Краят на бъдещето (I)

© Цветелина Белутова, Капитал

Иван Кръстев



Разговорът на проф. Ричард Саква с Иван Кръстев "Дневник" препечатва от портала "Култура". Ричард Саква (род. 1953 г.) е британски политолог, експерт по Русия и комунистическия и посткомунистическия период на Източна Европа.


Ричард Саква: Може би направо да насочим разговора към перспективата за появата на един постдемократичен капитализъм, който започва да се очертава като едно от централните предизвикателства пред демократичната (а и всяка друга) политика днес. Наскоро на една конференция, посветена на 70-та годишнината на германски социолог Клаус Офе, говорихте за една от възможните негови прояви, която нарекохте "държава на лишенията". Но преди това ви моля да обясните как се стигна дотук, какво се случи с модерните институции, наложили демокрацията - политическите партии, структурираните идеологии, програмите за бъдещето?



 Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация "Ерсте", както и член на международния редакционен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е "Под линия", изд. "Факел", 2001. В момента завършва книга в съавторство с проф. Стивън Холмс за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004.

Иван Кръстев: Парадоксът днес се състои в това, че, от една страна, демокрацията е общоприета като най-предпочитаната форма на управление, волята на хората, изразена чрез свободните избори, е единственият легитимен източник на власт, но същевременно се увеличава недоволството от демократичната политика, такава, каквато я познаваме.


Чудесен пример за тази нова реалност е началото на романа на Жозе Сарамагу "Виждане". През дъждовния изборен ден в една малка страна чак до 4 часа следобед почти никой не отива до избирателните секции. След това, като във филм на ужасите, всички гласоподаватели едновременно се втурват към урните, а след преброяването се оказва, че три четвърти са пуснали празни бюлетини. Политическият елит (правителството и опозицията) са шокирани и парализирани. Страхували са се от протести, а се изправят пред нещо изумително. Опасяват се, че това е революция с епидемични измерения – епидемията на белите бюлетини, протест без идеология и без лидер. Правителството не знае какво да направи, защото не знае какво искат гражданите. Няма с кого да се преговаря. Така, след още една седмица на правителствена мобилизация, изборите са проведени отново и този път 83 % от хората гласуват с бели бюлетини. Това е политическа фантастика, която по възможно най-реалистичен начин улавя духа на модерната демокрация, каквато тя е в много европейски държави. Тази фантастика говори за появата на един свят без алтернативи. Капитализмът на ХХІ век създава общество, в което консуматорът всеки ден е изправен пред хиляди избори, но в което гражданинът практически е лишен от избор.



В страни като Италия или Гърция гласоподавателите осъзнават, че могат да свалят правителството, което не харесват, но не могат да променят политиката, срещу която се борят. Същевременно гласоподавателите в Германия се замислят, че собственото им благоденствие зависи от това как ще гласуват в Гърция или Италия. Единственият гласоподавател, който има някакво значение, е пазарът, но пазарът започва да прилича на капризен пред-демократичен монарх, когото можем да умилостивим, но на когото не можем да влияем.


Политическите експерти от дълго време ни обръщат внимание върху факта, че в развитите западни държави през последните тридесет години гласуват все по-малко хора, а тези, които участват най-слабо в изборите, са тъкмо най-пренебрегнатите членове на тези общества – бедните и безработните. С една дума, хората, които са най-силно заинтересувани от промянатау са и тези, които са най-слабо убедени, че демокрацията може да донесе тази промяна. Демокрацията е единствената достъпна игра в държавата, но какъв е смисълът да участваме в нея?


Какво се обърка? Как се случи така, че живеем в най-свободните общества в историята, в които правата ни са защитени най-добре, в които имаме много по-голям достъп до информация и свободата да пътуваме, а в същото време хората губят доверието си в демократичните институции. Може ли искането за откритост и прозрачност да върне доверието в демократичните институции?


Преди да отговоря на въпроса какво се обърка и какво не, бих искал да спомена петте големи революции, които едновременно задълбочиха демократичния ни опит и ерозираха доверието ни в демократичните институции. Първата от тези пет големи революции е социалната революция от 60-те години на ХХ век, която разруши репресивните структури на авторитарното семейство и постави личността и нейните права в центъра на политиката, но същевременно доведе до западане на усещането за споделена цел, отхвърляйки ценности като нация, класа или Бог.


Втората революция, променила света на модерната политика, е пазарната революция от 80-те години. Тя наложи ценността на избора, отвори пространство за иновациите, но същевременно до голяма степен делегитимира самата концепция за обществен интерес. Капитализмът положи големи усилия да увеличи избора на хората, като до голяма степен осигури свобода на консуматорите и гражданите, но един от страничните резултати беше налагането на идеята, че вече няма нужда да се интересуваш какво се случва в обществото. Той направи ненужни загрижените за обществото граждани; наложи се концепцията, че ако преследваш собствения си интерес в рамките на закона, тогава автоматично ще бъде защитен и общественият интерес. Намирам тази промяна за фундаментална, защото всички хора, които досега си губеха времето по участие в политически партии, четене на вестници или опити да бъдат информирани, бяха водени основно от идеята за защитата на обществения интерес, която беше пометена от пазарната революция. Ако искаш да променяш нещо, твоят естествен избор е предприемачеството, а не политиката.


На трето място, това беше идеята на 1989 г. за "края на историята", от което следваше, че вече не се нуждаем от голям идеологически проект. Оказа се, че това беше не толкова краят на историята, колкото краят на бъдещето. По същия начин, по който секуларизацията ни лиши от концепцията за трансцедентното, 1989 г. ознаменувала края на съперничеството между капитализма и социализма, сложи край на идеята, че бъдещето има някакво значение. Основният въпрос в годините на Студената война беше на кого принадлежи бъдещето. Днес това измерение вече отсъства.


Четвъртата революция, която намирам за особено важна, е революцията в комуникациите, особено появата на интернет. Безспорно интернет ни прави много по-свободни, осигурява ни достъп до информация, която преди не сме имали, даде ни свободата много по-ефективно да разпространяваме своите идеи, както и по-лесно да се свързваме с другите хора. Но в същото време интернет революцията доведе до появата на "стаите с ехо", в които общуват хора, мислещи по идентичен начин. И, както отбелязва Кас Сънстийн, резултатът от това общуване е постоянната радикализация на техните идеи. Променена беше самата идея за публично пространство. За разлика от преди вече не споделяме съвместен опит и тази нова свобода, наложена от интернет, направи много по-трудно функционирането на посреднически структури като политическите партии или профсъюзите. Те станаха ненужни. Сега вече имаме напълно различна представа за егалитаризма, която не се основава на разликите в доходите, а е една егалитарна утопия, основана на концепцията, че в интернет всички сме равни и свободни, че мнението на всеки е равно на мнението на всеки друг, от което се формира идеята за пряка демокрация, базирана на начина на функциониране на интернет. Дигиталният опит е в сърцето на модерния бунт срещу меритокрацията и управлението на експертите.


Един от основните парадокси на глобализацията е, че днес живеем в много по-обвързан, но и същевременно много по-фрагментиран и дори сегрегиран свят. Троицата от демокрация, пазар и интернет ни овласти да правим каквото искаме, а в отговор ние заживяхме в множествени светове, в които се радваме на мнения, много близко до нашите.


Петата революция е резултат от важните открития в неврологията, според които най-важните политически решения не се взимат на рационално равнище. Така политическите консултанти, които са сред най-активните консуматори на тези открития, предефинираха политическата игра и от съревнование на идеи я превърнаха в управление на емоциите. Така се оказваме част от политическо пространство, в което постоянните политически програми или политически идеологии вече нямат значение. Според мен тези пет революции по един парадоксален начин задълбочиха демократичния ни опит като общество, но същевременно направиха много трудно оцеляването на демократичните институции.



 Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация "Ерсте", както и член на международния редакционен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е "Под линия", изд. "Факел", 2001. В момента завършва книга в съавторство с проф. Стивън Холмс за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004.

Ричард Саква: Но това отваря пропаст пред отговорността, а по асоциация и цяла дълга поредица от празноти и неясноти. Да, имаме появата на нов тип индивидуализъм, но индивидът-гражданин става все по-маловажен от индивида-консуматор. Това е полуактивна или пасивна роля. Всичко това предполага, че ние говорим за размиването на границите между разбирането за индивидуална субективност и политическите форми, което вероятно води и до по-голяма трансформация, чиято същност едва сега започваме да осъзнаваме.


Иван Кръстев: В момента се държим така, сякаш можем просто да върнем доверието в институциите. Вярваме, че прозрачността ще върне доверието в институциите, каквито и да те са. Но този сценарий е много малко вероятен. Демокрацията преживява драматична трансформация. Преди тридесет години, когато говорехме за демокрация, говорехме за гласоподаватели, работници, войници. Гражданинът – гласоподавател беше важен, важни бяха и гражданинът–работник, гражданинът–войник, гражданинът–данъкоплатец. В модерната демокрация и трите типа вече са маргинални фигури. Както показа американският политически философ Стивън Холмс, повечето от работниците не гласуват, защото са нелегални мигранти. В резултат на деиндустриализацията на повечето западни държави, работникът до голяма степен се губи в общата картина. Неслучайно профсъюзите също започват да губят влиянието си. Същото се отнася за гражданина-войник, който вече повсеместно е заменен от професионалните армии и безпилотните самолети. Вече никой не очаква от вас да загинете за родината си. По-лесно е да си платите, за да загинат други. Армията, която някога беше водеща институция за образование и инструмент за формиране на граждански идентичност, вече не съществува. Между другото училищната система, създадена като инструмент за осигуряване на социална сплотеност, също до голяма степен е с подронени устои. Стигаме до данъкоплатеца – хората и особено политиците много обичат да говорят за данъкоплатците, но всъщност фигурата, която има същинско значение и която определя икономическа политика, е много повече инвеститорът, отколкото данъкоплатецът. Може да се обобщи, че читателят, работникът, войникът, данъкоплатецът са феномени на изчезване; днес значение имат консуматорът, инвеститорът, безпилотният самолет туристът. Една държава се опитва така да нагоди своите данъци, че да стане гостоприемна за инвеститорите, а данъкоплатците и преразпределението остават на заден план. От тази гледна точка съм съгласен с вас – наблюдаваме много сериозна трансформация на демокрацията на ниво практика, но и на ниво институции. Става все по-трудно да предвидите бъдещето на демокрацията, ако гледате назад към миналото.


Най-добрият пример за драматичните промени в представителната демокрация е популярната дискусия за прозрачността и отговорността. Нека дам един пример. Добре известно е, че в повечето от развитите държави доверието в избраните политици се намира на най-ниското си историческо равнище. Днес е много трудно да убедите един млад и интелигентен човек, че политиката е благородно занимание. Както в стария виц по-добре е да кажете на майка си, че сте пианист в публичен дом, отколкото член на парламента. За да направи политиците по-отговорни, Гугъл разработи специален софтуер, който проследява всяко изказване, направено от конкретен политик по определен въпрос, така че когато политикът реши да промени своето мнение, за да се хареса на гласоподавателите или на една група от тях (наистина е трудно да отидете в Детройт и да обявите, че сте против спасителния пакет за автомобилната индустрия), този политик веднага ще бъде хванат. Няма спор, новата програма прави много по-трудно за политиците да извъртат, но става също толкова трудно за един политик да промени мнението си, когато се е променил контекстът или когато той е научил нещо ново. Истинските герои на демократичната политика са тези политици и гласоподаватели, които са способни да променят мнението си в резултат на разумен спор. В класическата демократична теория политик, неспособен да променя мнението си, не се приема за силен демократичен политик. А сега, чрез този нов софтуер, се налага такова отношение към политическата отговорност, което възнаграждава единствено постоянството в повторението на една и съща позиция. Оказва се, че навлизаме в един странен свят, в който, примерно, кандидатът за президент на Америка трябва да каже нещо крайно в кампанията за предварителните избори, за да получи гласовете на най-крайните от потенциалните си привърженици, а след това той трябва да продължи да поддържа същата позиция до края – вече няма значение кое е правилно и грешно, а дали той постоянства в своите възгледи. Демокрация, която не възнаграждава политиците, способни да променят идеите си, изправени срещу убедителен аргумент, е различна от демокрацията, за която говорим.


Ричард Саква: Следователно променил се е не само гражданинът, но и политическият елит, или поне начинът, по който политическият елит (или професионалните политици) трябва да се държат. В миналото тяхното поведение е било ограничавано от външните сили на корпоративните и финансови фактори,


Докато сега самата основа за политическо поведение на елита е също ограничена. Така че едно от предизвикателствата, пред които сме изправени, е да помислим как и какво е легитимно за един политик. Как трябва да се държи един политик в новите обстоятелства?


Иван Кръстев: Кризата от 2008 г. беше важен катализатор, откроил някои тенденции, които преди наблюдавахме, но все още не разбирахме дали са същински тенденции или мимолетни явления. Ще започна с по-общата картина. Тази криза естествено беше сравнявана с кризите от 30-те и 70-те години на ХХ век. Но има и една голяма разлика. През 30-те години както обществото, така и политическата класа изгубиха доверието си в пазара като средство за разпределение на ресурсите и за развитието на икономиката и така в отговор на тази криза възникна нова парадигма. Доверието в пазара беше изгубено за сметка на засилването на доверието в правителството като икономически мениджър. Доверието в способността на правителството да преодолее деструктивната природа на пазара е убеждение, споделяно в Америка на Рузвелт, в Русия на Сталин и в нацистка Германия. По сходен начин през 70-те години западните общества изгубиха доверие в правителството като икономически актьор, но същевременно си върнаха доверието в пазара и неговите способности. Една от важните характеристики на настоящата криза е, че тя предизвика едновременно загуба на доверие и в пазарите, и в държавата, едновременно в бизнеса и в политическия елит.


Както е добре известно, днес е много популярно да се говори за популизъм и за надигането на популистки лидери. Ако се вгледате в многобройните политически изследвания, които се опитват да разберат какво се крие зад новите популистки движения, ще видите, че една от основните характеристики на привържениците на крайните популистки партии (като например Националния фронт във Франция), е, че техният гняв не се дължи на задълбочаващото се неравенство в доходите, а на все по-голямата културна несигурност. Привържениците на крайните партии в Европа по правило не са по-бедни или по-слабо образовани от средния гласоподавател, но са изпълнени с недоверие в демократичните институции.


Загубата на доверие в институциите е един от важните резултати от настоящата криза. И тази загуба на доверие може да обясни причините, поради които някои предишни прогнози за влиянието на кризата се оказаха погрешни. В началото на кризата два въпроса се задаваха постоянно. Единият беше дали кризата ще доведе до остър завой наляво, другият беше кой ще потъне в резултат на тази криза – нова авторитарна Русия, Китай или нововъзникналите демокрации. Тези въпроси до голяма степен се основаваха на предишния ни опит. Кризата от 30-те години погреба повечето от демокрациите в Европа, а Голямата депресия доведе до единственото "червено десетилетие" в американската история. Тези рецепти днес не работят. Днес не можем да кажем, че от кризата печели левицата или лявоцентристите. Всъщност в криза са както лявоцентристите, така и дясноцентристите, докато политическото пространство се населва от нови и по-крайни партии, които в повечето случаи преминават отвъд класическите разделения на ляво и дясно. До голяма степен без отговор остава и въпросът дали демокрацията или авторитаризмът печелят от кризата.


В този прекрасен нов посткризисен свят полярността между демокрацията и авторитаризма вече не работи като обяснение. Тя е заменена от две различни разбирания за "липсата на алтернатива". В Европа това е идеята, че "не съществуват алтернативни политики". Европейските лидери се опитват да наложат икономически решения извън демократичните политики. Те се опитват да наложат конституционно ограничение на бюджетните дефицити и публичния дълг. В резултат европейските гласоподаватели могат да сменят правителството си, но не могат да променят икономическата си политика. В Китай и Русия доминира концепцията за "липса на политическа алтернатива", която означава, че правителствата не подхождат догматично към предпочитаните политики, но хората, които са на власт, са без алтернатива. "Липсата на алтернатива" е съпроводена от смъртта на бъдещето. "Довиждане, бъдеще" е лозунг, еднакво популярен по улиците на Москва, Париж или Мадрид.


Бъдещето изгуби силата си да оправдава политиките. Представата за бъдещето вече не е източник за легитимност на което и да било правителство. Китайската комунистическа партия няма проблем с това, че комунизмът никога няма да настъпи. Това е последната фаза на секуларизация на политиката. Общото между "демократична Европа" и "авторитарна Русия" е, че и двата режима са лишени от нормативна легитимност (идеята за добро и справедливо общество), защото правителствата правят това, което е единствено възможно да бъде направено. Глобализацията си направи шега с идеята за идеологическите избори. "Краят на историята" на Фукуяма се оказа "краят на бъдещето".


Странната истина за държавата на лишенията е, че на нивото на прокарваните от нея политики, тя твърде много наподобява неолибералната държава. Но тя не е неолиберална държава от гледна точка на оправданията за тези лишения. Неолибералната държава е нормативна идея. Нейните защитници са убедени, че по-добро е малкото правителство, че държавата трябва да стои възможно най-далеч от живота на индивидите. Докато държавата на лишенията е нещо различно – всички основания за нейното съществуване се свеждат до твърдението, че друга политика или други мерки в новия глобален свят са невъзможни. Така, вместо да възвести връщане към идеологията, кризата оповести същинския край на идеологията. Но за разлика от 50-те години днес "краят на идеологията" не означава край на утопиите, тя означава политики без същински избор.

Коментари (144)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Хипчо
    Хипчо
    Рейтинг: 1543 Неутрално

    "Преди да отговоря на въпроса какво се обърка и какво не, бих искал да спомена петте големи революции, които едновременно задълбочиха демократичния ни опит и ерозираха доверието ни в демократичните институции. "

    Има и нещо супер важно, но изпуснато - еволюцията на промените в климата, които ще обърнат всички теории с главата надолу!

    ВОДА, ПОВЕЧЕ ВОДА!
  2. 2 Профил на Mного нерви ве ...?
    Mного нерви ве ...?
    Рейтинг: 379 Весело

    Кръстев, много синекурни длъжности си имал?

    Всичкото чудо за три дни, както беше през 2008 година!!
  3. 3 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Нема-нема и току пуснете некоя безмислена стена от текст ...

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  4. 4 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 878 Неутрално

    Абсолютни глупости, жалко е, че се дава трибуна на подобни словоблудства. Жалко е , че навремето мислех, че Кръстев е умен човек.
    Няма да се спирам да им опровергавам глупостите.

  5. 5 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 5052 Неутрално

    "..Тези рецепти днес не работят. Днес не можем да кажем, че от кризата печели левицата или лявоцентристите..."

    Това да му го покажат на песа Станишев и на другарчетата му, които от сега се точат пак да яхнат властта, та да могат да краднат на воля.

    Ако гласувате за предателите на България в БСП, вие я обричате на смърт!
  6. 6 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2082 Неутрално

    "общество, в което консуматорът всеки ден е изправен пред хиляди избори, но в което гражданинът практически е лишен от избор."

    Не е лишен от избор: "През дъждовния изборен ден в една малка страна чак до 4 часа следобед почти никой не отива до избирателните секции. След това, като във филм на ужасите, всички гласоподаватели едновременно се втурват към урните, а след преброяването се оказва, че три четвърти са пуснали празни бюлетини."

    Въпросът е кой печели в тази невиждана реалност?

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  7. 7 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 692 Неутрално

    Аааа, ама страшно много думи, но едно нещо като че ли убягва на автора - нищо не се е променило в съзнанието и в морала на човека. Интернет революции - да , но екзестенциални революции няма. Това, че в момента има само локални войни, а не световни не значи, че няма да има изобщо. Пример - войната в Югославия под носа на ЕС, който го местеше от единия крачол в другия и се чудеше какво да направи, въпреки изброените "революции" от Кръстев.

  8. 8 Профил на Щ
    Щ
    Рейтинг: 803 Неутрално

    Най-добрият затвор е този, в който затворниците не виждат стените и си мислят,че са свободни.

    АКО КАРАШ ДИМЯЩА БРАКМА, МОЛИ СЕ ДА НЕ МЕ СРЕЩАШ НА ПЪТЯ !!!
  9. 9 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 878 Неутрално

    Проблема на Кръстев и кръстевците по света, че техният статут на медиатори между властимащи и управлявани и изказващи се от последна инстанция е разрушен, кръстевците се изживяваха като морални стожери, но тази свърши. Сега се опитват да кажат и докажат колко е лошо без тях, но никой не ги бръсне за сливи.

  10. 10 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 446 Неутрално

    Истината е, че човек без духовни цели, идеали, концепции не може. Това е и причината за кризата на капитализма. Концентрирането върху материален растеж и консумация води до деградация!

  11. 11 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 2137 Неутрално

    Маите се оказват прави- бъдеще няма!

    Le roi est mort vive le roi!

    Лицемеркел акбар!
  12. 12 Профил на Каишков - Системен нарушител
    Каишков - Системен нарушител
    Рейтинг: 1960 Неутрално

    Загубата на доверие в институциите е един от важните резултати от настоящата криза.
    ====================================
    Е, каква вяра в институциите, щом синът на Йото Кръстев, зав. отдел в ЦК на БКП, Иван Кръстев, завършил маркс -ленинска философия и член на БКП още от студент ни обяснява, че бъдещето било свършило. За нас да, за комунистите - перестройчици и децата им - не.

    В Лукойл или Шел - суровината е руска.
  13. 13 Профил на ivanj
    ivanj
    Рейтинг: 484 Неутрално

    изгубен в превода!Слез на земята и говори на хората,защото каквото и да кажеш,ако няма кой да те разбере, все едно нищо не си казал!

  14. 14 Профил на baghatur
    baghatur
    Рейтинг: 479 Весело

    Е,аз пък съм съгласен с всичко написано в статията ...

    Liberate Your Mind!
  15. 15 Профил на sss700431
    sss700431
    Рейтинг: 466 Неутрално

    "гласоподавателите осъзнават, че могат да свалят правителството, което не харесват, но не могат да променят политиката, срещу която се борят. "
    ......................................................................................
    Доста точно казано. И пред този казус заставаме ,догодина .

  16. 16 Профил на Hamali.BG
    Hamali.BG
    Рейтинг: 397 Неутрално

    До коментар [#12] от "Каишков":

    Все да си контра пич!

    Ами синовете на момчетата от ЦК просто си бяха по образовани и е нормално някои от тях да са в състояние да раздават акъл.

    Вместо да вадиш непроверени данни е време да вденеш нещо, щото като знам злобата ти към Димитър Бербатов съм сигурен, че нищо полезно не може да се измъкне от теб.

    А Иван си го бива!

    Ако си глупав, то е за дълго!
  17. 17 Профил на Mai Tai
    Mai Tai
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    [quote#9:"normandy"]техният статут на медиатори между властимащи и управлявани и изказващи се от последна инстанция е разрушен, кръстевците се изживяваха като морални стожери, но тази свърши. Сега се опитват да кажат и докажат колко е лошо без тях, но никой не ги бръсне за сливи. [/quote]

    "Морален стожер", който през всички 23 години на прехода манипулираше общественото мнение в полза на властимащите и нЕкои по- на запад.....Медиадор - да, но за наша сметка и в полза на властта.

  18. 18 Профил на Mai Tai
    Mai Tai
    Рейтинг: 1316 Гневно

    [quote#15:"sss700431"]гласоподавателите осъзнават, че могат да свалят правителството, което не харесват, но не могат да променят политиката, срещу която се борят. " [/quote]

    Всички българи много добре осъзнаваме, че вече и правителството едва ли ще можем да свалим - заради изборните манипулации на вота. Ей т'ва Кръстев нещо не иска да го каже, а ни обяснява, че и да ги сменим - все тая, така че да не сме се опитвали. Това е чиста проба манипулация!

  19. 19 Профил на sss700431
    sss700431
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#12] от "Каишков":

    Иван Кръстев е рядко умен човек.Но това е мое мнение и никого не ангажирам с него.
    Притеснителното е обаче , че се правят биографични справки (не знам колко са точни) , а не се коментира написаното.

  20. 20 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 612 Неутрално

    глупости на търкалета... идеологиите продължават да шестват из света...

    ако идеологиите са мъртви и не са страшни, махнете забраните им от Наказателния Кодекс...
    да ама не...

    революциите избухват не когато е най-трудно, а когато е най-безнадежно...
    Европа и Запада в цялост в момента не живеят толкова зле, просто нямат никакъв хоризонт и се упражняват върху безнадежността...
    това обаче е само миг...
    следва взрив...

    смешно е да очакваш от служащ в НПО да ти обясни как ще дойде края на времето дето ги роди...
    то е същото като преди време партиен секретар да предвиди края на комунизма...
    безнадежно е, но нищо няма на хоризонта;туй което го приказвах не е верно, но друго нямало... скука...
    ами като няма, скрий се...

    Шекспир, братче, последния да изнесе труповете...

  21. 21 Профил на Мърмор
    Мърмор
    Рейтинг: 1334 Неутрално

    Бъдеще?!
    Информационен фашизъм
    Концентрация на алчността
    Демография на зомбита
    Климатичен катаклизъм
    Бъдеще, спрямо което и най-хорър холивудските измишльотини ще бледнеят!

  22. 22 Профил на baghatur
    baghatur
    Рейтинг: 479 Весело

    До коментар [#18] от "Mai Tai":

    Каква манипулация?
    Разбирам гнева ти към Борисов,но какво е виновен Кръстев,че след него има голяма вероятност да управлява Станишев,който е от същото котило и на практика промяна на политиката няма да има ... Тоест,той казва истина,която по никакъв начин не променя нагласите в обществото,напротив подкрепя и твоето виждане на реалността ...

    Liberate Your Mind!
  23. 23 Профил на the_sceptic
    the_sceptic
    Рейтинг: 878 Неутрално

    [quote#10:"reakzioner"]Истината е, че човек без духовни цели, идеали, концепции не може.[/quote]

    Напълно подкрепям това.

    Мненията на И. Кръстев са смислени. Е, очевидно са над нивото на голяма част от аудиторията, на което се дължат и много негативните реакции. Но сякаш не казва всичко. Първо, както пишеш, хората не са просто машинки за консумиране. Общество само от консуматори е обречено. А между другото, и в съвременните консуматори се вижда желание да правят нещо друго освен да плюскат - участието в безсмислици като борбата с климатичните промени е доказателство за това.

    Второ, Кръстев не отчита религиозния фактор. Може традиционната християнска религия да ерозира на Запад (в ислямския свят е обратното, ислямът е във възход), но тя беше подменена от новата ляво-либерална-зеленарска религия. Това е огромна тема. Нека уважаемият Иван Кръстев да изследва тази нова религия, анти-естествените и постулати и беса на нейните жреци, опитващи се (очевидно напразно) чрез езикови средства да създадат действителността, за която мечтаят.

  24. 24 Профил на Tai Lung
    Tai Lung
    Рейтинг: 785 Неутрално

    "Единственият гласоподавател, който има някакво значение, е пазарът, но пазарът започва да прилича на капризен пред-демократичен монарх, когото можем да умилостивим, но на когото не можем да влияем."

    "Може да се обобщи, че читателят, работникът, войникът, данъкоплатецът са феномени на изчезване; днес значение имат консуматорът, инвеститорът, безпилотният самолет, туристът. Една държава се опитва така да нагоди своите данъци, че да стане гостоприемна за инвеститорите, а данъкоплатците и преразпределението остават на заден план... Става все по-трудно да предвидите бъдещето на демокрацията, ако гледате назад към миналото."

  25. 25 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1351 Неутрално

    Интересно и обогатяващо четиво. Задълбочени и интересни констатации без извод.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  26. 26 Профил на Божикравов
    Божикравов
    Рейтинг: 590 Неутрално

    Хмм, стилът и изложението на г-н Кръстев силно ми напомнят на творчеството на известният британски журналист Адам Къртис.

    СВОБОДНИЯТ СЕ СТРЕМИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, ПОРОБЕНИЯТ - КЪМ СВОБОДА, А РОДЕНИЯТ РОБ - ДА СИ ИЗБИРА ГОСПОДАРЯ.
  27. 27 Профил на Божикравов
    Божикравов
    Рейтинг: 590 Неутрално

    Между другото, потърсете документалната поредица "The Trap: What Happened to Our Dreams of Freedom". Там се проследява подобна тематика в по-обширен план, за ефекта от политиките по времето на Студената война в наши дни и защо живеем в такова апатично общество.

    СВОБОДНИЯТ СЕ СТРЕМИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, ПОРОБЕНИЯТ - КЪМ СВОБОДА, А РОДЕНИЯТ РОБ - ДА СИ ИЗБИРА ГОСПОДАРЯ.
  28. 28 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2047 Неутрално

    Изсмукано от пръстите.
    Този,който рисува в черно Бъдещето,винаги лъже.
    Намалявали гласуващите и това било лошо (?!),па то в Британия през 19-ти век са имали право само 4% да гласуват,но са били на върхът.

    И още,крайно непочтено е да ползва заглавието на книгата на великият Айзък Азимов,"Краят на бъдещето." Тя,впрочем,завършва с РЕШАВАНЕ на проблемите и оптимизъм.

  29. 29 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 878 Неутрално




    [quote#23:"the_sceptic"]Е, очевидно са над нивото на голяма част от аудиторията, на което се дължат и много негативните реакции. Но сякаш не казва всичко[/quote]

    Милтън Фридмън навремето такива като Кръстев ги правеше луди калинки, защото и 80те левичарите ревяха със същите крокодилски сълзи колко е консуматорско американското общество, а всъщност не беше така. Сега не ми се търси другото видео, където обяснява, че американското общество е много по ориентирано към духовното отколкото където и другаде по света.
    http://www.youtube.com/watch?v=RWsx1X8PV_A

  30. 30 Профил на moro
    moro
    Рейтинг: 516 Неутрално

    Кръстев е един от най-добрите анализатори у нас, но явно и на него му е трудно да предскаже какво точно предстои в следващите 10-20 години. Като че лъха мрачно предчувствие за по-далечното бъдеще от думите му. Предчувствие, че демокрацията лека-полека е започнала да се изражда в нещо, което не се знае каква форма ще придобие в един момент. Преди 1000 години хората са си знаели, че и след 100 години ще се живее горе-долу по същият начин, преди 100 години, хората са знаели, че докато са живи, живота много няма да се промени, но децата и внуците им ще живеят различно, а днес е трудно да предвидим какъв ще е светът изобщо, само след 15-20 години. За един човешки живот нещата се променят толкова, за колкото преди са били нужни векове - без да преувеличавам. Светът става все по-динамичен, информацията, дезинформацията и хиляди житейски опции ни залива все повече от всички страни. Някой психолог би могъл да обясни какво се случва с човешкия мозък, когато бъде претоварен от прекалено много възможности и противоречиви данни. Вероятно същият ефект сега се получава с цели демократични общества. И демокрацията става все по-слаба и трудно използваема. Дано успее да придобие форма, с която да се пригоди към днешните и бъдещи условия, иначе...просто не ми се мисли какво ще стане, а още по-малко ми се мисли, че ще съм жив и да го видя...

  31. 31 Профил на osho
    osho
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#29] от "normandy": Е, сега пък Милтън Фридмън и други като кака ти Айн Ранд ги правят на луди калинки, заради тезите им от далечните 60-те, 70-те години, в които твърдят - майната и на държавата (респективно гражданството и публичния интерес), капитализмът и свободният пазар са всичко и трябва да бъдат оставени на мира, за да си правят каквото си искат.
    Стана ясно отдавна, че така не става

  32. 32 Профил на Курт Деликуртев  662 галерии плюс X
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Кръстев е българския Горбачов! Белязан от Бога, добър анализатор!

    http://www.panoramio.com/user/7617575?show=all , 660 ГАЛЕРИИ: 225 ЩУТГАРТ, 205 ПЛОВДИВ, 118 БЪЛГАРИЯ, 58 ЕВРОПА И 54 ГЕРМАНИЯ
  33. 33 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 878 Неутрално

    До коментар [#23] от "the_sceptic":

    Иван Кръстев е човек ревящ по миналото , свършиха времената , когато се изявяваше като опиниънмейкър, заради монопола на информация и съответно знания , която притежаваха той и няколко човека, Интернет им отне този монопол, а ние чакахме по няколко ограниччени и контролирани канала да ни я предостави и това го вбесява и започва да плюе със злост по обществото като консуматорско и бездуховно, изживява се като жертва . Иван Кръстев вместо да приеме новите реалности и да се възползва от опита, който има той се затваря и самомаргинализира сам, обръща се в глуха защита, но това си е негов проблем, както и на феновете му

  34. 34 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 878 Неутрално

    [quote#31:"osho"]": Е, сега пък Милтън Фридмън и други като кака ти Айн Ранд ги правят на луди калинки, заради тезите им от далечните 60-те, 70-те години[/quote]

    Милтън Фридмън никога не е твърдял това, тези глупости ги твърдят комунистите, които не разбират Фридмън.

  35. 35 Профил на Вишински
    Вишински
    Рейтинг: 503 Неутрално

    Какво ще стане, ако изградите къща с колони от пясък? Ще се срине, много ясно. И никой после няма да си задава въпроса защо.

    Непонятно е как всички политолози, политици, социолози, антрополози (каквото и да означава това) се дивят, че хората са се разочаровали от демокрацията, задето са прозрели една от нейните шашми. То не е шашма като шашма, а е фундаментална шашма, основополагаща за декокрацията, нейн стълб и опора. И хората са наясно, че няма как тази пясъчна колона да крепи тези гранитени устои на човешкото добруване.

    Става дума за опашатата и грозна лъжа, че при демокрацията е възможно да делегираш управлението на страната на някой друг и този друг да управлява вместо теб, от твое име и в твой интерес.

    Не е ясно кое повече дразни хората: дали откровената абсурдност на горната шашма, или упоритото нахалство, с която тя им се вменява, но истината е, че лъжата е разпозната и че тя не се харесва изобщо.

    Има и други лъжи: че имаш избор, че от теб нещо зависи, че заедно можем повече, че твоят глас е ценен...

    Нещата имат смисъл само тогава, когато избирателят е член на спечелилата изборите партия (именно член, не симпатизант) и е в такива позиции, че след изборите може да се надява на нещо материално. Например, разказвали са ми за главният счетоводител на Ръководството за Въздушно Движение. Той бил масажист. От счетоводство не разбирал, а и не му трябвало - имало си цели стада счетоводители. Той бил там не за да работи, а за да взема заплата, нелоша никак дори по западни стандарти. Бил ГЕРБ-аджия, те го довели веднага след изборите. И сигурно сменил някакъв доказан специалст, нали? Не, сменил някакъв подобен нему. Не зная дали бил масажист, но определено и той не бил финансист. Бил човек на БСП. А преди него бил друг. А преди него пък... И така нанатък, тази рулетка няма край.

    Има смисъл ако си депутат. Кмет. Наместник. Министър. Техен баща, брат, син, леля и пр.

    Другото са глупости за наивници.

  36. 36 Профил на osho
    osho
    Рейтинг: 551 Весело

    До коментар [#34] от "normandy": Е, да. Пропуснах да допусна. Само вие, разбира се, сте в състояние да разбирате нещата. И затова не ви убягва нито рефлекса за диалогичност, нито комунистическа преднамереност, нито дори Иван Кръстев

  37. 37 Профил на zuckersusser
    zuckersusser
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Чудя се какво точно следва от този анализ? Да мълчим и да се подчиняваме?

  38. 38 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 878 Неутрално

    [quote#36:"osho"]Е, да. Пропуснах да допусна. Само вие, разбира се, сте в състояние да разбирате нещата[/quote]

    Не съм само Аз, но със сигурност ти не ги разбираш, щом казваш , че Фридмън твърди майната й на държавата. Това той никога не го е твърдял, а това са ваши фантазии. Това, че е бил против всеобхватността на държавата е едно, а дрго е майната и на държавата. Ако аз ти кажа, че съм против преяждането с храна и препиването с алкохол, не означава, че съм против яденето и алкохола в умерени граници , но предубедени хора като теб ще твърдят точно това, че аз съм за забрана на храната и алкохола.

  39. 39 Профил на melchett
    melchett
    Рейтинг: 884 Неутрално

    къде е разговора тука? не го виждам. много ми прилича на монолог.

  40. 40 Профил на denere
    denere
    Рейтинг: 419 Неутрално

    "Една държава се опитва така да нагоди своите данъци, че да стане гостоприемна за инвеститорите, а данъкоплатците и преразпределението остават на заден план."

    А инвестициите имат ли алтернатива?

  41. 41 Профил на pc
    pc
    Рейтинг: 165 Неутрално

    "...Една държава се опитва така да нагоди своите данъци, че да стане гостоприемна за инвеститорите, а данъкоплатците и преразпределението остават на заден план...."
    И не става въпрос само за данъците. Всички политолози и икономисти отказват да признаят, че от възникване на стоковопаричните отношения, до днес, светът се равива под един единствен закон: Парите искат власт, властта иска пари. Всички идеологии и политики служат само и единствено за прикриване, завоалиране, действието на този закон.
    А противодействие има, и то наистина е в демокрацията, но не представителната, а пряката. Мажоритарни избори, при които всеки кандидат трябва да спечели не по-малко от 75% от вота на гласоподавателите. И обратно, с най-малко 33% от гласовете, всеки на изборна длъжност да може да бъде отзован преди изтичане на мандата. И когато цената за множеството избори бъде платена от обществото чрез покачване на данъци и намаляване на социални плащания, всеки от нас ще се замисли за отговорността си да гласува. Това е единственият начин за формиране на политики за хората, а не за ивеститорите, независимо от принадлежността на политиците към лявото, центъра, или дясното...

  42. 42 Профил на др. Иванов
    др. Иванов
    Рейтинг: 676 Неутрално

    Без сянка от съмнение демокрацията е най-лошият строй познат в историята на човечеството. Нейната същност е отнемането на всички права на гражданите срещу създаване на само задължения за тях.

    Комунист - реформатор, реформатор - милиционер, милиционер - агент, в един и същи строй!
  43. 43 Профил на denere
    denere
    Рейтинг: 419 Весело

    До коментар [#34] от "normandy":

    За разлика от Айн Ранд, която безуспешно се опита да разбере социализма. Няколко пъти.

  44. 44 Профил на denere
    denere
    Рейтинг: 419 Неутрално

    [quote#41:"pc"]И когато цената за множеството избори бъде платена от обществото чрез покачване на данъци и намаляване на социални плащания, всеки от нас ще се замисли за отговорността си да гласува. [/quote]

    Какво точно ще се промени, когато стигнем до там да се замислим за отговорността си за гласуване?
    "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят със закон" пишеше на една стена преди време. Ама го изтриха, защото е много вярно. И това важи и за мажоритарния вот. Не прочете ли по-горе в статията коментара на гугълския софтуер? Как очакваш тази обществена нагласа да се промени от едни мажоритарни избори?

  45. 45 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1833 Неутрално

    До коментар [#42] от "др. Иванов":
    [quote#42:"др. Иванов"]демокрацията е най-лошият строй познат в историята на човечеството. [/quote]

    Иванов,
    как няма да лош този капитализъм?! Направо гаден...
    а в Гърция нещата май се затягат. Ще трябва да се връщат пари, както се разбира.
    На партизаните на Маркос "стипендиите" ще ги орежат, а може и твойта пенсийка да пострада!
    Горките!

    The best way out is always through Robert Frost
  46. 46 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Има някои точни попадения, но общо взето цялото излияние изглежда като че ли в последният параграф ще има или призоваване към ритуално масово самоубийство, или към доброволно прегръщане на ролята на глобален манипулируем консуматор без собствена воля, отговорност, или развитие.

  47. 47 Профил на denere
    denere
    Рейтинг: 419 Весело

    До коментар [#46] от "maka":

    Това, че на теб не ти харесват отговорите...

  48. 48 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 551 Неутрално

    "Петата революция е резултат от важните открития в неврологията, според които най-важните политически решения не се взимат на рационално равнище. Така политическите консултанти, които са сред най-активните консуматори на тези открития, предефинираха политическата игра и от съревнование на идеи я превърнаха в управление на емоциите."

    Не ми се вижда това да има нещо общо с важните открития в неврологията, които при всички положения провокират доста дискусия относно рационалността и отговорността на човешкият избор, но тази дискусия е далеч по-абстрактна и прицнипна, от това да се занимава само с природата на политическите решения в частност. Още повече пък, това да пренасочва политическата мотивация в областта на емоциите.

    Това няма нищо общо с неврологията, а по-скоро е плах опит за вдъхване на нов политически живот на елементаризираният Фройдизъм от времената на Депресията.

  49. 49 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#47] от "denere":

    Това не са отговори. Това е повтаряне на проблема.

  50. 50 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 927 Весело

    "Без сянка от съмнение демокрацията е най-лошият строй познат в историята на човечеството. Нейната същност е отнемането на всички права на гражданите срещу създаване на само задължения за тях. "

    Др. Иванов,
    След този ментален бисер, не мога да не се провикна , че Солженицин е един дърт лъжец, а Сталин и Хитлер са еврейско-масонска измислица

  51. 51 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#47] от "denere":

    А иначе, съвсем на оспорвам нито правото на мнение на г-н Кръстев, нито факта, че той е доста умен човек.

    Личното ми убеждение е, че политическите, икономическите, а и чисто социалните проблеми на гражданите се коренят в липсата на морален фокус на масата от т.нар. "граждани". Има разбира се малки изключения, например обществата в някои маргинални държави от скандинавието, също известни с високият си кредитен рейтинг и стабилната социална и икономическа среда.

  52. 52 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1833 Неутрално

    До коментар [#35] от "Вишински":

    Не мога да припиша като цитат цялото ти есе. Много е дълго. Ще призная, че много неща в него са верни. Единствено невярно е това, че тези недостатъци са вътрешноприсъщи качества на демокрацията.
    Не са!
    Те са присъщи на построеното от комунистите НЕЩО (строй, държава), което беше наречено демокрация.Значи това е КОМУНОКРАЦИЯ и то няма нищо общо от това, което в съвременния свят живеят редица цивилизовани страни в света.

    The best way out is always through Robert Frost
  53. 53 Профил на Антоний Методиев
    Антоний Методиев
    Рейтинг: 487 Неутрално

    ”Няма бъдеще”, но има минало. Но не миналото на демокрацията, а миналото на Римската Република във времето преди Гай Юлий Цезар. Паралелите станаха много видими. Тогавашната политическа класа вече е олигархична каста. Останалите 95% са просто бедни плебеи. Едните и другите нямат алтернатива в тогавашното тяхно бъдеще. Сенаторите са бизнесмени и обратното. Гласовете на плебса се купуват и продават. Републиката и демокрацията са мъртви. Тогавашното бъдеще е било мъртво. Изходът е бил намерен в социалните, икономически и политически преобразувания. Така е изчезнала републиката и се е родила Империята. Като политическа форма с Императорът – пожизнения отговорен и мъдър диктатор в политическите визии на Гай Юлий. Всъщност бъдещето е станало отново бъдеще. Това е едно възможно бъдеще.
    Както и една алтернатива. Сигурно не е единствената. Алтернатива има.
    Бъдеще също има. Но не за всички.

  54. 54 Профил на sidyart
    sidyart
    Рейтинг: 404 Неутрално

    До коментар [#9] от "normandy":

    Не, не си прав за Кръстев, просто нещо се е литнал по черногледството... Тезите му са верни, но според скромното ми мнение - половинчати. Игнорира природата на процеса и говори сякаш напредваме към някаква линия след която ще попаднем в петото измерение. Докато всъщност "системата" не виси във въздуха, постоянно се активират баланси, когато дадено явление тръгне към екстремум. Например загубата на доверието в институциите неочаквано може да се промени тъкмо с някакъв неоткрит към днешна дата интернет-механизъм, продукт на същото това куцо потребителско общество... А вълната на популизъм моментално би спаднала, ако някой олигофрен някъде действително вземе властта и съответно направи куп поразии...
    Но основата на неговата теза е валидна според мен - има нещо сбъркано по оста политика-бизнес в глобален мащаб днес. Въпросът е, че аз не намирам това за български проблем. Напротив, понеже сме по-назад от развитите демокрации, тъкмо сега е моментът да се стегнем и да скъсим дистанцията. Защото те ИМАТ своите механизми и ще си решат проблемите, но ние кога ще бъдем в по-изгодна партньорска позиция?

  55. 55 Профил на denere
    denere
    Рейтинг: 419 Неутрално

    [quote#51:"maka"]липсата на морален фокус на масата[/quote]

    Искаш да кажеш, че няма морал в обществото? Моралът на обществото изобщо не влияе на действията, думите и всички друго на политиците. Което е проблема според мен.

  56. 56 Профил на yanne
    yanne
    Рейтинг: 3559 Неутрално

    До коментар [#10] от "reakzioner":


    [quote#10:"reakzioner"]

    Истината е, че човек без духовни цели, идеали, концепции не може. Това е и причината за кризата на капитализма. Концентрирането върху материален растеж и консумация води до деградация! [/quote]Рядко се случва,но в случая съм напълно съгласен с тебе.

  57. 57 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Общо взето основният проблем се съдържа в последната част на следното твърдение: "Капитализмът положи големи усилия да увеличи избора на хората, като до голяма степен осигури свобода на консуматорите и гражданите, но един от страничните резултати беше налагането на идеята, че вече няма нужда да се интересуваш какво се случва в обществото. "

    Първо, дори и да приемем, че капитализмът действително е осигурил свобода на гражданите, това никога не е било негова цел, а по-скоро страничен ефект от стремежа към саморазвитие и самоусъвършенстване на т.нар. маркет-мейкинг пазарни елементи.

    Второ, ако идеята, че вече няма нужда да се интересуваш какво се случва в обществото се е наложила, то вина за това не носи изцяло "капитализма" като абстрактно понятие извън гражданите, а също и самите граждани, които са се отказали от своя суверенитет чрез липсата на интерес за света около тях самите, и по този начин за собственото им материално и нематериално благосъстояние.

  58. 58 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#55] от "denere":

    Съгласен съм, но това че не влияе не е причина, а следствие от липсата на морал и заинтересованост в обществото. Политиците не са спуснати с парашут, нито потомствените политици. Те са хора и граждани като всички останали. Това, че се е допуснало възникването на безотчетна овластеност на определн кръг от хора е по вина първо на активните действия на тези хора, и второ от също толкова "активното" бездействие на всички останали.

  59. 59 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 878 Неутрално

    [quote#54:"sidyart"]Не, не си прав за Кръстев, просто нещо се е литнал по черногледството... Тезите му са верни, но според скромното ми мнение - половинчати[/quote]

    Не бих казал, че това е просто черногледство, а като страничен наблюдател бих го определил като компенсиращ механизъм да се обясни сам на себе си, защо Кръстев и позициите му вече не са фактор в политическият живот, какъвто беше през 90те, щом той вече не е на преден план, за него означава, че има проблем, и той го намира - народа е бездуховен и консуматорски настроен.

  60. 60 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#55] от "denere":

    Общо взето мнението ми е сходно с това на коментар 10, който аз не прочетох преди да си изкажа мнението. Ако щеш, ето ти още един елементарен мой личен пример за нефокусираност върху стойност и качество

  61. 61 Профил на denere
    denere
    Рейтинг: 419 Неутрално

    До коментар [#58] от "maka":

    Да, съгласих се с теб.
    Мисля обаче, че решението на проблема няма да мине по обратния път - тоест появата на морал няма да реши проблемите, които вече сме си създали.

  62. 62 Профил на Lady
    Lady
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#53] от "Антоний Методиев":

    Отговори ми моля те...

    Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов
  63. 63 Профил на Whoops
    Whoops
    Рейтинг: 611 Неутрално

    [quote#33:"normandy"]свършиха времената , когато се изявяваше като опиниънмейкър, заради монопола на информация[/quote]
    Грешите, когато умен човек има какво да каже ще намери трибуна:
    http://www.ted.com/talks/ivan_krastev_can_democracy_exist_without_trust.html

  64. 64 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1751 Неутрално

    <В Европа това е идеята, че "не съществуват алтернативни политики".>

    Но на практика винаги има няколко политически варианта.

    Ето например сега в ЕС има политика за насърчаване на използването на възобновяеми ресурси и намаляване на емисиите на парникови газове, въпреки че икономическата цена за такава политика е висока.

    А на други места (САЩ, Канада, Австралия, Китай, Русия) такава политика се провежда в много по-малка степен.

    Но ако приемем, че наистина има опасност от изменение на климата, то ще дойдем до момент когато ще трябва да избираме между краткосрочния личен или групов интерес и дългосрочния общочовешки интерес.

    Някои автори (например Фредерик Льоноар) дори твърдят, че сегашната икономическа и културна криза е един от признаците, че този момент (когато общочовешкият интерес ще трябва по-осезателно да присъства в съчетаването на различните видове интереси) вече наближава.

  65. 65 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 878 Неутрално

    До коментар [#63] от "Whoops":

    Не ме разбра не говорех за трибуна, а за загубен авторитет, то трибуната никога не е била проблем. Това, че е говорил пред пънкари и хипари пред които като кажеш, че си спрял да гледаш телевизор и нямаш ГСМ те започват да изпадт в екстаз колко си кулл.

  66. 66 Профил на Вишински
    Вишински
    Рейтинг: 503 Неутрално

    До коментар [#52] от "Realistka":

    Описаните от мен уродливи беща са присъщи за всякак една демокрация. Ние още се възмущаваме, докато там хората са свикнали.

  67. 67 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#61] от "denere":

    Може би няма да го реши незабавно и за секунда, но пък не-появата му и продължаващата абдикация от личностна отговорност на всеки индивид със сигурност не просто няма да го реши, а ще продължи да го задълбочава.

  68. 68 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Вместо за Държава на лишенията , трябва да говорим за Държава на изолираната от лостовете на Управлението , Политика . Темата е изключително сложна , но в последна сметка винаги ще се свежда до ролята на Факторите , които следва да внасят и поддържат , Баланса в общия живот на хората . Ядро на множеството от тези фактори може да бъде само Държавата , с всички последствия за демокрацията от това . Накратко , Хаосът в Глобалното се дължи на това , че то няма Държава . Само по себе , "глобалното" е евфемизъм на Социалната ентропия , която обективно преодоляваме ...

  69. 69 Профил на Captain Shakespeare
    Captain Shakespeare
    Рейтинг: 1877 Неутрално

    До коментар [#12] от "Каишков":

    То си е ясно, че си ПЕСоглавски резил..

    Аватара е Фото на рускиня с икона на Джугашвили
  70. 70 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 641 Неутрално

    До коментар [#8] от "zoom_in":

    Контрапункт - и откъде знаеш, че не си в такъв?
    Контрапункт 2 - и, ако си в такъв, няма ли да си най-щастливият?



още



За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах