Митът "Батак" породи нови митове

Според историци диалогът между опоненти все още е невъзможен

Батак от 1876 г. в масовото съзнание на българите е символ на мъченичество, не на героика, каквито са Копривщица и Панагюрище. Трактовката за събитията там се доближава до разбирането на сърбите за саможертвата и за жажда за възмездие, отколкото до българското усещане за подвиг.


Тази теза застъпи историкът от Нов български университет (НБУ) доц. Евгения Иванова на кръгла маса за "История и места на паметта: Батак 2007", проведена преди ден в Центъра за култура и дебат "Червената къща".


Идеята на проявата беше да се обсъди какво се случи преди половин година, когато на практика беше провалена международна конференция на тема "Митът "Батак". Тогава германският проф. Улф Брунбауер и изкуствоведът Мартина Балева се очакваше да представят изследване върху картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане". Няколко вестникарски публикации, многобройните декларации, включително и на президента Георги Първанов и други политици, обаче заклеймиха проекта като



опит да се пренапише българската история



И сега опитът на организаторите да преосмислят събитията от дистанцията на времето, не се оказа особено сполучлив. Според собствените им оценки срещата показа, че непримиримостта в обществото още не е преодоляна, отсъства диалог между защитниците на различни тези.



Според Евгения Иванова, модератор на срещата, за провала на майската конференция има две причини -



"натякванията" за загуба на национална идентичност



след влизането на България в Европейския съюз и преяждането на ДСП с власт.


Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии разграничи в скандала около мита "Батак" различни конфликтни точки. Това, което се случи, е доста различно за различните хора, каза Кръстев - едни не желаят да се нарекат европейци, смятайки, че така се отказват от правото да говорят за заклани българи. Други - в лицето на президента Първанов, определят държавната гледна точка, като забраняват всяка друга.



Скандалът придоби и съсловни измерения



- част от историците видяха в случилото се опит с външни пари да се развива наука, отбеляза Кръстев.


На поканата на организаторите не се отзова директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, на когото те разчитаха да им опонира. В тази роля за кратко влязоха група младежи, между които част от участниците разпознаха свои студенти, а според други това са били представители на младежката организация на ВМРО. Стефан Грънчаров, студент по история в Софийския университет, каза, че Батак не е единствената българска Голгота и припомни събития от 1905 и 1913 г. в Източна Тракия. Така работите за интересите на Турция, подвикна си друг. Преди младежите да си тръгнат, поискаха да им се благодари, че са проявили толерантност.


Участниците в кръглата маса изпуснаха възможността да се опитат поне да започнат разговор с опонентите си, коментира председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. "Младежите бяха знаещи хора, наши момчета, с които прекрасно намираме общ език в аудиториите. Сега се отрекохме от тях", каза тя. Това беше



безпомощен вик на търсещи млади хора



на които липсва опората на една етична система и способност да погледнат на себе си отстрани. А за това сме виновни ние", коментираха други участници в срещата. Според Румен Даскалов от НБУ подходът при трактовката на проекта митът "Батак" е да се акцентира върху образа на врага, като се помнят избирателно факти в собствена полза, а несправедливи действия спрямо други народи се премълчават и забравят.

Ключови думи към статията:

Коментари (53)
  1. Подредба: Сортирай


За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах