Бизнес

Ако бяхме и на 13-то място в Европа по доходи...

Парадокса е, че сме на последно място по доходи. Още дълго ще стоят празни търговските площи. На фона на едва кретащия бизнес, 25% безработица и намаляващия износ заради кризата няма и няма скоро да има платежоспособно търсене.

Мощна търговия се шири по полета, гари, тротоари, паланки, села, градове, столици и мегаполиси, плажове и метранпажи. Мол до мола мила моя майно льо, технополис до технополиса. На всеки ъгъл те посреща била, а всеки гараж е минисупермаркет с 24 часово обслужване.

Инвеститорите щом все пак са решили да ги откриват - явно очакват да скачат и доходите...
Сигурното е, че поне няма да паднат...

я ги достроят, я не

Четейки коментарите към статията, се изкушавам да припомня някои факти, повечето - известни, но често игнорирани, тъй като не стават за целите на така любимото ни родно оплакване. Ето ги:

България е на 30-то място (от 34 страни) по търговски площи на 1000 души с наситеност около 25% от средната за Европа.

Във всяка от годините на кризата средната заплата за страната нарастваше с около 12%, а депозитите с по 3-4 млрд до 30 млрд общо. Броят на депозитите на домакинствата е над 12 млн, а всеки десети от тях е над 200000 лв.

На опашката сме по доходи в ЕС, но сме на опашката и по цени.
По последни данни на Евростат, курсът по ППС на България е 0.88 лв = 1 евро, т.е. една и съща потребителска кошница е около 2,25 пъти по-евтина в България от средната за ЕС.
(http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=prc_ppp_ind&lang=en).
Според редовния доклад на Moody’s Investors Service (май 2011), доходите в България са 40% от средните за еврозоната, тоест – 2,5 пъти по-ниски.

Очевидно и по отношение на търговията имаме потенциал за растеж. А ниските заплати и ниските цени са обичайно конкурентно предимство на развиващите се пазари, какъвто е българският.
Проблемът ни е в склонността да се оплакваме, да се страхуваме, и да чакаме лошо, дори когато нямаме реални основания за това. Всъщност, в момента България има всички предпоставки за прилично развитие и колкото по-бързо сами го осъзнаем и се възползваме от тях, толкова по-скоро ще приключим с „кризата”.