата и карловски мискет, но и по-осезателната компания на някое жилаво тракийско момче. Тези чужденки са голямата атракция на плажовете, живата съблазън, която зове за явни приключения и тайни радости. Първите гларуси бяха околните работници, делиормански тур-чета и бургаски цигани. Постепенно към тях се присъединиха хората от по-висшите категории, чиновници, офицери, инженери, спортисти, артисти, журналисти. Може би най-симпатични от тях са все още невинните и незапознати добре с тайните на секса селски момчета, които пристъпват замаяни сред този непознат, бляскав женски свят и плахо се опитват да заговорят с някоя чужденка, използувайки заучените с херкулесово усилие пет чужди думи. Месеци или години те са живели с много легенди за преуспели български донжуановци, те са се вживявали в разкази за мъжки завоевания над примамливи другоземни красавици, те са мечтали за тези тайнствени моменти, които сякаш ще ги превърнат в нещо по-голямо и по-значително, ще ги изтръгнат от сивите делници на полето или във фабриката, за да ги поставят на някакъв висок пиедестал. Всичко е такава луда смесица от пубертетни пориви, младежки сантиментални блянове, груба мъжка настъпателност, развинтена сексуална фантазия плюс мъглявата надежда за „късмет“ и друг вид живот. Повечето от гларусите, като мнозина сериозни балканци, вярват, че Западът няма мъже и всички тия чужденки са в отчаяно търсене на какъв да е мъж. Човек изпитва объркано чувство на тъга и сарказъм, като вижда усилията им (най-често непохватни, грубовати) да се доберат до своите обекти. Ония, които идват отдалече, предварително са си запланували отпуските, за да съвпаднат със сезона, когато има най-много гостенки от чужбина. Техните средства не им позволяват да стоят в хотел и повечето от тях живеят в опънати някъде далеч палатки или на квартири в околните села и изминават километри, за да стигнат комплекса. Тези, които са от окръга и по-наблизо, предприемат своите донжуановски походи само в почивните дни. Отначало беше често явление човек да види отчаяните усилия на някои гларуси да разговарят със спрени чужденки, използувайки цялото красноречие на ръцете си. С течение на времето настъпи видимо подобрение на външния вид. Плахите, изчервяващи се или заекващи лица почти изчезнаха, за да дадат път на самоуверени, понякога неприятно арогантни самци, които вече владееха необходимия минимум от чужди думи. Не бяха редки случаите, когато интересите на гларусите се кръстосваха. Стигаше се до побоища или сражения между разните групи. Друг път те действуваха колективно. Групи, обикновено съставени от земляци или приятели от предприятия, включваха един или двама, така да се каже, представителни красавци, които се използуваха за примамка, за да могат да привлекат повече скучаещи гостенки, така че да има за всички.

    Но зад първоначалната цел на гларусите да постигнат колкото се може повече чисто мъжки завоевания, или казано на техен език — „бройки“, стоеше нещо друго, което впоследствие щеше да се окаже и по-важно. Те се срещаха с един колкото чужд и далечен, толкова лъскав и привлекателен свят, който с категорична жестокост им показваше разликата между ефектното многоцветие на западния живот (разбира се, гледан отвън) и техните собствени сиви и мизерни дни. Техните въображения превръщаха тази разлика в болезнено чувство, в глад, стремежи, амбиции и понякога решителност за действия. Комплексът за малоценност, предизвикан от това сблъскване на двата свята, ги зареждаше с огромна енергия и с неутолимата жажда да променят или да сменят своя свят. Затова по-късно сексуалните похождения на гларусите отстъпваха място на по-дълготрайни планове. Мнозина започнаха да дирят не момиче за една вечер, а приятелка, любовница, която би се съгласила на нещо по-голямо — например покана за посещение в чужбина или брак (фиктивен или реален). В най-лошия случай някакъв приличен подарък от магазините на „Кореком“. Колко пъти съм ги виждал тия момчета да стоят пред корекомските витрини и с романтична алчност да гледат лъскавите предмети. Помня каква огромна радост изпита един мой познат, млад дърводелец, когато неговата шведска приятелка му купи западни бански гащета. Човекът тича цял ден из комплекса, за да може светът да види шарените му гащета. Друг познат получи подарък електрическа самобръсначка и това го-ре-долу го направи да се чувствува като собственик на ролсройс. Дори по-възрастните гларуси жънеха подобни успехи. Имаше един бай Пешо, който на 56 години се ползуваше със завидна репутация между гостенките от средното поколение. Веднъж той се появи на плажа с яркочервена скъпа хавлия, а на главата си носеше пищен тюрбан, с който приличаше не на айтоски тенекеджия, а на жив махараджа. Когато го попитах защо толкова се радва на една подарена хавлия, той ми каза:

    „Защото никой друг в тая държава няма хавлия като моята! Разбра ли, другарче, едни хора се радват на власт, други на пари, трети на връзки, а пък аз се радвам на една хавлия. Какво лошо има в това?“

    С развитието на туризма все повече и повече чужденци посещаваха комплексите. Идваха все по-богати западни граждани с великолепни коли и дори с яхти. Някои от тях се появяваха с екстравагантни жестове и с още по-екстравагантни намерения. Хората искаха да се забавляват, да се налудуват в една страна, която все още в ония години миришеше на девственост. Отношението на мнозина от тях към местните хора не бе по-различно от това спрямо туземци. Други веднага създаваха около себе си кръг от приятели и почитатели, между които човек можеше да съзре амбициозните погледи на някоя българска красавица. Едновременно с прилива на гларусите огромен брой момичета от цялата страна се отправиха към брега, за да ловуват за възможен западен любовник или съпруг. Няколкото успели бракове на такива момичета се превърнаха в истински легенди и увеличиха значително броя на българските дъщери на брега. Познавам софийски майки, които изпращаха дъщерите си на усилени курсове да учат чужди езици, а след това се опитваха да ги настанят под някаква благовидна форма на някой от курортните комплекси. Познавам доста свестни и сериозни момичета, които прекарваха всяка година цели месеци в очакване да бъдат открити от чудния принц, който да ги качи на белия си кон и отведе в стъкления замък. Смешно или не, но курортният комплекс беше нещо като прозорец към света, но и прозорец на въздишките. Някакво хубаво софийско момиче си хвана австрийски любовник (струва ми се, че по-късно се омъжи за него) и го накара да й купува всеки ден различен бански костюм, за да може да трови приятелките си от завист. Зная и една абсурдна история, която исках да превърна в пиеса. Четири мои познати, много приятни и интелигентни софийски момичета, си наеха заедно къща в Несебър, разбира се, с далечната надежда да срещнат мечтания чужденец. Постепенно, криейки се една от друга, всяка от тях се впусна в мистериозна любовна афера. Кошмарната развръзка дойде тогава, когато при разговор те разкрили, че всичките всъщност се срещали с един и същ човек, който се представял за финландец, говорел руски, а накрая излязло, че бил някакъв артистичен плевенски студент…

    Най-после алеята, по която вървим, свършва. И в последния ресторант няма никакви места. Ние се ядосваме, защото сме гладни, и за да се утешим, влизаме в един от близките барове. Барманът е мой познат от Варна, Данчо. Той е мургав, трийсетгодишен, с благородно лице и неверни очи. Сервира напитките с маниерите и сигурността на цирков фокусник и ги придружава с галантни комплименти за всеки клиент. Говори с абсолютно самочувствие съкратения, келнерски вариант на седем или осем езика и артистично предлага своя специалитет „коктейл а ла Данчо“. Жените го намират за много привлекателен и той е доста зает в свободното си време. Освен с обслужване на бара той се занимава с още куп неща, които се знаят само от постоянните клиенти. Той е доносчик на Държавна сигурност, която пък го оставя да търгува на черно с валута и да предлага на свенливи самотни чужденци връзка с красиво момиче. Малцина биха повярвали, че елегантният, чаровен Данчо е сводник, черноборсаджия и доносчик. Година или две по-късно той, изглежда, ще прекали в своите печалби или ще направи неблагоразумен ход, защото Държавна сигурност ще се откаже от услугите му и той ще се намери със солидна присъда в затвора.

    Докато Данчо ентусиазирано прави своя коктейл за моите приятели, аз виждам от другата страна на бара още едно познато лице. Това е Любка от Бургас. Тя е тук и тази година, както беше лани и по-лани. Любка, която всички местни граждани познават и която е свързала живота си с вечерите и нощите на комплекса. Тя е може би първата лястовица на гъстите ята от жадни за лек живот и приключения момичета, които през шейсетте години социалистическата действителност ще произвежда извън плановете. Любка е интелигентно момиче, говори два или три езика, би могла винаги да намери работа в някое от бюрата на комплекса, но тя не желае, предпочита неизвестностите на новите познанства и осъмването в нощните заведения. Тя има тъмни коси, синьо-зелени очи и плътен алтов глас. Макар и не вече в първа младост, тя все още изглежда привлекателна. Най-хубавото в нея е усмивката й. Има нещо много сърдечно и добро в това постепенно просияване на лицето й, в цялото движение на усмивката от устните към очите й.

