Dnevnik.bg

Конституционният съд ще заседава във вторник по искането за отмяна на мажоритарния вот и на прага от 8% за коалиции на изборите за Народно събрание, насрочени за 5 юли. Това стана известно на извънредно заседание на комисията по правни въпроси заедно с членове на комисията по изборното законодателство.

Искането за обявяване за противоконституционни на няколко текста от изборния закон беше внесено от 70 депутати от десницата и НДСВ, като към тях се присъедини и Георги Близнашки от левицата. Сред мотивите на вносителите са, че с мажоритарния избор на 31 депутати се нарушава принципът за равното избирателно право заради абсолютната неравностойност на избирателните райони, тъй като мажоритарен депутат може да влезе в парламента както с 20 000 гласа, така и със 100 000.

Правната комисия единодушно отказа да даде становище пред Конституционния съд във връзка с искането. С определение от 7 май съдът допуска за разглеждане по същество искането, като дава срок до 11 май на конституираните страни по делото - Министерския съвет, Народното събрание и Гражданската инициатива за свободни и демократични избори, да предоставят допълнителни съображения. Христо Бисеров (ДПС) посочи, че е практика в този и в предишния парламент правната комисия да не взема становище по дела, чийто предмет на дейност са приети от Народното събрание закони. Според Бисеров комисията ще предостави на съда стенограмите от заседанията на комисията по изборното законодателство и на парламента, на които са били обсъждани атакуваните текстове от закона, както и резултатите от гласуванията, включително и на ветото на президента срещу 8-процентната бариера за коалиции. Тази позиция подкрепиха Мая Манолова от левицата, Павел Шопов от "Атака" и Елиана Масева (ДСБ).

Конституционният съд ще прецени дали оспорваните текстове противоречат на основния закон така, както се твърди, каза след заседанието Надя Антонова (БСП). Тя изрази надежда съдът да прецени, че няма основание за противоконституционност на текстовете. Според Антонова, когато КС обяви определени текстове или цял закон за противоконституционен, това не поражда правни последици. Тя обясни, че ако това стане, ще действат старите текстове - дотолкова, доколкото съществуват и не бъдат променени отново. В правната сфера изборната материя няма как да бъде точно регламентирана и отмерена и 2000 души да избират един народен представител, коментира още Антонова. По думите й в момента навсякъде пропорционалните системи показват различия в броя на гласовете, с които се избира един депутат.