Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
27 дек 2016, 10:29
Тази статия е част от темата "Годината".

Блянът по пряко управление на народа е блян по пряко управление върху народа

От Георги Гочев Всички статии на автора
Последна промяна в 13:40 на 28 дек 2016, 13816 прочитания, 126 коментара
Какви са важните събития през 2016 г., какво си струва да се запомни от нея, кои личности заслужават внимание - с такива въпроси "Дневник" се обърна към политолози и социолози. Четете техните мнения в специалната рубрика "Годината". Отговорите днес на Георги Гочев - автор на "Дневник", класически филолог, превел "Държавата" от Платон и "Поетика" от Аристотел, преподавател в НБУ /Новия български университет/ в департамента "Средиземноморски и източни изследвания".

Каква е добрата новина на годината?

- Можем да се огледаме около нас, да сравним нашия живот с живота в съседни и малко по-далечни страни и да си кажем донякъде с облекчение, че когато говорим по отношение на България за "криза", "етническа омраза" или "лична диктатура", все пак преувеличаваме. Добрата новина е, че някои от страшните думи си останаха думи.

Коя е лошата новина?

- Тази, че идеята на патриотизма в България беше грабната от една безочлива и богата телевизия и превърната в медиен продукт. В осем часа: турски сериал с топъл патриархален бит на семейни интрижки и външно изтъкване на благополучие. В девет часа: тапетна идилия на селския живот, маскирана като риалити програма, с елементи на божидардимитровски тъпчи-историзъм. В десет и половина: патриотарско чалга talk-show, паразитиращо върху недоволството от политическата класа.

Този патриотизъм няма нищо общо с реалния ни живот. Той не произлиза от истинските ни отношения с тази земя и тези хора, които живеят на нея, а от учебникарските ни представи за род и родина. Това е мързелив патриотизъм, който гъделичка усещането ни за вина, че често занемаряваме рода и страната си, и заедно с това я успокоява. Точно това го прави опасен: той ни учи не как да разбираме и обичаме България, а как да се измъкваме от реалната ни отговорност към нея.

Патриотизмът ни беше превърнат в тръпка, в една гола възбуда, която има толкова общо с реалния ни живот, колкото гледането на порнографските сайтове в интернет – с реалната любов.

Личности на годината?

- В световен план – Доналд Тръмп. В България – Румен Радев и Слави Трифонов.

Независимо дали ги харесваме или не, те са тези, които бяха припознати от повечето хора като носители на бъдеще. Какво ще е това бъдеще, е отделен въпрос.


Откъде идват заплахите за страната?

- На първо място, от това, че голям брой българи гласуваха за мажоритарен вот, но под мажоритарен като че ли разбраха не мажоритарен, а мажорен. Боя се, че под бляна по пряка демокрация се обажда блянът по някогашната социалистическа държавата, в която номинално на избори отиваха някакви всички, докато на практика управляваше с репресии и привилегии една несменяема и безотговорна клика, известна като номенклатура. Ето това е първата заплаха – че блянът по пряко управление на народа е свенливо поднесен блян по пряко управление върху народа.

На второ място, заплахата е от готовността на една-две "български" партии да се поставят в услуга на една източна държава, и съответно – от желанието на тази източна държава да не бъде просто голяма държава, а империя. Казано другояче, тази втора заплаха е свързана пряко с невъзможността на част от българското общество да се чувства достатъчно достойно със себе си, ако не се вози и на колата на източния деспот, който на свой ред е деспот и затова, защото може да се просяга извън стените на Кремъл.

Оценката Ви за втория кабинет на Борисов?

- Докато с едната си ръка Борисов отваряше вратата за реформи, с другата я затискаше. После това поведение се изроди в опортюнизъм, опортюнизмът в страх от загуба, страхът от загуба – в страх от унижение. В опитите да се върти на всички страни, Борисов, в крайна сметка, си изпусна ореола.

Оценката Ви за президента Росен Плевнелиев?

- Падна му се изключително труден мандат: тероризъм, агресивната политика на Русия в Украйна и Крим, избирането на Пеевски за ръководител на ДАНС, две служебни правителства. Справи се достойно, без да скрива човешкото под институционалното. За голяма част от българите обаче не беше достатъчно началник.

Оценката Ви за главния прокурор?

- Една част от него очевидно е силно ретроактивна и всячески крепи статуквото. Друга част обаче подтичва зад събитията и се опитва да угоди на народния глад за справедливост. Резултатът е вреден и комичен. Вреден, защото се пречи на опитите за реална промяна в съдебната система. Комичен, защото г-н Цацаров всъщност много иска да бъде харесван.

Промени ли се нещо тази година и какво си струва да се запомни/да научим от 2016 г.?

- Тази българска година чудесно може да се обобщи с една мисъл на Тагор: който се възбужда от родината си, обича своята възбуда повече, отколкото своята родина.

Още оценки, коментари, истории и фоторазкази - четете в "Годината" тук.
  • Зарче
Етикети
Реклама
Реклама