Dnevnik.bg

Българинът е цар в това да се оплаква и да търси вина у другите. Но е много зле в това да се захване за работа и да си реши сам проблемите. Когато един работодател те дискриминира, просто го напускаш. Ако си качествен работник, ще те търсят много други. Ако си калпав работник, или се оплакваш в разни комисии, които идват и изнудват шефа ти за рушвети, или влизаш в синдикат и се бориш за повече пари при по-малко работа. А откъде идват тия пари и каква е конкуренцията, това теб не те интересува. Но истината е, че с това мислене никога няма да вземеш хубави доходи. Защото просто няма откъде да дойдат.

Да, определено има дискриминация на етническа основа в районите управлявани от ДПС. Там, ако не си турчин не те вземат на работа нито в държавната или общинската администрация, нито в местните предприятия които до едно са харизани на турски фирми. Типичен пример е Стъкларският завод в Разград, който беше фалирани после харизан на Шишеджам. Честито на всички гласивали за тройната коалиция и за Параваноглу!

определено има силна дискриминация спрямо българското население в Ахмедовите райони. иначе българина не познава такова животно като дискриминацията. я автора да ми каже как така това е станало масово явление като имаме 380 оплакали се от които 124 отхвърлени жалби, спрямо 2.5 милиона работещи май някой хора в някоя комисия се опитват да си оправдаят службицата с тъпи публикации
а най-смешна е дискриминацията със сексуална ориентация (19 жалби)... че то колежките и в частни фирми и в държавната администрация ако не ги закачаш или ти се сърдят, щото не ги харесваш, или те мислят за обратен да не разправям за какви оргии съм чувал от генерацията 40-50 годишни на БТК в техните си станции, че и Г-жа Холандер ще се изчерви

напълно сте прави за дискриминацията в смесените райони - не говориш ли турски, не те упътват, не ти отговарят въобще. Не знам на какво се дължи това нежелание да говорят български - нали всички сме родени тук и знаем български. Ше ви разкажа следния случай - рано сутринта слязох от автобуса от Измир на автогара Кърджали, но международните автобуси спират на място, от където не можеш да хванеш рейса за София. попитах на български от къде мога да се кача на автобус за софия. не ми отговориха въобще. Тогава попитах на турски. Веднага се заеха да ми обчсняват, дори единият ме взе с таксито и ме закара на 50 метра по-нагоре, от където тръгваха автобусите и не ми взе пари, защото нямах левове. Пред автобуса за София имаше опашка, обясних на шофьора, че нямам левове. Взе ми 10 лири, а билетът струва 18. Защо се наложи да говоря турски в България?!

rano ili kasno mnogo balgarski mohamedani ste zapocnat da uvajavat rodinata si.tova e dobre .stiskam mu raka na birsen.

А кой ще ни защити от председателя на комисията по дискриминацията? Може би бивший преподавателпо "научен комунизъм" и нинешни председател на БХК(Български Хелзински Комитет), прононсираната швестерка Красимир Кънев? Рекох!!!

Заплащането трябва да се договаря персонално. Това е правилното състояние. Това не трябва да се обърква с другия проблем - за дискриминацията. Тя е голям проблем за БГ-то. Корени се във десетилетното "възпитаване на верни на социалистическия интернационализъм" поколения, които сега се явяват просмукани от кастова ненавист едни спрямо други. Накрая, турскоезичните българи виновни за всичко. Само трябва да се огледаме около себе си и да забележим колко изостанал, недоразвит е гражданският манталитет на българина, кажи речи - расистки. Ще се види бизнес расизъм, етнически расизъм, полов расизъм, възрастов расизъм и така до безкрай за всяко нещо. Хайде маси, осъзнавайте се по-скоро. Всеки е личност и ценен.

Ксенофобията, расизмът и дискриминацията по признаците “националност”, “гражданство” и “етническа принадлежност” са държавна политика водена явно или скрито в България през всичките години от края на втората световна война до днес.
Примерите в това отношение са много. Като се започне от забраната на български граждани да сключват граждански брак с чужденци по времето на Георги Димитров, премине се през възродителния процес при Тодор Живков, включително и забраната за чужденци да имат свободен избор на име за свои деца родени в България, множеството присъди на Европейския съд срещу България по времето на Симеон Сакскобургготски, създаването на националистическа партия със своя парламентарна група в настоящото 40 Народно събрание и се стигне до расисткия скандал предизвикан от България в Европейския парламент.
Ксенофобията по времето на социализма имаше своята идеологическа основа. Днес ксенофобията се свързва с национализма и трудната социално-икономическа ситуация в страната [5]. Острите социално-икономически проблеми възникнали след 10 ноември 1989г. и характерния за Балканите национализъм, са отлична основа за развитие на ксенофобията в България. Затова враждебното отношение на обременени от своето минало политици към лицата с друга националност, друго гражданство или друга етническа принадлежност, се посреща с масова подкрепа от населението. За тези политици гражданите на Европейския съюз (ЕС) продължават да бъдат врагове на държавата, както беше през годините на студената война.
Държавната администрация е една от областите, в която управляващите проявяват своето традиционно враждебно отношение към ЕС. Област, в която според Европейския институт по публична администрация в Маастрих, Холандия, се провежда реформа в духа на ”комунистическа традиция” [2].
Нацистите в Германия приемат през април 1933г. ”Закон за възстановяване на професионалното чиновничество”, с който пресичат достъпа на "неарийците" до държавните служби [7]. През годините на студената война, гражданите на ЕС бяха врагове и заплаха за държавата според комунистите в България.
При подготовката си за членство в ЕС, напълно в духа на нацизма и комунизма, България извърши две националистически прочиствания в администрацията !!!
Първото прочистване беше извършено през 1999г. от Народното събрание за ниво ”ръководни длъжности”! С чл.13 ал.3 от Закона за администрацията и с чл.7 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител (ЗДС), Народното събрание въведе забрана за гражданите на ЕС да заемат ръководна длъжност в администрацията!?
Второто прочистване се извърши през 2004г. от Министерски съвет за ниво ”длъжности за висше образование”! С ПМС №47 от 1 март 2004г. МС забрани длъжностите изискващи образователно-квалификацинна степен ”Магистър”, ”Бакалавър” и ”Специалист” да се заемат от ”небългарски” граждани !?
В резултат на посочените нормативни документи, гражданите на ЕС бяха на два етапа понижавани в длъжност или освобождавани от администрацията като врагове на България, заплаха за интересите на държавата и като низша раса способна да заема длъжности само за основно и средно образование !???
Това неоправдано по-неблагоприятно третиране е дискриминация по признака ”гражданство” и е забранено с чл.4 ал.1 от Закона за защита срещу дискриминация!
Гражданите на ЕС са третирани неоправдано по-неблагоприятно и с §2 ал.1 на ПМС № 47 от 2004 г., който разрешава на българските граждани и забранява на гражданите на ЕС да продължат да работят по трудово правоотношение на длъжности определени в класификатора за служебно правоотношение !?
Дискриминацията е недопустимо явление в ЕС и затова България трябваше да приеме Закон за защита от дискриминация (ЗЗД). Приемането на закона обаче не беше в резултат на искрена воля на политиците за борба срещу дискриминацията, а само за имитация и заблуда пред ЕС. Този извод се доказва от факта, че Законът беше приет и обнародван през септември 2003г, а едва в средата на 2005г. беше създадена Комисията определена да ”осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането”. Ако съществуваше искрена воля и желание за борба срещу дискриминацията, Комисията за защита от дискриминация щеше да бъде създадена в определения от Закона тримесечен срок, а не след една година и половина! След като беше създадена, тази “независима” според закона комисия, реално ”премина тихомълком” на подчинение на правителството [9, 10].
Това не е единственият случай за приемане на Закони от Народното събрание, при който липсва искрена воля на народните представители. Друг пример в това отношение е факта, че през 2003г. Народното събрание прие изменения в ЗДС, според които “Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс.” (ДВ бр.95 от 2003г.). Но през следващата 2004г., с ПМС №47 от 2004г., бяха назначени в държавната администрация 20 000 държавни служители без “задължителен конкурс”!? При тази масовизация държавни служители без конкурс станаха абсолютно негодни за тази работа лица!
По-неблагоприятното третиране на гражданите на ЕС отколкото е било третирането им досега и отколкото се третират други лица при сравними сходни обстоятелства, се определя с чл. 4 ал. 2 от ЗЗД като пряка дискриминация!
Съгласно чл. 4 ал. 3 на ЗЗД, дискриминацията на гражданите на ЕС се определя още и като непряка, понеже третирането според признака ”гражданство” е по-неблагоприятно чрез използване на следните привидно неутрални разпоредби:
 Чл. 7 ал.1 т.1 от ЗДС, който определя изискване за българско гражданство за работа на длъжност за държавен служител;
 Чл. 7 ал.1 т.1 от ЗЗД, който допуска дискриминация, когато неоправданото по-неблагоприятно третиране е определено със закон;
 Чл. 39 ал. 4 на Договора за Европейската общност (ДЕО), който допуска в държавната администрация да не се прилага принципа за еднаквото третиране!
Ето част от множеството факти и документи, които показват пълното несъответствие на реформата в администрацията на България с принципите и нормите приети в ЕС и разкриват привидно неутралния характер на посочените разпоредби използвани за “оправдаване” на дискриминацията.
Европейският съд е постановил, че чл. 39 ал. 4 от ДЕО не може да се използва за оправдаване на дискриминация срещу служители, които веднъж вече са били приети в публичните служби [1,8]. Съдът обосновава своето решение с факта, че след като гражданин на друга държава-член на ЕС е постъпил на работа в държавния сектор, то интересите, които оправдават прилагане на чл.39 ал.4, не са вече проблем. В този случай се прилага основният принцип на ЕС за еднакво третиране и действа забраната за дискриминация по признака ”гражданство” [1, 8].
Тези решения на Европейския съд не се признават в България!
На основание решения на Европейския съд по редица дела, Европейската комисия в Комюнике 88/С 72/02: Свобода на движение на работници и достъп до работни места в държавните служби на държавите-членки е решила, че ограниченията в чл. 39 ал.4 се отнасят само до определени функции и до определени органи в следните пет категории: въоръжени сили, полиция, съдебна система, данъчни власти и дипломатически служби [3].
И това Комюнике на Европейската комисия не се признава в България! В България държавните служби са във всички области на администрацията!?
При определяне на държавните служби, Европейският съд е отхвърлил институциалния подход и е одобрил функционалния подход. За интересите на държавата според Съда са важни характера на задачите и отговорностите, които конкретна длъжност в институцията предполага, а не самата институция [1]!
България не признава и това решение на Европейския съд и е възприела отхвърления институциален подход!? В България държавни служби са всички институции в държавната администрация!?
Според данни на Европейския институт за публична администрация в Маастрихт, Холандия, длъжностите в държавната администрация на 15те държави от ЕС обхванати от принципа за свободно движение на хората, са между 60% и 90% и съответно държавните служби са само от 10% до 40% от длъжностите в държавната администрация т.е. средно 25% за ЕС [1,2]! Броят на държавните служби за периода 1989 – 1995г. е намалял в 9 от 15те държави на Европейския Съюз [1]!
Обратно на тенденциите в ЕС, в България държавните служители непрекъснато се увеличават! Според документ изготвен от Ирландското председателство на ЕС, от 84 799 работещи в администрацията на България до 1 ноември 2003г, държавните служители са били 25 338 т.е. 30% [6]. След преназначаването през 2004г. на 20 000 работещи в администрацията, държавните служители стават 54 %!?
От съществуващите 65 позиции в Единния класификатор на длъжностите в администрацията (ЕКДА) приет с ПМС №47 от 2004г., 48 позиции са определени за държавни служители т.е. 74% от длъжностите в администрацията на България са определени в ЕКДА за български граждани и са забранени за граждани на ЕС !?
С непрекъснатото увеличаване на държавните служители, България се “движи в обратната посока” на ЕС ! България “отива” там, от където ЕС “се връща”!
Следващ абсурд е факта, че държавните служби в България са определени според образованието!? Държавните служители според ЕКДА са всички длъжности в администрацията изискващи висше образование (магистър, бакалавър, специалист). На гражданите на ЕС е разрешено да заемат длъжности в администрацията на България само за основно или средно образование!?
В ЕС държавните служби не са всички длъжности за висше образование!
Изключването на публичните служби от принципа на свободно движение е “труден за оправдаване анахронизъм” според Европейския институт за публична администрация в Маастрихт [1]. Граждани на ЕС могат да заемат длъжност в държавните структури на друга държава от съюза. Европейският институт за публична администрация посочва, че изискването за гражданство в държавната администрация е отживелица от средата на 50те години на миналия век и изискването за гражданство се сравнява с “динозавър”, който трябва да изчезне от законодателството на държавите от ЕС [3].
Със своето законодателство и въвеждане през 21 век на изискване за гражданство, България “пътува” в посока обратна на “посоката на движение” на ЕС!
Тясното тълкуване от страна на Европейския съд на чл. 39 ал. 4 от ДЕО и широкото тълкуване от страна на Европейската комисия на принципа за свободно движение на хора и приложимостта на този принцип в държавните служби, изискват от държавите-членки да отворят своите публични служби за лица от други държави-членки [1,2,8]! В резултат на това голям дял от заетостта в публичните служби в ЕС попада под разпоредбата за свободно движение и условието за гражданство, като ограничение за достъп, излиза от употреба [1].
България затваря вместо да отвяря своите публични служби, като въвежда ограничения, забрани и дискриминация за гражданите на ЕС.
България отново “отива” там, от където ЕС “се връща”!
Съществуват още различия между ”държавните служби” в България и ЕС. Различна е даже използваната терминология, която отразява същността на службата. Например на английски език вместо думата “State” – ”държава”, се използва думата ”Civil” , която освен ”цивилен” означава ”учтив, любезен, вежлив” !
Гражданите на ЕС не са опасност за интересите на държавата, за да се забранява техния достъп до държавните служби! Гражданите на ЕС със своята по-висока професионална квалификация получена в държави от ЕС, перфектното владеене на поне един чужд език и много по-висок морал, са силна конкуренция и опасност единствено за интересите на некомпетентни, ниско квалифицирани, некадърни и корумпирани български държавни служители!
Използваните от българските “специалисти” клишета, като: “Така е в ЕС”, “Това е според изискванията на ЕС”, “Това е договорено с ЕС” и т.н. служат само за прикриване на тяхното невежество. Невежеството на българските “специалисти” от най-различни области, доведоха до това, че в България не функционират нормално много системи като съдебна, здравна, образователна и т.н. Системи, които западните дипломати определят като “обърнати с главата надолу”! Държавната администрация е без съмнение една от тези “обърнати с главата надолу” или ”побългарени” системи. Държавната администрация е система, в която най-очевидно се проявява невежеството и некомпетентността на служителите-български граждани и дискриминацията на гражданите на държави–членки на ЕС.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. В държавната администрация съществува по-неблагоприятно и унизително третиране на гражданите на ЕС в сравнение с третирането им досега и в сравнение с третирането на българските граждани при сходни обстоятелства.
2. Неоправданото по-неблагоприятно третиране на гражданите на ЕС противоречи на решения на Европейския съд и Европейската комисия и е безспорна дискриминация на гражданите на ЕС в администрацията на Р България.
3. Длъжностите за държавна служба в Р България са определени в пълно противоречие с решения на Европейския съд, с принципите, нормите и тенденциите действащи в ЕС и клишето “Така е в Европейския съюз” не отговаря на истината.
4. Дискриминацията и неоправданата забрана за достъп на гражданите на ЕС до държавните служби в България може да се сравни с пресичането на достъпа на "неарийците" до държавните служби в нацистка Германия въведено през 1933г. и да се обясни с възраждане на враждебността към ЕС от годините на студената война.
5. Дискриминацията на гражданите на ЕС може да се определи като наш балкански националистически принос и “запазена марка” в обединена Европа !

ЛИТЕРАТУРА
[1]. Bossaret D., Ch. Demmke, K. Nomden, R. Polet. Civil services in the Europe of fifteen: trends and new development. European Institute of Public Administration, Maastricht, The Netherlands, 2001.
[2]. Bossaert D., Ch. Demmke. Civil Services in the Accession States: New Trends and the Impact of the Integration Process. European Institute of Public Administration, Maastricht, The Netherlands, 2003.
[3]. Communication 88/C 72/02: Freedom of movement of workers and access to employment in the public service of the Member States. Commission action in respect of the application of Article 39(4) of the ES Treaty OJ 1988 C72/2.
[4]. Demmke Ch., U. Linke. Who’s a National and Who’s a European? Exercising Public Power and the Legitimacy of Art. 39(4) EC in the 21st Century, Eipascope 2003/2.
[5]. Smolski R., M. Smolski, E. Stadtmüller. Słownik Encyklopedyczny Edukacja Obywatelska, “Europa”, Warszawa, 1999.
[6]. http://sadocs.government.bg/sa/Documents/Друг%20документи/Structure%20of%20civil%20services_bg.pdf
[7]. http://xoomer.alice.it/pavelnik/Biblio/Istoria/Nacizam/Istoria.htm
[8]. www.eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/en/com/2002/com2002_0694en01.pdf
[9]. www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2162&;sectionid=5&id=0002401
[10]. www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2383&;sectionid=2&id=0000402

освен всичко гореизброено по отношение на дискриминацията в държавната администрация има и деление по възрастов признак?!?!? Там където работя от 7-8 години се опитвам да кандидатствам за разни работни места "по-добри" от това, на което съм, но до сега не е проведен нито единконкурс, а винаги са назначавани хора по-млади и с по-търговски вид от мен и менеподобни, макар по ценз, стаж и други признаци съм "едни гърди напред". Смешното е , че не можеш да се оплачеш от възрастта си, което е естественото състояние на човек живял 40 години, а не 25-28?!?!

Скрития Расизма в родния ми град ме накара да се преместя в София.Признавам ,че методиката е много ефективна,защото почти цялата ми среда се изнесе от града за около 3-4 години,откак правителството на НДСВ "подари този район " на мохамеданското малцинство по споразумение с ДПС.Ще дойде време всички ще плачем горчиво за тези крайни решения, които някой е взел.