Ивайло Дичев

Вчера

Трудна работа: България и комунизмът

Трудна работа: България и комунизмът

Размисълът за комунистическото минало е труден: десните го опростяват, хвърлят вината върху шепа злодеи, а левите от името на народа просто не чувстват вина, отбелязва за "Дойче веле" проф. Дичев

/ Ивайло Дичев 77

Още

Луд до доказване на обратното

Луд до доказване на обратното

Най-лесно е, когато насилникът е ислямист, ром, бежанец или поне шведски турист. Но понякога колкото и да се мъчим, не успяваме да се разграничим. И тогава прибягваме до кретенизирането на другия.

/ Ивайло Дичев 24
България за уседнали

България за уседнали

Само който е уседнал може да запише детето си в училище или забавачката с предимство. С други думи – който първи се е наредил на опашката. Магическата дума УСЕДНАЛОСТ непримиримо разделя партии, етноси и цели поколения.

/ Ивайло Дичев 25
Брутализиране. И в България

Брутализиране. И в България

В медийния кръгозор отдавна няма ден без обида, без ритник. Жените са "леки", инвалидите - "измамници", активистите - "либерасти", а мъките от т.нар. турско робство вместо да намаляват май стават все по-нетърпими. Защо?

/ Ивайло Дичев 46
За какво сме им всъщност на европейците?

За какво сме им всъщност на европейците?

Оплакваме се от ЕС, плюем го дори, но продължаваме да искаме и изискваме. А за какво сме им всъщност ние, българите, на европейците? Защото сме християни? Пазим външната граница? Даваме им култура? Имаме общи ценности?

/ Ивайло Дичев 126
Абитуриентите и нашествието на носиите

Абитуриентите и нашествието на носиите

Може би абитуриентският бал постепенно ще се превърне в карнавал и наистина ще ни бъде весело. Въпросът е децата да не правят това, за да се харесат на родители, учители, журналисти. Това е момент, в който трябва да се откъснат от опека – след ученето да се докажат и в полето на въображението.

/ Ивайло Дичев 73
И ний сме дали

И ний сме дали

Избликът на страсти около тънкостите в изказването на Путин пред македонския президент ни връщат към основната драма на българската идентичност: 1/ патриотарско изхвърляне в посока на фантазията 2/ сблъсък с фактите 3/ разочарование, национална депресия.

/ Ивайло Дичев 61
Будна и умна България: да си помечтаем

Будна и умна България: да си помечтаем

Как се подбират учителите, каква е репутацията им, колко са компетентни - това е важна задача пред обществото. Но дали ще четат "Шестоднев" или "Хари Потър", нека го оставим на тяхната преценка. Важно е не толкова съдържанието, колкото уменията - интереса към четенето, възпитан от учителя, способността на ученика да говори за прочетеното, да мисли през него за собствения си живот.

/ Ивайло Дичев 38
Напред, Европа!

Напред, Европа!

"Съобщенията за моята смърт бяха силно преувеличени" може да каже Европа след френския избор. По телевизията там цитираха Марк Твен и по повод движението "Напред" на Макрон, което за една година разби политическия стъклен таван и спечели президентските избори: "Те не знаеха, че е невъзможно, затова го направиха".

/ Ивайло Дичев 130
Новото алтернативно дясно

Новото алтернативно дясно

Внушават страх, за да печелят покорство - новите десни плашат с чуждото, събуждат демоните на расизма, сочат въображаеми или реални военни конфликти. Рисуват едно въображаемо "ние" срещу друго все по-застрашително "те".

/ Ивайло Дичев 36
Защо 3 март, а не 16 април

Защо 3 март, а не 16 април

А ако говорим за начало на държавата ни, вън от съмнение е, че то настъпва с приемането на Търновската конституция, гласувана единодушно през сълзи и прегръдки на великата дата 16 април 1879 година. Ако уважавахме нашите институции, държавност, самостоятелност - това щеше да бъде националният ни празник.

/ Ивайло Дичев 178
Да закрием ли министерството на идентичността

Да закрием ли министерството на идентичността

Има хора, които казват, че изобщо не ни е нужно Министерство на културата и цялата работа може да се направлява от независими центрове. Аз тук съм по-малко радикален: казвам, че не ни е нужно министерството на националната идентичност.

/ Ивайло Дичев 21
Европа на две ценности

Европа на две ценности

Този съюз почва да бъде недоразумение: едните смятат че трябва да са солидарни, да помагат на слабите; другите – че самите те са слабите и са абонирани за помощ и привилегировано обгрижване. Коя точно е пустата "християнска Европа" – оставям вие да решите.

/ Ивайло Дичев 227
Манипулират ни като в ранния комунизъм

Манипулират ни като в ранния комунизъм

Едно време народът беше идеологически продукт, днес е продукт на технологията. И най-страшното е, че този наш дигитален народ се оказа обект на манипулация, която си съперничи с онази от времето на ранния комунизъм.

/ Ивайло Дичев 67
Kleta majka BALGARIQ и чуждите пари

Kleta majka BALGARIQ и чуждите пари

Българската публика вече десетилетия е подложена на параноично възпитание и лесно вярва, че всичките външни сили се ръководят от единен център, който има някакви специални замисли по отношение на България.

/ Ивайло Дичев 182
Внимание, фалшива новина!

Внимание, фалшива новина!

Да въведем регулация, подобна на тази в рекламата. Небивалиците да идват със задължителен етикет: Тази новина е произведена за ваше забавление, не за информация. Моля, консумирайте с мярка!

/ Ивайло Дичев 93
Хора, като сомнамбули сме

Хора, като сомнамбули сме

Да припомням ли забележителни дебати в обществото? Отродители свалят Вазов от учебниците, грабвайте ятаганите! Радан Кънев казал неприлична дума. Цачева сложила твърде къса пола, а посланичка се облякла в синьо. Църквата не признава Ванга за светица... Да продължавам ли? Спорим яростно по теми, които отклоняват вниманието от истинските ни проблеми.

/ Ивайло Дичев 77
Пак се готвим да не признаем изборите

Пак се готвим да не признаем изборите

Чували с бюлетини, купени гласове, липсващи запетайки в закона - сякаш пак се готвим да не признаем изборите. Нещо в тази форма на демокрацията вече не е достатъчно на съвременния човек, пише Ивайло Дичев.

/ Ивайло Дичев 44
И така до пълното заличаване на България

И така до пълното заличаване на България

Принципът на държавния континуитет означава, че новият управник поема главните ангажименти на предшествениците си, независимо дали му харесват или не. Ако ще му тежи да ги изпълнява - ами да не се хваща! Държавата не е прахосмукачка, която да върнеш, ако откриеш скрити дефекти. Но г-н Борисов си позволява точно това. Текстът е от "Дойче веле"

/ Ивайло Дичев 100
Нашенци или граждани на света

Нашенци или граждани на света

Колкото по-горда и самобитна е една страна, толкова по-ревностно тя предлага своя виенски шницел или шопска салата на туристите. Дали анти-глобализационната ярост наистина е насочена срещу мобилността или напротив, искаш да си оградиш едно място и да взимаш такса за преминаване на мобилните? Дали днес, след егалитарния ХХ-ти век вече е нормално да бием бедните, а не богатите?

/ Ивайло Дичев 44
Бурки, буркини, буркисими – дрескод интернешънъл

Бурки, буркини, буркисими – дрескод интернешънъл

Много хора виждат в тези форми на обличане религиозен знак. И понеже искат мюсюлманите някак да станат невидими, забраняват така наречените бурки /обикновено става дума за съвсем друго, но думата явно се е харесала/. Само че покривалото на женската коса не е религиозен атрибут, а форма на приличие.

/ Ивайло Дичев 155
Когато политиците са звезди, а ние - фенове

Когато политиците са звезди, а ние - фенове

В популярната култура има такъв един израз: известен е с това, че е известен. Днес това започна да важи за политиката. Неусетно за всички ни, политиците се превърнаха в звезди, а ние, техните избиратели – във фенове.

/ Ивайло Дичев 11
Страхът от страха от страха

Страхът от страха от страха

Какви са поуките от поредния атентат във Франция? По-строго да се контролират комуникациите, да се оглеждаме внимателно наоколо и най-вече: да си припомним, че смъртта винаги е край нас. Коментар на Ивайло Дичев за "Дойче веле".

/ Ивайло Дичев 40
Лудостта на империите

Лудостта на империите

Имперската лудост е болест, която трудно се лекува. Примери има много: Русия, Турция и дори иначе образцови държави като Великобритания, която сега, под влиянието на това заболяване, е на път да проиграе бъдещето си.

/ Ивайло Дичев 67
Териториални срещу глобални българи

Териториални срещу глобални българи

Ресурс за нацията ли са българите в чужбина или трябва да бъдат отписани? От егоизъм ли са заминали или страната им ги е прокудила? Разделението в нацията около промените в Изборния кодекс коментира Ивайло Дичев за "Дойче веле".

/ Ивайло Дичев 165
С кого се идентифицираме

С кого се идентифицираме

Да почваме да идентифицираме като свои предци търговците, занаятчиите, "колонизирали" според израза на Хаджийски пазарите на империята, с учителите, писателите, първенците. И това не само за 19 век. Нали си представяте яростта, които подобни думи будят? Подстрекавам, значи, към това да приемаме грабителите, олигарсите, псевдоелита и тъй нататък. Революционният плам веднага се разгаря, макар и отдел "идеологически" отдавна да е разформирован.

/ Ивайло Дичев 194
Защо точно Париж?

Защо точно Париж?

Ето какво правят терористите: атакуват един световен декор, атакуват сцена. Терористите просто копират сюжети от популярната култура, атакуват места, с които ние, глобалните туристи, бързо можем да се идентифицираме. Впрочем, това обяснява защо ние в България сме относително защитени - пази ни тоталната ни неизвестност.

/ Ивайло Дичев 70
Абсолютната неподвижност на университета

Абсолютната неподвижност на университета

Вземете този пример. В повечето добри университети преподавателят има бюджет за участие в конференции /у нас той беше съвсем символичен, веднъж на 2 години - но пак беше нещо/. Сега този бюджет се спестява, преподавателят не ходи на конференции в чужбина, наместо това може примерно да копае домати на вилата. Спестени са едни пари, нали така?

/ Ивайло Дичев 56
Расизмът на малки народи като българския

Расизмът на малки народи като българския

Интересен е расизмът на малките народи като българския, където става дума не толкова за легитимиране на господство, колкото за страх и самозащитна реакция. Споменатите врагове - турци, роми, сирийци - се представят не като потиснати малцинства, които трябва да си знаят мястото (както прави имперският расизъм), а като привилегировани лентяи, конкуренти на държавната хранилка.

/ Ивайло Дичев 339

още