Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
04 яну 2017, 18:35
Тази статия е част от темата "Промени в съдебната власт".

За кого удря часът

От Петя Владимирова Всички статии на автора
Последна промяна в 15:13 на 05 яну 2017, 11250 прочитания, 74 коментара
"... И затова недей да питаш за кого удря камбаната.
Тя бие за теб..."

(От епиграфа на романа на Хемингуей "For Whom The Bell Tolls", преведен на български през под заглавие "За кого удря часът")

Точно в седмицата на Рождество Христово се случиха някои важни публични, и някои прикрити събития: излезе докладът на прокурорите, изпратени от службата за структурно подпомагане към Европейската комисия да направят експертен структурен и функционален анализ на българската прокуратура. По същото време съдът окончателно оправда бившия зам.-председател на ДПС Христо Бисеров и той официализирано невинен бе приет обратно в партията.

Прикритото събитие пък се състоеше в привличането като обвиняем на бившия икономически министър и кандидат за президент Трайчо Трайков часове преди Бъдни вечер, но огласено след настъпването на Новата година поради това, че говорителят на главния прокурор бил в отпуск по Коледа според собственото му обяснение.

В одита на европрокурорите се търсят причините - институционални, процедурни, правни - за неефективността на наказателното преследване на организираната престъпност, корупцията и корупцията на високите нива на властта (да, одитът разглежда поотделно тези три въпроса). В резултат докладът посочва проблеми, които възпрепятстват постигането на наказания за корупция, още по-малко за високите нива на властта. (Документът на европрокурорите впрочем остана необсъден от Висшия съдебен съвет, тъй като съветът се изниза във ваканция по средата на работната седмица преди Коледа, само главният прокурор изрази положителна оценка за одита с изключение на една част, която той определи като крачка назад и за която ще стане дума по-долу.)

Какво всъщност препоръчва евродокладът:

Не още правомощия, а официализиране на сегашната прокурорска власт чрез прозрачно и отчетно прилагане на правомощията на главния прокурор и на шефовете на различните прокуратурски нива

Според документа е необходимо официализиране на прокурорската власт чрез въвеждане на отговорност и отчетност при сега съществуващите безгранични правомощия на главния прокурор. Тъй като до момента те се практикуват неофициално, ето как:

- Никой не се и съмнява, че когато прокуратурата влиза във Фонда за лечение на деца и изкарва оттам в белезници директора и цялата администрация, това е станало без знанието и разпореждането на главния прокурор. Но никой не носи отговорност че досъдебното производство не е мръднало на сантиметър, а единствената последица от гръмотевичната акция беше назначаването на нов директор същия ден, тоест акцията обслужи целите на здравния министър, твърде далечни от правото.

- Седем месеца по-късно обаче същият здравен министър се оказа в оставка заедно с премиера - и прокуратурата завежда дело срещу министъра. Въпреки че данните за ваксините, ако въобще са годни за обвинение, бяха известни близо година по-рано.

- Три съдебни инстанции установиха неадекватни обвинения към бившия зам.-председател на ДПС и на парламента Христо Бисеров, но прокуратурата не призна собствения си провал.

- Върховният касационен съд оправда бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, но не защото не е извършил престъпление (и това е ясно изразено в съдебното решение), а защото прокуратурата не доказа, че е имал изискваната по закон специална цел и лично отношение към обекта на подслушването, като е спрял прилагането на СРС спрямо него със своите "шест Не". (Ако искаше да "излезе" обвинението й, прокуратурата щеше да обвини Цветанов за общото престъпление по служба в НК, за което не се изисква да се установява специалната цел на престъплението, или щеше да я докаже, като посочи например че спасеният от СРС е шеф на БОП в изборния район на Цветанов, че министърът е подписал заповед да му се плати обезщетение, въпреки че е могъл да го уволни, защото е бил задържан и т.н.)

С други думи: дали завеждане на дела съобразно политическата конюнктура (министрите на Реформаторския блок, когато са вече пътници, а не преди това, докато са протежирани от премиера); дали поради евентуално формално прието задължение от сигнали на чуждестранни служби и бездействие на родните (Бисеров); дали за хвърляне на прах в очите с обвинения, които не могат да постигнат осъждане (Цветанов); дали за елементарна отмъстителност към личности, които са критикували прокуратурата (недопустимо впрочем в никоя цивилизована държава)... Но никога - ефективно наказателно производство срещу хвалебствените към прокуратурата бухалкови босове, въпреки десетките данни за техните приватизаторско-търговско-съсипителни подвизи (през дяловете в "Булгартабак" или КТБ например).

Свързващата нишка между изброените далеч не всички проблемни и чувствителни (по израза на европрокурорите) дела е една и съща - че

съмнителната мотивация на прокуратурата при завеждането на делата неизменно предопределя провала им в съда. И така ще бъде, ако не се потърси отговорност

Но какво е провалът в съда - нали бухалковият Пеевски вихър ще свърши работата - пред избори. И нали прокуратурата е улеснена предизборно от политическите опоненти на нарочения, който и да е той, които ще се включат в атаката срещу него.

И всичко това - паралелно с пълното затъмнение кой и как взема решенията кога да "да бъде свирен стартът". Говори говорителят на главния прокурор на официални брифинги, с назидателно спокойствие, но името на съответния прокурор, написал със собствената си ръка съответното постановление, не се съобщава. Логично. Нали той не е вземал решението, а го е изпълнявал. Затова трябва да бъде щаден. Прокуратурата остава херметически затворена като черна кутия и никой няма право да знае пътя на решенията. Например

как за действия на Трайчо Трайков от 2011 г. и проверка на прокуратурата от 2013 г. а се повдига обвинение в... 2017 г. в навечерието на предсрочни избори

И натрапчивото повтаряне от говорителя на главния прокурор, че "не е изчерпан кръгът на обвиняемите" почти като заплаха или предупреждение.

Ето защо (връщам се на евроодита) препоръката на европрокурорите е хем прагматична (те нямат илюзии за настоящата практика), хем безпощадна (настояване за отговорност и отчетност срещу безграничната власт на главния прокурор).

Ето какво четем в одита - и смятам, че тази дръзка прямота, с която четиримата чуждестранни прокурори са погледнали право в очите родната прокурорска реалност, заслужава адмирации:

"Няма проблем по-горестоящ прокурор или дори главният прокурор да дава разпореждания или да взема решения по особено чувствителни дела, стига да действа в рамките на закона и да носи отговорност за решенията си. Поради това е важно всички мнения по делата, изразени от по-горестоящи, да бъдат документирани в писмен вид в преписката по делото, така че да има одитна следа за процеса на вземане на решения. Инспекторатът трябва да държи сметка за това и да проверява преписките, за да види дали устните обсъждания по делата се отразяват редовно в тях. Телефонните разговори по дела, които до този момент не са били записвани, трябва да се записват на файлове и, както беше отбелязано по-горе, и това следва да бъде предмет на законодателно изменение."
Тези препоръки главният прокурор нарича крачка назад. А те на практика удрят лицемерието на законодателите, инспирирано и поощрявано от него, за уж-децентрализирана прокуратура и за уж-ненарушимост на вътрешното убеждение на редовия прокурор (каквото всъщност в нашата прокуратура няма и никога не е имало). Нещо повече:

европрокурорите отхвърлят и случайното разпределение на делата в прокуратурата,

показвайки, че за тях тя е нещо съвършено различно от съда, именно в контекста на необходимостта от носене на отговорност за всяко действие в досъдебното производство

Нека да се знае на кого от своите подчинени шефът възлага делото, а не да се оправдава с компютъра. И ако то е обемно и сложно дело или носи корупционен потенциал, ще се запитаме защо точно на прокурорът Х го възлага, ако той е с малък опит или има небезупречна слава. Крачка назад ли?

В романа на Хемингуей, от който заех заглавието и който някога е прибавил много блясък към литературната слава на своя автор, камбаната бие за обикновения редник, за човека без власт, да реши без отлагане най-тежкия човешки проблем - да направи своя Избор, в драматично време, сред грохота на Гражданската война в Испания.

Във времената на действаща Конституция, написана от демократичен парламент и облякла в безгранична власт една фигура - главния прокурор, за кого удря часът...за отговорност и отчетност

Удря едновременно и за него, и за политическата власт, която трябва да напише правилата, за да го принуди към отговорност. Изборът би следвало да е направен... Или - или.

Впрочем романът на Хемингуей не е бил посрещнат само от възторжени читатели, въпреки че вече са познавали блестящите "Фиеста" и "Сбогом на оръжията". Отдясно критикували, че писателят бил комунист, от крайно ляво, че не бил разбрал класовия характер на братоубийствения граждански сблъсък. Те отдавна са забравени, защото са били плод на политическа конюнктура и литературна завист.

Докато докладът на европейските прокурори не се чете еднозначно заради честолюбието и стремежа за запазване на непокътната власт - чрез имитация на промяна. Но докладът - 30 страници - заслужава да бъде прочетен внимателно. Публикуван е на страницата на Прокуратурата на Република България.

И преди всичко - трябва да бъде обсъден без отлагане от Висшия съдебен съвет - за да бъдат осветлени въпросите, произтичащи и от останалите части на документа, например този: кои конкретни дела е показала прокуратурата на чуждите прокурори, та те направили извода, че делата за високата корупция трябва да бъдат прехвърлени от СГС на Специализирания съд, понеже там имало по-добро взаимодействие с прокуратурата.

Такъв извод учудва на фона на числата от проверката на Специализирания съд, направена от ВКС и приета от ВСС: За три години разгледани 636 прокурорски дела, произнесени 122 присъди, сключени 198 споразумения. От присъдите са обжалвани 109, потвърдените са 20, изменените са 30, отменени са 34...

Но това, заедно с въпроса защо почти не се внасят дела за корупция в СГС, е тема за отделен анализ.
  • Зарче
Етикети
Реклама
Реклама