Българските особености на италианските сладкиши

На около десет дни асортиментът в сладкарницата се променя, казва Георги Бебечев

© Георги Кожухаров

На около десет дни асортиментът в сладкарницата се променя, казва Георги Бебечев



Като дете в сладкарница. Буквално. Така се чувстваш щом прекрачиш прага на Orsetti (мечета – от италиански) Pasticceria на столичния булевард "Дондуков". Иска ти се да грабиш с шепи от изкусителните сладкиши, подредени под витрината, кой от кой по-красив.


Зад тази вкусно-лъскава гледка стои проектът на семейството на Десислава и Георги Бебечеви — двама българи, живели и учили в чужбина, които в крайна сметка житейският път връща в родината, а после отварят и италианска сладкарница.


Георги разказва, че след като е работил като мениджър за няколко италиански фирми у нас и след малък собствен консултантски бизнес, решава да съживи топлите си спомени от Италия, където завършва право. Липсата на приятелите от там и вкуса към местната храна също допринасят за отварянето на Orsetti.




Двамата с Десислава обмислят известно време какъв тип заведение да развиват и виждат ниша в предлагането на истински италиански сладкиши.


"Дадохме си сметка, че в сладкарството у нас има нужда от нещо автентично и оригинално", казва Георги. Той допълва, че в масовия случай в България се използват готови смеси, които нямат общо с истинското сладкарство. Така семейството е принудено да внася използваните продукти от Италия с много малки изключения. А един местен доставчик на масло възкликнал: "Е, сега вече знам, че наистина слагате масло в сладкишите".


Някои от тези суровини са доста скъпи и за да се поддържат поносими за българския пазар цени на крайния продукт се налага много внимателно да се балансира, казва Георги.


Семейството привлича и италиански сладкар, за да завърши напълно амбицията за автентичност - Матия Гуарани. Как приготвя сладкишите може да види всеки, защото от салона за клиенти го дели прозрачна стена. Матия има 6-7 години опит в родината си, което не предполага да заеме позицията майстор сладкар по италианските стандарти на този етап, но получава този шанс избирайки да работи у нас. Самият Матия, който вече използва първите си български думи, е непрекъснато усмихнат, чувства се добре тук и не смята, че с преместването си в България е направил някаква драматична стъпка в живота си. Харесва му не само неговата сладкарница, в която прекарва по-голямата част от денонощието, но и това, че градът е доста спокоен.


Българските особености на италианските сладкиши

© Георги Кожухаров


Георги признава, че да плащаш на италианец в български условия е предизвикателство за бизнеса му, но производителността на труда на Матия е такава, че напълно оправдава инвестицията в него.


Колко работиш и какво взимаш


Споменаването на това пуска нова нишка в разговора - важната връзка със заплащането и вечните упреци към българите от чужди експерти, че имат ниска производителност на труда.


Матия от 14-годишен е започнал първите си стажове в сладкарството. В Италия в този занаят първо се тръгва от миенето на чинии докато се стигне до кухнята, обяснява Георги. Покрай подбора на персонал, с Десислава споделят общото мнение, че е "доста странно" отношението към труда в България и че работата в сладкарница не се смята за нещо особено смислено. Почти в самото начало се налага да подменят част от наетите хора, в които не виждат мотивация да се трудят.


От опита си и в чужди бизнеси със заплащането Георги е стигнал до извода, че не трябва да се тръгва с висока заплата, а тя да се заслужи с работа.


Двамата волно или неволно сравняват тази ситуация с Италия, откъдето имат лични впечатления и където сладкарският занаят не е нещо презряно както се оказва тук.  "Хората в Италия знаят, че с труд трябва да си изкарват прехраната и че нещо в живота се постига работейки. Никой не си представя, че ще прескочи няколко стъпала в професионалната йерархия и ще се озове на върха й", казва Десислава.


Там има изградена трудова култура и такава за отношенията с клиентите, което не се вижда в България, продължава тя. И двамата са единодушни, че трябва да стоят непрекъснато наоколо, за да наблюдават работата на служителите си, защото искат да са сигурни, че клиентите са добре посрещани и всичко е както го искат.


На Георги пък му се случило да прати писма до директорите на пет средни училища, които подготвят подходящи за неговия бизнес кадри, за да обяви, че предлага стаж и работа. Не получил нито един отговор.


Семейството планира в обозримо бъдеще второ заведение в София като отново смята да наеме италианец за майстор в кухнята. 


90 процента жени


Такава е клиентелата на заведението. Първото обяснение, което може да хрумне на човек, е, че жените ядат повече сладко. Не е и в случая, тъй като тук се предлага основното, което може да се намери и в един средностатистически италиански бар — малки парчета пица и други солени неща, сандвичи с типични италиански колбаси, а скоро — вино и мезета.


Според Георги идват най-вече жени, защото у нас те работят повече, изкарват повече пари и имат по-голяма възможност да се глезят.


В основната група на постоянните клиенти съвсем естествено влизат (без разлика в пола) работещите в италианското посолство, които откриват тук нещата, направени според вкуса им, възпитан от родината.


В началото е търпението


Отварянето на този бизнес е изпитание и за Десислава, и за Георги. Един от двамата винаги е в заведението и вече нямат време за други неща, а обичат много да пътуват. От тези пътувания са дошли и доста от идеите — за обзавеждането, за прозрачната стена, която позволява клиентите да виждат как се приготвя храната и т. н.


Целият процес по отварянето на сладкарницата трае не по-малко от година — проучване на пазара на суровини, на машини, на местния пазар на търсене, на контакти с доставчици, обикаляне на изложения. Десислава ходи и на сладкарски курсове в Италия.


Като най-труден момент отчитат намирането на подходящо място заради липсата на добри търговски площи в центъра на града. По пешеходния бул. "Витоша" наемите са безумно високи, обяснява Георги, и семеен бизнес трудно може да започне от там. Представяхме си да имаме по-голямо помещение от това, надяваме се скоро да стане.


По темата как се прави бизнес в България Георги веднага заключава, че в общи линии всичко е наред, но не така реагира Десислава, която всъщност се е занимавала с административната страна на въпроса. Едвам се удържа да не разкаже всичко, през което е минала. Последното е, че една служителка й натякнала, че тя трябва да й върши работата докато Десислава и "такива като нея изкарват толкова пари в бизнеса си"...


Десислава се опитва да подходи конструктивно и се пита защо в България няма брошури или някакви наръчници, които да посочват с кои институции и какви документи са нужни, ако започваш определен вид бизнес. Това би било от голяма полза за фирмите вместо да се лутат между закони, наредби и други документи непрекъснато, обяснява тя.


И според двамата държавата пък трябва да помага на бизнеса чрез образованието, което сега бълва неподготвени хора.


Конкуренция и още нещо


В желанието да не обидят никого и двамата не искат много да говорят на тема конкуренция. Смятат, че вече са били "проверени" от нея на принципа на тайния клиент. Оставам с впечатлението, че от тяхна гледна точка всъщност нямат такава. "Малко са тези, които правят истински неща в нашата сфера", обобщава Георги.


От разговора се разбира, че има семеен спор по въпроса за масите на тротоара, той не се разгаря отново в мое присъствие и приключва с едно италианско "баста" и засега отложено решение по въпроса.


Това, което е сигурно, е, че никога не е имало идея в това заведение да се пуши, нито пък ще се появи, ако управляващите отменят забраната. Георги си спомня, че като сервитьор в Италия по студентско време е бил на смяна и точно в 24 ч., когато влиза в сила забраната за пушене на закрито, пепелниците са прибрани и никой повече нито е обсъждал въпроса, нито е нарушавал забраната. За да се усети истинският вкус на храната, въздухът трябва да е чист, убеден е бившият пушач . Трябва да се търсят начини клиенти да се привличат с качеството на предлагания продукт, а не защото се пуши, допълва Десислава.


Италианска работа по български


Италиански продукти от италиански съставки, произведени от италианец по италиански рецепти, но в София. Така в общи линии изглежда този семеен бизнес. Той обаче е в България и това означава неиталианска култура на хранене. Тук, например, се очаква сладкишите да са обемисти — с размерите на стандартно парче торта, казва Георги. Докато семейството иска да предложи възможността да се опитат по няколко вкуса наведнъж — на отделни хапки.


Българските особености на италианските сладкиши

© Георги Кожухаров


На клиентите се предлага и да пият кафето си като италианците — късно и ароматно, но за разлика от Италия — тук персоналът не се възмущава, ако клиентът държи да бъде приготвено по негов собствен вкус.


Тук или там


Липсват им приятелите, които са от най-различни европейски нациии, взаимоотношенията с тях и изобщо между хората, казват Десислава и Георги и това е частицата Италия, която не са успели да пренесат в София. 


Като всеки българин, живял в чужбина, и те за себе си установяват, че тук хората просто не се усмихват, а живеят непрекъснато подтиснати от усещането, че се бедни. "Какво ти пречи сутрин да станеш, да си вземеш душ, да се облечеш елегантно и да се усмихваш на хората", пита риторично Георги. "На времето баща ми за хляб не излизаше без вратовръзка", спомня си той.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 596 Неутрално

    Италианската кухня и правенето на кулинария са добре представени в България, по няколко медии и мисля, че сладкарницата ще има успех, по-специално с хапките.

  2. 2 Профил на joodi
    joodi
    Рейтинг: 409 Неутрално

    евала на семейството и дано успеят

  3. 3 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 4380 Весело

    Българските особености на италианските сладкиши :))
    ........................
    Когато се ядат в Софийския пандиз , охраната загубва ума и дума и някои двойки пандизчии напускат "хотела", без да се обадят дори на рецепцията :))

    BIG AL
  4. 4 Профил на Хриси
    Хриси
    Рейтинг: 1644 Весело

    Тирамисуто и еклерчетата им са просто удивителни.

    If I had a tail, I'd swat the flies.
  5. 5 Профил на eyewitness
    eyewitness
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Слава богу, че все още има хора, които имат куража да се изправят срещу мелниците.

  6. 6 Профил на АмброзСП
    АмброзСП
    Рейтинг: 665 Неутрално

    От такива хора имаме нужда.
    От тях би могла да дойде
    промяната в мисленето и
    трудовите навици.Ако щете
    и в мечтите.На такива им
    казват"пионери","бели лястовици".
    Успех им желая и здрави нерви.

    В цял свят на спящо дете,казват:Спи като ангел,само в Бъгария се употребява израза:Спи като ЗАКЛАНО
  7. 7 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 3062 Весело

    Ами с две думи - с истински продукти стават истински неща !

    Хората са казали - с пръдня боя не става , та дано да имат успех и да им потръгне !!!

    ПП. А и по късно да не "побългарят" нещата както редица стартиращи бизнеси в хранителновкусовата индустрия - тръгнат добре , тълпи от клиенти и в последствие почват да спестяват от нещо , заместят друго , заменят изцяло трето и всичкото с цел още по голяма печалба

  8. 8 Профил на bulgar
    bulgar
    Рейтинг: 480 Неутрално

    Супер тежка и неравна е борбата с администрацията и с трудещите се в България!
    Има вече няколко такива места с качествени продукти.
    Даже съвсем близо е и друго любимо място, а именно Кейки Бейки!
    Пожелавам им успех. На всиччки ентусиасти!

  9. 9 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1394 Неутрално

    "Хората в Италия знаят, че с труд трябва да си изкарват прехраната и че нещо в живота се постига работейки. Никой не си представя, че ще прескочи няколко стъпала в професионалната йерархия и ще се озове на върха й"
    ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
    ТОВА Е ИСТИНСКИЯ КАПИТАЛИЗЪМ,
    червенотиквеници!
    Не с куфарчетата на Партията, не с бухалките на мутрите, не с източването на банките и държавните предприятия.
    Т-Р-У-Д!

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  10. 10 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 4533 Неутрално

    Посетих ги с децата си ноември месец.В Гърция за това качество и тези цени ще ги пребият от бой !
    ''Майстора'' с 6-7 години опит в родината си ! Какво друго да се коментира.
    Като посетите Солун опитайте в някоя от веригите ''Теркенлис'',''Алексудас'',''Плезир'' ! Хапките на ''Плезир'' особенно са БОЖЕСТВЕНИ......туристите ги копуват с кила !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  11. 11 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 854 Неутрално

    Браво! Желая успех на тези хора! Харесва ми начинът им на мислене и това, че са се заели да правят истински неща.

  12. 12 Профил на Хриси
    Хриси
    Рейтинг: 1644 Гневно

    До коментар [#10] от "EREBUS":

    Ходи си в Гърция тогава, хейтър!

    If I had a tail, I'd swat the flies.
  13. 13 Профил на БамБам
    БамБам
    Рейтинг: 523 Неутрално

    До коментар [#7] от "SS":

    Италианците за мен са номер 1 в сладките изделия - изпипват всичко!

  14. 14 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 4533 Весело

    До коментар [#12] от "Хриси":

    В Гърция съм си ! Лек ден !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  15. 15 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 4113 Неутрално

    До коментар [#13] от "БамБам":

    Аз не бих класирала никоя нация в сладкарството. Едни правят едни сладкиши добре, други - други. Италианци, французи, австрийци, унгарци, гърци, турци и араби - само ние не можем да се наредим никъде.

    После, да се говори общо за 'италиански' сладкиши е прекалено мъгливо. Защото всяка италианска област (20) си има прекрасни сладкиши. На мене лично най-много ми допадат сицилианските и някои неаполитански.
    Тези миньони от снимката не ми приличат изобщо на италиански сладкиши, а на някаква банална представа за сладкарско изкуство.

  16. 16 Профил на mozaka
    mozaka
    Рейтинг: 521 Гневно

    Дневник по стар народен обичай написали 3 страници текст и сложили снимка и половина!

  17. 17 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1972 Неутрално

    Интересно. Ще се отбием, като сме в България, живот и здраве през септември.
    Дано да им върви занаятът и бизнесът.

    E PLVRIBVS VNVM
  18. 18 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 4113 Неутрално

    Както и друг път съм казвала - не разбирам желанието на българи да откриват заведения с чужда кухня. Против всяка логика е. Най-малкият проблем е произходът и снабдяването с истински продукти. После идва въпросът с персонала, който би трябвало да е на високо ниво, за да даде най-добра интерпретация на чуждата кухня в български условия. Да не говорим, че най-често нашенци се заемат самонадеяно с тази задача - резултатите ги знаем.
    А къде по-умно би било да се съсредоточат върху развиването на заведение с БЪЛГАРСКА/БАЛКАНСКА кухня, като използват истински, местни продукти от най-високо качество.

    В Пловдив миналата година откриха едно турско кафене в Джумая Джамия - винаги е пълно, въпреки, че цените не са от най-ниските. Защо - защото внасят повечето сладкиши директно от Турция и то не са някакво трето качество, а са доста добри (със сигурност по-добри от масово разпространените гръцки и турски баклави). Имат и истински чай и кафе на приемливи цени и обстановката е приятна. Аз вече не стъпвам в други кафенета, когато съм в Пловдив. Но имам проблем с ресторантите, защото няма НИТО ЕДИН свястен ресторант в този град!

  19. 19 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1383 Весело

    [quote#18:"princess_x"]не разбирам желанието на българи да откриват заведения с чужда кухня[/quote]

    Ще ти разкажа истинска история от Австралия. Обядвам в компанията на българи в италиански ресторант, но не паста, а някакви печени меса, риби и салати. Беше късно, към 3 следобед и бяхме единствените клиенти. След като беше сервирал храната и виното и сервитьорът изчезна някъде и компанията си заговори на по-висок глас. Внезапно отвътре дотича просълзен възрастен мъж с въпроса: "Наистина ли чувам български?!". Емигрирал като младеж в началото на 40-те години на миналия век, с много усилия постигнал добро положение, оженил се за сръбкиня и вече вдовец помага на синовете си в семейния ресторант, най-вече със съвети. За жалост те и децата им не знаеха нито дума български или сръбски. Стана много трогателна среща. Някой го попита защо не е направил българска или сръбска скара, а италиански ресторант, в който дори не правят пица. Господинът тъжно отговори: "Няма кой да дойде, затова." Мисля, че отговарям на твоя въпрос.
    Ще опитам сладкишите и ще ви разкажа честно, защото обичам италианска храна и съм опитвала доста и на място.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  20. 20 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 4113 Неутрално

    [quote#19:"etty1"]Ще опитам сладкишите и ще ви разкажа честно, защото обичам италианска храна и съм опитвала доста и на място. [/quote]

    Да ти е сладко и чакаме отзиви.

    А за другото сигурно си права - българите искат да се доближат до света чрез чуждата храна и тъй като повечето не познават оригинала, се задоволяват с копието. Обаче всичко това води до посредственост.

  21. 21 Профил на SStan
    SStan
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Само да не го побългарят!

  22. 22 Профил на ръпончо
    ръпончо
    Рейтинг: 696 Неутрално

    На същото място имаше едно заведение, което тръгна много силно, но една година по- късно се сдуха така яко, че не е истина. Накрая нямаше жива душа в него.

  23. 23 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1718 Неутрално

    Много вкусни изглеждат на снимката!

    Предразсъдъците са за ограничените.
  24. 24 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 633 Неутрално

    "Хората в Италия знаят, че с труд трябва да си изкарват прехраната и че нещо в живота се постига работейки."
    Ти да видиш! А тук само да лежим под крушите знаем. И като идем в Италия, мистериозно започваме да работим. Не е ли удивително?

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  25. 25 Профил на sir_matt
    sir_matt
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Харесват ми тия хора, здраво стъпили на земята. С удоволствие ще посетя лятото.

    Сладка(рска) история, а толкова много горчиви истини в нея - за културата на работа в БГ, за жените работещи/изкарващи повече, за развалените средни училища...

    "Me and Jimmy... we're men of grass, and boots, and beauty. "
  26. 26 Профил на j.p.kolev
    j.p.kolev
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#10] от "EREBUS":

    Много се радвам, че хора пишещи "кОпуват" се изнасят от България, а хора, като двойката от статията, се връщат, работят здраво и създават една по-нормална среда за живеене.

    Дай боже тази тенденция да се наблюдава все по-отчетливо!

  27. 27 Профил на Cassi
    Cassi
    Рейтинг: 4286 Неутрално

    До коментар [#19] от "etty1":

    Много готина история.
    В края на краищата пазарът определя какви заведения са необходими. Ако се търсят български, такива ще появят, но намирам за чудесно да има разнообразие.
    А италианската сладкарница непременно ще я посетя.

    Джордж Бърнард Шоу: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея”
  28. 28 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1383 Весело

    До коментар [#27] от "Jessika":

    Вече се разбрах с една приятелка за кафе в неделя, ще разкажа.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  29. 29 Профил на dasidspada
    dasidspada
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "Липсата на приятелите от там и вкуса към местната храна също допринасят за отварянето на Orsetti." Не смислено изречение.

  30. 30 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 624 Весело

    Оп-па! Отивам там в най-скоро време!
    Може после цял ден нищо друго да не ям, но сладкишите ще опитам!

  31. 31 Профил на БамБам
    БамБам
    Рейтинг: 523 Неутрално

    До коментар [#15] от "princess_x":

    Немците също имат хубави сладкиши(предимно понички), но Италия е номер 1. Британците са под всякаква критика. Италианците наблягат на специални аромати - ром, ликьор и т н,. Те също имат козунак като нашия но с какъвто се сетиш пълнеж със специфичен аромат. Например козунак-тирамису.

  32. 32 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 4113 Неутрално

    [quote#31:"БамБам"]Британците са под всякаква критика. [/quote]

    Аз лично смятам, че ако исакаш да отвратиш някого окончателно от сладкишите, трябва да го натъпчеш с британските буламачи, които не са нищо друго, освен захар, мазнина и бита (и силно подсладена) сметана, с понякога прибавени (за доподсилване на отровно-сладкия вкус) сушени плодове, 'златен' сироп и още захар и масло!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах