Празникът като форма на съпротива

Снимки за спомен от празника

© Юлия Лазарова

Снимки за спомен от празника



Ако има българска дума на 21-ви век, тя вероятно е "изпокарам се". Всички сме толкова големи, докато се гледаме в огледалото. Толкова съвършени и прекрасни. Специалисти сме по така любимото си всичкознаене. Не спираме да го упражняваме в апартаменти, по пейки, села и паланки. За съжаление и другите са като нас, затова прекалено често се чувстваме непризнати, отритнати, обидени. Това чувство се трупа в нас, клокочи като лава и рано или късно изригва. Силно, на мощни тласъци. И помита всички около нас.


Уж водим диалог, вадим аргумент след аргумент. От другата страна сякаш не ни гледа човек, а някаква стена. Опитваме се да я разбием, но няма как да успеем. Това ни настървява още повече. Успокояваме се, че спорим. Че това е напълно нормално. Не си даваме сметка, че през повечето време единственото, което правим, е да се изпокарваме с околните.


Не, не се караме просто така, ние се караме до откат!




С колегите, с другите пътници в автобуса, с пешеходците по тротоари и алеи. С най-близките си. Изпокарването е нещо като национален спорт, който практикуваме с мазохистично постоянство. Поводи – много. Само поводи да търсиш в нашето ежедневие.


Чувството за тихо отчаяние пред лицето на онези, които ще ни управляват след последните избори. Цялата следизборна истерия. Опитът да бъдат ограничени правата на гласуващите българи в чужбина. Българи, които искаме да привлечем обратно, а сякаш не спираме да им приписваме вината за това, че са избягали. А някои са готови дори да ги пожертват с лека ръка!


Така обичаме да говорим за "българските територии", които по историческо стечение на обстоятелствата са останали вън от границите ни. В същото време сме готови да се откажем от самите българи.


Имаме огромен проблем с насилието сред учениците. Но дали нямаме проблем с насилието изобщо?


Високата престъпност по малките населени места. Усещането за ненаказаност и неработещото правосъдие. Недобре функциониращото здравеопазване. Така лесните обвинения към "Бърза помощ" и масовият отказ да се разбере, че в този случай проблемът тръгва отгоре и се предава надолу. Непрестанното говорене за падащото качество на образованието, но недостатъчната подкрепа спрямо учителите и преподавателите. Всъщност хората от трите сфери, върху които се гради всяко здраво общество (здравеопазване, образование, култура), работят при много трудни условия в системи, които вместо да им помагат, ги спъват на всяка крачка. Но също така и работещите в предприятия по малките населени места, които често стават жертва на работодателите си. На условията, в които живеят и се трудят.


Да вземем само тези теми (а има още толкова много). Ние съумяваме да се изпокараме както поради гледищата си по конкретните теми, така и за това кои от тях би трябвало да бъдат приоритет.


Но стига, идват празници.


Идват няколко дни, в които ще се видим със семействата си. Ще седнем на общи маси. Ще разказваме добре познати истории от родовата си памет. Ще се опитаме да наваксаме с това, че не си виждаме толкова често, колкото ни се иска. Ще се опитваме да се отпуснем и да се потопим в един по-друг въздух – този на празника.


До голяма степен празниците съществуват извън времето. Да, те са разположени в календара, но създават специфично измерение, което се намира извън делника. Въпреки това ще има моменти, в които делничното ще напира да влезе в нашия празник. Рано или късно разговорът ще стигне до политика. Или до определен обществен проблем. Или ще стане дума за различията между поколенията.


Изпокарването дебне отвсякъде.


Тогава ще бъдем поставени пред избор. Да се поддадем на първичното, да се впуснем в поредния спор. И нищо чудно да се окаже, че и по време на този празник сме прекарали повечето време в говорене на висок глас, търсили сме конфликти, разменяли сме си тежки думи. Нищо чудно дори да си тръгнем от великденската трапеза ядосани. И какъв е смисълът от това? Да докажем, че сме прави?


Другата възможност е да си кажем, че е празник и да не се занимаваме с подобни истории. Естествено, понякога ще се наложи да замълчим, дори да не сме съгласни. Да изслушаме точно противоположното на това, което мислим. Може дори да скръцнем леко със зъби. И какво? Нима не разполагаме с достатъчно други дни, в които да можем да защитаваме гледните си точки до откат, точно както сме свикнали. Да тропаме по масата. Или да придружаваме със съкрушителни погледи думите си?


Празникът е и форма на съпротива срещу всичката злост, с която сме обградени и която до голяма степен сами създаваме. И един от най-силните жестове. Защото празник има дори светът да се разпада. Това дори го прави още по-силен и категоричен.


Така че, нека се съпротивляваме.


Нека поне за миг излезем от света на политиката, от вечното критикуване на другите и на света. Нека да създадем няколко хубави дни. Напук на всичко, което се случва около нас. Да протестираме срещу деня под формата на празник. Да не се борим с най-близките си. Защото празникът ще свърши и денят отново ще ни залее. И тогава ще имаме нужда от тези мигове на светлина, които са ни дали тези дни.

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 6296 Неутрално

    Наистина има хора за които може да се каже - Вечния скандал.Всичко им е криво и ако поне един път не се скарат денят им няма да е минал пълноценно.

  2. 2 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    Началото кефи :) Ще прочета целия материал с удоволствие :)

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  3. 3 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    Бързам да хвърля вина за народопсихологията ни върху отдела за Агитация и Пропаганда който назад в годините и досега насажда в главите ни дяволии

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  4. 4 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    "Изпокарването дебне отвсякъде." :) :)
    Когато хората не могат да вземем решение : С "гявола" напред ли ще вървим или с "бога", когато "бялото" е "черно" и обратно кавгата е в кърпа вързана тролчета изроди мои, така че продължавайте да заразявате с "дяволски вирус"!!!

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  5. 5 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    "Нека поне за миг излезем от света на политиката, от вечното критикуване на другите и на света. Нека да създадем няколко хубави дни. Напук на всичко, което се случва около нас. Да протестираме срещу деня под формата на празник. Да не се борим с най-близките си. Защото празникът ще свърши и денят отново ще ни залее. И тогава ще имаме нужда от тези мигове на светлина, които са ни дали тези дни."
    Датс райт Иване! С обич и човещина трябва. Всичко се оправя с обич

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 1790 Неутрално

    До коментар [#4] от "oporna_to4ka":

    Един от проблемите е, че светът е шарен, а ни управляват черно-бели.

    No Pain No Gain
  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  9. 9 Профил на sisitkova
    sisitkova
    Рейтинг: 476 Неутрално

    Много приятно се плъзга по повърхността този текст с късите си изречения, но защо го публикувате тук, а не в една дама, обекти или някой друг сайт с текстове за лесно дъвчене и съгласено кимане?

    sisitkova
  10. 10 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 1790 Весело

    До коментар [#8] от "kantoner":

    Радвай се на света около теб, и може би ще започнеш ида го разбираш по-добре.

    No Pain No Gain
  11. 11 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 5077 Неутрално

    Едно е безспорно, че българите разбираме от всичко и всичко! Вижте дюкяна а Хаджи Ахил!
    Той продължава да съществува под малко по съвременна форма.

    klimentm
  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 5077 Весело

    До коментар [#10] от "tokkay":

    Не може, Костов го дебне изпод миндеря!

    klimentm
  13. 13 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10021 Неутрално
  14. 14 Профил на Darcas
    Darcas
    Рейтинг: 1175 Неутрално

    Като го знам автора как се въргаляше надрусан покрай паметника пред НС е удоволствие за мен да чета материалите му. Браво!

    България - вече 113-то място по свобода на словото
  15. 15 Профил на marobo
    marobo
    Рейтинг: 254 Неутрално

    Който Ви е правил новия дизайн на сайта д аго поздравите от мен;) Надявам се още повече са паднали посещенията.

    Демокрацията е за тълпата. По-нагоре имат значение само парите.
  16. 16 Профил на nbf09521423
    nbf09521423
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Празникът е форма на съпротива срещу труда.

  17. 17 Профил на nbf09521423
    nbf09521423
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Вари го, печи го, пак за изборните права на българите в чужбина опираме ... Какво значи "да ги привличаме обратно"? Ще ги привлечем обратно, когато създадем условия за това - работа и по-високи заплати на първо место. С предоставяне на право на глас нема как да ги привлечем, това са празни приказки. Те и без това не гласуват, освен онези в Турция под строй. Ами не требва да гласуват и точка. Кой където живее, работи и плаща данъци там требва да гласува. В чужбина и да искаме не можем да осигурим право на глас на всички - некои държави не позволяват гласуване извън посолства и консулства, други позволяват, трети манипулират вота и т.н. За да са равни условията за всички - нема да гласува никой. Уседналост.

  18. 18 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3431 Разстроено

    Тук-там от мигове светлина по празниците имат нужда само дълбоко депресирани от всекидневието си индивиди, които са убедени, че "проблемът тръгва отгоре и се предава надолу", поставяйки се по този начин в положение на обществена утайка. Онези, за които всекидневието е нормален и плодотворен човешки живот едва ли ще разберат автора.

  19. 19 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2602 Неутрално

    Не виждам нищо чак толкова лошо в гледната точка на автора, което да предизвика такива гневни ( темата за караницата - не беше ли тема на есето:)) изказвания.
    Не си съгласен - ОК, напиши не съм съгласен и толкова.
    Но това, че сме специалисти по всичко ( балгодарности на интернет, който ни (на)прави велики:)) и можем да затъкнем устата на всеки..си е факт.
    А може ли някой да посочи една тема, по която има нещо напомнящо за национално съгласие?

  20. 20 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2646 Неутрално

    Странно. Без да съм чел този материал, с който съм напълно съгласен, този Великден реших в четвъртък вечерта, веднага щом се прибрах "на село" (всъщност у дома) да не влизам във Фейсбук и социалните мрежи, да минимизирам влизането в информационни сайтове. Не беше някакво велико преживяване, но празниците минаха така както аз ги разбирам - спокойно, в уют и задружие със семейството, без разгулни софри, клиширани поздрави и ходения по разни организирани опити за събития.

    "Новите системи неизбежно генерират нови проблеми"
  21. 21 Профил на coxo
    coxo
    Рейтинг: 603 Неутрално

    Когато попитали скулптора проф. Любомир Далчев, който доживя до 100 годишна възраст, какво го крепи, той отговорил "Кавгата". Така че, живи и здрави, хапвайте пържолки и не бъдете добитък.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах