Бизнес

Българската икономика ще излезе от рецесията в края на следващата или началото на 2011 г., но за успешното си развитие ще трябва да пренастрои модела си за генериране на растеж, като разчита повече на износ и по-малко на досегашните двигатели - потреблението и инвестициите. Това прогнозира днес на конференцията за недвижими имоти BalRec в София Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

Относно банковите кредити Павлов призна, че се очаква тяхното допълнително влошаване през следващите месеци, но успокои, че техният размер няма да достигне застрашителни размери.

Според него има редица положителни сигнали - вътрешни и външни, за излизане на страната от стагнацията. "Външното търсене постепенно се възстановява и българските компании рано или късно ще започнат отново да произвеждат, за да може да запълнят запасите си от продукция, които в момента са на много ниски нива. Това ме кара да си мисля и че индустрията ще излезе от рецесията по-рано от останалите отрасли на икономиката - през първата половина на следващата година", каза Павлов.

По думите на икономиста на "Уникредит" дефицитът по текущата сметка намалява по-бързо от очакваното и няма да има нужда от външно финансиране, за да го запълваме. "Чуждите инвеститори осъзнаха, че Източна Европа няма да колабира", заяви още Кристофор Павлов, като визира факта, че България и другите в региона се намират далеч от опасната зона в началото на годината, когато цената на финансовите инструменти, които предлагат защита от риска от фалит (CDS), беше достигнала 720 точки над бенчмарка. Сега цената на същите инструменти е около 220 точки над бенчмарка. "Натискът върху западните компании да прехвърлят мощностите си в Източна Европа се засилва. Това е добра новина за нас, защото страната стои добре на картата на потенциалните възможности за прехвърляне на бизнеса и вероятно ще бъде една от страните, която ще се възползва от този процес, когато той започне да набира скорост", спомена още един от позитивните фактори, очертаващ излизането на българската икономика от кризата.

Не са особено светли перспективите за развитие пред страната обаче в дългосрочен период, ако се съди по анализа на експерта на Уникредит Булбанк. "Ще е необходимо подобрение на работата на институциите, в това число работата на съдебната система, здравеопазването и образованието. Тук нямаме алтернатива. От 200 добри бизнес училища в света няма нито едно от България. Страната ни е изправена пред тежка демографска перспектива, може би най-тежката в Европа. България е на второ място по детска смъртност на новородените. Общата картина е много подтискаща и в здравеопазването", очерта тежките проблеми в икономиката ни икономистът на "Уникредит".

Относно голямото конкурентно предимство на страната - евтиния труд, Кристофор Павлов смята, че то е на изчерпване. "Очевидно това конкурентно предимство не може да бъде съхранено и е с преходен характер. Първо, Китай и Индия са много по-силни в това отношение и, второ, то е в противоречие с амбициите на българското общество да изравни доходите си с тези в Западна Европа", посочи икономистът. Затова според него структурните реформи са неизбежни. 

"За в бъдеще българската икономика ще трябва да разчита повече на износа и по-малко на потребителските разходи и инвестициите. Ще са необходими няколко години, за да се промени моделът на икономически растеж, който имаме в момента, а и за да се прехвърлят капиталите, труда и производствените мощности от прегряващи сектори, ориентирани към вътрешното търсене към експортно ориентирани отрасли с по-висока добавена стойност", представи очакванията си Павлов.

Експертът даде пример и за това защо трудно можем да разчитаме на вътрешно търсене за икономическия си растеж. "Домакинствата ще започнат да отделят по-голям процент от доходите си за спестявания. Всеки процентен пункт увеличение на нормата на спестяване означава 300 млн. лв. по-малко потребителски разходи, а оттам и по-нисък БВП като цяло." По думите му поведението им е пряко отражение на загубата на работни места и спада на цените на недвижимите имоти, които тежат на потребителските разходи, които всъщност са и най-силният фактор на икономическия растеж.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче