Една година либерализираме пазара на ток, две го делиберализираме

Една година либерализираме пазара на ток, две го делиберализираме

© Николай Дойчинов



Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.


Годината е 2014, а регулираната цена на електроенергията за стопански клиенти в страната се е увеличила съответно с 6,4% през деня и 10,6% през нощта[1]. Причина за това стават протестите от зимата на 2013 г., които водят след себе си няколко намаления на регулираните цени за домакинствата, за които отчасти "плащат" стопанските потребители на регулирания пазар чрез по-високи цени. В годишния си доклад до Европейската комисия регулаторът обяснява, че през 2013 г. всички потребители на средно напрежение са излезли на свободен пазар, което е "част от стъпките за либерализиране на енергийния пазар в България.


През 2015 г. се въвеждат в употреба стандартизираните товарови профили, които позволяват на стопански потребители на ниско напрежение и домакинства, за които няма нормативно изискване за почасово измерване на количеството консумирана електроенергия, да излязат на свободния пазар. "Съгласно изискванията на третия либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз и българското законодателство, през 2015 г. пазарът на електрическа енергия трябва да бъде либерализиран и постепенно интегриран с тези в другите страни членки на ЕС", обясняват от регулатора в годишния си доклад до ЕК. Заедно с това обаче регулаторът изненадващо изравнява административната цена на електроенергията – т.нар. цена за задължения към обществото, която дотогава е двойно по-ниска на свободния в сравнение с регулирания пазар. Ефектът от тези действия е, че се създава техническа възможност за излизане на свободния пазар, но заедно с това се намаляват икономическите стимули от подобна стъпка. В същата посока изглежда и ценовата политика на регулатора през 2016 и 2017 г., когато регулираните цени за стопански потребители драстично намаляват.




С последното си ценово решение регулаторът сваля базовата цена на електроенергията за стопански потребители на ниско напрежение до около 81,55 лв./МВтч (без цената за задължения към обществото в размер на 36,97 лв./МВтч) за 2017 г. (ако няма промени в цените до края на годината), в сравнение с около 89,10 лв./МВтч през 2012 г. (Графика 1). Както стана вече въпрос, това се дължи изцяло на ценовите решения от 2016 и 2017 г., които водят до поевтиняване на дневната електроенергия за стопански потребители на регулирания пазар със съответно 1% и 8% на годишна база.


Графика 1: Дневна тарифа за електроенергия за стопански потребители на регулирания пазар

Източник: Регулаторни решения, собствени изчисления

Източник: Регулаторни решения, собствени изчисления


С последното регулаторно решение се преобръща и тенденцията цените на свободния пазар да са под тези на регулирания (Графика 2). Това създава диаметрално противоположния икономически стимул на либерализирането на пазара, а именно – компаниите да се върнат на регулирания пазар, каквато възможност съществува. Един пример в тази посока е община Хасково, която е заявила, че ще се върне на регулирания пазар още през този месец.


Не става съвсем ясно какво е подтикнало КЕВР рязко да намали регулираните цени, дори под нивата им от 2012 г., още повече, че цените на свободния пазар демонстрират тенденция на увеличаване. Годишното увеличение на цените на Българската независима енергийна борса по месеци варира от 19 до 75%, а за седемте месеца от началото на годината средното увеличение е 36,7%. Дори и да се абстрахираме от първите два месеца на годината[2], средномесечното увеличение за периода март-юли е над 24%. Ако средното увеличение на борсовите цени през първите седем месеца се запази и през останалата част на годината, средната цена на свободния пазар през второто полугодие на 2017 г. може да надмине 93 лв./МВтч, докато регулираната цена (при липса на промени) ще бъде 79,51 лв./МВтч без данъци, такси и цена за задължения към обществото. Нещо повече – цената на регулирания пазар за второто полугодие на 2017 г. ще бъде по-висока от тази на свободния пазар само ако средномесечното увеличение на борсовите цени до края на годината е не повече от 13-14% или близо три пъти по-ниско в сравнение с ръста за първите седем месеца.


Графика 2: Базови цени на електроенергията (без данъци, такси и цена за задължения към обществото) за стопански потребители на свободен и регулиран пазар, лв./МВтч

Източници: Данните за цените на свободния пазар за 2013-2014 г. са изчислени на база докладите на КЕВР до Европейската комисия; данните за 2015 г. са взети от https://energienpazar.bg/, данните за 2016 г. и първата половина на 2017 г. са взети от Българската независима енергийна борса; данните за втората половина на 2017 г. са прогнозни при гореспоменатите допускания; данните за регулираните цени са взети от регулаторните решения.

Източници: Данните за цените на свободния пазар за 2013-2014 г. са изчислени на база докладите на КЕВР до Европейската комисия; данните за 2015 г. са взети от https://energienpazar.bg/, данните за 2016 г. и първата половина на 2017 г. са взети от Българската независима енергийна борса; данните за втората половина на 2017 г. са прогнозни при гореспоменатите допускания; данните за регулираните цени са взети от регулаторните решения.


Едно от възможните обяснения за контраинтуитивния регулаторен ход е продължаващата практика на кръстосано субсидиране, т.е. цената на електроенергията на стопанските потребители на регулирания пазар да е по-висока от тази на домакинствата. По този начин регулаторът има възможност хем да забави повишаването на цените на електроенергията за домакинствата, хем да не доведе крайните снабдители до фалит, но цената за това се плаща от стопанските потребители на ниско напрежение.


Каквато и да е причината за последното регулаторно решение, то ще доведе единствено до отлагане на неизбежното, а именно – изготвяне и прилагане на ясни стъпки за либерализирането на пазара. Ефектът от него, освен че ще бъде краткосрочен, ще е внасяне на допълнителна неяснота в процеса на либерализация и объркване у потребителите. Нещо повече – както се случва и с други реформи като съдебна, пенсионна, здравна, административна и т.н., колкото повече се отлагат необходимите мерки, толкова по-трудно става прилагането им след това.


[1] За улеснение приемаме, че дневната тарифа обхваща времето между 9 и 20 ч.
[2] Сред факторите, които оказват външно влияние върху данните от януари и февруари, са непълният месец януари 2016 г. (БНЕБ стартира работа на 20 януари 2016 г.), ограниченият износ на електроенергия през януари 2017 г. и студената зима.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 3562 Неутрално

    Да пипнеш тока на българите не е здравословно . В Банкя го знаят болезнено добре.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 4689 Неутрално

    ..... ще е внасяне на допълнителна неяснота в процеса на либерализация и объркване у потребителите."Ами то нищо не се обяснява.Само се говори за либерализация на цените,а това няма как да не стряска щото у нас - либерализацията на цените 99% означава увеличение,нищо,че ще има 20 или 30 фирми които ще се конкурират.

  3. 3 Профил на Котаракът на Шрьодингер
    Котаракът на Шрьодингер
    Рейтинг: 1797 Неутрално

    "Една година либерализираме пазара на ток, две го делиберализираме"

    По-скоро може да се каже, че 28 години го ДЕБИЛизираме.
    А вместо енергетика си имаме енерГЕПИка, дойната крава на всяка власт.

  4. 4 Профил на ostin22
    ostin22
    Рейтинг: 1142 Неутрално

    И к'во излиза сега.. стопанските "субекти" се дразнят че всички плащат по-малко за ток..:-) Ега ти "анализа".. Вица..а аз не искам аз да съм добре, а най искам Вуте да е по-зле и от мен..:-)

    There is no way to happiness, happiness is the way!
  5. 5 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 2202 Неутрално

    Това да не е танго, две напред едно назад !!!

  6. 6 Профил на Федоp Венедиктович Езеpский
    Федоp Венедиктович Езеpский
    Рейтинг: 1099 Весело

    А защо цената на свободния, пазарен, демократичен и либерализиран пазар е по-висока от тази на комунистическия, централизиран и регулиран пазар?
    Като счетоводител на стопански субекти се интересувам. Доколкото разбирам от статията, при регулирания пазар стопанските субекти кръстосано субсидират битовия ток и затова плащат по-малко за своята употреба, а ако не субсидират кръстосано, тогава плащат повече и затова сега искат да се върнат при нереформираните цени? Могат ли ИПИ да обяснят този феномен?

    Върнете стария дизайн! Новият е реформиран като Реформаторския блок!
  7. 7 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2393 Неутрално

    До коментар [#2] от "chicago514":

    преди 2 години фирмите ни минаха на свободния пазар при частен доставчик ,цените на тока ни паднаха поне 20% ,което никак не е малко , поне 3 месеца ходех след местния общински кмет да направи тока на общината по евтин с тази възможност ,е успяхме ,сега се пестят едни несимволични пари ....

  8. 8 Профил на Batezuzi
    Batezuzi
    Рейтинг: 677 Неутрално

    Крайно време е да свинкем, че трябва да си плащаме, това което потребяваме незвисимо дали става дума за събиране на боклука, билет в градския транспорт или тока. Принципът да товарим стопанските потребители за сметка на домакинствата, само защото едните имат пари е грешен. Ако на някой тока му е скъп да вземе мерки за икономии с ремонт, по-ефективми уреди и т.н. Да, наясно съм, че ако фалирала някоя електроцентрала не може да се замени лесно с по-екологична, ефективна и т.н., но това не може да е довод да не се реформира енергетиката.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах