Сблъсък на лидерства

Бойко Борисов и Виктор Орбан край граничната ограда, септември 2016 г.

© Надежда Чипева, Капитал

Бойко Борисов и Виктор Орбан край граничната ограда, септември 2016 г.



Демокрацията е немислима без нещо, което външно сякаш й противоречи - лидерството. А без лидерство никаква демокрация не е възможна – от Перикъл до Рейгън, Тачър, Кол или Митеран . В съвременния либерално-демократичен свят – изключваме автократичните или неототалитарни лагери в Близкия изток, Евразия, Азия и Африка - политическото лидерство е либерал-демократично. Това означава, че то не се основава на произвола на политическия лидер, а е подчинено на върховенството на закона и в този случай е едновременно легално и легитимно.


Законът стои над волята и на най-изявения лидер и това се гарантира от институциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но най-вече от гражданската култура на народа. Плурализмът на властта при демокрацията създава пречки пред недемократично лидерство, но и ограничава възможностите за поява на силни политически лидери за по-дълъг исторически период – нещо много по-характерно за недемократичното лидерство.


Демократичното лидерство не предполага доминация над всички обществени сфери. Напротив – във всяка обществена сфера и среда се раждат и работят различни лидери. Демократичното лидерство е само една от формите на обществено лидерство, ограничено в политическата сфера.




В съвременната епоха лидерите в стопанския живот, културата, изкуството, науката, спорта, медиите разполагат с много мощни средства за влияние, което дори засенчва ролята на политическите лидери. Политически лидери, които можем да определим като "звезди", има само в недемократичните държави. В демократичните страни със звезден статут се ползват кинозвездите, изявените спортисти, влиятелни телевизионни водещи, някои мултимилиардери – медийни звезди. Ролята на политическите лидери е значително по-скромна, но много по-съществена. Защото е политико-властова.


Либерално-демократичното лидерство се изгражда в условия на свободен граждански диалог и дебат, а не чрез силови методи. За да го има, е необходимо в обществото да има критична маса от политически грамотни и толерантни към различията граждани.


Криза на съвременното лидерството

Всяка демокрация е заплашена и трябва да може да се защитава – особено днес - от авторитарни предизвикателства. Демокрацията предоставя и гарантира политическата свобода на своите граждани, но тя не означава свобода без правила и предел. Демокрацията е не само състояние на гражданското общество, но и държава, т.е. публична власт, което означава, че в нея е съсредоточена легитимната обществена принуда. Демокрацията изисква търпимост към мнението на малцинството, защото то може да се окаже право. В същото време тя е власт на мнозинството и с това малцинството трябва да се съобразява, дори когато се чувства право. Ако не "най-лошата форма на управление", демокрацията е най-сложната форма на управление, защото изисква и компетентност, и съгласуване на интересите на различни обществени групи.


Демокрацията не може да съществува без съпътстващите я заплахи от популизма и демагогията. Това е така, защото е възможна чрез и разчита на масова подкрепа. А тази подкрепа се осигурява, ако се убеди мнозинството да гласува за партия, политическа личност или идея, което става най-лесно с прости и изглеждащи прекрасно обещания, които могат да подведат масата от избиратели. Демокрацията брои гласовете, а не ги претегля - това е нейна основна слабост.


"Демокрация е патетичната вяра в колективната мъдрост на сбор от неграмотници", твърди Хенри Луис Менкен. Този извод може да е краен, но разкрива горчива истина. Защото информираните и креативни граждани винаги са малцинство. И тяхното мнение може лесно да бъде маргинализирано от мнението на неинформираното и не достатъчно компетентно мнозинство, особено ако е подвластно популистки или демагогски обещания. Досега не е изработен демократичен механизъм, който да предотврати популизма и диктата на простолюдието - недостатъчно политически грамотните мнозинства. Това става особено в страни с крехка или фасадна демокрация, но не само там.


Елитаризъм срещу егалитаризъм


Противопоставянето на егалитарната на елитарната демокрация е много съществен минус в съвременното демократично развитие. Това също е съществена пречка за формирането на силни демократични лидери.


Новите форми на демокрация на широкото гражданско участие и на демокрация на широкия и прозрачен обществен дебат също не съдействат достатъчно за издигането на нов тип лидери. Те изискват мнозинство от политически компетентни и активни граждани, което навсякъде е трудно постижимо. Когато гражданите са малцинство, дори най-прогресивните форми на демокрация могат да доведат до нейната противоположност.


Противоречието между демократичния принцип за власт на мнозинството и фактическа власт на политическо малцинство води често демокрацията до неразрешими противоречия. Техен израз са различните форми на нелиберална и направо авторитарна демокрация. Партисипаторната демокрация се превръща в делегативна – мнозинството делегира властта на силен лидер (Guillermo O'Donnell), "управляема" (Walter Lippmann), за да се стигне до "конкурентен авторитаризъм" (Wolin, Sheldon).


Основните принципи на демокрацията се обезсмислят, а нейните ценности – потъпкват. В много страни днес като Русия, Турция, Венецуела и др. мажоритарианизмът (принципът на мнозинството) остава действащ, както и някои силно ограничени граждански права и свободи, но фактически с демократични средства опозицията не може да спечели властта, защото правителството се подкрепя от контролираното от него популистко или антидемократично мнозинство.


Популистката демокрация


След 2000 г. в световен мащаб демокрацията става все по-популистка. Това намира израз и в появата на особен нов тип повече или по-малко харизматични лидери на простолюдието като баща и дъщеря Льо Пен във Франция, Найджъл Фараж във Великобритания, Алексис Ципрас в Гърция и др. Близки до този тип лидерство е нелибералното лидерство на братята Качински в Полша и на Виктор Орбан в Унгария. Популисткото лидерство се основава и върху харизмата на тези политици – натурална или фабрикувана от медиите.


В България като популистко може да се определи политическото лидерство и управление след 2001 г.


Харизматичното лидерство на Бойко Борисов след 2009 г. не преодолява лидерския демократичен дефицит. Появата зад харизмата на Бойко Борисов на нови политически "звезди" не премахна факта, че те светят само с отразена светлина. Изключения в това отношение е президентът Росен Плевнелиев и донякъде Кристалина Георгиева. Те са пример за нов тип лидерство, което в популистко време преодолява в някаква степен наследството на посткомунизма и популизма, поставяйки България отново на картата на Европа като достойна европейска нация. Но това е причината да понасят, особено президентът, толкова удари от посткомунистическата олигархия с нейните партии, медии и криминални лостове за влияние.


Разбира се, харизматичното и популистко лидерство не трябва да се оценява еднозначно. Лидерство като това на Роналд Рейгън, Джордж Буш и Бил Клинтън в САЩ, на Маргарет Тачър във Великобритания, на Хелмут Кол в Германия, или на Франсоа Митеран във Франция не е от чист рационален тип, то също носи харизма. Особено Рейгън и Тачър през 80-те години на ХХ-ти век са в рационалната традиция, но и със звездна харизма, непозната от времето на Втората световна война, когато лидери на големите демокрации са личности като Рузвелт и Чърчил, или в следвоенния период, свързан с президента Кенеди.


Криза на политическото участие


Съвременната криза на политическото лидерство съпътства кризата и на модела на представителната демокрация. Смята се все по-често, че пряката демокрация може да реши проблема с несъвършенствата на представителната. Това е елемент от модерния популизъм. Той се проявява особено силно и в България. Преекспонира ролята на пряката демокрация и отъждествява тежестта на референдумите с тази плебисцитите. Смята се, че волята на мнозинството, гласувало на референдум, дори да е минимално, е едва ли не свещена и решаваща за формирането на националната политика.


Нерегламентираните форми на политическо участие (най-вече протести, демонстрации, окупации) днес често подменят дебатите и откритото обсъждане на проблемите на обществото, което предполага по-висока политическа култура на гражданите. За съжаление интернет и форумите в него показват нахлуване на ниска политическа култура. Егалитаризмът в този смисъл подменя елитарността по най-вулгарен начин.


Елитарното либерално-демократичното лидерство се оказа невъзможно в съперничество с повече или по-малко спонтанни или организирани форми на политическо участие.


Този феномен има и положителна страна, но може би само в страни с по-висока политическа култура. Във Франция например Пиер Розанвалон смята, че новите форми на политическо участие извън и против държавата – наречени "контра-демокрация" – всъщност възстановяват доверието в политиката и дават шанс за демократичен тласък извън традиционните политически институции.


В края на краищата тези противоречиви процеси в условията на криза на либералнодемократичния модел водят до представата, че настъпва време, в което демокрацията е фасада на недемократични практики, институционално безсилие, деполитизация на политиката – ясните политически програми са подменени с персонални стратегии за запазване и разширяване на властта на съответния лидер, политическите решения се вземат не в политическите институции, а на друго място вследствие олигархично преплитане между политико-икономически и икономико-политически елити, демокрацията се изражда в плутокрация и като резултат гражданите биват практически обезвластени (Colin Crouch).


