Dnevnik.bg

Слънцето напича. Огромна опашка на три реда се вие около българската църква "Света София". Паркингът e препълнен с коли. Влизащи и излизащи автомобили така са се заклещили поради неправилно паркирали сънародници, че полицията трябваше да дойде и да глоби всички. Минути по-късно паркингът се подреди и вече никой не се изхитряваше да не спазва правилника.

Час и половина по-късно опашката не намалява, глъчката също. През минута две някой звъни до България да провери резултатите: "Колко казваш за Генерала? Аха.Добре. А и турците ли? Колко за тях? Хайде, ние срещу тях ще гласуваме. Аз пак ще се обадя" Опашката подема темата за резултатите. Едни са за генерала, други срещу турците , но не знаят за кого. Категорични са, че оправия няма да има, ама генерала бил луд, знае ли човек може да стане нещо. Пак някой звъни до България: БСП-то печелило. "Хайде стига бе, какво стана тя", вайка се една жена. Друга я съветва да не се притеснява, то така или иначе гласовете от чужбина никой не ги броял само дето чакат на жегата хората. Възрастна жена на около 80 години звъни по мобилен телефон на роднините в Пловдив. От там дават наставления как да гласува и дори я изпитват дали е запомнила какво трябва да направи: паспорт- да, бюлетината като я отвори отдолу нагоре брои третото име и зачертава номера- да, казва бабата, помни тя, няма да обърка. Група тинейджери играят на електронни игри и отегчено чакат родителите им да гласуват, за да ходят всички на барбекю.
Половин час по-късно. Опашката вече е в двора на църквата. Хората притичват до кръчмата, която е в самия комплекс на църквата и изнасят чаши с лед, пържени картофи, кюфтета. Всяко отваряне на врататa освен миризма на скара носи и някой напев на фолкпевицата. Всеки с надежда брои колко човека му остават до влизане в коридора, който води до стаята за гласуване с надежда, че помещението има климатик. Надеждата угасва точно на входната врата, когато тежка миризма на пот те лъхва от вътре и разбираш, че климатик няма. За това пък може безплатно да слушаш поздрватите на певицата, която за трети път пее :" Сине, сине….". Търпението на хората е почти на свършване, няколко семейства си тръгват. Тези, които все още чакат се възмущават от факта, че има само една секция за гласуване в Дес Плейнс и една в града Чикаго. Председателят на избирателната комисия притеснен се извинява, че гласуването върви бавно и разказва колко трудно извоювали отварянето на секцията в Дес Плейнс, защото тя не била предвидена изобщо. Самият той и още шестимата от комисията са доброволци. Нямало повече хора, за да се отвори още една стаичка за гласуване. Дошъл сутринта един застъпник на незнайно коя партия, но си тръгнал по обед. Хората кимат разбиращо и пращат скучаещите деца за още картофи и кибапчета.

Стигнеш ли в стаята за гласуване вече процедурата е отработена- паспорт, вписване в списъка, взимаш бюлетина, отиващ зад перденцето, зачертаваш, сгъваш на три,чакаш за печат и си взимаш паспорта. Излизаш и пожелаваш бързо приключване на останалите,които още чакат. Някои отиват в кръчмата поне да я видят таз певица, да и кажат едно благодаря, че вече знаят "Сине, сине " на изуст.