Бизнес

Не е вярно, че доларът беше 3-4 лв. през 1989г. Много добре си спомням есента на 1980 г., когато арабските студенти почнаха да искат над 3 лева за долар. Непрекъснато растеше и през 1989г. вече беше стигнал 10 лв. за долар.

Абсолютно точно е, че Указ № 56 е ОФИЦИАЛНИЯТ старт на капитализма - 10 месеца преди да "падне" Тодор Живков. Това е закон (точно толкова, колкото примерно Наказателният кодекс). Факт е напр., че дори и след приемането на Търговския закон през 1991 г., частта "Несъстоятелност" от Указ № 56 се продължава да се прилага съотвено до 1992 г. Всеки може да си направи извод кои са архитектите на новия български капитализъм, кой се е готвил за него и кой го е започнал с "летящ старт". Може да се прочете в "Държавен вестник" от мес. януари 1989 г. - кой го е приел, подписал и подпечатал с държавния печат на НРБ.

През 1989 г. доларът на черно наистина стигна 10 лв.

Обикновените комсомолци от онова време гледахме системата отвътре. Най-много да сме усещали смътно, че нещо не е както трябва, но дотук. На кой нормален българин преди 10-и да му мине през акъла какви идеи е имала историята за този строй? Сега системата може да бъде гледана отвън (по-точно "назад" и всичко е съвсем различно. Поне не могат да ни излъжат, че са "демократи".

Икономически проблеми се бяха натрупали във всички т. нар. "социалистически" страни. Те произлизаха от измислената социалистическа икономика, която неизменно водеше до икономически крах. И това беше ясно на всеки що годе мислещ човек. Да не забравяме, че съществуваха и т. нар. "вражески" радиостанции, които информираха соц. обществеността доста изчерпателно. Който е имал уши, да е слушал. Проблемът в България беше, че (с големи изборни фалшификации) комунистите взеха властта на първите "демократични" избори. Това не стана никъде другаде в Източна Европа. И успяха да трансформират номенклатурната си власт в икономическа - процес, който бе започнал няколко години по-рано чрез т. нар. външноикономически дружества. После се сдушиха с организираната престъпност, бившите кадри на ДС, с бивши спортисти и т. н. и завладяха почти всички икономически лостове в държавата. Ето защо преходът у нас бе толкова болезнен и прозължителен.

Прекалено жалко е за поколенията преди нас, които са живели в пълна лъжа. Полупразните им стомаси са им давали лъжливото усещане за живот, нещо което и до днес не смеят да си признаят. В това число не смеят дори да попитат къде отидоха спестените през годините на цоциализъма пенсионни осигуровки. Но кому е нужна подобна информация след като сляпо се доверяват на партийното ръководство, което боготворят. Ето защо бесепе още съществува. Тъжни, носталгични, измамени и ограбени пенсионери..

ДО ПЕШЕХОДЕЦ.
След всичко, което неинформирани и необективни хора ви втълпяват и без личен опит от онова време, единственото място, до което ще стигнете е заблудата. Изобщо не е толкова просто, това, което сме изживели. От 1983 година нещата наистина започнаха да се влошават, но имаше и други пероди на възход, положителни очаквания, имаше консуматорски глад от западен тип и това се вижда в някои стари филми от средата на 60-те години, от края на 70-те да до 1981-82 година. През 1966 година се появиха 4 модела западни автомобили на пазара, продаваха се свободно и хората полудяха да купуват. Появиха се магазини с френски парфюми, италиански дрехи (Тексим), почна производството на кока-колата - първа в Източна Европа, дори и преди Югославия...Пътищата се направиха нови модерни, с асфалт, а не павета. Да имаш вила стана цел номер едно! Всичко това раздвижи икономиката и върхът беше 1981 - евтини и долри стоки, някои, доста прилични. В магазина под нас полякиня плачмеше, беше преброила 16 вида колбаси, а в Полша нямаше месо изобщо - от години! По много показатели, а и в ботово отношение, България настигна Чехословакия, Унгария, ГДР... После дойде естественият край - Живков ужасно закъсня с реформите...Бъългария загуби големи пазари - не само руския, но и арабския, особено благодарение на глупавия Филип Димитров, който се качи на Голанските възвишения откъм израелска страна. И това беше краят.
Животът имаше добрите и лошите си страни. И свлобода имаше, колкото сам си я позволиш. Наказваха се само крайните действия спрямо Живков, но и те - под сурдинка. Морковът действаше по-добре от тоягата, това сирозно ни отличаваше от полуфашистки диктатури като тези в ГДР, Румъния и дори Чехословакия...
Не ви казвам какво да мислите по въпроса, но ви казвам какво беше.

До "ОбЕКТИВЕН":

Казваш "После дойде естественият край - Живков ужасно закъсня с реформите".

Всъщност кое: краят стана неминуем поради същността на тази система, или от това, че Живков бавно мислеше? Ако спасението е било Живков да "избърза с реформите", то не забелязваш ли, че баш с "капитализъм" свършиха всички "реформи на социализма" в Източна Европа? Тогава през 1949 г. хич да не се бяхме хващали с този експеримент, а?

Тъжно е, ако не си забелязал, че "хубавото" на онази система излиза през носа на следващото поколение и до днес. Дали защото е било "естествено" това да стане, или защото Живков бил бавно мислил - както ти харесва.

Много си прав Инн, той, обективният, нещо се е разнежил в спомени, а производството на кока-кола в България по това време явно си е доста впечатляващо и велико индустриално постижение...Аз пък съм израстнал в провинцията и честно - не си спомням и един вид салам да е имало винаги в кулинарния магазин (така им казваха на Билите тогава), за неща като швепс и кока-кола да не говорим...Даже и банани имаше през една-две Нови години, не всяка. А в Полша не знам дали не е имало месо, но имаше свободен граждански дух и днес, когато се спомене името Полша, хората си представят Солидарност и Лех Валенса, даже не папата...Запомни го това, обективен, то е по-важно от твоите 16 колбаса.