Сблъсък на лидерства


За решаване на посочените проблеми днес в Европа и САЩ се сблъскат две основи противоположни, но еднакво радикални концепции за развитие на демократичното лидерство – дяснолиберална и ляволиберална. В САЩ те подменят традиционния за тази страна рационален тип лидерство (който доскоро се олицетворяваше от президентите Буш (отдясно) и Клинтън (отляво) с появата на нов харизматичен тип лидери, пример за който са президентът Обама отляво и кандидат-президентът Доналд Тръмп отдясно. В европейски мащаб този сблъсък се олицетворява от германския канцлер Ангела Меркел и унгарският премиер Виктор Орбан. Противоречията между тези два основни типа лидерство видимо става все по-непримиримо и непреодолимо.


В основата на това противоречие стои сблъсъкът на две мощни политико-идеологически концепции за развитие на съвременната демокрация – ляволиберална и дяснолиберална. Това може да се нарече сблъсък на ултралиберализми – "ляв" и "десен" – еднакво непримирими един към друг.


Ултралиберализмът представлява хипертрофирана версия на традиционния либерализъм. Цветан Тодоров например описва ултралиберализма, заедно с политическото месианство и популизма, като един от трите основни "интимни неприятели на демокрацията". В друга своя книга той разглежда родството на ултралиберализма с тоталитаризма. Той акцентира върху ултралиберализъм, който условно може да се нарече "десен" и "икономически", но за съжаление не анализира другата опасност - от левия ултралиберализъм. Всъщност левият ултралиберализъм, който често доминира в обществения дебат, е много по-интимен враг на демокрацията.


Десният ултралиберализъм защитава по-външни характеристики на демокрацията като например политическото месианство чрез "износ на демокрация" – намерил израз по време на лидерството на президента Буш в САЩ. Левият ултралиберализъм като отрича "износа на демокрация", пледира за "безгранична свобода", "политическа коректност" и "нерепресивна безгранична толерантност" към външните и вътрешни неприятели на демокрацията, към терористични режими и организации, поставили за цел да я унищожат.


Такова отношение според някои европейски социалисти трябва да има както към "левите авторитарни режими" в Латинска Америка, така и към посткомунистическия олигархичен режим на Путин в Русия. Лидери на радикалната левица в Европа на практика защитават антидемократични практики, които директно водят към диктатура. Лидерите на "Сириза" в Гърция и "Подемос" в Испания "вляво" и на "Пегида" в Германия и "Златна зора" в Гърция "отдясно" зад антиглобалистка и антиамериканска реторика всъщност отхвърлят демократичния модел на управление. В това някои крайни левичари и десничари виждат дори цивилизационна алтернатива, а не оварваряване. Това е парадокс и неразрешимо ирационално противоречие в идейния багаж на днешната левица. В това се проявява червено-кафявия синтез между ултраляво и ултрадясно, така прекрасно описан от Тиери Волтон.


Постмодерните либерали пледират по същество за "свят без граници", в който няма място за религиозна вяра, национална идентичност, частна собственост (също както се пее в прочута песен на Джон Ленън). Но всичко това стои в основата на либералната цивилизация, т. е. без него тя би била невъзможна. Освен това левите либерали и социалистите днес практически се съюзяват с водещите хибридна война против цивилизования свят "обединени в омразата" (Джейми Глазев) си към нея външни неприятели на демокрацията – ислямизмът и путинизмът.


Радикалните леви либерали са в защита на неограничената емиграция към Европа, представяйки всички емигранти за бежанци и са против тяхната реална културна интеграция, обявявайки се за мултикултурализъм. В същото време те прилагат репресивната идеология на политическа коректност, имаща за цел разрушаване на "капитализма", остракирайки всеки, който не мисли като тях.


В идеологическите спорове между десни и леви ултралиберали през последните години често се слага неприемливо тъждество между либерална демокрация и тяхната собствена версия за съвременния (постмодерен) либерализъм. Десните представители на модела на елитарна демокрация не забелязват, че демокрацията има и други принципи освен индивидуалистично разбираната свобода и че в настоящия модел основен проблем е нарастването на усещането за растящо неравенство.


Факт е, че досегашните, третирани повече или по-малко като "десни" либерални политически елити, са се откъснали доста сериозно от тези, които би следвало да представляват. Не по-малко остро този въпрос стои и за левите ултралиберали. При тях положението е още по-трагично, защото, поне в България, те често прескачат от ултраляво, до ултрадясно и обратно.


Алтернативите на днешното постмодерно либерално лидерство, те могат да се обобщят така:


- Дяснопопулистка алтернатива в лицето на Доналд Тръмп в Америка, Качински в Полша, Виктор Орбан в Унгария.
- Националпопулистка алтернатива в лицето на Марин льо Пен във Франция и Найджъл Фараж във Великобритания.
- Лявопопулистка алтернатива в лицето на Алексис Ципрас в Гърция.
- В България смесицата от тези маргинални типове политическо лидерство твърде често придобива карикатурен вид.


Нов тип лидерство


Неспособността на традиционните западни елити да преосмислят сложните проблеми и конфликти в епохата на глобализация, на социална поляризация и ново преселение на народите, на псевдо-свободен пазар и на псевдодемократични практики, съпътствани с корупция и непотизъм, на контрадемократична вълна и хибридни войни за унищожение на цивилизацията чрез терор и пропаганда, поставя остро въпроса за нов тип демократично лидерство.


То трябва да преодолее популизма и демагогията, характерни за левия и десния ултралиберализъм, да преосмисли както лидерството на Меркел, така и неговата алтернатива в лицето на Виктор Орбан. Този нов "трети път" не означава примиряване на първите два типа, а търсене на алтернатива, която преодолява както десния егоистичен националпопулизъм, така и не по-малко егоистичния ляв ултралиберализъм на "политическа коректност" и "безгранична справедливост".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 2073 Неутрално

    Момчиле,ББ не е харизматичен,той е авторитарен,често сменящ мненията си,намесващ се в работата на НС,съда,прокуратурата и къде ли още не.Добър ученик на Т.Живков.

  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8807 Неутрално

    Народът, каквото и да се опитват, да инсинуират ''анализаторите'' си харесва Борисов !

    karabastun@abv.bg
  3. 3 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 4540 Весело

    Алтернативите на днешното постмодерно либерално лидерство, те могат да се обобщят така:

    - В България смесицата от тези маргинални типове политическо лидерство твърде често придобива карикатурен вид.
    ================

    Верно е Баце даже сам се ареса в карикатурите на Комарницки само един косур намери, че го изографисвал много дебел.

    =================

    - Дяснопопулистка алтернатива в лицето на Доналд Тръмп в Америка, Качински в Полша, Виктор Орбан в Унгария.
    - Националпопулистка алтернатива в лицето на Марин льо Пен във Франция и Найджъл Фараж във Великобритания.
    - Лявопопулистка алтернатива в лицето на Алексис Ципрас в Гърция.
    - В България смесицата от тези маргинални типове политическо лидерство твърде често придобива карикатурен вид.

    "Светът няма да бъде разрушен от тези, дето вършат зло, а от тези, дето ги наблюдават без да направят нещо по въпроса" Алберт Айнщайн.
  4. 4 Профил на dame
    dame
    Рейтинг: 416 Неутрално

    Нека е ясно, че за да си начело на държава, е нужно да си добър стопанин и да се разбираш със съседите. До този момент, 25 години не се появи нито един. В момента притежаваме подобие на този идеал в образа на "най-малкото зло".

    dame
  5. 5 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3880 Неутрално

    "Демокрацията е най-сигурната гаранция никой народ да не бъде управляван по-добре, отколкото заслужава."
    Дж.Б. Шоу

    Затова културните нации избират способни лидери, които да допринасят за националното им самочувствие и просперитет, а простите народи - себеподобни простаци, които да ги грабят, да се гаврят с тях и да ги натикват все по-дълбоко в тресавището от мизантропия, безнадеждност и резигнация.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  6. 6 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 2048 Неутрално

    Демокрацията е немислима без нещо, което външно сякаш й противоречи - лидерството.
    ...............
    Брей, какъв мозък! Машала!
    И кой е лидера на Швейцария? А на Нова Зеландия или Канада?
    Откак закриха АОНЦУ-то, се навъдиха много разбирачи на дмеокрацията, особено от сорта на "книжни плъхове".

    nemo malus felix, minime corruptor.
  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8807 Весело

    [quote#5:"Norman Granz"]Затова културните нации избират способни лидери, които да допринасят за националното им самочувствие и просперитет,[/quote]
    Малий, колко безкултурни излязоха например германската, английската и т.н нации..???

    karabastun@abv.bg
  8. 8 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 982 Неутрално

    Жалка наукообразност, гарнирана с пропаганда!
    Например това "А без лидерство никаква демокрация не е възможна". Е, да задраскаме например Швейцария, която може би е най-демократичната страна в света!
    И как да разбираме аристократичната претенция, блеснала във фразата за появата на "харизматични лидери на простолюдието".
    Да не говоря за определянето на Росен Плевнелиев като лидер (а Кристалина Георгиева - като полулидер). Ако президентът ни беше лидер, то нямаше нито ГЕРБ да го препъне за втория мандат, нито той самият да се откаже от него.
    И т.н., и т.н.
    Нима това е равнището на преподаване в НБУ (говоря за автора на статията) - фразеология, представяна като научност?

  9. 9 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 4689 Неутрално

    След 2000 г. в световен мащаб демокрацията става все по-популистка."Да,това е много тежка болест.

  10. 10 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 1190 Неутрално

    [quote#6:"СДС"]разбирачи на дмеокрацията, особено от сорта на "книжни плъхове". [/quote]
    +++
    И този казал "трябва да се търси нов тип лидерство", ама какво да е то, къде да се търси, кой да го търси, и прочие прагматики не интересуват автора ... той "важно" заявява разни работи, и оставя простосмъртните да се оправят

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  11. 11 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 722 Неутрално

    Много дрънканици, само за да ни се каже в приемлив за четящите статията вид, че прословутата ЗАПАДНА (ПРЕДСТАВИТЕЛНА) ДЕМОКРАЦИЯ всъщност не е демократична, а е елитарна, тоест, това е демокрация не за народа, а за елита. И че поради това вародът трябва да гласува не така, както той прецени, не в защита на своите интереси, а така, както елитът му каже. Така, както на елита, и то на най-горната прослойка на елита, му е най-изгодно.

    Всъщност обаче истинската демокрация е нещо твърде различно и от едното, и от другото. И от сегашната елитарна и дори свръхелитарна, и от така наречената от комунистите НАРОДНА демокрация. Защото в своето развитие елитарната и особено свръхелитарната демокрация няма как постепенно да не се изроди в плутократична псевдодемократична диктатура, а комунистическата народна демокрация няма как да не се изроди в плебейска псевдодемократична диктатура.

    Всъщност независимо как ще го наречем, управлението на една държава е най-адекватно и поради това най-ефективно тогава, когато управляващите създават такива ЗАКОНИ, КОИТО В ПРИБЛИЗИТЕЛНО ЕДНАКВА СТЕПЕН ЗАЩИТАВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ ГРУПИ В ДЪРЖАВАТА (в еднаква степен не значи еднакво). Когато с предимство се защитават интересите на пролетариата или на народа, и се пренебрегват интересите на елита, става това, което стана с комунизма през 1989 година. А когато с предимство се защитават интересите и привилегиите на най-горната прослойка на елита, а се пренвебрегват интересите на народа, каквата е системата на неолиберализма, тогава възникват националистически партии, като тези в ЕС-държавите, и се появяват лидери и движения, каквито се появиха в САЩ през тази година (Хилари е за пренебрегване на интересите на народа в полза на свръхелита, а Тръмп е за повишено внимние към интересите на народа и намаляване привилегиите на свръхелита).

    Та авторът ни призовава на практика да задоволяваме интересите и да увеличаваме привилегиите на елита, като пренебрегваме интересите на народа. Вид управление, което след като премине известна граница обикновено завършва потопено в кръвта на елита (Великата френска революция и Великата октовмрийска социалистическа революция в Русия).

  12. 12 Профил на Ivan Tcholakov
    Ivan Tcholakov
    Рейтинг: 377 Неутрално

    До автора, Момчил Дойчев

    Едните лидери са такива, другите с други кусури, добре, нужен е трети тип лидери и... край на текста. За толкова ли стигна хонорарът?

    Какви са тези желани лидери от третия тип, как ще ги охарактеризирате? Знаете ли конкретни имена за пример?

  13. 13 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    Проблемът на Борисов е, че в чужбина не го бръснат за слива (той сам си е виновен за тази ситуация със слагаческото си поведение) и се стреми да компенсира нараненото си си достойнство, като се прави на мъж пред родна публика. Бабаитската политика на твърда ръка обаче ще среща все по-малко подръжници занапред у нас. Тя е по-подходяща за източните сатрапии, където хората искат да си имат бащица начело - "строг, но справедлив". Като бай Ставри в затвора.

  14. 14 Профил на lemonadejoe
    lemonadejoe
    Рейтинг: 275 Неутрално

    До коментар [#2] от "karabastun":

    [quote#2:"karabastun"]Народът, каквото и да се опитват, да инсинуират ''анализаторите'' си харесва Борисов ! [/quote]

    Аман вече от "ББ е прост и народът е прост"! Тези напъни да се внуши, че "прост" е морална ценност, са като социалистическите внушенията, че "България е била винаги селска страна". Не е много верно и не води към света и към Европа. Води знаете към къде.

  15. 15 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 1190 Неутрално

    [quote#13:"volarok"]Проблемът на Борисов е, че в чужбина не го бръснат за слива[/quote]
    Вярно ли ?
    Има един друг, дето не го знаят че е жив, ама се казва радан ... е, в този форум го знаете, де

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  16. 16 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 2188 Неутрално

    МОЧА имени Ленина

    Слабо... Демократични делби, конкуренция, реформаторски разсцепления, "избори"...

    Целукопният народ
    от савецка Най порода

    Likes бащицата си цар
    без на празно хвърлен зар.

    До коментар [#2] от "karabastun":

    Народът, каквото и да се опитват, да инсинуират ''анализаторите'' си харесва Борисов !

  17. 17 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8807 Весело

    До коментар [#16] от "dnevnikar":

    ++++
    П'солютно вярно !

    karabastun@abv.bg
  18. 18 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1443 Весело

    [quote#13:"volarok"] като се прави на мъж пред родна публика[/quote]
    И на мачо, който вкарва....дузпи от 2:1.

  19. 19 Профил на Sars Saraktos
    Sars Saraktos
    Рейтинг: 466 Неутрално

    До коментар [#8] от "Григор Лилов":

    Много меко казано г-н Лилов. Учудвам се, че автора бил преподавател, ама като прочетох, че в НБУ ми стана ясно... Аз го мислех за графоман-плагиат преписващ тезисите спуксани му от грантодателите. Не, че в НБУ не са всичките такива.

    "Който търси истината, Бог вижда..."
  20. 20 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9192 Неутрално

    Ние тука си имаме универсален лидер. От всичко разбира, т.е. от нищо не разбира.

  21. 21 Профил на mom4il
    mom4il
    Рейтинг: 10 Неутрално

    До Григор Лилов: това че не знаете кои са политически лидери в Швейцария и Канада, не означава ,че швейцарците и канадците не ги знаят и те не съществуват. Всъщност точно тези страни са пример как демократичното лидерство е надраснало противоречието елитарност-егалитарност и стои една степен по-високо от лидерството в други страни. За бъда по-ясен ще дам пример с футболното съдийство - колкото по-добър е футболния рефер, толкова по-незабележимо е присъствието му на терена и толкова по-добре той ръководи мача. модерният лидер е точно такъв. Отминавам с презрение просташкото отричане на лидерските качества на президента и други политически дейци в днешна посткомунистическа България. колкото и да са сатанизирани в една съзнателно създадена просташка публична среда, те са еталон за лидерство в бъдеща европейска България.

  22. 22 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 722 Неутрално

    ≪Противопоставянето на егалитарната на елитарната демокрация е много съществен минус в съвременното демократично развитие. Това също е съществена пречка за формирането на силни демократични лидери.≫ – Така казва авторът. И с това прави статията си изцяло подвеждаща. Изцяло манипулативна и манипулираща. Защото в България няма политическа сила, било то политическа партия, политическа коалиция или нещо друго подобно, която да има егалитарно-демократическа програма и да се бори за установяването на някаква измислена егалитарна демокрация.

    Всъщност елитарната и егалитарната демокрации са измислица на съвременните политици и политолози, които се чудят как да направят така, че обикновените хора от народа да гласуват не така, както им диктуват техните интереси, а така, че да защитават с прпедимство интересите и привилегиите на елита, който ги управлява. До преди година, две или десет, тези епитети не съществуваха и се говореше само за представителна демокрация. Или само за демокрация.

    Кога имаме демокрация? Ами тогава, когато народът избира кой и как да го управлява, като НАРОДЪТ, при тази дефиниция, Е СЪСТАВЕН ОТ СЪВКУПНОСТТА НА ВСИЧКИ ПЪЛНОПРАВНИ ГРАЖДАНИ НА ДЪРЖАВАТА, ПРИ КОЕТО ВСЕКИ ГРАЖДАНИН ПРИТЕЖАВА САМО ПО ЕДИН ГЛАС. Е, държава, управленческата политическа структура на която се създава и формира по този начин, е демократична държава. Без епитети от рода на ЕГАЛИТАРНА или ЕЛИТАРНА. Просто демократична. И всяко излизане извън тези условия прави държавата недемократична.

    Може ли да бъде създадена и да съществува егалитарна или елитарна демокрация? Отговорът е твърдо НЕ! Защото ако този принцип бъде нарушен, управлението престава да бъде демократично и се превръща в елитарно или егалитарно. Но и в двата случая недемократично!

    Лично аз не зная пример в световната история, при който някоя държава да е имала егалитарно-елитарно управление, освен при комунизма. В началото в Русия, а после в СССР, всеобщи избори изобщо не се провеждат. Решенията се вземат на партийни или на нещо като партийни събрания, в които не всеки има право да участва. Но дори и след 1935 година, когато вече и там е създадена конституция и се дава право на глас на всички пълноправни граждани, то продължава да си остава по същество същото, защото в конституциите имаше по един член, според който решенията на различните управленчески органи и институции са задължителни за изпълнение за избрания на общи избори държавен управленчески състав от всички видове, степени и институции. Което правеше държавните управленчески институции и органи изцяло подчинени на партийните.

    Дрегият, доста по-различен пример, при който за егалитарност изобщо и дума не може да става, е пак от Русия, по време на монархията. След като там е създадена ДЪРЖАВНАТА ДУМА (парламентът), за да се даде предимство на аристокрацията и на едрия капитал при решаване на държавните управленчески проблеми, гласовете на хората от различните социални групи придобиват различна степен на валидност. И, примерно казано, един депутат в думата е можел да бъде избран със сто гласа на помещици или аристократи, с хиляда гласа на интелигенцията или с десет хиляди гласа на пролетариите (работниците). Което означава, че точно тогава в Русия е имало елитарна демокрация, която изобщо никой никога не е я възприемал като демокрация, защото си е било нещо, което е много близко до абсолютния монархизъм.

    Ако сега се върнем към нашата статия, възниква въпросът: След като говори за елитарна демокрация, която трябва да бъде въведена в такива държави, като България, Англия (брекзита) и САЩ (Тръмп), защото в тях, според автора, се е наложила егалитарната демокрация, какво предлага той? Да въведем опита на руския абсолютен монархизъм от времето преди Революцията, който дори тогава от никого не е бил приеман като демократически? И така да направим, че един глас на член на ДСБ например да важи колкото сто гласа на членове на ГЕРБ? Или един глас на един капиталист да струва колкото хиляда гласа на селяните от Долно нанагорнище?

    Защото само по този начин бихме могли да превърнем нашата уждемокрация в нещо като елитарна демокрация от абсолюстичен тип.

  23. 23 Профил на Арон
    Арон
    Рейтинг: 1502 Весело

    Мдааам, информиранити и криативни граждане, сни малцинство...сега вече разбирам що не съм станал още я премиер, я президон, защото Money makes the world go round. А я имам сал ени овци.

  24. 24 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10237 Неутрално

    Странно е да се вярва все още в колективната мъдрост на народа. Единственото, което е сигурно в една демокрация (изключва се дългогодишната пряка демокрация на всички нива, и най-вече в общността) е че се получава отговор. Той може да е положителен или отрицателен, но по никакъв начин не зависи от това дали и доколко народът е мъдър или не.

  25. 25 Профил на vladivlad
    vladivlad
    Рейтинг: 585 Неутрално

    До коментар [#21] от "mom4il":

    Какви са лидерските качества на екскомсомолеца Плевнелиев?
    Лидерите се избират, а не се назначават. Всеки средноинтелигентен човек е наясно, че назначаването на някой за началник не му придава лидерски качества.

    Do or do not. There is no try. Yoda
  26. 26 Профил на Григор Лилов
    Григор Лилов
    Рейтинг: 982 Неутрално

    До коментар [#21] от "mom4il":

    Швейцария е с кантонално управление, затова
    лидер в национален мащаб няма. И това е конституционно закрепено. Например чрез организацията на Федералния съвет, чийто ръководител се сменя всяка година. Няма и местни лидери в разбирането на автора на статията в условията на тяхната референдумна демокрация.
    Канада, която споменавате, е федерация с огромна самостоятелност на провинциите и териториите. В този смисъл лидер не може да има. Затова няма да се съглася с вашите твърдения.

    А принципно погледнато лидерско политическо ръководство и кандидати за него се появяват само при кризисни ситуации.
    Историята на демокрацията в 20-и век го доказва - лидерът Рузвелт с Голямата депресия, лидерът Чърчил с Втората световна война, лидерът Аденауер с възраждането на опустошената Германия, лидерът Де Гол с рухването на колониална Франция, лидерът Сталин след гражданската война в Русия, лидерът Мао след същото в Китай и лидерът Дън Сяо Пин - след пораженията от Културната революция. Лидерите Кол, Тачър, Рейгън в отговор на икономическата рецесия и заплашителната експанзия на социализма. Лидерът Горбачов с кризата на социализма и т.н.

    Улегналите демокрации в спокойни времена не ползват лидери - те ползват много добри професионалисти, какъвто е футболният съдия във вашия пример. Лидерите идват само когато е необходима нова визия и завъртване на роля на обществения кораб.

    Аз имам и принципни възражения срещу защитената теза от автора и от вас. Моето гледище отрича като сбъркана тезата за лидерството като иманентна, присъща черта на демокрацията, както смятате авторът и вие.
    Защото съвременните системи на демокрацията са изградени върху основата на децентрализация, на разпределение на властови отговорности и задължения. Т.е. демокрациите имат няколко ръководни центъра, няколко субекта на правомощия и пълномощия. Демокрацията е замислена, органазирана е и функционира именно като антилидерска система!

    И затова лидерите идват при кризи на тази система. Управлението им винаги променя начина на функциониране и устройство на някоя или повече от нейните подсистеми - от политиката през икономиката до правораздаването и това ги определя за лидери.

    Най-сетне и вие, и авторът на статията правите още една голяма грешка: слагате знак на автоматично равенство между политическо ръководство и лидерство! А това са съвсем различни понятийни и съдържателни категории.
    Защото обществата могат да имат и лидери, които не са политици, но ги променят. Например такива бяха някои дисиденти в Полша, Чехия, Русия. Или един Мартин Лутър Кинг в САЩ. И т.н.

    Но когато урокът е наизустен върху основата на само няколко тезиси няма как да да се получи разбиране. Няма и как да се преподава добре или да се напишат качествени анализи.

  27. 27 Профил на shtavesht
    shtavesht
    Рейтинг: 237 Неутрално

    ББ се харесва само на оскотели селски бекове, мутри и стари моми. клакьорите му тук просто си изкарват левчетата с онлайн пропаганда, най-вероятно преди са правили същото за социалисти, царе и пр..

  28. 28 Профил на venelingeologia
    venelingeologia
    Рейтинг: 591 Неутрално

    До коментар [#11] от "glog":

    Много, ама много си прав!

  29. 29 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 722 Неутрално

    До коментар [#26] от "Григор Лилов": А принципно погледнато лидерско политическо ръководство и кандидати за него се появяват само при кризисни ситуации.
    ====================================

    Не съм напълно съгласен. Прав сте, че лидери се появяват обикновено когато от тях има нужда, за да бъде преодоляна някаква криза. Защото демокрацията е много хубаво нещо, но прекалената демокрация, тоест, когато всички управляващи са посредствени и сред тях няма нито една открояваща се личност, трудно може да се справи с кризи и извънредни обстоятелства. Но лидерът като силна личност може да се появи и при обстоятелства, при които в държавата нищо кризисно няма.

    Ще се позова на само един пример, макар че в историята са известни и други. Когато на политическата сцена на Прусия в средата на ХІХ век се появява Ото фон Бисмарк, там никаква криза няма. И дори в Европа нещата по това време не са кризисни. Но това не му попречва да застане на практика начело на Прусия, като налага своето политическо лидерство дори над кайзера, да провокира криза и при разрешаването на тази криза да стане истинският създател на Германската империя.

    При това никой не е казал, че силният лидер непременно прави управлението на държавата недемократично. То може да си остана напълно демократично, ако силният лидер налага своята политика на своите колеги по управление и на народа не диктаторски, а чрез своето влияние, с тяхната пълна съзнателно доброволна подкрепа. Тоест, ако наистина е лидер, а не псевдолидер с диктаторско поведение. Макар това да е много трудно.

    Всъщност като подобен пример може да послужи и Франклин Делано Рузвелт. Разликата при него е, че той се появява на политическата сцена на САЩ когато в самата държава криза няма, но когато Европа е в политическа криза.

  30. 30 Профил на Арон
    Арон
    Рейтинг: 1502 Любопитно

    Каквато и форма на демокрация да разнищваме тук, все е добре да се замислим върху действията на най-демократичната държава в света - С.Арабия и Катар също ли са били за светска държава в Сирия? Тия две държави, като какви се явяват в преговорите ? И докога западът,в частност САЩ, ще се прави, че СА и Катар не са причастни към ислямския тероризъм във всичките му разновидности? Или пак задаваме "неудобни" випрозченца?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах