През 1990 г. заведох съдебно дело срещу научен институт при БАН за необявяване на конкурс за хабилитирано звание. Действието ми тогава, в зората на зараждане на правова държава, беше определено дори от някои мастити адвокати като безнадеждно. Съвсем случайно се запознах обаче с един изключителен човек и юрист, Серафим Георгиев (вече покойник), който ми каза: “Твоето дело ще бъде спечелено!”
Процесът продължи 11 години и завърши с осъдително решение срещу института. Докато делото беше на пър ...
За да прочетете тази статия, трябва да се регистрирате. Регистрацията е безплатна.
Предимства:
- Достъп до над 600 000 статии от архивите на Капитал и Дневник
- Единен вход за всичките сайтове
- Възможност за персонализация на вашия профил
Ако вече сте регистрирани, влезте с вашия email и парола.
Неутрално
Вергиния-Ще Ви разкажа далеч по-потресаваща история. През 1996г убиха малкия ми син на пътя. Първоначално прокурорът искаше да прекрати делото, макар че всичко беше известно-имаше труп, извършител, свидетели и т.н.Преборих се с него и делото продължи три години като два пъти го връщаха от Върховен съд и наново провеждахме следствен експеримент с участието на големия ми син и други деца като свидетели. След като изтормозих себе си и близките си, най-сетне се добрах до осъдителна присъда. Извадих изпълнителен лист/за който платих допълнително, разбира се както на бюджета и съда, така и на адвокат/. Оттогава изминаха 13 години-нищо. Междувременно почина майката на осъдения и той би трябвало да я наследява. От данъчна служба първоначално отказаха да ми дадат данните, после се оказа, че не я наследява, нито има вписани сделки по прехвърляне на имущество, а такова има. Така до днес. Сега съм се обърнала към частен съдия-изпълнител, но той отговори, че "ще види дали може да се направи...
Прочитане на целия коментар
от 5 гласа
Красимир Кабакчиев, дфн
НеутралноВергиния, със закъснение (поради отсъствие) и с голямо състрадание прочитам коментара Ви!
:
Вероятно никакъв проблем не може да се сравни по тежест със загуба на дете, и моят случай, описан тук, е направо дреболия в сравнение с Вашия.
Но ми се струва, че трябва да продължите да се борите заради постигането на някаква справедливост - включително заради паметта на детето Ви.
Хубавото днес поне е, че има големи възможности за огласяване на случая и търсене на обществено съпричастие. Аз продължавам да работя вече цяла година със съдия-изпълнител и се надявам накрая да се постигне нещо. Излезе и нова статия по казуса ("Длъжник блокира сметка на кредитор"
http://www.politika.bg/article?id=13784
Стискам Ви палци за успех и повече морални сили за превъзмогване, доколкото е възможно, на загубата!
Красимир Кабакчиев, дфн
от 2 гласа