    За мен тя е мистерия. Виждал съм я много пъти по плажовете да седи сама, загледана пред себе си, в някакъв унес, в който може би е отговорът на всичко. Имам чувството, че тя напълно съзнава това, което прави, и като че наказва себе си за нещо. Понякога се озоваваше в компании на ужасно груби и невъзпитани мъжища, българи или чужденци, и тогава човек можеше да долови огромната вътрешна разлика между нея и живота, който бе избрала. Веднъж я предизвиках на откровен разговор:

    „Аз не искам да се оправдавам — каза тя, — защото най-малко в тая държава някой има право да ме обвинява. Ти живял ли си в стая, където таванът е по-нисък от ръста ти? И всеки път, като речеш да се изправиш, си удряш главата. Е, добре, на мене ми омръзна, писна ми да си удрям главата в тоя проклет нисък таван и затова съм на открито, може дъжд да ме вали, може павета да падат върху главата ми, може да е студено, но важното е, че няма таван…“

    По-късно, в разговор с проститутките в Дирекция на милицията в София, аз щях да чуя многократно повторение на тази тема, за което ще пиша в една от следващите глави…

    Тази вечер в бара Любка е в компания на някакъв български гражданин на средна възраст с дебел врат и присвити, замаяни от алкохола безлични очи. Това е някакво местно величие, я директор на фабрика, я началник на отдел. Безспорно средна партийна клечка, която е избягала тази вечер от уюта на съпругата и децата, за да потърси тайно развлечение тук, на брега. Явно Данчо е сводничил. Представям си целия му арсенал от дребни хитрини и планчета, родени от похотливи амбиции и мъжка суета. Почти сигурно той е пристигнал тук с държавна командировка, посетил е някакъв завод или служба, след което скришом се е измъкнал, за да полети насам. И колата му е държавна. И сметката от бара ще бъде част от „пътните и дневните“. За него, комуниста, члена на не знам колко бюра и комитети, Любка няма никаква друга стойност освен тази на забранения сладък, мистериозен плод. Той има едно най-силно убеждение: че този плод му се полага, както му се полага всичко, което може да докопа. Но той не е много опитен в тази игра. Изглежда недодялан и доста непохватен, защото върви по най-баналната линия. Всичко, което казва в момента, се свежда до един въпрос: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ Любка не знае, нито иска да знае. Тя едва ли би желала да направи разлика между всичките тия мъже, които се повтарят с убийствена баналност. Тя е срещала много пъти този тип на провинциално партийно парвеню, при което похотливата жажда е придружена от инстинктивен страх — да не го видят, някой да не го познае, някой да не каже у дома. Затова той я е завел в дъното на бара, затова е седнал с гръб към прозореца, затова навежда глава към масата и полушеговито обяснява:

    „Толкова приятели имам тук, човек не може да се отърве от тях.“

    Заедно с гларусите, ловците на западни съпрузи или любовници, хората на Държавна сигурност и момичетата като Любка тези другари са следващият значителен елемент по Черноморското крайбрежие. Любка ги нарича „еднодневки“. За ден или два те са смелите герои-бегълци от семейния уют, от брачното легло и тесния кръг на отговорните другари. Те пристигат с доста пари, за разлика от бедните гларуси, плащат скъпи вечери и намират начин да се пробутат дори в заведения само за чужденци. Пийнали малко, те проявяват жестове, разпускат се, играят на благородници. А когато пийнат повече, се размекват. Гъгнещият партиен глас и фасоните изчезват и изпод кориците на партийния билет изскачат на свобода дълго потискани комплекси. Тогава човек слуша проточени сантиментални изповеди, отровени от горчиво съзнание за собствена и всеобща мръсотия. Може би това е единственото време, когато тези граждани разкриват себе си.

    Времето напредва. Данчо ни предлага да отидем и да се нахраним в рибарската хижа, която е наблизо. Ние излизаме. Когато минавам край тяхната маса, чувам, че въздебелият другар е подхванал обичайния полупиянски монолог. Любка го слуша, но едва ли го чува. Усмихнатите й очи гледат зад него, навън, в мрака, където поне няма тавани.

  36. 36 Профил на PlamenVarna
    PlamenVarna
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Безмерна е комунистическата наглост и дебелоочие не само на ченгесарите, но и на ченгесарските отрочета от комунистическо котило.
    ---
    Карлсоне, абе ти дето дядо ти е не само ченге, ами комунистически векерейски генерал. Тия генерали от ВКР, дето само с един подпис вкарваха млади момчета в дисципа и пращаха на ВОЕНЕН съд стотици войничета и им затриваха живота. Тия ченгесари, дето заради безпримерната си партийна вярност и унищожените от тях стотици млади животи за награда ги издигна комунистическата ви дикатура до чин генерал.
    Ти ченгесарско комунистическо отроче Карлсон имаш нахалството и безочието да пишеш за :
    " безименната сган , която защитава престъпния строй , при който е имала някакви благинки "
    Щото дядо ти, твоите родители и ти като техен наследник сигурно ама въобще изобщо не сте захлебили нищичко от тия комунистически "благинки"
    ---
    Наследствена наглост и безочие комунистическо в огромни размери.
    Каквито си бяхте безочливи използвачи преди, такива сте и сега.
    Колкото и да се опитвате да се омазвате с три ръце "демократична боя" с голямата баданарка. И да ръсите театралния си антикомунизъм по анонимните форуми.
    ---
    И се надявате в анонимния форум да ви се хванат няколко балъка на фарисейските лъжи:
    " А ние младите не само няма да знаем имената им. Ние дори не знаем дали се пише консомол или комсомол"
    Не знаел Карлсончо дали се пишело "консомол или комсомол"
    Лъжльо, лъжльо. Ако само за миг се усетиш колко си жалък в безрезултатните си опити да си избиваш наследствените комунистическо-ченгесарск комплекси по форумите ...
    Да бъдете жалки и смешни в трогателните си опити да се измиете наследствения позор на убийци - това ви е присъдата за всяко отроче от комунистическо котило.
    Дето е сукало, та сукало от комунизма, и сега пак му се иска да суче.
    Горкото гладно комунистче.

    ДОНОСНИК, ИЗПЯ ЛИ СИ "КРАТКИЯ ДОКЛАД" НА МОДЕРАТОРА ? НАТЕГАЧ, НАТЕГНА ЛИ СЕ ПО СТАР КОМУНДЕРСКИ НАВИК ? ЦЕНЗОРЕ, И БАН-а НЕ МОЖЕ ДА ВИ ПРИКРИЕ ИЗЛАГАЦИИТЕ
  37. 37 Профил на Batko Mahno
    Batko Mahno
    Рейтинг: 699 Неутрално

    Каквото и да си говорим, журналистическото разследване е много слабо. От нищи не си личи, че именно агент Пикадили е подготвян за убийства в чужди страни, само догадки и то повърхностни.
    Да вербуваш дребен мошеник за извършване на убийство е все едно да наемеш във фирмата си обущар за програмист. По скоро са го вербовали за общи задачи по промишлен шпионаж, все пак по онова време България е била под ембарго за някои високотехнологични стоки и се е нуждаела от хора с фирми на Запад, които да закупуват съответното ембарговор оборудване. След редица допускания обаче автора на "разследването" решава, че именно Пикадили е убиеца. Ако действително българските служби са организирали убийството на Марков, то най вероятно впоследствие Пикадили е бил удобния бушон прикриващ истинския пряк изпълнител (съвпаденията в пътувания и дати), но и това е малко вероятно, защото най вероятно Пикадили е бил следен и от западните разузнавания, предвид това, че сравнително често е посещавал социалистическа страна.
    ПП: На никой от досега коментиралите не е направил впечатление начина на вербовка: Прикрито от службите престъпление, което съответнич човек се обработва предвид своята зависимост от съответните служби (могат да го компрометират във всеки момент), този механизъм мисля, че работи и днес. Както тук така и на запад, този механизъм е и основа за създаването и закрепването на корупционни практики сред държавната администрация и бизнеса. Ако въпросния механизъм се изследва по задълбочено може би бихме стигнали и до основите на естеството на българския преход и настоящото ни положенмие.

    Вечно молодой - вечно пьяный!
  38. 38 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    До коментар [#35] от "normandy":
    Аз без да имам право на каквито и да било привилегии( не като него да се откажа за момента от тях и после да ми помогне отговорния другар) ходех когато си поискам и където си поискам на море и планина без да се слагам в кюпа на скъпоплатения "Балкантурист"! Така че тази "истина" е за "баровците" от едно време!

  39. 39 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    До коментар [#34] от "benkovski11":
    И даже изглежда продължават да са добре платени и спонсорирани! По въпроса още има заинтересевани кръгове и у нас , и в UK. Естествено нашите мащаби са много по-малки! Виж как добре се продават на запад съчиненията на В.Суворов и О.Калугин! Те просто знаят какво се иска от тях да кажат за да се пласират по-добре!

  40. 40 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 724 Неутрално

    [quote#37:"petka"]Ако действително българските служби са организирали убийството на Марков, то най вероятно впоследствие Пикадили е бил удобния бушон прикриващ истинския пряк изпълнител [/quote]
    Не си разбрал добре:

    * Никой друг ПРЕЗ 1978, не е имал и най-малкото желание да организира, извършва, пряко ръководи и се замесва, в политическо убийство ( и то на писател), на явно място, в столицата на УК. НИКОЙ! Само Бг ръководство, заплашвано от изтичане на важни неща. Ролята на Бг ръководство като единствен поръчител тук е почти универсален факт. Ако обаче не забравяте тезата "Марков-агент", нещата могат да станат много заплетени... относно поръчителя.

    * Гулино е умело предложен за примамка на Христов. Всичко около Гулино е истина, само дето ролята му е или микроскопична, или той е ползван за други цели изначално, които ние никога документално няма да узнаем. А "завлечен в делото" около Марков, поради отказа на руснаците пряко да се заемат, и липсата на друг технически подготвен човек да извърши ТЕХНИЧЕСКИ по вид работа. Която работа после се използа като база за разработване на цялата операция. И за която работа, както и за самата операция, от чисто технически план, НЯМА никаква документална база!

    * Защо ДС избра точно Гулино да "изгори", давайки го на Христов? че и със снимки, с цялото дело?? Защото вероятно години наред Гулино е бил двоен агент, и чак след като десетилетия не са го разбрали това, накаря са искали по някакъв начин да му отмъстят. Мисля, че те са разбрали за Гулино като двоен агент чак в началото или средата на 90-те ( Митрохин? Гордиевски? ) и време след последната им среща с него във Виена (?)... .
    И въпреки това, аз не отричам че, Гулино е бил технически замесен в "мокрите дела" около Марков.

    Нещата, деца, са много сложни... това е свят на огледала.
    Г-н Христов е млад, наивен, пламенен.
    Нещата така не стават... .

  41. 41 Профил на Gabrielle
    Gabrielle
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    До коментар [#37] от "petka":

    Авторът прави опит да каже нещо , за което не намира опора в документите , които цитира. Липсата на такива и безкрайното му желание да бъде убедителен във внушенията си водят до този неубедителен резлутат. Това , което е сътворил г-н Христов въобще не може да се нарече "журналистическо разследване". За жалост , по темата "Георги Марков" се упражняват много измислени герои , но не се намери човек , на който му стиска да разрови достатъчно дълбоко , а не само да се плъзга по политически коректната за момента повърхност.

  42. 42 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 830 Неутрално

    [quote#38:"SSmart"]) ходех когато си поискам и където си поискам на море и планина без да се слагам в кюпа на скъпоплатения "Балкантурист"! [/quote]

    Кого лъжеш, в курортите не можеше да пристъпиш, дори и плажовете бяха оградени и ти даваха специални жетони от хотела в който си настанен, аз ходех по Златните пясъци и Албена, защото една селска на баба ми работеше в тези курорти, единствено плажа на Слънчев Бряг беше свободен, защото е твърде голям за да го охраняват, но Дюни, Елени, Албена си бяха затворени за българи. Иначе по селата можеше да се ходи.

  43. 43 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    До коментар [#42] от "normandy":

    Да, имаше мнго какво още да се желае! Аз ползвах карти(all inclusive), като дете бях на лагер всяко лято! Mожех да си го позволя! В хотели над две звезди не съм ходил на почивка! В поскъпите естествено не ми беше по кесията!Не знам някъде да е било затворено за българи!

  44. 44 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 724 Неутрално

    [quote#41:"Gabrielle"]но не се намери човек , на който му стиска да разрови достатъчно дълбоко , а не само да се плъзга по политически коректната за момента повърхност. [/quote]
    В Бг архиви по темата, НИЩО важно едва ли има.
    Всичко е очистено старателно.
    Но познавайки манталитета на "другарчетата", все се надявам, че важни неща са старателно изнесени и скрити. Я в селска къща, я в кладнец, я някъде другаде при "проверен другар". Или изнесени в руски архиви!

    Христов трябва да се обърне към професионалисти, с опит в изучаване на Бг и чужди архиви... или към хора, познаващи добре структурата на Бг ДС и МВР архиви, и по-важното архивите на ЦК на бившата "столетница". Те ще му подскажат обиколни методи и подходи, от където може да намери важни връзки или прекръстосващи се връзки с други лица. Стопанските книги са един такъв източник- по тях например Руски изследовател доказа, че всички обитаващи хотел "Англетер" в деня на "самоубийството" на Есенин са били ЧК ченгета.

    Но Хрстов е наивен... доверчив, няма опит, не чува нищо и никого.... .

  45. 45 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    До коментар [#29] от "Митко Василев":

    Вуйчо,нищо не каза??!?!

  46. 46 Профил на lone_wolf
    lone_wolf
    Рейтинг: 2656 Разстроено

    До коментар [#11] от "Svetoslava26":

    Не чакай!
    Събирай багажа и далече от България!
    Тая държава в сегашния си вид няма бляскаво бъдеще.

    Русия е заплаха #1 за България!
  47. 47 Профил на blockblock
    blockblock
    Рейтинг: 975 Неутрално

    Георги Марков е един велик човек каквото и да говорят разни недоклатени комунета. Репортажите наистина трябва да се изучават в училище а на Тодор Живков внучето кой къде го срещне по улиците трябва да му плесне един зад врата - ей така да си знае, а не да ми го рекламират по телевизията тоя дебил.

  48. 48
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  49. 49 Профил на РАМ
    РАМ
    Рейтинг: 552 Неутрално

    Факт 1. Георги Марков е от най-близкото обкъжение на висшата БКП номенклатура.
    Факт 2. Няма нито едно доказателство, че Г. Марков е ликвидиран от ДС.
    Факт 3. Няма нито едно доказателство, че Г. Марков не е преминал в Англия, подготовката преминал Пикадили в България.
    Факт 4. Няма данни и двамата да са изпълнили задачите си.
    Факт 5. И двамата са наградени според "заслугите си".
    Факт 6. Бедната българска разследваща журналистика.

    Винаги може да сме по-зле. Значи сега сме добре.
  50. 50 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 830 Неутрално

    [quote#43:"SSmart"]В поскъпите естествено не ми беше по кесията!Не знам някъде да е било затворено за българи! [/quote]

    Ами всъщност не беше много по скъпо,нощувка в сносен хотел в Слънчев Бряг, Златните, Албена не струваше много по скъпо отколкото при някоя баба хазайка , а в някои случаи и по евтино, защото в пика на сезона бабите надуваха цените. Комунягите обаче не допускаха до курортите, освен връзкарите и нямаха проблеми, защото на народните цени се радваха само те или малцина случайни като мен, естествено те не казваха, че е забранено за българи, а персонала ти казваше, че няма място дори и хотела да е полупразен . А чужденците си плащаха на различни цени, във всеки хотел си имаше ставка за чужденци и отделна за българи, това дори се запази и след 1989 , но преди 10-15 години ги премахнаха, защото е дискриминация.

  51. 51 Профил на Мазутная Коптилка
    Мазутная Коптилка
    Рейтинг: 1379 Весело

    До коментар [#36] от "PlamenVarna":

    Пламенчо , душо ченгесарска , радвам се ,че си ми посветил такъв чаршаф. И от уважение към 15 минутния ти труд го прочетох , тъй като обикновено тия стени от текст ги карам до 3-тия ред. Да вметна ,че съм на такава възраст ,че няма как да да съм сукал от комунизма. По това време съм сукал само от майка ми хахаха. Ей ти една дата. Те така за размишление. 21.01.1984

    И да те поправя - темата е Г.Марков и агент Пикадили ,а не Карло от кв. Гео Милев. Но ако все пак решиш да караш на офтопици - нека ти задам един въпрос. Познавам хора , до степен че са ми лични приятели , които действително са били репресирани преди 10-ти. Не са лежали в беляне , но не са можели да си намерят работа , били са изселвани на няколко години , получавали безплатен едноседмичен отпуск в мазето на следствения арест.
    Та тия хора - някой харесват Русия , някой не. Повечето не. Но всички те , до един мразят до мозъка на костите си тоталитаризма. Повдига им се като чуят за Путин. Или за Цола Драгойчева и Тодор Цървула. Когато видят как 3 пикли за една хулиганска проява отиват за 2 години в каторга им се повръща. А тука анонимните бивши интернет неформали много сте патили от ония времена ,а ма под темата за правешкия капут се изредихте да се празните в защита на оная отрепка , да обяснявате колко хубаво било тогава как имало 'леп , боб и сигурност. Не ми се връзва нещо. Всички , които преди са били репресирани - казват - тогава беше много ужасно. Всичките интернет неформали обясняват как било по-хубаво , на все това ,че тогава "много са патили" (цитат твой). Що така ?

    Fidel Castro’s legacy is one of firing squads, theft, unimaginable suffering, poverty and the denial - D.Trump
  52. 52 Профил на PlamenVarna
    PlamenVarna
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    От кого се страхуваше правешкия селски тарикат Живков?
    Припомнете си тоя тарикат дето го раздаваше полулегален по времето на суперполицая Гешев, кое му беше първото действие баш в деня, в който “са запознаваше” със слезлите от Балкана шумкари (на прословутите кинокадри от хрониките за “деветосептемврийската революция” го има)
    Първата му грижа, на младия тогава и инициативен Тодор беше именно пръв да прерови полицейската архива и да заличи следите си от “полулегалната” си антифашискта дейност.
    ---
    Кой беше реална заплаха за Живков ?
    - т.нар. фашистка опозиция и лоялни царски офицери, в условията съветската окупация, и която опозиция бе избита поголовно ? – НЕ
    - земеделците, дето не си даваха земята на кибуците ? – НЕ
    - горяните на малки групички, срещу които бе надигната не само от милиция и войска , ами бяха организирани хайки от местни селяни ? - НЕ
    - зози, суинги, битници и всякакви младежи, любители на западна музика и мода ? – НЕ
    - интелектуалци, прозрели и презрели простащината на партайгеносетата - ? – НЕ
    ---
    Имаше си бай Тошо по-сериозни болежки :
    - скелетите в гардероба – досието му, което бе моментално прибрано на топло при съветските му друзя, и с което тия същите съветски друзя го държаха в състояние на вечна дружба с народите на СеСеСеРе. Беше ли това опасно за Живков ? – Ако слушка и папка – НЕ
    - същите скелети от досието му изнесени на Запад с част от архивите на Гешев – тоя Гешев, дето каза, че “ще управлявам България и при новите”. Беше ли това опасно за Живков ? – НЕ, коя е тази толкова тъпа разузнавателна структура дето да си “гърми” пипнат на “компра” заложник, при положение, че може да го “активира”, ако ситуацията го наложи.
    - свидетелите от партизанските години, които твърдяха, че Живков е бил агент и предател – НЕ. Защото правешкия тарикат успя да усмърти някои, и да усмири други от вътрешната си комунистическа опозиция.
    ---
    Пукаше ли му на Живков от това, че по радио “Свободна Европа” обясняваха че западните лидери, го наричали “хирата лисица” и най-ловкия хитрец измежду глуповатите лидери на другите соц.държави ? – НЕ, даже се е кефил на тая реклама;
    Пукаше ли му на Живков от това, че по радио “Свободна Европа” го обявяваха за най-дълго управлявалия соц. ръководител ? – НЕ, даже го е считал за признание за собствената си хитрост.
    ---
    И кой остава, като личен дразнител и наистина сериозна опасност за Живков и жизнерадостното детство на Людмила и Владко ?
    - останалите живи свидетели на странностите в “антифашисткия” период на правешкия тарикат, ако се разприказват в края на жизнения си път;
    - несистемните, неуправляемите играчи от интелектуалците, които контактуваха с тия свидетели и скрупульозно си записваха разкаите им;
    ---
    Кой беше един от тези, които обикаляха и записваха тези стряскащи съня Тошов, разкази и спомени ? – Ами Георги Маков беше един от тях.
    Който не е пожелал, само той не е прочел с кои хора се срещал и с кои хора е разговарял и чии спомени е записвал Марков за да може да напише сценария за пиесата “Комунисти” – 1969 година, където той беше решил да открехне завесата дегероизираща комунистическото партизанство преди 1944 година.
    ---
    Ето това му беше големия зор на великия правешки кормчия – черните петънца в комунистическата му биографията, които можеха да го представят за не баш толкоз правоверен комунистин. И останалите недоубити комунисти, считащи себе си за по-комунисти от Него – Самият Тодор Живков Правешки.
    Комунисти срещу комунисти. Типично. Едните - по-комунисти от другите.
    ---
    Тези не баш комунистиески подробности за живота на Тошо и съратниците му от “Чавдар” беше напипал донякъде Георги Марков.
    И за точно тези не баш комунистически Жиековски подробности Георги Марков беше споделял нееднократно с представители на задгранична опозиция, която беше инфилтрираната до откат с кадесари.
    Именно за този голям зор на Живков по времето на “победилия социализъм” – когато надали е имало и 1% от хора, които да са вярвали, че правешки тулум ще пусне властта, за този зор на Живков да не вземе да му се набръчка светлия комунистически ореол беше ликвидиран Георги Марков – един от последните ликвидирани от режима на Живков врагове с партиен билет.

    ДОНОСНИК, ИЗПЯ ЛИ СИ "КРАТКИЯ ДОКЛАД" НА МОДЕРАТОРА ? НАТЕГАЧ, НАТЕГНА ЛИ СЕ ПО СТАР КОМУНДЕРСКИ НАВИК ? ЦЕНЗОРЕ, И БАН-а НЕ МОЖЕ ДА ВИ ПРИКРИЕ ИЗЛАГАЦИИТЕ
  53. 53 Профил на bate_Ventzi
    bate_Ventzi
    Рейтинг: 714 Неутрално

    До коментар [#2] от "Karelson":


    [quote#2:"Karelson"]Комунизмът падна. Завинаги. [/quote]


    Така ли? Ами тогава защо ни управлява телоохранителя на Тодор Живков барбар с цяла кохорта милиционерски полковници,охицери от Държавна сигурност и треторазрядни апаратчици от БКП и ДКМС.

  54. 54 Профил на Cataluña es España
    Cataluña es España
    Рейтинг: 3282 Любопитно

    Баси, че интересно. Като че чета шпионски роман!

    Точка първа от наръчника на форумният агитатор: 1) Като не можеш да опровергаеш информацията - компрометирай източника!
  55. 55 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 724 Неутрално

    [quote#47:"blockblock"]Георги Марков е един велик човек каквото и да говорят разни недоклатени комунета. Репортажите наистина трябва да се изучават в училище[/quote]
    Марков е най-големия Бг писател след 1944. Ярка личност, интелектуалец, голям талант!
    "Репортажите" е вечна книга, стояща в Пантеона на Бг литература.
    Смисълът да пиша тук е, да помогна с нещо да се видят неизследвани страни на нещата, а не да обвиняваме Марков, още повече и без документи.

    Пиша и защото смятам че, Христов е воден по погрешни следи.
    А това би било жалко след толкова труд.

  56. 56 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    До коментар [#50] от "normandy":

    Ако ти си го видял така и така си го спомняш ОК! Аз не съм забелязал някой обект за чужденци да е бил забранен за българи, въпреки че непрекъснато се завирах там по , може и ти така да си бил, "младежки" причини! Не съм забелязал (говоря за края на 70-те и насам) каквато и да било дискриминация, освен в ресторант където келнерите повече се стараеха за по-платежоспособните чужденци ,но това са бели кахъри в сравнение с описваната с теб картина! Друго се сетих- сегашните тризвездни хотели са по-зле от тогавашните двузвездни!

  57. 57 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1328 Неутрално

    Каквото и да лъже сега комунистическата пасмина, Георги Марков извърши истински подвиг - говореше истината.
    Цялата държавна машина от Владивосток до Берлин и от Архангелск до Петрич беше впрегната на пълна мощност да произвежда лъжа. Колко хубаво живеем в лагера?! Западът загнива и се сгромолясва?! Черното е бяло?! Държавната е сигурност?! Лъжата е истина?! ГУЛАГ ни пази от разбойниците в него?! Партийците са елита на народа?! Запорожецът е по-хубава кола от Мерцедеса?!
    Георги Марков имаше за единствен съюзник самата ежедневна действителност и своя талант да вижда като гледа и да разказва талантливо видяното и преживяното.
    Машината на лъжата имаше за съюзник репресивния апарат и оскотелия, безгласен народ.
    Като не можаха да се противопоставят на Истината, репресивния апарат уби Георги Марков.
    Оскотелият народ се храни с лъжата като крава с вестници , преживя лъжа и дори я повтаря тук, във форума.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  58. 58 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 724 Неутрално

    [quote#37:"petka"]Каквото и да си говорим, журналистическото разследване е много слабо.[/quote]
    НЕ, не е слабо!
    Положен е голям труд от човек с известни умения, но без опит.
    Което е разбираемо... .
    Но в живота, освен хъс,трябва и опит, дълбока интелектуална работа, старателно мислене. Оглеждане на нещата от всички страни, игра на "адвоката на дявола", заемайки разни гледни точки.

    И огромен опит, що се касае до Историята на разунаването като изкуство. Нещо, което на Христов му липсва страшно, и това си личи в лекотата, с която изпада в тежки заблуждения. Или поне не оспорва яростно фактологията, която му предлагат. Пък макар и вътрешно!

  59. 59 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Весело

    До коментар [#57] от "Торбеш":

    Прав си ! Пусни си "На всеки километър''!

  60. 60 Профил на Cataluña es España
    Cataluña es España
    Рейтинг: 3282 Любопитно

    [quote#37:"petka"]по онова време България е била под ембарго за някои високотехнологични стоки [/quote]

    Наистина ли? И защо? Какво чак толкова е провокирало това ембарго?

    Точка първа от наръчника на форумният агитатор: 1) Като не можеш да опровергаеш информацията - компрометирай източника!
  61. 61 Профил на PlamenVarna
    PlamenVarna
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Приритваш ли комуненце.
    Нищо няма да се измени драги и да приритваш и да не приритваш и да докладваш по наследствена твоя склонност на цензора.
    Купища от лъжи за "души ченгесарски" да изсипеш внуче комунистическо ченгесарско - нито ти ще станеш от друго котило, а не от котилото на комунистическо ченге генерал от ВКР, трепал и затварял невинни хора.
    Нито аз ще престана да бъда внук на дядо си човек, пратен в Белене от такива като дядо ти. И то заради това, че не си е давал земята на така лелеяния от вашите юдо-болшевики кибуц.
    ---
    Абе ти забравяш ли, че има архив на статии и коментари в Дневник, и всеки , любопитен след като прочете поредната ти мъчително жална лъжа:
    "А тука анонимните бивши интернет неформали много сте патили от ония времена ,а ма под темата за правешкия капут се изредихте да се празните в защита на оная отрепка , да обяснявате колко хубаво било тогава как имало 'леп , боб и сигурност. Не ми се връзва нещо. Всички , които преди са били репресирани - казват - тогава беше много ужасно. Всичките интернет неформали обясняват как било по-хубаво , на все това ,че тогава "много са патили" (цитат твой). Що така ?
    ---
    Цитат дай цитат - МОЙ.
    Та всеки, пойто прочете и сравни, че види, че нямам коментар, който и отдалеч да напомня поредния ти малоумен опит за лъготене.
    И че това малоумно опитче душко с номера (цитат твой) не цитат мой.
    Лъжльо, лъжльо.
    Или цитираш коментар (ма как ще го цитираш, като няма такъв) , или си подвиваш опашката.
    Трябва да ви е зле на ченгельонцата и отрочетата от тяхното котило.
    Няма да ви е добре и сега, както по времето на соца, когато дядовците ви колеха, бесеха и се настаняваха в национализираните ни имоти.
    Сега ще ни е добре на нас, дето си ги реституирахме.

    ДОНОСНИК, ИЗПЯ ЛИ СИ "КРАТКИЯ ДОКЛАД" НА МОДЕРАТОРА ? НАТЕГАЧ, НАТЕГНА ЛИ СЕ ПО СТАР КОМУНДЕРСКИ НАВИК ? ЦЕНЗОРЕ, И БАН-а НЕ МОЖЕ ДА ВИ ПРИКРИЕ ИЗЛАГАЦИИТЕ
  62. 62 Профил на woland
    woland
    Рейтинг: 924 Неутрално

    Всеки път като видя нещо, свързано с КДС - то просто вони на комунистически простотии и върл непрофесионализъм. Интересно, на каква база са работили там - само некадърници ли са приемали? Явно да.

  63. 63 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2726 Неутрално

    До коментар [#60] от "VеnRus 2008":
    "Какво чак толкова е провокирало това ембарго?"
    Студената война , с нейната надпревара във
    въоръжаването , разбира се.

  64. 64 Профил на gibi
    gibi
    Рейтинг: 660 Неутрално

    [quote#3:"Митко Василев"]Чудя се кого да припаля - проком или антиком агитката? [/quote]
    Ти пък специално заслужаваш двете агитки да се съберат и да ти припалят задника!

  65. 65 Профил на Мазутная Коптилка
    Мазутная Коптилка
    Рейтинг: 1379 Весело

    До коментар [#61] от "PlamenVarna":

    http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/06/21/1110317_redakcionen_rubladjiiskoto_statukvo/

    Под статията "Рубладжийското статукво" заплащваш какво би станало ако някой посегне на паметник на съветските ти господари и ти си наблизо. Пламен Морозов , свободен си до второ повикване. Приключих с теб. Много си страдал преди , да го ожалищ човека , ама някой ако посегне на паметника на съветския окупатор - пръв ще скочиш на барикадата.

    П.С. Имаш изричното ми позволения да изпишеш подире ми толкова чаршафи , колкото ти душа сака. Обещавам да не ги чета , но да ги забележа всеки един от тях , душо ченгесарска. Което за теб трябва да е чест , понеже някой като мен ти е обърнал внимание. Можех и още да намеря , но плебс като тебе не заслужава време ми. И следващия път по-леко с идеите ти ,че току виж пак съм се вързал. Или съм взел да разгледам статиите за съветската армия и твоето мнение за нея

    Fidel Castro’s legacy is one of firing squads, theft, unimaginable suffering, poverty and the denial - D.Trump
  66. 66 Профил на Нели Ангелова
    Нели Ангелова
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    До коментар [#36] от "PlamenVarna":



    "Карлсоне, абе ти дето дядо ти е не само ченге, ами комунистически векерейски генерал. Тия генерали от ВКР, дето само с един подпис вкарваха млади момчета в дисципа и пращаха на ВОЕНЕН съд стотици войничета и им затриваха живота. "

    Пламене, хиляди пъти браво! Тези партийни ДС-отрепки трябва да млъкнат завинаги! Те, които смазваха хората по политическа линия и строят сега дивия капитализъм, ни мърсят душите с обиди избивайки комплексарщината си.Те сега мразят комунистите и комунизма, а нямат право да говорят. За твоя пост +++++++++++++++++++++++++++++++!

    нели ангелова
  67. 67 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 833 Весело

    [quote#33:"Vince"] за пари и облаги сменя предпочитанията си по сметка и от хвалител и гъзолизец на режима и на партийните вождове....., започва да критикува за пари и облаги в другия лагер. [/quote]

    -Подобен случай,но в "обратна посока" е този със Стоян Михайловски.Той критикува и пише басни за царя.Но след като му отпускат пенсия започва да пише хвалебствени стихове за него.

  68. 68 Профил на Зевс
    Зевс
    Рейтинг: 435 Весело

    [quote#26:"Митко Василев"]Що, проблем ли има, ако това искам да кажа?[/quote]
    Има, но той не е за хора с микроскопични зомбирани мозъци...

    "Всеки човек е една вселена" Хайнрих Хайне
  69. 69 Профил на PlamenVarna
    PlamenVarna
    Рейтинг: 1366 Весело

    До коментар [#65] от "Karelson":

    Абе вързвай се и се отвъзвай от където искаш бе отроче ченгеларско.
    Щял да не ми обърне внимание изпадналия до продавач в дюкана на тейко си, внук на ченге ГЕНЕРАЛ - комунистически касапиин.
    Айде у лево.
    Мина времето в което колехте и бесехте и някой зависеше вашето внимание.
    Мина времето в което се ширехте в имотите на другите.
    Сега ще слугувате и бачкате, като продавачи и склададжии, и ще викате на входа на дюкянчето - моля заповядайте, клиента винаги има право. И ще припкате да го обслужвате, щото комнистическото безгрижно съществуване с голямата дядова ченгеларска заплата и голямата дядова пенсия, дето ви я кихаха комунягите за вярната комунистическа служба се оттече в канализацията.
    Хи хи.
    Внучето на десарския генерал, дет на знаело как се пише:

    Karelson
    Рейтинг: 2786
    Любопитно
    2
    11:47
    08 сеп, 2012
    " А ние младите не само няма да знаем имената им. Ние дори не знаем дали се пише консомол или комсомол"
    ---
    Не знаеш ли не знаеш ?
    Лъжльо.
    Ма гледам че си поизнервен.
    Найс.
    Нито ден живот за ченгеларското котило.
    Че и рипа Карло театрално срещу паметника на червената армия, същата червена армия, дето ако я нямаше, дядо ти щеше да лапа друго, а не ченгеларска заплата на генерал от комунистическото ВКР. И така да ви осигури светлото комунистическо бъдеще на семейството.
    Ма нещата се обърнаха, комунистическите ченгенца, като дядо ти паднаха от власт и ние си върнахме имотите.
    И вие пак сте сте М А Г А З И Н Е Р И и цървули, както и трябва да бъде.

    ДОНОСНИК, ИЗПЯ ЛИ СИ "КРАТКИЯ ДОКЛАД" НА МОДЕРАТОРА ? НАТЕГАЧ, НАТЕГНА ЛИ СЕ ПО СТАР КОМУНДЕРСКИ НАВИК ? ЦЕНЗОРЕ, И БАН-а НЕ МОЖЕ ДА ВИ ПРИКРИЕ ИЗЛАГАЦИИТЕ
  70. 70 Профил на АБПФК
    АБПФК
    Рейтинг: 797 Неутрално

    " ген. Владимир Тодоров дава нареждане агент Пикадили да започне работа по замисленото срещу обект Скитник - българския писател Георги Марков."

    "замисленото срещу обект Скитник" КАКВО?!!

    ☭ Нас червеното знаме роди ни...☭ http://youtu.be/EC58ZjzejL0
  71. 71 Профил на ХАРИ
    ХАРИ
    Рейтинг: 618 Неутрално

    [quote#40:"panzerino"]Нещата, деца, са много сложни... това е свят на огледала.
    Г-н Христов е млад, наивен, пламенен. [/quote]
    Дотук най-съгласен съм с panzerino. На мястото на Хр.Хр. аз бих подготвил една документална книга "Г.Марков в спомени на съвременници".Тогава ще станат ясни някои неща около убийството му. Хр.Хр. е 'пламенен' , но търсене на истината не става с пламък и с наивност, а със хладен разум и добро познаване на времето - студената ВОЙНА .

    Човек - това е една особена болест по маймуните.
  72. 72 Профил на PlamenVarna
    PlamenVarna
    Рейтинг: 1366 Весело

    До коментар [#66] от "Нели Ангелова":

    Благодаря ти.
    Винаги съм презирал тия върти-задници, които ако дойдат комунетета са първи правоверни комунисти, като дойдат демократи са първи демократи, ако дойдат някакви други - те пак най-кресливи, само и само да плуват кат мазни петна отгоре. Дядовци, тейковци и унуки ветропоказатели.
    Всеядни нагаждачи, лаладжии, обикалящи форумите да си избиват наследствените комплекси.
    И за това ги подритвам дето ги набарам, да си знаят гьола и мястото в гьола.

    ДОНОСНИК, ИЗПЯ ЛИ СИ "КРАТКИЯ ДОКЛАД" НА МОДЕРАТОРА ? НАТЕГАЧ, НАТЕГНА ЛИ СЕ ПО СТАР КОМУНДЕРСКИ НАВИК ? ЦЕНЗОРЕ, И БАН-а НЕ МОЖЕ ДА ВИ ПРИКРИЕ ИЗЛАГАЦИИТЕ
  73. 73 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 833 Любопитно

    До коментар [#35] от "normandy":


    -На това писание може да повярва изключително наивен и/или глупав читател.Е ,може би и някой,който тогава не е бил роден и затова никога не е ходил през живота си на почивка по онова време.Ти от кои си.Ако имаш лични впечатления,защо не ги споделиш,а цитираш чужди прпагандистки алабализми?

  74. 74 Профил на инж.Бъчваров , Казанлък
    инж.Бъчваров , Казанлък
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Информация за размишление, в продължение на /49/ : Аз съм виждал Георги Марков , преди да "избяга" в Англия : беше в едно елитно столично заведение. Беше вече "утвърден" , "набеден" за Писател и от Съюза на българските писатели . С някаква манекенка беше , изглеждаше ми някак "спретнат","чистичъ" и много "акуратен" /изпълнителен/ , като "парвеню"...Моите приятели Го познаха : " това на онази маса , не е ли Писателят Георги Марков , който издаде насоро книга и който работи като охрана на Тодор Живков"? ...Той беше...Тогава , си спомням ,че направих известна "аналогия" ,с НЕГО и с ПИСАТЕЛЯТ - ШПИОНИН , Греам Грийм , който , като се пенсионира в ЦРУ , написа добри книги за Международният шпионаж / "Аз бях в Компанията" и др. / , чиито Преводач е сегашният Главен Прокурор Борис Велчев /??/ ..."Пожелах", с ирония и Той като се пенсионира един ден да напише добри книги и за Българското разузнаване...След години .., научих "истината" за убийството Му с "Чадър" : всъщност никакъв "Чадър" не е имало . Просто , един "журналист" от ББС-то , се престарал , и след като цял ден чакал от Тайните служби и от Слествието , да Му предоставят някаква "информация" за убийството на Георги Марков , и след като разгледал "витрината" с различните трофеи , нестандартни "оръжия" , с които шпионите си служат / Там имало и един "Чадър" , който стрелял с бойни патрони / , веднага "решил" ,че ОРЪЖИЕТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО , може да бъде само "ЧАДЪР"....А , може би и НЯКОЙ ДОБРОЖЕЛАТЕЛ ОТ МИ-5 , да Му е помогнал да се "ориентира" в материята ?...И още нещо: през 90-години на миналият Век , в България дойде вдовицата на Георги Марков , АНАБЕЛ МАРКОВА . Тя поиска от Правителството , да и отпусне ПОЖИЗНЕНА ПЕНСИЯ , тъй като Нейният мъж е загинал , при изпълнение на служебните си задължения /??/, като защитник на Демокрацията и на ... : на каква ли "държавна служба" е "работил" без прекъсване до смърта си ? ...Оказало се е ,че Госпожа Анабел Маркова е работила и като СЪТРУДНИК НА "МИ-5" : кой кого е следял в легото ?...Ами , ако Георги Марков е бил ПРОГРАМИРАН още в България да бъде ДВОЕН АГЕНТ : на ДС-то и на /?? : КГБ , МИ-5 , МОСАД или др.../? ...В момента , някакъв полски Режисъор прави филм за АГЕНТ "ПИКАДИЛИ"...Каква ли БОЗА ще направи , както с филмите за Атентата на Папата ?....

  75. 75 Профил на Тони Шнайдера
    Тони Шнайдера
    Рейтинг: 1817 Весело

    [quote#35:"normandy"]„Никакви каюти за българи!“ — безцеремонно ни заявява отговорният офицер.[/quote]
    [quote#35:"normandy"]реагираме остро. Трябва да се показват разни карти, тъй като по традиция вече при подобна кавга в България най-важният въпрос е кой ще извика по силно: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ Всеки, който не си послужи с този въпрос, е обречен на загуба.[/quote]

    Братчеди, добре че Ботев не е ползвал подобни мурафети - щяха да го изритат, барабар с четата му, много преди Козлодуй. А, да забравих - Ботев и четниците му не са отивали на екскурзия, та после Войводата, да напише статия във вестник "Дума на българските емигранти" с оплаквания по адрес на Режима и вопли за това, как са им развалили кефа. Като си бил недоволен братчеде Марков, защо не си се хванал за ножа, вместо за перото? Или ще кажеш, че не си като Ботев, за да владееш и двата инструмента. Тогава чий си го търсил по Дунава, та и се оплакваш, на всичко отгоре? Това лято минах покрай Интернационал на Златните пясъци - никой не ме изрита оттам. Просто не бях допуснат - по законите на мечтаната пазарна икономика. А колко прекрасно щеше да бъде, ако ме бяха изхвърлили. Или поне, да ми бяха разрешили, да измия фоайето, срещу 20 лв.

    Три пъти го режа и все е късо.
  76. 76 Профил на АБПФК
    АБПФК
    Рейтинг: 797 Весело


    "Както остава тайна и мисията, за която той получава специална подготовка."

    Какво му е специалното на подготовката? Нормално обучение и проверка, като по учебник.

    А мисията явно не е тайна за нашите седераси.

    ☭ Нас червеното знаме роди ни...☭ http://youtu.be/EC58ZjzejL0
  77. 77 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 830 Неутрално

    [quote#73:"benkovski11"]Ти от кои си.Ако имаш лични впечатления,защо не ги споделиш,а цитираш чужди прпагандистки алабализми? [/quote]

    Аз по горе съм споделил лични впечатления, те се припокриват с тези на Марков. Ти изобщо ходил ли си по курорти като Албена, Златните, Елените през комунизма, че определяш писанията му като алабализми.

  78. 78 Профил на blockblock
    blockblock
    Рейтинг: 975 Неутрално

    До коментар [#70] от "Omnis Omnibus":

    малоумник

  79. 79 Профил на Тони Шнайдера
    Тони Шнайдера
    Рейтинг: 1817 Неутрално

    Братчеди, от Георги Марков, Икона не става. Не може да си търкал коляното си, в Тодор Живков и после да ни обясняваш какъв е. Ако Ботев си беше пил кафето със Султана, четниците му щяха да го заколят още в Румъния, а не да тръгнат да мрат със него по чукарите на Балкана.

    Три пъти го режа и все е късо.
  80. 80 Профил на blockblock
    blockblock
    Рейтинг: 975 Неутрално

    [quote#76:"Omnis Omnibus"]Нормално обучение и проверка, като по учебник. [/quote]
    Явно по вашите учебници щото като се замисля моите учебници не включваха такива простотии. Въобще нашите комунета са такава игра на гените.... поздравявам майките им героини

  81. 81 Профил на leon12
    leon12
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    До коментар [#79] от "Тони Шнайдера":
    А кой е написал сценария на "Всеки километър"?

  82. 82 Профил на Тони Шнайдера
    Тони Шнайдера
    Рейтинг: 1817 Весело

    [quote#81:"leon12"]А кой е написал сценария на "Всеки километър"?[/quote]

    Не знам, братчед - сигурно е било по поръчка на КАТ.

    Три пъти го режа и все е късо.
  83. 83 Профил на leon12
    leon12
    Рейтинг: 1366 Разстроено

    [quote#67:"benkovski11"]Подобен случай,но в "обратна посока" е този със Стоян Михайловски.Той критикува и пише басни за царя.Но след като му отпускат пенсия започва да пише хвалебствени стихове за него.[/quote]
    С това ми "отрови" деня..Не съм очаквал от сатирик да стане лизач на подметки..

  84. 84 Профил на leon12
    leon12
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    [quote#82:"Тони Шнайдера"]Не знам, братчед[/quote]
    Щото и аз нинам, ама отиам да търся в базата данни на Мевирету..мноо работа ма чака, ама аз сам опорит..

  85. 85 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 1244 Неутрално

    [quote#80:"blockblock"]моите учебници не включваха такива простотии. [/quote]
    Нещо не личи да си имал учебници.

  86. 86 Профил на АБПФК
    АБПФК
    Рейтинг: 797 Весело

    До коментар [#78] от "blockblock":

    Според теб изречението е пълно?

    Генерала "дава нареждане агент Пикадили да започне работа по замисленото срещу обект Скитник ........"

    Попълни празното УМНИК!

    ☭ Нас червеното знаме роди ни...☭ http://youtu.be/EC58ZjzejL0
  87. 87 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2726 Неутрално

    До коментар [#73] от "benkovski11":

    "Далече от пластичната цивилизация на туризма, далече от комерческата зараза на новото време и далече от гнилия слугински морал на режима, човек срещаше чисти и честни хора."
    (Г.Марков)
    Това май и сега звучи доста актуално.

  88. 88
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  89. 89 Профил на Тони Шнайдера
    Тони Шнайдера
    Рейтинг: 1817 Весело

    [quote#83:"leon12"]С това ми "отрови" деня..Не съм очаквал от сатирик да стане лизач на подметки..[/quote]

    Братчед, мечтата на сатирика, не е да оправи Света, а да го погалят по щръкналата козина - и да подвие доволно опашка. Някои стават сатирици и критици, преди - а други, след това. Всеки с късмета си.

    Три пъти го режа и все е късо.
  90. 90 Профил на NARODOVAZPITATEL
    NARODOVAZPITATEL
    Рейтинг: 501 Неутрално

    До коментар [#6] от "SSmart":

    Партията майка си възкресява "героите". Организира социалистически съревнования по...демокрация и...дисидентство. За тълпата е важна пропагандата и официозните твърдения от "демократични" трибунки, а не реалните документи и истината. "Скитникът" си беше партийно дете играещо двойна игра, по взаимно споразумение между болшевишките английски и болшевишките български служби е елиминиран, защото и други агенти започват да се досещат за бутафорното "противоборство" между юдейския Изток и юдейския Запад. Точно както постъпиха и с Литвиненко по взаимно споразумение за ненужен "образец" на демокрацията. Голата истина е, че привидната фарсова "конфронтация" между двата юдейски болшевишки лагери - Изток и Запад

    http://iankov.blogspot.co.uk/2009/11/blog-post_02.html

    а тълпите и от двете страни все така продължават да се залъгват в спуснатите свише партийни ореоли. Гледайте интервюто с унгарския професор Петер Юхас обърнете внимание от 45-тата минута нататък:

    http://www.youtube.com/watch?v=90K1WDUqpqY

    В заключение бих искал да обявя награда от 1000 евро за този, който ми посочи български официоз, който не е собственост на бивши партийни величия.

    По време на "СОЦ.-а'' имаше девиз: "МВР - ДОБЪР СТОПАНИН НА МОИТЕ ДЕЛА",а днес девизът е:"ДНЕВНИК- ДОБЪР СТОПАНИН НА МОИТЕ КОМЕНТАРИ..."
  91. 91 Профил на АБПФК
    АБПФК
    Рейтинг: 797 Неутрално

    [quote#80:"blockblock"]Явно по вашите учебници щото като се замисля моите учебници не включваха такива простотии.[/quote]
    Става въпрос за обучение и проверка на АГЕНТ- кое му е "специалното"? И какво общо имат твоите учебници с това?!?

    ☭ Нас червеното знаме роди ни...☭ http://youtu.be/EC58ZjzejL0
  92. 92 Профил на Тони Шнайдера
    Тони Шнайдера
    Рейтинг: 1817 Весело

    [quote#87:"тулса"]"Далеч от пластичната цивилизация на туризма, далече от комерческата зараза на новото време и далече от гнилия слугински морал на режима, човек срещаше чисти и честни хора."
    (Г.Марков)

    Да му се чуди човек, защо се е завирал при първите.

    Три пъти го режа и все е късо.
  93. 93 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 830 Неутрално

    До коментар [#92] от "Тони Шнайдера":

    Ето ти още редове от Марков, които все едно са писани вчера.

    Отчитайки с ясно съзнание всички тези дарове, които туризмът донесе в България, аз все пак не мога да избягна собственото си огорчение, че слугинският или робският манталитет на туристическите организатори в България, тяхното угодничество и липса на човешко и национално достойнство при много случаи направиха от срещата между чужденци и българи печално и горчиво унижение за собствения си народ. Както разказах в предишните глави, в своя безогледен стремеж да привлекат, да угодят и да се харесат на повече чужденци, както и да спечелят повече долари, хората на „Балкантурист“ подложиха на грубо и вулгарно оскърбление българите. Това трябва да се припише единствено на тромавите, непохватни и често пъти просташки обноски на хората на режима. От друга страна, твърде очебийният контраст между западните гости — свободно пътуващи граждани на света, и местните български крепостници доведе до твърде отчайващи чувства и мисъл за обреченост. На трето място, материалният блясък на туристите от Запад предизвика твърде примитивен култ към притежаването на хубави вещи. Благодарение на туризма, „Кореком“ и нашата партийна аристокрация, която съумяваше да заделя значителни суми долари за свои лични нужди, само в две или три години притежаването на красиви вносни вещи щеше да се превърне във всеобща болест, във фанатично убеждение, че човек не е равен на другите, ако не носи френски гащи, италиански обувки или английски пуловер. Да не говорим за радиоапарати, магнетофони, хладилници и леки коли.

    И на четвърто място идва моето носталгично чувство за погребана завинаги оригиналност и девственост на българската земя, за замяната на естествени, дълбоко народни красоти с пластичната цивилизация на туризма. Може би аз си противореча, като казвам, че модерните ресторанти и хотели ми харесват, но отбелязвам, че в тяхната комерческа атмосфера ми липсва простотата и чистотата на старата, миришеща на подово масло селска кръчма.

  94. 94 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 830 Неутрално

    Ето го и целият разказ.

    ПОКЛОН ПРЕД ЦАР ДОЛАР

    Едва ли някой може да оспори значителните промени, станали в България със започването и разрастването на международния туризъм в страната, с превръщането му във важно държавно мероприятие. България през 1966 година беше доста по-различна от България през 1956 година. И тази разлика не бе само на повърхността. Исторически закономерно тези 10 години съвпаднаха с обща промяна на климата в Източна Европа, където безспирната борба между фикциите на идеологията и реалностите на живота роди важни компромиси. Както всеки български гражданин знае, фанатичният идеологически поход за революционна промяна на човека и обществото, за създаването на комунистическа нравственост и комунистическо мислене, за поставянето на човешкия живот в рамките на партийноидеологическите формули, за фактическото изграждане на друг, напълно нов свят в тези години загуби много от силата си. Комунистическите лозунги за вярност към марксическия идеал, за идейна и нравствена чистота останаха да плуват като едри мехури във все по-бавните и по-нечисти обществени води. Големите и силни думи за победата на революцията, за тържеството на комунистическата правда, за строителството на комунизма се превърнаха от партийна програма в парадни фойерверки, които един или два пъти годишно осветяваха българското небе. Вместо отвлечените и чужди на българската действителност формули на Маркс консолидираният тоталитарен режим възприе практическите принципи на хищния държавен капитализъм по съветски образец. Основният идеологически аргумент на революцията, който оправдаваше провеждането й, а именно премахването на експлоатацията на трудещите се, бе хитро подменен с утвърждаването и безмилостното увеличаване на тази експлоатация. Тя, разбира се, бе оправдана с текущите нужди на обществото. Множество чисто капиталистически похвати намериха отново своето място в страна, която бе наричана социалистическа. Пак през тези десет години като че настъпи известно отрезвяване в партийните редици, като думата БОРБА постепенно бе заменена с думата УДОВОЛСТВИЕ. Да се преживее някак по-добре, по-приятно, ако може по-дълго, стана движещ инстинкт на големи и малки партийци, които благополучно бяха забравили за борбата и жертвите по построяване на щастието за бъдещите поколения. Аз лично не познавам нито един-единствен партиен член в България, от председателя на Държавния съвет до обикновения партиец, който да вярва все още в някакви комунистически идеали. Ако сталинистите пълнеха въздуха с обещания за неясно далечно бъдеще, техните наследници зарязаха бъдещето и доста практично се заеха с действителността, отнасяща се до техния собствен живот.

    Част от тази действителност беше превръщането на България в туристическа страна. Приятели са ми разказвали за голямата борба, която се е водила в Централния комитет на партията и висшето държавно ръководство за развиване или за ликвидиране на международния туризъм. От едната страна на този вътрешен фронт са били умерените другари от новото властвуващо поколение, плюс плановиците, икономистите и външнотърговските дейци, а от другата страна — старият партиен кадър, сталинско-китайската част на партията и Държавна сигурност. Първата група е посочила значителните материални изгоди от туризма, спечелването на стотици милиони валутни левове, бързото модернизиране на пътищата, ресторантите и хотелите в страната, увеличения търговски обмен. Тези другари ревностно защитавали известната идея на съветското ръководство да превърне България в показна витрина на комунизма. За известно време някои от тези дейци сериозно са вярвали, че България може наистина да стане такава ефектна показна реклама за цветуща страна под егидата на социалистическото братство. В същото време хората от втората група атакували международния туризъм от принципни идеологически и нравствени позиции. Виден генерал от Държавна сигурност се провикнал: „Ние не искаме държава от добри келнери. С келнери не се прави комунизъм!“ Той и тези като него виждали нещата в значително по-мрачна светлина. За тях всеки западен турист, който вървял из страната, бил безплатен агент на капитализма и доста убедителен агитатор против социалистическата система. Каква по-голяма пропаганда за капиталистическия начин на живот от тези добре облечени, материално задоволени, пътуващи навсякъде по света, свободни във възгледите си западни туристи с техните лъскави коли и още по-лъскави вещи. Според Държавна сигурност туризмът бил най-големият идеологически враг, най-силният идеологически диверсант. Отгоре на всичко Държавна сигурност мразела западните туристи по чисто практически причини. Как се следят два или три милиона туристи? Откъде да се вземат хора за всеки от тях? И без това бюджетът за сигурността бил раздут до немай-къде. Контролът върху туристите, особено в разгара на сезона, бил нещо, което хвърляло колегиума на Държавна сигурност в ужас. На тези милиционерско-идеологичеси възражения застъпниците на туризма отговаряли, че за всичко имало лек и че със спечеленото от туризма жизненият уровен на българското население щял да се изравни с този на напредналите западни страни, така че сравнението щяло да бъде в полза на социалистическия строй.

    Така през тези десет години „горе“ се водила остра борба между икономика и идеология. По някое време везните силно наклонили в полза на идеологията. Дори се изготвяли списъци за превръщането на стотиците хотели по крайбрежието и планините в почивни станции. Последните трябвало да се раздадат на предприятия и учреждения и така с един замах да се ликвидира туристическото нашествие в България. Но когато нещата опрели до сметките, оказало се, че връщането назад било равно на тежка финансова катастрофа. Вече били направени огромни инвестиции. Според слухове московските банкери на България отхвърлили категорично всякаква идея да платят масрафа за възстановяване на идеологическата девственост по българската земя. Тъкмо напротив, били дадени указания международният туризъм в България да се развие до най-голяма степен и се превърне в съществено валутно перо. Пропагандните цели на Хрушчовата витрина на щастието били изместени значително от чисто капиталистически, печалбарски идеи. Изглежда, че значителният начален приход от долари (чуждата валута в България се преценява единствено в долари) бе разпалил въображението на по-практичните партийни й държавни ръководители. От средата на шейсетте години изпълнението на валутните планове бе преследвано с безогледна настойчивост. Смятаният от цялата комунистическа пропаганда отпреди 1956 година международен туризъм за атрибут на капиталистическия свят и подкуп, който капиталистите давали на нещастните западни граждани, сега магически се превърна в необходимост на комунистическата държава. Гнусният американски долар, както го наричаше вестник „Народна борба“, се превърна в единствено мерило за успех при провеждането на партийната програма. Много идейни скрупули бяха пожертвани пред олтара на цар Долар. Официално оправдание за това беше, че българската индустрия трябва да бъде оборудвана с най-модерни западни машини и съоръжения. Парите за тях идвали от туризма.

    „Ние позволихме на Запада да дебаркира на черноморския бряг, за да му вземем парите“ — бе декларирал виден партиен стратег.

    „Защо да не превърнем България в Швейцария! Червената Швейцария!“ — бе извикал друг.

    През тези десет години и по-късно в страната наистина бе предприета гигантска строителна програма. Българските пътища, които бяха в окаяно състояние, започнаха лека-полека да придобиват европейски вид. Туризъм без добри пътища бе немислим. Хотелите в страната с няколко изключения бяха в още по-лошо положение. Спомням си, че когато в началото на петдесетте години ходех по командировки из страната, мисълта за пренощуване в хотел ме ужасяваше. В Сливен, във Видин, в Карлово и Сопот, в Бургас и къде ли не хотелите представляваха отвратителни, нехигиенични, зле стопанисвани сгради. Огромните капиталовложения на „Балкантурист“ плюс собственото строителство на окръзите осеяха страната с голям брой първокласни хотели на добрия европейски стандарт. Беше наистина удоволствие човек да спре в такова например загубено градче като Търговище или пък да отиде в Котел, Смолян, Пазарджик или Габрово и да прекара нощта в спретната хотелска стая и да получи добра храна в ресторанта на прилична цена. При много от хотелите и ресторантите архитектите проявиха талант и изобретателност и създадоха забележителни места, които впоследствие станаха желани за местното население. Пак с тази вълна на туристическото строителство изникнаха и множество кафенета, ханчета, пивници, закусвални и други. Едновременно почти се извърши строителството на бензиностанции. Значително се подобриха пощенските и телефонните служби. С една дума, туризмът, а не комунизмът модернизира България. Толкова по-радостно беше, че местното население можеше да ползува богатствата, предназначени за туристите, което силно се отрази на собствения му уровен. Всички тези постижения пълнят страниците на пропагандните издания на режима и, разбира се, биват преписвани не на туризма, а на комунизма. Но за всеки непредубеден е повече от ясно, че без това стремглаво ангажиране на държавната машина с превръщането на България в страна на международния туризъм българските граждани може би още щяха да кихат в прахоляка на старите пътища. И ако цялото това строителство представлява първата голяма придобивка, която туризмът донесе на българските граждани, втората не по-малко важна придобивка беше онази, от която партийните агитатори най-много се бояха. България наистина бе превърната в нещо като витрина, но на нея бяха изложени не толкова добродетелите на комунизма, колкото истината за живота на Запад. Общуването на българските домакини с гости от цял свят допринесе извънредно много за унищожаването на много пропагандни лъжи и разширяването на познанията на хората едни за други. След близо десетгодишна сталинистка бясна пропаганда българските граждани можаха да видят, че външният свят си беше това, което те помнеха и знаеха отпреди войната.

    Сигурно биха могли да се приведат още много данни за изключително положителната роля на международния туризъм за народите на тоталитарни страни, тровени всекидневно от безспирни пропагандни лъжи. Тази естествена обмяна на знания на едни народи за други народи и оттам по-вярно и непредубедено отношение към политическите и икономическите проблеми на света в наше време ми се струва, че е един от най-важните резултати на туризма Изток-Запад. Никога няма да забравя например огромното впечатление, което българската действителност през 1944 година произведе върху влезлите в страната съветски войници. Те, които бяха отровени с партийните лъжи за ужасна мизерия, мъки и страдания на света отвън Съветския съюз, с изумление видяха, че дори скромният уровен на тогавашния български гражданин бе на космическо разстояние от тяхната съветска мизерия. И сега горе-долу същото действие се повтаряше на българска територия, само че този път смайването принадлежеше на българските граждани.

    Отчитайки с ясно съзнание всички тези дарове, които туризмът донесе в България, аз все пак не мога да избягна собственото си огорчение, че слугинският или робският манталитет на туристическите организатори в България, тяхното угодничество и липса на човешко и национално достойнство при много случаи направиха от срещата между чужденци и българи печално и горчиво унижение за собствения си народ. Както разказах в предишните глави, в своя безогледен стремеж да привлекат, да угодят и да се харесат на повече чужденци, както и да спечелят повече долари, хората на „Балкантурист“ подложиха на грубо и вулгарно оскърбление българите. Това трябва да се припише единствено на тромавите, непохватни и често пъти просташки обноски на хората на режима. От друга страна, твърде очебийният контраст между западните гости — свободно пътуващи граждани на света, и местните български крепостници доведе до твърде отчайващи чувства и мисъл за обреченост. На трето място, материалният блясък на туристите от Запад предизвика твърде примитивен култ към притежаването на хубави вещи. Благодарение на туризма, „Кореком“ и нашата партийна аристокрация, която съумяваше да заделя значителни суми долари за свои лични нужди, само в две или три години притежаването на красиви вносни вещи щеше да се превърне във всеобща болест, във фанатично убеждение, че човек не е равен на другите, ако не носи френски гащи, италиански обувки или английски пуловер. Да не говорим за радиоапарати, магнетофони, хладилници и леки коли.

    И на четвърто място идва моето носталгично чувство за погребана завинаги оригиналност и девственост на българската земя, за замяната на естествени, дълбоко народни красоти с пластичната цивилизация на туризма. Може би аз си противореча, като казвам, че модерните ресторанти и хотели ми харесват, но отбелязвам, че в тяхната комерческа атмосфера ми липсва простотата и чистотата на старата, миришеща на подово масло селска кръчма.

  95. 95 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    До коментар [#90] от "NARODOVAZPITATEL":

    Това им разправям! КОгато нас( аз съм от бедно офицерско семейство с 14(!!!)гарнизона) ни местеха всяка година и в къщи един лев не можеше да се свърти, той имаше жилища и коли и в това време се бил борил против системата! За какво? Че му бяхамалки хонорарите и облагите ли? Или защото е искал да е сиромах като другите ,но са го награждавали против волята му! Даже скоро четох още по-голяма глупост- понеже бил от "Левски" и ходел на мачове цялата агитка била съставена от дръзновени антикомунисти ,които ей толкова им оставало и въстание да вдигнат! Всичките тия откровени простотии най-добре виреят при хора ,които не са ги преживели тези неща и за които каквото хвърчи става за ядене!

  96. 96 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2726 Неутрално

    До коментар [#92] от "Тони Шнайдера":
    "Да му се чуди човек, защо се е завирал при първите."
    Да разобличи тяхната поквареност разбира се.

  97. 97 Профил на ХАРИ
    ХАРИ
    Рейтинг: 618 Разстроено

    [quote#92:"Тони Шнайдера"]Да му се чуди човек, защо се е завирал при първите. [/quote]
    Много добър въпрос ! Затова казвам че трябва да се разбере личността му (в спомени на съвременници). От него направиха икона на антиживковизма и антисоциализма. А той не беше десидент докато беше в България. След като се утвърди като талантлив писател, той се сдружи с хора от ДС. Ходи няколко пъти при брат си в Италия, който му подари БМВ, ходи и в ловната дружинка на Т.Живков. Амбиционен, пробивен до авантюризъм.Но...когато играеш на покер с Дявола, понякога трябва да заложиш живота си.
    Мир на праха му !

    Човек - това е една особена болест по маймуните.
  98. 98 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2726 Неутрално

    До коментар [#82] от "Тони Шнайдера":
    "по поръчка на КАТ."
    Че поръчителят е с три букви, три са..
    Това, че Георги Марков се води един от
    сценаристите на филма , също е вярно.
    Разбира се неговия литературен талант не може да
    се сравни с този на Павел Вежинов, но затова е
    познавал империалистическия враг по добре.
    Чудя се обаче как генерала Калугин се превърна
    в някакъв достоверен източник на информация,
    след като врътна много навреме идеологическата
    си резба .

  99. 99 Профил на Тони Шнайдера
    Тони Шнайдера
    Рейтинг: 1817 Неутрално

    Братчеди, българинът е доверчив, но е и бамбашка човек. Особено когато някой тръгне "да му казва истината". Той българинът си я знае тази "истина" отдавна и много по-добре от този, е тръгнал да му я казва. За българинът е важна, не истината, а "Кой" му я казва. Ако той е готов да висне на въжето, като Левски за народа си - може да мине и без истината. Ако обаче гледа, как да се изниже като мокра връв, стане ли напечено - и сто истини да носи - няма да му помогнат. Българинът може да е прост, но надушва мършата отдалече. Лошото е, че все не може да се отърве от нея - много е.

    Три пъти го режа и все е късо.
  100. 100 Профил на leon12
    leon12
    Рейтинг: 1366 Разстроено

    [quote#89:"Тони Шнайдера"]мечтата на сатирика, не е да оправи Света, а да го погалят по щръкналата козина - и да подвие доволно опашка.[/quote]
    Гадно..но необходимо





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах