Персонално медицинско досие – великолепно. А "икономическо досие" на всяка публична болница?

Протест на лекари доктори пред Министерски съвет, 2016 г.

© Георги Кожухаров

Протест на лекари доктори пред Министерски съвет, 2016 г.



Болниците ни са "на червено" с 500 милиона лева дефицит – алармират медиите отскоро. Авторитетни експерти правят анализи и прогнози. Предлагат мерки. Изсипаха се няколко милиона лева. Дотук добре.


Проблемът е и стар, и системен. В годините са предлагани много решения, някои реализирани, но той все още стои. Идеята на министерството на здравеопазването за създаване на "Персонално медицинско досие" е изключително интересна и полезна. Но може да се мисли и в още посоки. Ето едно мнение.


Преамбюл: публичните ни болници са автономни търговски дружества




Дали медицински институции, предлагащи "здраве" да са търговски дружества е въпрос, дискутиран отдавна. Обаче – щом той се дискутира толкова дълго, значи в решаването му са ангажирани мощни сили, сред които доминира становището "да се запази статуквото". Добре, нека публичните болници да си останат търговски дружества. Насочвам вниманието към определението "автономни".


Нормалните търговски дружества са автономни по определение. Сладкарски цех или корабостроителен завод се борят за клиенти и така за оцеляване в конкурентна борба. Те се стремят да намалят разходите си, да привлекат квалифициран персонал и да повишат качеството на продуктите си. И – ревниво пазят производствените си и икономически тайни.


Публичните болници са също автономни. Към 2015 г. те са 202. Това означава, че 202 болнични ръководства провеждат своя икономическа политика. Някои са успешни. Други – не дотам. Кои: Ние, Големият Финансиращ Орган, не знаем. Научаваме само за тези, които трябва да се спасяват и за които пак Ние трябва да доплатим 500 милиона лева.


Към Единна икономическа политика на публичните болници


Нека да се съгласим, че болницата е особен и специален вид търговско дружество.


Първо, защото за опазването на националния ни капитал – здравето, използват национални, т.е. Наши ресурси.


- Сгради, машини (апаратура) и съоръжения за много милиарди лева (само за 2015 г. капиталовите им разходи са за над 118 млн. лв.).


- Медицински персонал - 9 802 лекари и 21 277 медицински сестри, 2015 г.


- Текущи разходи: за медицински грижи, консумативи, лекарства - близо 1 573 милиона лева, 2015 г.


Разпределянето и ефективното използване на всички тези ресурси не може да се остави само "в ръцете" на 202 автономни болнични ръководства.


Второ, защото в тях по определение няма и не може да има серийно производство. Да, има медицински стандарти, инструкции, клинични пътеки. Но всеки пациент е уникален със своята възраст, физиологични параметри и конкретни заболявания - често повече от едно. Всеки лекар разполага с различни медикаменти, апаратура, интервенции. А икономическата политика на болниците трябва да ги осигурява, но от друга страна тя трябва да е в синхрон с Единна икономическа политика.


Предлагам три възможни мерки за формиране на такава политика – по реда на увеличаваща им се сложност.


Мярка 1. Въвежда се документът "Икономическо досие на публичната болница"


Тя се базира на изискването за максимална прозрачност и публичност на дейността й.
Как може да изглежда подобно "Икономическо досие"?


а) Историческа справка


Преди повече от двадесет години се създаде болнична икономическа отчетност. Всяка болница изпращаше в тогавашния "Главен информационно-изчислителен център" на министерството първични данни на хартиени документи. От тях се изготвяха отчети – за всяка болница поотделно и обобщени - по групи, по типове ресурси, по видове показатели и пр. Отчетите се публикуваха в хартиени издания – Бюлетини.


б) Картината днес


Днес отчетността пак съществува. Публичните болници изпращат отчетите си в звено на "Националния център по обществено здраве и анализи" към министерството. Разликата е, че отчетите се публикуват не за всяка болница поотделно, а само обобщено – по групи болници: Университетски и национални, областни, градски и т.н. – общо 15 групи. Защо? Защото висшестоящ фактор някога бил постановил: "болниците са търговски дружества, а публикуването на икономически данни за дейносттта им е нарушение на търговската тайна". И въпросът приключил. Няма протести от ръководствата на болниците, нито от висшестоящи организации, вкл. и от министерството. Значи - всички са доволни.


И - дефицитът продължава да е налице.


Ето какви икономически показатели се отчитат от публичните болници:


1. Приходи по видове източници в болницата - общо и по отделения. Възможните източници са: МЗ и общини, НЗОК, Продажби на стоки и услуги, Дарения.


2. Разходи – общо и по отделения. Диференцирани са за: персонал, храна, медикаменти, оперативни. Редица разходи се отчитат в по-големи детайли.


От тези и от данни в други отчети, в Центъра се изчисляват средни разходи – общо и по отделения: за едно легло, за един леглоден, за един преминал болен, за един храноден, за един лекарстводен.


Фрагмент от публикуваните понастоящем данни – в хартиени и електронни бюлетини:


Среден разход за един лекарстводен в терапевтичните отделения - лева


Години: 2010/2011/2012/2013/2014/2015
В УМБАЛ (9 броя): 72/80/66/89/62/111
В общински МБАЛ (69 броя): 15/16/15/14/15/12


Дори бегъл поглед върху тези данни показва интересни неща. Примерно:


- голяма неравномерност в динамиката на средния разход на лекарстводен
- разлики от четири до девет пъти (!!) в разходите на един лекарстводен между терапевтичните отделения в УМБАЛ и тези в общинските МБАЛ.
И т.н.


Обаче остава неясно участието на всяка отделна ПБ във формирането на тези неравномерности и разлики.


в) Предложението


Всички данни от отчетите да се публикуват поотделно за всяка болница. И в динамични редове. Така ще се получи документ, който условно наричам "Икономическо досие "Х".


Разбира се, теорията и практиката може да покажат потребност от събиране и публикуване на още данни. И в по-малка периодичност. Примерно – ако данните за приходите и разходите се публикуваха на тримесечия, сигналите за големи преразходи на някои болници щяха да станат публични още през м. април или м. юли т.г. и те със сигурност нямаше да достигнат 500 милиона лева.


г) Ползите


1. Всяко болнично ръководство ще може да съпостави икономическите показатели на своята болница с тези на сходни. Примерно: "защо разходите ни за персонал в отделение "М" са по-ниски от тези в болница "А" или "Б" ?". Или: "защо в нашето отделение "Н" има по-висок среден разход на медикаменти за преминал болен?" Или: "защо в годините динамиката на разходите ни за храна е толкова неравномерна, а при "съседите" от нашия регион не е така?". И т.н. и т.н. И - да търси организационни решения.


2. На по-високо равнище: Регионални здравни центрове, общини (за общинските), министерството (за държавните), ще могат да задават такива въпроси и да търсят решения: конкретни за всяка болница, общи - за групите и за всички.


Мярка 2. Създаване на механизъм за контрол


Тук нещата са по-сложни. Идеята е


Да се създаде механизъм за контрол на икономическата дейност на публичните болници.


Това означава най-общо:


1. Да се ограничи в определена степен автонономността на икономическата им политика
2, Да се разширят в определена степен правомощията на министерството в надзора, контрола, насочването, регулирането, в известна степен и на управлението на икономическата им политика.


Идеята не е нова. В материали на Световната здравна организация още от 2000 г. се препоръчва подходът "stewardship". Преводът е труден, но става въпрос за "внимателно калибрирани пазарни механизми, наречени планирани пазари, квази пазари и управлявани пазари". Или - за обществено отговорни пазарни инструменти. Твърди се, че "Аспектите на тези хибридни механизми могат да бъдат приложими и за развиващите се и посткомунистическите страни". Обсъждат се примери от здравните системи на Швеция, Великобритания, Канада и на други държави.


Пример в подобна насока даде министерството – с решението Областната болница във Враца да мине на т.нар. ръчно управление поради лоши финансови резултати. Това разбира се е палиативна мярка. Сериозните - бившият министър проф. д-р Николай Петров в интервю пред "Панорама" обяви, че "... голяма работна група разработва т.нар. стратегия за управление на болнични заведения ... държавни и общински". Предстои въвеждането на стандарт за управление на лечебните заведения и на още редица мерки.


Мярка 3. Обхващане на частните болници в система за надзор


Тук навлизам в изключително взривоопасна тема. Най-лесният отговор е същият – те са частни и никой не може да "наднича" в оперативната им дейност. Неизбежното "Но": те работят в известна част с публични ресурси (на НЗОК), и донякъде спомагат за опазване на здравето на населението – виж в Преамбюла. Значи?


Би могло да се мисли най-малкото за Мярка 1: създаване и публикуване на "Икономическо досие за частна болница "У". Най-малкото, за което то ще може да се използва, е да служи като база за сравнение "как частният капитал управлява икономиката на болницата си" и доколко резултатите са съпоставими с тези на публичните.


И още – подобно досие би служило като безплатна реклама:


В терапевтичното отделение на нашата болница "Л" средният разход на лекарстводен за преминал болен е примерно 222 лв., (при 111 лв. – в УМБАЛ), защото прилагаме най-висококачествените медикаменти от световно известни фирми.


Обобщение – към "Голямата болница"


Мислене в тази посока може да доведе до концепцията за "голямата болница", лансирана от мен в далечната 2013 г.


Каква беше тя? Интеграция (реална или виртуална) на всички публични болници в конгломерат условно наречен "Голямата болница". Експерти по управление на сложни системи да разработят параметрите на тази система – в рамките на Търговския закон (като консорциум или като холдинг) или извън него (като някаква принципно нова мега конструкция) и да предложат адекватни подходи за нейното управление.


Изглежда сложно, неясно, някои ще го определят и като опасно. Липсват и утвърдени образци. Май липсват и експерти по големи и сложни системи. Но си струва да се помисли – потенциалната икономия на 500 млн. лв. изглежда съблазнителна.


Именно за това предлагам като първа стъпка безплатната и изключително лесна за реализация Мярка 1. Информацията е налице в компютрите на Центъра. Единствено трябва да се обсъди въпроса дали тя наистина представлява "търговска тайна" и публикуването и е някакво нейно нарушение. Нататък – ще се мисли.


Малко "теория"


От много години здравните икономисти по света се мъчат да организират институциите, осигуряващи здравето ни. Търсенията се базират на постулата, че здравето е базова човешка ценност и за това грижата за него трябва да се осъществява от социално ориентирани здравни системи – колкото и неясно да е това изискване. Как да се изградят тези системи? Има условно две крайни виждания. Едното - държавна собственост и централизирано управление. Другото – частна собственост и управление на принципите на пазарната икономика.


Държавната собственост и централизираното държавно управление доминираха в "социалистическия лагер" и бяха определени като неефективни – в общата икономика, в т.ч. и в здравната. Пазарната икономика е общопризната като най-ефективен принцип за управление.


Така възникна огромният проблем – да се запази и засили социалният характер на здравните системи и от друга страна – в управлението им да има и механизми на пазарната икономика, за да се повиши тяхната икономическа и здравна ефективност.


Експерти по света се мъчат да изградят здравните системи в тези "зададени" рамки. И в повечето развити държави по света има различни решения – гравитиращи повече или по-малко към някое от вижданията.


Дори САЩ, признати като "лидер" на "пазарната идея", правят редица опити за смекчаване на пазарния характер на здравната си система с различни социални инструменти.


В България близо 40 г. доминираше "социалистическото здравеопазване" – с държавна собственост и централизирано управление. То имаше редица предимства и недостатъци – все още недостатъчно изучени. В синхрон с прехода на цялото ни стопанство, след деветдесетте години здравната система също беше прехвърлена на "пазарни релси". Преходът беше рязък, "образците" от други успешни държави се считаха за неособено приложими. Така се стигна до днешната ситуация, в която трябва да се търсят нови решения.

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на cristo_n
    cristo_n
    Рейтинг: 2020 Гневно

    А помните ли кои "гениални" умове сегашния модел? Държавни и общински болници - търговски дружества, частни болници, които да изсмукват здравната каса, а пък при всяко влошаване състоянието на някой болен, да го пращат отново в държавните, щото престоя в реанимация не им е икономически изгоден... Помните ли?

  2. 2 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1456 Неутрално

    Не знам какво всички са се заяли с частните болници!
    Къде ще си харча здравните осигуровки си е моя работа!АЗ искам в болница, която ми гарантира като минимум хигиена и всичко да е професионално, а не да ме пращат да купувам не знам си какво. Затова ходя при нужда в голяма àстна болница,, плащам си и си доплащам официално и всичко е наред.
    С какво ще ме привлечш да отида в държавна, където мазилката пада и трябва да бутнеш на санитарката иначе няма да си свърши работата?И ще трябва да си нося храна отвън, да купувам лекарства и ръкавици и не знам си какво?
    Айде немя нужда како!

    Съболезнования към всички либераст-толерасти за евроатлантическите ви ценности!
  3. 3 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 2589 Неутрално

    жУли, матряла плаща. Такива сериозни грижи, за матряла де, как да се скъпиш .

  4. 4 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 1914 Неутрално

    "Публичното е наше. Нашето не е публично."
    - Това е мисленето на Монтерейци, на приватизаторите, символ на които в последно време е Цветан Василев. Същите тези атакуват Н.Петров, който успя да редуцира дълга на ВМА от над 100 милиона до под 15. Щото според тях общественият фонд за здраве е дойна крава.
    На това мислене трябва да се сложи край и процесът тече. Ненков тази сутрин по БНТ разнищи както това мислене, така и БТВ като войник на прокарването му. А бедите не са толкова във обявяването на болниците за търговски дружества, колкото в принципа "парите следват пациента". Обществените пари трябва да "чакат пациента" там, където ще му осигурят държавния стандарт за здравеопазване. На който не му харесва този стандарт е свободен да си търси друг, но и да го финансира самостоятелно.

    Проследете предаването https://www.bnt.bg/bg/a/portret-na-bdeshchiya-zdraven-ministr-govori-d-r-miroslav-nenkov-2112017

  5. 5 Профил на koalimar
    koalimar
    Рейтинг: 370 Неутрално

    От 90-та година са се сменили 22 министри на здравеопазването. Как никой не успя да измисли нормална система? Постоянно се въртим в омагьосания кръг - здравето стока ли е или нещо по-различно. Нека на първо време спрат източването по пътеките, да извършват реални, а не фиктивни, проверки. Нещата не са чак толкова сложни, но засягат интереси на лекари, фармацевти, доставчици и прочие. Ако "изгърмят" 2-3 частни болници (а и държавни), чак тогава другите ще се сетят. Постоянно представят това здравеопазване като някаква невероятно сложна структура, която е невъзможно да бъде организирана в полза на населението. Сякаш ние сме единствената страна в света, която се грижи за здравето на хората.
    "По дефиниция и най-силната мафия е по-слаба от най-слабата държава"

  6. 7 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9484 Неутрално

    Да, трябва да се търсят решения...

  7. 8 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3091 Неутрално

    До коментар [#1] от "cristo_n":

    аз пък си спомням как един познат бе изхвърлен от Пирогов, и бе принуден да отиде да се лекува в Токуда. В Токуда си плати като поп, защото вече бил използвал клиничната си пътека в Пирогов.

  8. 9 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3091 Неутрално

    Болниците (частни и публични) са търговски дружества. Но публичните са по-специални - на тях не им е неудоно да искат пари от държавата, и държавата общо взето не им отказва.
    Представете си какъв вой ще е, ако някоя частна болница отиде да реве по националните телевизии, че нямала пари!

  9. 10 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2021 Неутрално

    “Нека да се съгласим, че болницата е особен и специален вид търговско дружество”
    Няма как да се съгласим, че болницата е търговско дружество. Ако имаше поне един признак на “търговия”, нямаше да има нужда ни от здравни осигуровки, нито НАП да “инвестира” ресурси в тяхното събиране, нито НЗОК да “усвоява” 2% за администриране.
    Дори само заради правото клиентът да върне стоката/услугата, когато не съответства на поръчаното/договореното, болниците не могат и не бива да бъдат търговски дружества ... освен ако възкресява “клиенти”, починали при медицинска интервенция.
    И престанете с тази спекулация, че здравето е капитал! Нито се търгува (на някаква борса), нито се кредитира (от коя и да е банка), нито се прехвърля (от един субект на друг субект), нито се “движи свободно” из Европа или другаде по света (търговията на органи за трансплантация в Косово и Пакистан се преследва от закона макар и да не се прилага). Капитал е само медицинското знание, ама някак си го замитаме под чергата, и лекари, и пациенти, и администратори, както и авторът (приравнява болничния леглоден на хотелския).

  10. 11 Профил на subaru
    subaru
    Рейтинг: 1110 Неутрално

    "Добре, нека публичните болници да си останат търговски дружества. Българското здравеопазване е спукало три от четирите си гуми и с огромна скорост върви към тотален разпад." Москов/здравен министър при Борисов 2/, направи "реформа"/която Илко Семерджиев нарече "срамна и позорна"/ на "реформата" на съпартийците си от СДС/тогава/ д-р Игнатов, проф. Миланов и д-р Илко Семерджиев/ министър на здравеопазването при Костов/. Системата е сбъркана фундаментално. Здравната система е социална а не фискална и пазарна система. Разбраха го дори в САЩ/Обама кеър/. Когато една болница е търговско дружество/в сегашният му вид/ работещо по ТЗ, тя винаги ще бъде търговско дружество и нищо друго. За да бъде проспериращо търговско дружество по ТЗ, тя не може да работи като истинска болница, а когато работи като истинска болница няма как да бъде проспериращо търговско дружество, освен такова в несъстоятелност. Успешната формула отдавна е измислена и работи перфектно в Швеция, Финландия, Дания, Австрия, Франция, Германия..../нарочно изброявам само държави - членки на ЕС/. В България никой от управляващите не обръща внимание и на тотално рухналата доболнична помощ - т.нар. ДКЦ - та/повечето бивши поликлиники отдавна съсипани/, които са всичко друго но не и лечеббни заведения.

  11. 12 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2021 Весело

    До коментар [#9] от "historama":

    “Но публичните са по-специални - на тях не им е неудоно да искат пари от държавата”

    Тия, дето държавата им урежда дълговете, са ведомствени като ВМА.
    Публични дружества са тия, които се листват на борсата. Няма такава болница нито и нас, нито по света.
    Има обществени дружества (не формират печалба) като болници (във Великобритания); има общински дружества (болница на Кантона в Швейцария), които се спонсорират (проектно финансиране) от частни лица, но също не формират печалба (излишъкът се преразпределя към нови проекти след отчитането на старите).

  12. 13 Профил на Fred - Дневник, защо скапахте дизайна?
    Fred - Дневник, защо скапахте дизайна?
    Рейтинг: 2375 Неутрално

    А помните ли кои "гениални" умове сегашния модел? Държавни и общински болници - търговски дружества, частни болници, които да изсмукват здравната каса, а пък при всяко влошаване състоянието на някой болен, да го пращат отново в държавните, щото престоя в реанимация не им е икономически изгоден... Помните ли?
    —цитат от коментар 1 на cristo_n


    Помним, дори много добре помним. Човекът долу от линка който съсипа здравеопазването.

    http://www.mediapool.bg/semerdzhiev-da-napravya-i-drugi-neshta-mi-e-v-pravomoshtiyata-news262259.html

    Уж десен а веднага отново го взеха като служебен министър на здравеопазването в правителството на назначеният от пРезидента Радев служебен премиер Герджиков. Все едно да назначиш вълк да пази кошарата. Ама и аз съм един наивник, те същите "десни" родиха Корнелия Нинова която сега е шеф на БСП та аз за едно здравеопазване съм се захванал.

    Политкоректността е Гестапо за Истината.
  13. 14 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 715 Неутрално

    Във всички области, където се използват обществени средства, е добре да се знае как се харчат. Болиците не са изключение. Предложението от статията може да оправи поне най-големите изкривявания, когато цената на подобно лечение се различава в пъти.

  14. 15 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1716 Гневно

    Абе вместо да теглите някакви високотеоретични локуми предлагам да се съсредоточите върху два простички въпроса:

    1. Хванете един калем и сметнете, колко струва един ден престой във високоспециализирано отделение. Не там, където ще ви лекуват симпроматично, а там където ще ви лекуват каузалгично. Великите икономисти дето си мислят колко е лесно да се управлява болница да си отворят речниците.

    2. Ха сметнете колко е инфлацията от 2006-та, когато бяха въведени клиничните пътеки. И си спомнете ЧЕ ОТТОГАВА ДО ДЕН ДНЕШЕН ТЕ НЕ СА АКТУАЛИЗИРАНИ!

    Ама няма да го направите, нали? Щото знаете какво ще излезе.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  15. 16 Профил на victor_victim
    victor_victim
    Рейтинг: 474 Неутрално

    Данните, които е ползвал авторът не са автентични. Когато дойде време да се подават "чаршафи" към статистиката, започва голямата стъкмистика. Най-често се преписва миналогодишния отчет, който е минал, значи е правилен. Ако в самата болница стъкмистиката не е направена както трябва, се дооправя от чиновниците от рзи-тата, които цъкат в едни екселски таблици, които пък трябва да се "засечат".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах