Blogosfera.Dnevnik.bg

да, изкуството и предприемачеството са две много еднакви и много различни неща, правилно отбеляза Светла в коментар към предния ми пост

основната голяма прилика е, че и за изкуство и за предприемачество трябва много страст и нещо отвътре да те тика да се занимаваш

и за двете трябва самоувереност, отдаденост, иновативност, различно мислене, излизане от шаблона

основната разлика е, че изкуството създава уникати, всяко произведение е за себе си и различно от всичко останало съществуващо въобще и създавано, докато предприемачеството се стреми към създаване на десетки, стотици, милиони еднакви неща

хората на изкуството по-скоро не искат, не обичат да продават произведенията си, защото ги обичат, докато предприемачите напротив, създават продуктите си именно с цел да ги продават, за да печелят

важно е да не забравяме, че и предприемачеството е изкуство

—

писах още за това, че предприемачеството е отговорност, предприемачество и предизвикателства

След Вилхелм Кемпф и Шрьодер, поредицата от велики изпълнители на Бетховен продължава с Rowlf – кучето-пианист от Muppet Show. Той е първият герой на Джим Хенсън (да, преди Кермит дори) и създава едно топло, плюшено чувство, подходящо за пиано.

Rowlf има специална връзка с Бетховен, с когото общува чрез музиката. Обърнете специално внимание на бюста на композитора:

Патетичната



Аз доста често се успивам по същия начин и се смях с глас на идеята за обратната връзка от най-популярния аксесоар за пиано. Rowlf маха лъчезарно с уши:

За Елиза



Много ми харесва как музиката излиза извън него и той се улавя в зависимост от нея:

Лунната соната



Ето още три изпълнения:


Eight Little Notes – авторска песен, посветена на Бетховен
Hungarian Rhapsody No. 2 – скеч с Victor Borge (а третият Бах, в контекста на Rowlf, трябва да е Лайбах)
Piano Concerto No. 1 – ако ви е харесал Victor Borge – ето го с бебешкия оркестър

Комиксите ми го говорят:


Надеждата
Инвестиционен съвет
Емиграцията
Мърдай