Регистрация
03 яну 2011, 14:52

Вискотехнологичните фирми и медии могат да кандидатстват за европари

От Лили Границка Всички статии на автора
Последна промяна в 17:10 на 03 яну 2011, 1962 прочитания, 6 коментара
В условията на криза оперативна програма "Конкурентоспособност" ограничи обхвата на фирмите, които могат да кандидатстват за еврофинансиране и завиши над 18 пъти изискванията за обороти за средните предприятия. В същото време кабинетът "Борисов" все още няма сключен нито един договор по програмата за бизнеса от идването си на власт.

Технологична модернизация на малки и средни предприятия и внедряване на иновативни продукти са двете нови схеми, които обяви програма "Конкурентоспособност" за кандидатстване през 2011 г. Всички документи са качени на страницата на програмата в интернет на адрес www.opcompetitiveness.bg. Двете схеми са с крайни срокове за кандидатстване, като процедурите са направени така, че да облекчат бизнеса, коментира Жулиета Хубенова, съветник на министъра на икономиката Трайчо Трайков по оперативната програма. Асоциацията на консултантите по европейски програми (БАКЕП) обаче не са доволни с условията по модернизация на фирмите, защото се стеснява кръгът на потенциалните кандидати.

По схемата за модернизация на предприятията ще могат да кандидатстват само високотехнологични компании от сектори на ИТ технологиите, производство на лекарства и химични продукти, автомобили, издателска и радио-телевизионна дейност. Тези фирми обаче трябва да имат реализирани приходи за 2009 г. от 300 хил. лв. за микропредприятия до 1.5 млн. лв. за средните компании според насоките за кандидатстване.  Пак според тях се увеличават и минималните прагове по грантовете. За да получи безвъзмездна помощ микропредприятие трябва да кандидатства с проект за поне 215 хил. лв., а малко за 430 хил. лв. Преди праговете бяха 50 хил. лв. за микропредприятие и 200 хил. лв. за малко. Фирмите кандидатки имат право на 70% безвъзмездна помощ по проекта. Крайният срок за подаване на проектите е 1 април, а общият размер на финнсовата помощ е 97.791 млн. лв.

Според БАКЕП ограничаването на секторите и повишаването на изискването за минимален оборот от 80 хил. лв., колкото е било предишния път, на 1.5 млн. лв. сега ще стесни изключително много броя на фирмите, които ще могат да кандидатстват. По време на общественото обсъждане на насоките за кандидатстване БАКЕП настояваха да бъдат допуснати всички производствени предприятия, както и да не се завишава изискването за обороти. От управляващия орган на програмата тогава отговориха, че ако интересът е малък и не успеят да договорят всички средства, са готови да отворят нов прозорец за кандидатстване с разширяване на допустимите фирми.

Междувременно все още не е ясно кои от 597 компании, които подадоха оферти в началото на август по схемата, са одобрени. Тримесечният срок за оценяване на проектите изтече през декември. Според Хубенова спечелилите европейско финансиране ще бъдат обявени до края на седмицата.

Схемата за технологична модернизация на предприятията се радва на най-голям интерес от бизнеса, като сключените договори са 699. Схемата е по приоритетна ос 2 "Повишаване на ефективността на предприятията" с бюджет е 1.161 млрд. лв. От тях са договорени 389.6 млн. лв. , като на фирмите са изплатени близо 24.3 млн. лв. към 15 декември 2010 г. според информационната система за еврофондовете ИСУН.

"Подкрепа за внедряване в производство на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги" е другата схема отворена за кандидатстване по "Конкурентноспособност". Новото тук е, че този път схемата не е с "безкраен срок" за кандидатстване, а е с 5 крайни срока - до 7 март, до 9 май, до 11 юли, до 12 септември и до 14 ноември 2011 г. Общият й бюджет е близо 48.9 млн. лв.

"Основната цел на схемата е да предостави интегрирана консултантска и инвестиционна подкрепа на предприятия в изпълнението на успешни проекти за внедряване в производството и пазарна реализация на иновативни продукти с висока добавена стойност", е посочено в съобщението. По тази схема, за разлика от технологичната модернизация, управляващия орган по "Конкурентноспособност" е взел предвид препоръките на БАКЕП като е отпаднало изискването фирмите, които могат да кандидатстват да са създадени до 3 месеца от датата на подаване на проектите.

Тази схема е по приоритетна ос 1 базирана на знанието и иновациите, по която все още не е приключило оценяването на проекти, подадени през 2009 г., и няма яснота кога ще стане това. Това са 114 проекта по схемата за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия, като по неофициална информация от тях за финансиране са одобрени едва двайсетина, но все още няма крайно решение на управляващия орган, въпреки че в края на ноември схемата беше прекратена. Общият бюджет на ос 1 за иновации е 482 млн. лв., от които са договорени 41 млн. лв. с 40 компании, на които са платени 2.4 млн. лв., по данни на ИСУН към 15 декември 2010 г.
  • Зарче
Етикети
6 коментара
 
Преглед на профил

Технолог

Рейтинг: 525 Неутрално
  • 1
  • 15:10
  • 03 яну, 2011

Според мен е грешка ограничаването на кандидатстващите фирми според предмета им на дейност, защото:

1. Приоритетите за икономиката трябва да бъдат не конкретни браншове, а всички бизнеси които правят едно от двете:
- създават работни места;
- правят експорт;
Тези две неща са много важни за стабилността на икономиката ни и лесно могат де се проверят/отчетат.

2. Дефинирането на бранша на дадена фирма е чисто бюрократична процедура. Ясното определяне дали даден продукт е високо-технологичен е много субективно.

3. Да развиваме високите технологии, без да сме развили индустрията като цяло - това не може да стане. Какво би могло да мотивира хора да създават високо-технологични продукти в страна, която (1) не е добро място за живот, (2) няма индустрия, която да има необходимост от тези продукти.

4. А радио-телевизионните програми - какво общо имат с конкурентоспособността на държавата ни?

Оценка
-2 +6
 
Преглед на профил

marisara

Рейтинг: 8 Неутрално
  • 2
  • 15:29
  • 03 яну, 2011

Абсолютно съм съгласна с Технолог. Не може да развиваш високи технологии без да има развити производствени предприятия в съответиня бранш. Смешно е да се говори за високотехнологични паркове в земеделието например или в подсектора животновъдство, когато той изобщо изчезна съвсем. Така че тези БАКЕП не знам за какви се мислят и кого съветват, но май гледат само собственият си бюджет да напълнят.

Оценка
-3 +1
 
Преглед на профил

rayo

Рейтинг: 561 Неутрално
  • 3
  • 15:45
  • 03 яну, 2011

Тази схема е по приоритетна ос 1 базирана на знанието и иновациите, по която все още не е приключило оценяването на проекти, подадени през 2009 г., и няма яснота кога ще стане това.
--------------------


Чудна работа - с тази бюрократична мудност за какви иновации и високи технологии иде реч?

un buen dia empieza con un solo rayo

Оценка
-1 +3
 
Преглед на профил

bobix

Рейтинг: 1244 Неутрално
  • 4
  • 15:51
  • 03 яну, 2011

До коментар [#1] от "Технолог":

Само с малки забележки. не винаги е необходимо да има развита индустрия в някои случаи. Например ако продукта ти е основно за износ. Но наистина често проудкта ако ти е за външни пазари, най-често питат дали се е реализирал на местния. А вродения песимизъм и негативизъм на българите особено много пречи на всички ни да се развиваме и да повишаваме стандарта си.

Ако хвърляш кал по България я хвърляш и по себе си! Затова не се оплаквай, че си мръсен.

Оценка
+2
 
Преглед на профил

makarena

Рейтинг: 251 Неутрално
  • 5
  • 16:45
  • 03 яну, 2011

Много ми е интересно дали има осигурено национално финансиране по мерките, които предстои да бъдат отворени тази година. Има ли ИАНМСП реално намерение да одобрява проекти или само отваря мерки?

 
Преглед на профил

Технолог

Рейтинг: 525 Неутрално
  • 6
  • 23:14
  • 03 яну, 2011

До коментар [#4] от "bobix":

Съгласен съм, че може да се произведе високо-технологичен продукт за експорт, който не изисква местен пазар. Нещо повече - запознат съм с един подобен продукт.

От друга страна обаче не ми се струва целесъобразно за този вид продукти/фирми да се отделят 100 мил. лв., защото това е все едно да се финансира безвъзмездно отглеждането на цитрусови плодове в България.

Може обаче и да греша, и за останалата част от бизнеса да са заделени примерно 1 милиард за технологична модернизация.

Ще си кажа още веднъж мнението по отношение на програмата Конкурентоспособност:

1. Добрите фирми плащат данъци, България плаща членски внос на ЕС, а след това европейските и нашите чиновници разпределят парите по сложни, объркани критерии, понякога нямащи нищо общо с реалната конкурентоспособност.

2. Вероятно системата от програми на ЕС са създадени за да могат европейските политици да упражняват влияние върху месните (нашите) политици, а те от своя страна да упражняват влияние и контрол върху бизнеса.

3. Реалната конкурентоспособност на икономиката не може да бъде променена с тези пари. С тях може леко само балона да се надуе. За истинската конкурентоспособност по-важна е например съдебната система. Гадно е някои фирми да плащат ДДС, а други без да правят нещо полезно - да го дърпат.

4. Въпреки (1), (2) и (3) реалните предприемачи трябва да се опитат да вземат пари от програмата, защото иначе тези пари потъват.

Добавяне на коментар Правила за писане на коментари

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Активно управление на портфейл
При активното управление на портфейла инвеститорът търси формиране на доходност чрез извършване на чести покупко-продажби на акции, чиято цел е да хванат определени нива на цените на акциите, при които да се продаде или купи. Често хората, които структурират подобен портфейл, търсят по-рискови ценни книжа, които са с по-голям потенциал за поскъпване, но и с такъв за поевтиняване.
Още от Речник