Dnevnik.bg

Георги Господинов:

Ценното ще е да си различен

Да се прави прогноза за следваща година, ще рече да вярваме, че календарът има магическа власт над нас. Нещо като вярата на пушача, че от 1 януари цигарите ще го оставят сами и той ще бъде друг и нов. Ясно е, че след 1 януари 2010 ще продължим да бъдем повече такива, каквито бяхме до 31 декември 2009, отколкото свръхразлични и други.

През миналата година минахме през избори. На въпроса "как" моят отговор е – кампанийно. Изненадващо бърза мобилизация, висок процент участие и също така бърза последвала демобилизация, разпускане на избирателя. Нещо като популярните в последните години "мигновени тълпи", който се организират през мобилните телефони или фейсбук, извършват няколкоминутната си акция и много бързо се разпръскват. От това става добра акция, но не е достатъчно за някакъв вид гражданско общество. То изисква повече от няколко минути траене.

Дали през 2010 траенето на гражданските акции и мобилизации поне малко ще се увеличи?

Прогнозата ми – поне малко да, но крайно недостатъчно. Защото това изисква и подкрепата на обществено отговорни, влиятелни медии, готови да рискуват с пазара, рекламодателите и другите си зависимости. Към този момент мисията изглежда невъзможна. През 2009 с разкриването на част от досиетата се препотвърди съмнението, че големият дял от медиите се държат от хора с двойни имена.

Не този факт, а фактът на ответното публично мълчание, мълчанието на публиката, ме кара да нямам илюзии за промяна в тази сфера. За съжаление малкото останали аналитични медии редуцират страниците или предаванията си за коментари, анализи и публицистика, а цяла една такава телевизия - Ре:ТВ, спря. Затихването на публицистиката, на разследващата журналистика, орязването на аналитичната част тъкмо по време на криза е сред най-пагубните тенденции, които ще продължат и следващата година.

Лесният отговор, че за да оцелее една медия, трябва да остави само онова, което се харчи бързо, не е съвсем верен. Най-малкото защото по-този начин със същата бързина изхарчваш, ликвидираш първо запазената марка на медията, нейния имидж, доверието в нея. И студентът по икономика ще ви каже, че това също носи активи.

Някъде чух, че през последните месеци, в условия на криза, Мърдок е издирил и назначил над петдесет анализатори за своите медии. Това е, което прави една медия различна от другите. А да бъдеш различен в свят на лесни и общи достъпности, ще се превръща във все по-голяма ценност. И през 2010, и през 2011.

И накрая да не забравим най-задавания въпрос. Кога ще свърши кризата? Всъщност отговорът с вятъра се носи, както пееше Дилън. Има странно единомислие, че кризата ще продължи точно първите шест месеца на 2010, т.е. докъм юни. Размишлявайки над това и изчислявайки календара като един май (как е единственото число на "маи"), открих точната дата, на която свършва кризата. На 11 юни 2010. Тогава се открива Световното по футбол в ЮАР, а десетина дни по-късно - и астрономическото лято. Така че кризата може и да свърши през юни, въпросът е дали няма да се рестартира през септември.

Каквото и да се случи или да не се случи през следващата година, хубаво е да знаем, че то се случва или не с нашето участие. Или неучастие. Така че да участваме в новата 2010.

Обичам една бележка на Вирджиния Улф: "През декември 1910 г. или някъде по това време човешката природа се промени." Точно сто години по-късно – честита новата 2010. През следващия декември ще видим можем ли да си позволим категоричността на Улф.  


Александър Андреев:

Стабилност, криза и провинциализъм

Българската политика толкова западна, че да я прогнозираш за догодина граничи с нечистоплътност. Пък и мигар някой особено се интересува с колко точно ще се понижи рейтингът на Борисов и на ГЕРБ (а той доста ще се понижи) и какви още безобразия ще натворят някои малограмотни хулигани с депутатски имунитет? Очакваният резултат от това впрочем се побира в следните няколко изречения:

Правителството ще остане на власт, макар и с клатушкане – просто в такива трудни времена никой не иска да управлява, пък и няма друга партия с достатъчно подкрепа за изпълнителната власт.

След като се спука балонът РЗС, а лицето, което му държеше конеца, окончателно премина в територията на белетристиката, хумора и сатирата, ще продължи топежът на "Атака" като единствен безусловен съюзник на ГЕРБ. Сините навярно ще се отдръпнат и ще се опитат най-после да намерят изконния си профил, профила си ще търси и опозиционната БСП. Очаквам в края на годината двете традиционни "партии на прехода" да са стъпили отчасти на краката си.

Само за сравнение – ето и съответната част от миналогодишната ми прогноза:
"За предсрочни избори няма време и условия, а на редовните най-добре ще се представят ГЕРБ и БСП. Кой ще управлява – това много зависи от хода на вече хроничното "дясно" заболяване, перманентно разбягващото се обединение."

В самото начало на 2010 ще бъде избрана и новата Еврокомисия. Очаквам, че Румяна Желева ще прескочи препятствието, но с много чужда помощ и въпреки съпротивата в Европарламента. Просто Барозу не може да си позволи препъване на цялата комисия заради един слаб кандидат. В началото на 2009 драмата около българския еврокомисар още не беше дори зачената, но можеше да се предвиди.

Тогава прогнозирах:
"Догодина наесен ще се избира и новата Европейска комисия, но още отсега може да се каже, че борбата за комисарското кресло в София ще бъде гореща. Сегашната българска еврокомисарка Меглена Кунева спечели много доверие, респект, авторитет и дори овации в Брюксел, а това означава, че при евентуален нов мандат навярно ще получи и по-важен ресор. Но дали за бъдещия премиер това ще бъде достатъчно?"

На въпросния премиер трябва да му се признае едно: Борисов взима на сериозно дългогодишните европейски предупреждения срещу корупцията и престъпността. Така че през 2010 той ще продължи с личните си бицепси канадската борба срещу разнородните наглеци. Дано обаче покрай това надборване не занемари другите дейности на изпълнителната власт. Защото – и това е една тревожна прогноза – през 2010 г. мнозинството българи навярно за пръв път ще установят, че икономическата криза ги мъчи повече от бандитите и крадците.

Уви, мрачните ми очаквания преди една година без промяна могат да се проектират и върху 2010:
"Очаквам, че през 2009 растежът на българската икономика ще се забави в резултат от международната финансова криза, а оттук следват: бюджетни проблеми, закриване на работни места, социални напрежения. Ще спаднат и чуждестранните инвестиции, пазарът на недвижими имоти ще стагнира, строителният бранш ще продължи да се свива."

Какво друго остана за прогнозиране? Футболът, чалгата, президентът Първанов? Все негаснещи огнища на българския провинциализъм, които и през 2010 ту ще сгряват народната душа, ту с лютив дим ще й изкарват сълзи на очите.


Бойко Пенчев:

А без криза накъде?

Ще свърши ли кризата, ще удържи ли Бойко Борисов управлението? Всяка прогноза за българската 2010 г. изглежда обречена да се върти около тези въпроси. Само че кризата не е като дъжд, който отминава и си прибираш чадъра. Независимо дали спадът ще се задълбочи, или икономиката ще дръпне нагоре, правителството и политическият елит като цяло ще продължат да бъдат под натиск.

Натиск от ЕС, от загубилите работата си българи, натиск за правосъдие, за чисти улици, за създаване на условия за устойчиво развитие, а не просто за изливане на бетон. Обществото иска пълен рестарт на системата – преходът може и да е приключил, но по един неприемлив за повечето от нас начин.

Тези очаквания не могат да бъдат залъгани с двама-трима новопристигнали инвеститори или пет-шест мутри, тикнати зад решетките. Големият въпрос е дали желанието за промяна ще бъде ефективно канализирано и дали сегашните управляващи ще се окажат част от решението или част от проблема.

Можем да очакваме 2010-а да бъде годината, в която ГЕРБ ще дооформи своя облик, политическия си профил. Ще осъществи ли Бойко Борисов заявките си за сериозни реформи или ще тръгне да пази рейтинга с популистки ходове? Досега ГЕРБ умело разиграваше своята привидна безалтернативност и внушенията "Само ГЕРБ може да свали тройната коалиция" и "Само ГЕРБ може да ни извади от кризата" скриваха въпроса какво всъщност е ГЕРБ.

През 2010 г. монополът на ГЕРБ върху политическия капитал ще започне да се размива. Принудителното самоопределяне на ГЕРБ заедно с процесите в другите сектори на политическото пространство ще принуди партията на Бойко Борисов да избира с кого да си партнира и да споделя отговорността за действията си – с "Атака" или със "Синята коалиция". На Бойко Борисов не му се иска да си връзва ръцете с един коалиционен фаворит, но рано или късо ще му се наложи да го направи.

Профилирането на  ГЕРБ ще бъде индикатор дали се е натрупала достатъчно гражданска енергия, която да застави политическите играчи да зарежат научените по време на прехода трикове и мурафети. За мнозина от граждански небезразличните българи единствената такава надежда е набиращото ход екосъзнание. Дали обаче "зеленото" е в състояние да победи палитрата от избледнели политически бои? Може ли споделената чрез новите информационни технологии грижа за климата и природата в глобален мащаб да обхване и политическата екосистема? За да имаме освен по-чиста природа и по-чисто общество?

Дано да не съм прав, но като че ли засега това е утопия. Идеите придобиват плът и политическа ефективност чрез публичното пространство, а то е комерсиализирано по най-повърхностния и инфантилен начин. В това пространство (не само у нас) политиката като борба на ценности и визии за общото живеене все повече отстъпва място на конкуриращи се жизнени стилове – пушачи срещу непушачи, зелени срещу автомобилисти, чалгаджии срещу рапъри, почиващи в Слънчев бряг срещу почиващи на Халкидики и т.н.

Противоборството между тези жизнени стилове (или "лайфстайлове") ще изпълва все повече публичното пространство, ще поражда инсценирани от медиите "сблъсъци", ще продава екранно време и изобщо ще раздвижва алъш-вериша. "Сблъсъците" ще бъдат разпалени, защото за човешките същества са присъщи два много важни стремежа – за оразличаване и за признание. В същото време тези противопоставяния обикновено не водят до нищо – спорът на лайфстайловете не поражда политическо действие. Просто медиите ще включат в евтиното си меню и екотематиката, а в сутрешните студиа след политици, социолози, попфолк звезди и сървайвъри ще започнат да сядат и екоактивисти.

Животът се променя и това се усеща най-ясно в променения начин на комуникация. Комуникационните технологии обаче сами по себе си няма да направят обществото по-зряло и взискателно към своите управници. Технологиите не ни правят по-знаещи и критични, те основно улесняват извечните човешки радости – да гледаш сеир и да клюкариш. Само с "Фейсбук" и блогове рестартът на системата няма да стане. Нужно е и малко старомодно "политизиране" – около каузи, стратегии, ценности. Да, и около партии. Колкото и да звучи цинично, едно задълбочаване на икономическата криза може да помогне за завръщането на политическото.

In memoriam

Александър Божков:

"Български растеж" няма*

(...) Не ми е хрумвало дори, че нещата могат да станат толкова лоши. Очевидно е, че министри и депутати от БСП и ДПС, но изненадващо и от НДСВ, не можаха да схванат какво се е променило за България след 1 януари 2007. Продължиха да разбират властта като функция не в полза на хората, а в полза на управляващите. Продължиха да не осъзнават необходимостта от прозрачност и отчетност на всяко управленско действие. Продължиха да приемат "Брюксел" като някаква нова "Москва", където има едни господари, които могат да бъдат залъгвани с любовни обяснения, а на местна почва да си я караме постарому.

И аз, както много други, подцених тоталната зависимост на българския растеж от световното забогатяване. Вярвах, че развитието ни е наистина устойчиво и трайно. Последните три месеца показаха дори на най-оптимистичните говорители от тройната коалиция, че "български растеж" няма. Той е функция от развитието на света. Добре ще запомним този урок през следващите месеци, не дай си боже, и години!

Дисбалансът в днешната ни политическа ситуация, в която левицата, макар и силно пострадала от четиригодишното управление, остава компактна, а в центъра някак се намества ГЕРБ, една аморфна партия, тръгнала да печели народната любов на всяка цена, оставя десния край населен с разпадащи се партийки като ДСБ и ССД, шепа земеделци около Мозер и Върбанов и едно СДС, чийто нов лидер като че ли ще трябва да го изгражда от нула, ако има капацитет за такова героично действие...

*Из прогнозата на покойния Александър Божков за отминалата година, публикувана в "Дневник" на 5 януари 2009 г.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче