УБО – преторианската гвардия на Тодор Живков

© БТА

Живков е винаги аплодиран от партийния елит, чиято лоялност той купува с привилегии, раздавани тайно чрез УБО.



"Докато аз бях генерален секретар и председател на Държавния съвет, УБО и МВР не са се преустройвали. УБО беше цяла империя. Те бяха държава в държавата." Тодор Живков, 1990 г.


В цялата секретна структура на Държавна сигурност при Тодор Живков едно от централните управления заема специално място. И най-малките въпроси, свързани с него ще останат десетилетия наред забранена територия, заключена в абревиатура от три букви – УБО (Управление безопасност и охрана). Територия, достъпна само и единствено за първия партиен и държавен ръководител. В нея не са допуснати да се бъркат дори такива ключови фигури в ДС, ползващи се с Живковото доверие, като преданите му генерали Мирчо Спасов и Григор Шопов.




През годините то дотолкова се разраства, че надминава всички останали управления в ДС. "УБО беше суперуправление, с което не бихме могли дори да се сравняваме нито с положение, нито по задачи, а още по-малко по щат", е категоричен в паралела с Шесто управление на ДС неговият началник ген. Антон Мусаков. Самият Живков ще възкликне в едно от признанията си пред прокуратурата през 1990 г.: "УБО беше цяла империя, държава в държавата."


Властта, съсредоточена в него, може да бъде обяснена от двете основни задачи, които управлението изпълнява. Първата е охраната на самия Живков и на целия висш партиен и държавен ешелон. И втората – пълно осигуряване и обслужване на нуждите на комунистическия елит, като се започне от специалната храна и жилищата и се мине през обзавеждането, поддръжката, помощния персонал, изплащането на безотчетни средства, до ползването на ловни резервати и резиденции за почивка.


Не е случайно, че Тодор Живков сам избира да е главен разпоредител с централното охранително управление, отговарящо за персоналната сигурност на висшия партиен елит, както и да е основен разпределител на благата на върха на комунистическата номенклатурна пирамида. От една страна, той превръща УБО в собствена преторианска гвардия, която е допълнителен гарант за личната му сигурност и власт, а заедно с това и източник на важна информация за ставащото във висшия партиен апарат и средство за контрола му.


От друга страна, сам ръководи системата за битови и финансови привилегии на новата каста, като чрез този своеобразен механизъм купува лоялност или отнема специалните атрибути за правоимащи на онези ръководни партийни кадри, които се отклоняват от неговата линия, провинили са се в нещо или просто са загубили доверието му.


Кръгът, чиито нужди УБО задоволява, е очертан от самия Живков в редица секретни решения на Политбюро, в които членовете на кастата са определени като "правоимащи". Всичко, свързано с нея, е засекретено и скрито от погледа както на обикновените българи, така и редовите партийни членове. Основната причина именно УБО да бъде натоварено с обслужването й е, тъй като нито идеята, нито практиката по отношение на правоимащите по някакъв начин кореспондира с комунистическия идеал и с обещаната илюзия за равенство, с която комунистическата партия идва на власт.


Въпреки че УБО съществува и преди Живков, негова е главната заслуга за превръщането му в една от най-мощните структури в Държавна сигурност. Изглежда, Живков е смятал, че е от първостепенно значение да държи ключовете за охраната и привилегиите в собствените си ръце, защото въпреки неприсъщата за един държавен ръководител функция той напълно съзнателно приема не само да има личен контрол върху УБО, но и да играе ролята на негов кадровик и пряк ръководител. "УБО беше от специалните ведомства, които бяха подчинени лично и непосредствено на Тодор Живков. Като председател на Министерския съвет УБО не ми е било подчинено в никаква степен", признава Гриша Филипов, министър-председател в периода 1981 - 1986 г. и член на Политбюро от 1972 г.


Бившият премиер Георги Атанасов в периода 1986 - 1990 г. потвърждава това положение:
"Докато съм бил министър-председател, освен че не съм се занимавал с въпросите на УБО, практически на мое подчинение не са били нито министърът на вътрешните работи, нито на външните, нито министъра на народната отбрана. Тези три министерства се ръководеха с личното и непосредствено участие на Тодор Живков."


Последният началник на УБО ген. Георги Милушев е достатъчно точен и лаконичен: "На практика не аз, а Тодор Живков бе истинският кадровик на УБО и неговият пряк ръководител."


Въпросът за охраната на първите партийни ръководители след 9 септември 1944 г. възниква в навечерието на завръщането на Георги Димитров от Москва през ноември 1945 г. Политбюро начело с Васил Коларов взима решение за създаването към ЦК на БКП на специално звено за неговата охрана. То поема охраната и на останалите партийни и държавни ръководители.


Георги Димитров обаче пристига от СССР със специална съветска група за охрана от десетина души. Към нея е прикрепена медицинска сестра и обслужващ персонал. Съветската охрана остава повече от година, като през това време обучават кадри на ДС в спецификите на охранителната дейност.


С охраната на Димитров, който се настанява в царската резиденция "Врана" край София, от българска страна е натоварен неговият близък съратник още от времето на Септемврийското въстание Рамчо Гемеджиев. Началник на личната охрана на Димитров е Лукан Варадинов, който впоследствие се издига до генерал, а след смъртта на "вожда" поема и охраната на новия партиен лидер Вълко Червенков.


Охранителното звено, предшественик на бъдещото УБО, следва съветския образец. До 50-те години управлението се води в системата на ЦК, а след това преминава към МВР. Когато през 1951 г. е обособено Второ управление на ДС, в звеното вече съществуват два отдела – охранителен и обслужващ. От 1950 г. негов ръководител става ген. Димитър Гръбчев.


От неговото време не са останали много спомени, но още тогава Живков налага строга конфиденциалност по въпросите, свързани с управлението, и въвежда практиката те да се обсъждат директно между двамата. Ген. Апостол Колчев, зам.-министър на МВР през 50-те години и първи зам.-министър на МВР през 1961-1962 г., потвърждава това положение:


"Като зам.-министър отговарях за дейността на УБО с началник по това време Димитър Гръбчев, но не всички техни въпроси минаваха през мен. Предвид особената секретност в работата Гръбчев съгласуваше проблемните въпроси пряко с Тодор Живков."


Димитър Гръбчев ръководи УБО цели 18 години. Генералът, за когото се разказва, че се е превърнал в сянката на Живков, почива през 1968 г. от инфаркт по време на един поход с първия секретар на Мургаш.


Човекът, който наследява ген. Гръбчев, е личен избор на Тодор Живков – Илия Кашев, който през 1968 г. е с чин полковник, но бързо получава от първия секретар генералски лампази. Ген. Кашев има съдбата да бъде началник на УБО колкото и предшественика си – 18 години. Известен е с това, че никога не си е позволявал почивка. Болен от диабет, той се самоубива на 28 септември 1986 г. в резиденция "Хисар". В залеза на управлението на Живков го сменя далеч по-младият ген. Георги Милушев.


До идването на Живков за УБО, както и за останалите управления в Държавна сигурност, липсват цялостни документи за управлението им. Когато през 1962 г. първият секретар на ЦК слага ръка и върху изпълнителната власт в държавата, още в първия месец начело на правителството той инициира и Политбюро приема първия по рода си подробен документ за УБО. Със секретното решение Б-13 от 27 декември 1962 г. неговата подчиненост е прехвърлена към Министерския съвет, на който самия той е председател. В документа е записано, че "цялостното ръководство на управлението се осъществява от председателя на Министерския съвет или негов заместник". Бившият министър на вътрешните работи ген.


Димитър Стоянов обяснява някои особености, свързани с управлението:
"Всички въпроси, които не са били конкретно решени в документите на УБО, членовете на Политбюро и другите правоимащи поставяха за решаване пред началника на УБО. Той от своя страна е докладвал и съгласувал тези въпроси лично с генералния секретар Тодор Живков. За всичките години, които съм бил министър, на мен не ми е известно служител или друго длъжностно лице от Държавния съвет да се е занимавало с въпросите, отнасящи се до дейността и ръководството на УБО. С това се занимаваше лично Тодор Живков."


В годините след 1962 г. УБО без изключение ще следва Живков навсякъде в държавната институционална йерархия независимо от постовете, които заема. Когато през 1971 г. той е избран за председател на Държавния съвет, УБО автоматично минава на подчинение към новата държавна институция, създадена с Живковата конституция. Въпросът е решаван буквално с едно изречение – "Управление безопасност и охрана да премине от Министерския към Държавния съвет".


"Съпоставката между "движението" на Тодор Живков в държавната йерархия и това на УБО показваше, че управлението винаги е било там, където е бил той. Наистина Живков никога не си позволи да изпусне от прекия си контрол такава важна организация", посочва последният началник на УБО ген. Георги Милушев.


Един от белезите на самостоятелността на УБО е неговият отделен бюджет. Този въпрос не е от правомощието дори за ранга на вътрешния министър. "Въпросите, свързани с утвърждаването на бюджета и щата на УБО, също не бяха в моята компетенция. Кой е правил това не ми е известно. Бюджетът на УБО не беше включен в бюджета на министерството, той беше самостоятелен. Пред кого се е отчитал началникът на УБО за бюджетните разходи на мен не ми е известно", обяснява Димитър Стоянов.


Бившият председател на БНБ Васил Коларов прави важно уточнение:
"УБО никога не е ползвало кредити от банката. Винаги е било на държавно финансиране. В бюджета винаги някъде е имало записано на един ред "текуща издръжка на УБО" и "капитални вложения на УБО", всичко е било в рамките на тези две пера."
А какъв е бил размерът на средствата, които държавата е наливала в специалното управление, посочва бившият началник на УБО ген. Георги Милушев:
"Когато постъпих на работа в УБО (1986 г. - б. а.), бюджетът беше около 92 млн. лева. За последната 1989 г. беше 78 млн. лева. Приходите от стопанска дейност са около 3 млн. лева, останалите са от бюджета."
Живков заявява:
"Бюджетът на УБО е от държавата, утвърждава се с протокол "Б". Той е строго секретен и доколкото зная, след това се изгаря, унищожава се. Бюджетът на УБО не се е утвърждавал нито от Държавния съвет или Министерския съвет, а от Политбюро, тъй като считаме, че в него има много секретни работи."
Когато бюджетът на УБО е напълно изразходван, той е субсидиран. Георги Георгиев, началникът на финансово-счетоводния отдел в управлението, посочва, че до 1977 г. е имало случаи, когато в последното тримесечие са искани допълнителни кредити от Министерството на финансите и такива са били одобрявани.


УБО осигурява лична и физическа охрана на членовете на Политбюро, на председателя на Народното събрание, на секретаря на БЗНС, на председателя на Министерския съвет, министрите, както и на чуждестранни делегации. На първо място обаче стои осигуряването на охраната на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет. "Системата за охрана на Тодор Живков бе строга и проигравана по всички правила. Числеността на личната му охрана не надвишаваше 3-4 души", посочва началникът на УБО ген. Георги Милушев.


Всяко пътуване на Живков е строго съгласувано с МВР. Съществувала е специална координацията между УБО и МВР за осигуряване на спокойствието на първия човек в държавата. Преди всяко негово пътуване вътре и извън страната се разработва оперативен план по дадените мероприятия. В него точно се отразяват задълженията на оперативните отдели на УБО, на окръжните и общинските управления на МВР и съгласуваните действия, които те трябва да извършат съвместно с партийните и държавните органи по пребиваването на Живков.


© БТА

УБО има и пропуски. Живков, който постоянно таи страх от атентати, е шокиран на 1 юни 1980 г. във Враца, когато младеж достига до него през охраната той от уплах пада на земята.


При всички случаи контролът върху изпълнението на тези мероприятия се възлага на съответен зам.-министър на вътрешните работи до приключването им. Особени грижи са полагани за проверката на самолетите и вертолетите, с които е пътувал генералният секретар. Отговорност по този въпрос е носил началникът на Второ главно управление на ДС. На територията на окръзите освен от началника на УБО отговорността се е носила лично и от окръжните началници на МВР.
Всяко предвижване на Живков строго е изчислявано като време и точно преценявано. Единствените отклонения са се получавали при посещенията му на театър или опера, когато след постановката е имал навика да се среща със състава и да разговаря известно време.
При пътуванията в страната и извън нея началникът на УБО винаги е съпровождал Живков. Генералите, ръководили управлението, по силата на своите задължения влизат в кръга на малцината хора, с които през годините Живков е контактувал всекидневно. Освен тях за охраната на генералния секретар на БКП отговарят различни по състав охранители от УБО, избирани от най-добрите в сектора "Лични охрани" на управлението.


"Комунизъм" за правоимащи


"Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешелон, т.е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавният съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК."


Ген. Георги Милушев, бивш началник на УБО, 1991 г.


УБО обезпечава пълното обслужване и снабдяването на членовете на Политбюро, кандидат-членовете, председателя на ЦКРК, секретарите на ЦК, председателя на Държавния съвет, председателя на Народното събрание, председателя на Постоянното присъствие на БЗНС, зам.-председателите на Министерския съвет, Държавния съвет, Народното събрание, висшите ръководители на Държавна сигурност. Управлението строи апартаменти и вили, поддържа изградените обекти.


Бюджетът, с който УБО прави всичко това, е държавен. През епохата на Живков комунистическата върхушка, оглавявана от генералния секретар на БКП, си осигурява охолен живот, харчейки стотици милиони левове и валута. Само за една година в средата на 80-те бюджетът на управлението е близо 100 млн. лева.


Началото е документирано през 1956 г., когато с решение на Политбюро УБО е натоварено с отговорната задача да се грижи за правоимащите – то е задължено да им осигурява жилища, да ги настанява във вили, да се грижи за прехраната и охраната им. "Когато станах първи секретар на ЦК на БКП, заварих УБО, което беше създадено още по времето на Димитров и Червенков. Това управление е създадено да обслужва Министерския съвет и ЦК по охрана и безопасност. Аз заварих УБО да обслужва всички членове на Политбюро с безплатна храна, автомобили и други. Ние променихме нещата, като стеснихме задачите и целите на УБО в това отношение, да не се дава безплатна храна и жилища на членовете на Политбюро, а да им се отпускат суми за това и те да си ги заплащат чрез УБО", посочва Тодор Живков.


Без съмнение обаче е, че цялата система за задоволяване на тази каста се развива до най-малките подробности при управлението на Живков. Няма да е пресилено, ако се каже, че генералният секретар успешно "изгражда" комунизма, макар и в една друга форма, предоставяща всичко на него и на посочваните от него членове на този привилегирован елит.


Ето как главният счетоводител на УБО Георги Георгиев описва параметрите на тази всеобхватна дейност:


"В годините обслужването имаше определена тенденция на нарастване – както на обхвата, така и на обема. Какви бяха основните направления на обслужване: ремонтно-строителни работи по жилища и вили, които правоимащите изграждаха, като се започне от проектирането до предаването на обекта на съответното лице; поддръжката на изградените вече обекти – ремонт, боядисване, преустройства, ВиК.


Комунално-битови услуги, свързани с поддържане на наличното имущество, закупуването на ново имущество както от страната, така и от чужбина, направата на мебели по поръчка и друго обзавеждане в работилниците на УБО; извършване на транспортно обслужване с автомобили на УБО, доставка на лични автомобили както социалистическо производство, така и от капиталистически страни по предварителна заявка, поддържането на тези автомобили, осигуряване на гориво-смазочни материали за тях, авточасти и други.


Осигурявахме хигиенни работнички, камериерки за поддържане на вилите и домовете, перални услуги, химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги, предоставяне на наш жилищен и вилен фонд с обзавеждане за ползване заедно с принадлежащите паркове и градини. Поддържането им също се извършваше от УБО. Извършване на тапицерски услуги, шиене на пердета, обкантяване на килими, пердета и други.


Осигурявахме производство на хранителни продукти – меса и месни произведения, плодове и зеленчуци, произведени по традиционни технологии – с естествена тор, без никакви химикали и с провеждане на системен лабораторен контрол за наличие на вредности. Тези хранителни продукти се осигуряваха в прясно или преработено състояние по желание. Заплащането от правоимащите се извършваше на базата на определените единни държавни цени на дребно, независимо от тяхната себестойност.


Разликата между цената на дребно и себестойността за някои продукти е значителна и тя оставаше за сметка на бюджета на управлението. Ежегодно тази дотация възлизаше на 500 000 до 700 000 лева.
Осигурявахме също така почивното дело и санаториалното лечение на правоимащите в почивните домове и резиденции на УБО. Пребиваването в двата балнеосанаториума в Хисар и Наречен бяха безплатни за правоимащите, а всички разходи се поемаха за сметка на УБО. В Евксиноград почивките се заплащаха 60 процента от правоимащите, а останалите 40 процента от УБО. В Евксиноград почиваше само висшият ешелон.


Останалите правоимащи, които почиваха в комплекса Златни пясъци, заплащаха цялата стойност на почивката. На чужденците, гости на ЦК, разходите се поемаха от УБО. Освен това при пътуванията в чужбина на правоимащите УБО се занимаваше с отпускането на средства за командировки и обмяна на валута."


Началникът на УБО ген. Милушев пояснява:
"Съгласно решение №280 от 1982 г. или 1983 г. командировките на генералния секретар в чужбина се начисляваха и изплащаха в осемкратен размер. Членовете на Политбюро получаваха сумите в четирикратен размер, председателите на Министерския съвет и на Народното събрание в шесткратен."


Храната заема специално място в обслужването на комунистическия елит. УБО създава специално производство на определени храни – от плодове и зеленчуци до първокласно месо. В три стопанства на УБО – "Врана", "Евксиноград" и "Кричим" – се произвежда селскостопанска продукция по традиционни технологии, която да задоволява потребностите на правоимащите, както и провежданите мероприятия с делегации и чуждестранни гости.


"Храната се осигуряваше или от стола в Княжево, или в стол-ресторанта на хотел "Рила", или се разнасяше по домовете. Най-фрапиращ случай с разликата между себестойност и цена беше по отношение на произведените ягоди с стопанство "Врана". Фактическата себестойност на оранжерийните ягоди достигаше над 40 лева за килограм, докато ние ги продавахме съобразно бюлетините на "Булгарплод" за цената на тези плодове, които достигаха до 2-2,50 лева за килограм. Подобни аномалии се получаваха с оранжерийните домати и други зеленчуци, с колбасите и с млечните произведения", посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев.


Специално място в обслужването на правоимащите заема комплексът "Рила", създаден в центъра на столица в близост до основните партийни и правителствени институции. Освен с ограничен достъп той се слави с това, че в него може да се намери всичко онова, което обикновените българи дори не могат да си представят, докато висят на традиционните за комунизма постоянни опашки в магазините за хранителни или други дефицитни стоки. В "Рила" работят два ресторанта за правоимащите. По указание на Секретариата на ЦК на определена група лица храната се подготвя и доставя по домовете (зам.-министри и министри). Годишната консумация в столовото хранене за 1988 г. възлиза на около 120 000 лева, а разкритият щанд за продажба на хранителни стоки годишно реализира около 1–1,1 млн. лева.


Началникът на УБО ген. Милушев дава повече подробности:
"Особените функции на комплекса "Рила" бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО."


Генералът дава за пример оборота на комплекс "Рила" през 1988 г. в размер на 1 312 000 лева. От тях в стол-ресторанта е консумирана готова храна за 110 000 лева, т.е. около 8 на сто. Готова храна е разнасяна по домовете за 150 000, т.е. 11 процента. Останалите 1 062 000 лева – 81 процента – се изразходват за продажба на хранителни продукти. Ето какво е продал столът "Рила" само за седмица (1-9 юни 1989 г.): 911 кг деликатесни колбаси, 604 кг домати, 447 кг краставици, 1435 кг череши, 860 кг ягоди и др.


"Тоест той се бе превърнал в специален снабдител на този привилегирован контингент. Тези, които благоволяваха да дойдат "на крак" в ресторанта, бяха много по-малко от другите, на които УБО всекидневно зареждаше канчетата и ги разнасяше по домовете. Специални коли, поддръжката им, заплатите на шофьорите, горивото и т.н. бяха за сметка на управлението. Върху цената на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително бе, че повечето от "транспортните клиенти" бяха млади семейства на "правоимащите". Продуктите, разбира се, бяха първокласни: деликатесни колбаси, хубаво месо, ранни краставици и домати, първите ягоди, грозде и праскови... А цените – като във всеки магазин", заключава генералът.
Той обаче уточнява:
"Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешелон, т.е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерския съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК. Нека никой не се заблуждава, че "най-правоимащите" ползваха услугите на комплекса "Рила". За тях бе създаден отделен стол и снабдяване в комплекса на "Панорамен път". Там всичко преминаваше през предварителен лабораторен анализ."
В комплекса "Рила" е изграден и специален магазин за западни промишлени и битови стоки и дрехи, достъпът до който е "свит" за най-правоимащите. Правото да влизат в него имат ограничен кръг около 60 души, но не липсват и изключения. Сред тях са лица, които изобщо не попадат в категорията на правоимащите, според решението на Политбюро. Такива са племенничките на Тодор Живков Христина и Яна Маркови, други негови роднини.


Началникът на УБО ген. Милушев обяснява:
"В обект "Рила", откакто съществуваше управлението, е открит магазин за продажба на стоки, включително и по второ направление, за нуждите на правоимащите и членовете на техните семейства. От този магазин до моето идване в УБО редовно правеха покупки Христина Маркова и Яна Маркова, както и Цветана, сестрата на Живков, поради което ограничих достъпа до магазина.


Стремежът на една част от другарките на правоимащите беше непрекъснато да се внася разнообразие в асортимента на стоките, като се внасят произведения на бутик – по една бройка по второ направление. Нееднократно е оказван натиск, като много често за това използваха Евгения Живкова. Нееднократно към мен са отправяни предупреждения и заплахи, че има разлика в зареждането в сравнение с предишни години. Годишното зареждане с промишлени стоки е за около 40 000 – 50 000 валутни лева."


Правоимащите и техните фамилии и антураж по времето на Живков се възползват и от лукса да летят безплатно със самолетите на авиоотряд 28. Така е обозначавано специализираното звено към БГА "Балкан", състоящо се от самолетите ТУ-154 М, ТУ-154, 4 самолета "Як" и два вертолета МИ-8. Предназначението му е да обслужва най-отговорните партийни и държавни ръководители в страната и зад граница.


През 1987 г. началникът на УБО предлага Политбюро да вземе решение за ограничаване на неоправданото ползване на авиоотряда. "Извършени са стотици екскурзионни пътувания до Париж, Мадрид, Люксембург и други страни. Най-разточително се ползваше тази скъпоструваща на държавата техника", обяснява ген. Милушев.


Тази екстра значително надхвърля кръга на правоимащите. Наред с тях вътрешните полети на самолетите на авиоотряда години наред са ползвани от служители от апарата на ЦК, Държавния съвет, служители на ДС. На практика всички тези лица безплатно са ползвали услугите на специализираното авиозвено. Хеликоптерите пък са ползвани също безплатно при ловуванията на правоимащите.


Парите на кастата


"Съгласно решение на Политбюро в началото на всяка година отивах при главния счетоводител и срещу разходен касов ордер получавах общия размер на сумата, в която се включват и парите за Тодор Живков, толкова, колкото е разходвал за храна за предходната година. След това разпределях сумата на всеки правоимащ, изплащах парите и той се подписваше в неговата партида."


Ген. Георги Милушев, бивш началник на УБО, 1990 г.


"Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешелон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението."


Георги Георгиев, главен счетоводител в УБО, 1990 г.


Тодор Живков не само е основен двигател в създаването на порочната система, чрез която определени блага се ползват единствено от комунистическата върхушка. Той е неин върховен архитект. Няма как да се отрече, че с идването му на власт се поставя началото на един таен механизъм на финансиране на партийния елит.


През 1958 г., само две години след като той е оглавил партията, с решение на Секретариата на ЦК "Б"-12 се създава безотчетният фонд на правоимащите. Това е формалното решение, с което на практика оттам насетне всяка календарна година на първия секретар на ЦК се отпуска сумата от 20 000 лева, а на секретарите по 5000 лева. С годините тези суми значително се повишават. Възприетият таен почин е циничен и крайно омерзителен на фона на тежкото положение на населението в страната по това време.


Когато висшето ръководство на партията взима решение да си раздава тези огромни средства, същото това ръководство отново така тайно се обръща към съветския ръководител Никита Хрушчов с молба за финансова и продоволствена помощ. Причината – невъзможността на управлението на БКП да изхрани населението.
Решението за раздаване на тези огромни средства е прието само от членовете на Политбюро Тодор Живков, Димитър Ганев, Боян Българанов и Антон Югов. Смисълът му е толкова секретен, че в последвалите правителствени постановления точно тези значителни финансови привилегиите не са посочени. Така в продължение на повече от три десетилетия висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков си раздава значителни суми под масата. За храна.


Живков само пестеливо казва, че "това са така наречените персонални пари, които се даваха на членове на Политбюро". Секретният характер на тази операция обуславя и избора на лицето, което физически извършва предоставянето на хилядите левове всяка година – това е началникът на УБО.


© БТА

До края на 35-годишното си управление Живков няма да отмени привилегиите за партийната върхушка.


Когато през есента на 1986 г. след самоубийството на ген. Илия Кашев ген. Георги Милушев оглавява УБО, той е посветен в една от най-големите тайни на Живковото управление не заради друго, а просто защото постът му изисква той да продължи "традицията".


Ето как разбира за нея:
"Десет дни след като започнах работа, бях извикан от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който ми даде две тетрадки и каза да ги прибера. Взех ги и ги прегледах. В тях бяха отразени партиди на всеки един от правоимащите лица. Вписваха се имената на лицето, годината и сумата, която е получавало. Така например на генералния секретар съгласно решение Б-13 от 1981 г. му се изплащаше размерът на ползваната от него и семейството му храна. На членовете на Политбюро се изплащаха по 14 400 лева на година, еднократно, в началото на годината, на кандидат-членовете на Политбюро по 7200 лева и на секретаря на БЗНС по 7200 лева, на секретарите на ЦК и председателя на КРК по 6000 лева."


Тетрадките са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му. Това правят министърът Димитър Стоянов и заместникът му Григор Шопов, като уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат съответните документи. Те са направили това и са иззели документи, които са счели за необходимо, без никой друг да разбере какво е съдържанието им.


От съдържанието на тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име със завоалирания израз "по сметка №336 – получени материали". Вероятно самият той е смятал за опасно да отбележи финансирането по директен начин. Генералният секретар на БКП заповядва на новия началник на УБО да заличи тетрадките. "Живков ми нареди: "Тетрадките да се унищожат!", спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с вътрешния министър Димитър Стоянов, който му казва: "По-добре ги задръж и ги пази!" Така е съхранен архивът за раздаваните на правоимащите пари в периода 1981 - 1989 г.


За това, как точно се е извършвал "ритуалът" по плащанията на тези суми, разказва ген. Милушев:
"Съгласно решение на Политбюро в началото на всяка година отивах при главния счетоводител и срещу разходен касов ордер получавах общия размер на сумата, в която се включват и парите за Тодор Живков, толкова, колкото е разходвал за храна за предходната година.


След това разпределях сумата на всеки правоимащ, изплащах парите и той се подписваше в неговата партида. Накрая с главния счетоводител изготвяхме писмен протокол, в който отбелязвахме действително изплатените суми и тези за храна на Тодор Живков. Сумата за храна на Живков варираше между 16 000 и 18 000 лева. Протоколът се подписваше от нас двамата и се унищожаваше разходният ордер и така се заверяваше сметката на УБО.


Правеше ми впечатление, че в решението за Живков нямаше фиксирана сума по отношение на него, а с молив беше отбелязана цифрата 15 000 лева. Допускам, че това е ориентировъчна сума за разходите на Живков. Когато разходите я надвишаваха попитах Живков. Той ми каза, че не е определил размера на сумата, но след смъртта на Малеева и Людмила Живкова Политбюро е взело решение да се поемат изцяло разходите по прехраната."
Подробни обяснения дава и началникът на финансово-счетоводния отдел в УБО Георги Георгиев:
"Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешелон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението, на началника на финансово-счетоводния отдел. Ежегодно в края на януари от касата на УБО се изтегляха суми, които варираха от 220 000 до 240 000 лева, които се поставяха в две дипломатически куфарчета.


Тези пари се отнасяха кодирано като разход по бюджета в статия "38 – разходи по разпореждане "р-336". Никакви други обяснения на никого не са давани, нито са отразявани. Сумите се отнасяха до началника на УБО, който подписваше разходния касов ордер и като началник на УБО, и като получател на сумата. Това е официалната отчетност във връзка с тези суми. Този въпрос беше строго секретен от особена важност и ми беше казано устно, че изплащането на тези суми е регламентирано с решение "Б-13" на Секретариата на ЦК на БКП."
Началникът на Живковия кабинет Милко Балев посочва как са получавани парите:
"Като член на Политбюро получавах лично от началника на УБО ген. Кашев, а впоследствие от ген. Милушев пак в началото на всяка година сумата от 14 400 лева. Началникът на УБО носеше със себе си специална тетрадка, в която имаше лист с означени моите инициали. На същия лист се вписваше сумата, която ми се изплаща, а аз се подписвах.


Останал съм с впечатление, че такива суми са се изплащали само на членовете на Политбюро. Парите получавах в плик и за тях също не се плащаше данък и партиен членски внос. Предполагам тези суми се даваха по следните съображения: до един период членовете на Политбюро не са заплащали никакви разноски – за храна, напитки, както за себе си, така и за семействата им, били са свободно обслужвани. По-късно това се е премахнало, в замяна на което се изплаща тази сума за покриване на разходите за храна и други потребности.


Не е имало случай някой да се е отказал от тези суми като неправилно. Генералният секретар на Политбюро също е получавал такива суми, защото преди няколко години той предложи да не му се изплащат такива суми, а издръжката да се поеме изцяло от УБО."


Бившият министър на вътрешните работи и член на Политбюро Димитър Стоянов потвърждава "процедурата" по получаването на парите:
"През 1984 г. бях избран за кандидат-член на Политбюро. Тогава при мен дойде ген. Кашев и ми каза, че имам право да получавам еднократно в годината определена сума чрез УБО. Той ми обясни, че това става с оглед на новото ми положение в партията и че такъв е редът. За получената сума аз се подписвах в една тетрадка, в която на една страница беше написано моето име и размерът на сумата. Тези суми се получаваха еднократно и аз получавах такива до 1989 г. Размерът им се изменяше, тъй като междувременно станах член на Политбюро."


Парите "за храна" не са единствените средства, които членовете на Политбюро и на ЦК получават. Живков раздава и допълнителни средства по друго перо – за "представителни" нужди. Различни по размер суми по този параграф са изплащани и надолу по партийната йерархия до поста секретар на ОК на БКП. Първоначално те са изплащани от определен от Живков член на ЦК, а впоследствие от завеждащия отдел деловодство в ЦК на БКП.


Милко Балев дава подробни разяснения:
"Някъде към 1969-1970 г. в качеството си на началник на кабинета на Тодор Живков започнах да получавам допълнителни възнаграждения (представителни пари) в размер на 4000 лева, които по-късно се увеличиха на 5000 лева. Те се изпращаха от ЦК и не знаех откъде са средствата. Когато аз бях избран за член на ЦК, започнах да изплащам тези пари на членовете на Политбюро, както и на секретарите на ОК на БКП.


Тази дейност по-късно се пое от отдел деловодство на ЦК и Продан Стоянов. На членовете на Политбюро се изплащаха по 12 000 лева, генералният секретар на ЦК получаваше 25 000 лева, председателят на Министерския съвет и водещият секретар на Секретариата на ЦК по 15 000 лева, кандидат-членовете на Политбюро по 9000 или 10 000 лева заедно със секретарите на ЦК, завеждащите отдели в ЦК по 4000-5000 лева, секретарите на ОК на БКП – 4000-5000 лева. Председателят на Народното събрание получаваше по 15 000 лева.


Членовете на правителството получаваха по 5000-6000 лева. Председателите на окръжните народни съвети, председателят на БАН, председателите на творческите съюзи, първият секретар на ЦК на ДКМС получаваха суми в размер на 2000-4000 лева. Такива пари се даваха и на председателя и заместниците на Централната ревизионна комисия на ЦК. Размерът на средствата се определяше от генералния секретар на ЦК. Те се раздаваха в началото на всяка година, еднократно и на ръка. Те не се облагаха с данъци и от тях не се изплащаше партиен членски внос.


Тези пари имаха секретен характер, поради което не се отчитаха и не се заплащаше членски внос. Те се даваха за представителни нужди и се ползваха по усмотрение на получателите им. Парите се предоставяха от Министерството на финансите, но какъв е техният произход, откъде и как са набрани не мога да кажа."


Бившият министър-председател Георги Атанасов обяснява какви за били задълженията му, докато е завеждал отдел "Деловодство" на ЦК на БКП, откъдето е била другата линия за раздаване на безотчетни средства:
"Ежегодно в началото на годината в края на януари или февруари ми се обаждаше лично Тодор Живков и ми казваше, че е време да се изпълнят мероприятията по "Б-13" от 1968 г. Нарежданията се даваха лично от Живков или от негово име от финансовия министър."


Задачата на Атанасов като завеждащ отдел "Деловодство" е да подготви списък на лицата, които имат право на сума, общият размер на сумата и да го предаде на финансовия министър. Сумата му се донася след известно време от началника на отдел "Специален" на Министерството на финансите полк. Васил Лилов и се предоставя срещу разписка. След това се раздава на правоимащите от комисия в състав – министърът на финансите, председателят на БНБ, полк. Лилов, Иван Шпатов, главен секретар на Министерския съвет по това време. Накрая комисията унищожава разписките за получените суми и изготвя общ протокол.


Така по две направления – пари за храна и за представителни нужди, всеки член на Политбюро на ЦК на БКП всяка година до 1990 г. е получавал общо 26 000 лева чисти доходи. На членовете на Министерския съвет също в напълно секретен дух са раздавани допълнителни средства.


Самият Живков много добре е разбирал, че наложената от него практика, водеща до забогатяване на елита, е най-малкото нередна и е в остър разрез с пропагандираното от БКП равенство в социалистическия строй. Това обяснява и "необходимостта" от засекретяването й. Ето по какъв начин бившият генерален секретар обяснява пред прокуратурата положението със секретните дейности на УБО, достигайки точката на неодобрение и разграничение от собствената си политика, след като вече е загубил властта през 1990 г.:


"Решенията за извършване на различни услуги от УБО са поверителни, защото поверителното е, че се прави услуга на определен човек. Секретното е да не се шуми с тези отделни случаи. Ще се шуми, защото не може да даваме така. От днешна позиция аз осъждам такава практика на вземане на решения и които аз съм подписвал.


Такива бяха времената и разбиранията. Оттогава досега минаха три поколения членове на Политбюро и на ЦК. Така наречените ветерани като Боян Българанов, Димитър Павлов, Димитър Ганев, Цола Драгойчева, Енчо Стайков и много други, това поколение трябваше да слезе от сцената, но знаете ли как става това? То дърпа назад другите и е в тежест на следващото поколение. След това дойде средното поколение, от което съм и аз.


Възникнаха нови проблеми както в Политбюро, така и в ЦК. И в последното десетилетие влезе и ново поколение в Политбюро и ЦК. Всичко това създаде сложности за сплотяване на тези поколения, но това са възможни грешки, не беше така лесно. Навремето ние сме смятали нашите решения за правилни и необходими, сега вече от днешна гледна точка аз ги осъждам."

Откъсът е част от новата документална книга на журналиста Христов Христов – "Тодор Живков. Биография"

Ключови думи към статията:

Коментари (94)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 4 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4770 Неутрално

    Чичото на един мой съученик от прогимназията работеше в УБО. Въпросното момче постоянно се надуваше с това и разправяше легенди за мерцедеса на чичо си с картечници във фаровете, с който возел Людмила Живкова. Семейството на това момче ходиха на екскурзия в Гърция сами с кола, тогава когато и до Петрич не можеше да се отиде без специален документ (открит лист). След 10 ноември 1989 г. въпросният ми съученик заряза следването и стана деен търговец на Магурата и за много кратко време си купи жилище, яко обзавеждане, кола и т. н. После не знам какво стана с него...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  2. 6 Профил на Zoon Politikon
    Zoon Politikon
    Рейтинг: 1291 Любопитно

    "Основната причина именно УБО да бъде натоварено с обслужването й е, тъй като нито идеята, нито практиката по отношение на правоимащите по някакъв начин кореспондира с комунистическия идеал и с обещаната илюзия за равенство, с която комунистическата партия идва на власт."

    Чудя се колко от форумните агитпропчици и соц.-носталгици произхождат от такива "правоимащи" семейства...

    Идиотът muncho каза: Ако линейките закъсняват в цигански квертал, това е расизъм. Но ако банда цигани убие българин, това НЕ Е расизъм.
  3. 10 Профил на Нед
    Нед
    Рейтинг: Неутрално

    Скромността е красила човека от народа. Накрая е останал само с 1 одеяло и кърпените си чорапи. Мъка, мъка комунистическа!

  4. 11 Профил на Comandante Marques
    Comandante Marques
    Рейтинг: 1291 Весело

    мдам, в казармата имаше т.нар ТДВ - трудово-домакински взвод. УБО е едно ТДВ в голям мащаб.
    Мюнхен - вероятно е станал нещо от типа на сводник-наркодилр или...познавам такива и аз

    low riders team
  5. 15 Профил на Weingro
    Weingro
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#13] от "Борислав Пейков":

    Идеята на режима е била такава преди да бъде режим, някъде в далечните 1943/4/5, когато са били живи идеалите за равенство, братство, справедливост и прочее.

    После е дошла властта и разбирането каква сила е тя за тези, които я имат.

  6. 17 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1629 Гневно

    До коментар [#6] от "Zoon Politikon":

    Тия, наследниците на правоимащите, ще влезнат да пишат във форума на Дневник, когато цъфнат налъмите. Те и в други форуми няма да пишат.
    Тия стават шефове на дипломатически миси в чужбина, шефове на ЮНЕСКО, шефове на каквото се сетиш и им е през оная работа форма. И пишещите тук са им през оная работа....

    Ecrasez l’infâme
  7. 18 Профил на Радостина
    Радостина
    Рейтинг: 565 Любопитно

    Благодаря за статията Ицо ! Но дали има данни за " офицери" и техни наследници - от УБО - днес ? С какво се занимават тия нехранимайковци или къде работят ? ..Ако и те "продължават да се трудят " на ползу Роду - нека им видим лицата !

    Свободата Санчо, ....
  8. 25 Профил на Радостина
    Радостина
    Рейтинг: 565 Разстроено

    Хан Крум , пиши по-често ! Коментарите ти са страхотни ! Защо не знаем това , а ? И от
    време на време леко се открехва вратичка и .после мълчание..и медиите гърмят - някой казал ,другия отговорил -плява и шоу и тихо ... зарад тяхната "България " и нащо невежество !!!

    Свободата Санчо, ....
  9. 39 Профил на rara avis
    rara avis
    Рейтинг: 457 Гневно

    Ах, Жельо, шибан дребосък, да ти сера на "мирния преход", "кръглата маса" и сговора с тия изроди! Ах, Костов, шибан лицемер, да ти сера на националното съгласие и единството, на узаконяването и легитимирането на тези пируващи по време на чума! Ах, всички боклуци в "сини" одежди, ваш'та майка помиярска, дето ползвахте властта досущ като комунистическите дембели и станахте големите богаташи! Ах, мамичката ви робска на всички овце, които блеете по времена, в които единици са кръвопийствали на гърба на милиони! Ах, каква смрад и ужас!

    Който щади лошите, вреди на добрите
  10. 51 Профил на Dehumanizer
    Dehumanizer
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Георги Марков "Задочни репортажи за България"

    ВИСШИЯТ СОДОМ

    Петък вечер. Намирам се у мой приятел, пишещ събрат. Човекът не е добър писател, не е дори член на Съюза на писателите, но всичко, което напише, му се отпечатва и печели големи пари от псевдоисторически, псевдоприключенски романи и от сценарии за филми. Той е точният социалистически еквивалент на евтиния, полубулеварден западен търговски писач. Мнозина завиждат на умението му да продава стоката си и говорят за него какво ли не. Иначе изглежда добър и възпитан човек. Апартаментът му на улица „Владимир Поптомов“ е смайващо добре мебелиран. Някаква ефектна комбинация от западни мебели и родопски козяци. Ние се уговаряме утре, в събота, да играем карти. Просто няколко часа приятелски покер. Допивам уискито, което той щедро ми е налял, и се готвя да си вървя, когато телефонът му звънва. В слушалката гърми познат глас. Неволно чувам целия разговор:

    „Слушай, хаджи — казва гласът, — твоята бърлога ми трябва за утре вечер. Пращам ти два билета за опера… Премиера, разбира се… После заведи жена си в клуба, но си запази маса предварително… както миналия път, нали?…“

    Гласът е безцеремонен, като че апартаментът е негов. Моят домакин се чувствува доста неудобно, че аз чувам разговора, и гледа да приключи набързо. Измънква, че всичко е наред:

    „Все пак гледайте да не счупите пак някоя ваза!“ — казва той като някакво далечно ехо на съпротива. Онзи му отвръща със звучен смях.

    Разбрал, че конспирацията е разкрита, той идва при мене и примирително казва:

    „Какво да го правиш. Трябва да му услужвам с квартирата. Все пак толкова много ми е помогнал.“

    Разбирам го. Гласът принадлежи на човека, който командува цялата българска литература, всички изкуства, вестници и т.н. Не е лесно да откажеш такава дребна услуга на секретар на Централния комитет на партията. Той не желае да заведе тайната си любовница в един от многото домове на ЦК или Политбюро в околностите на София, защото могат да го видят. И ако не кажат на жена му, ще го запишат някъде и един ден, когато им дотрябва, могат да го извадят на бял свят. Затова най-безопасна е частната квартира на приятел като моя домакин. Приятел, чието мълчание ще бъде щедро заплатено. И ако все пак проговори, може да бъде безмилостно смачкан.

    Нашият уговорен вече покер няма да стане.

    „Само, моля ти се, нито дума! На мен ще навредиш!“ — изпраща ме домакинът.

    Той се безпокои от клюки, които могат да злепоставят високия му покровител. Даже уговорката помежду им е, че ако стане нещо, той ще поеме отговорността върху себе си, като твърди, че любовницата е всъщност негова. При други случаи той дори сам въвежда пристигналата по-рано жена вътре, като предварително се е погрижил да експедира някъде собствената си съпруга. Изобщо вземат се всички предохранителни мерки. Високият другар никога не идва със служебната си лимузина, а с взет на заем раздрънкай москвич, който той паркира през три улици на четвъртата. Но въпреки всички предпазни мерки един ден клюките тръгват, разчува се, че този другар е голям хитрец и голям любовник. Той е може би най-изтъкнатият сексуален герой на върха. Според достоверни слухове той е прекарал през леглото си значителен брой от по-хубавите жени на София. Неговата слабост са главно актрисите, но той не се спира и пред другите. Една моя позната, известна софийска красавица, беше без работа. После някой любезен посредник я завел в кабинета на важния другар. Той я харесал и я поканил на вечеря. След това прекарали нощта заедно и на другия ден тя се намери на редакторско място, което не съответствуваше нито на образованието, нито на способностите й.

    На един официален прием той покани за танц млада надеждна актриса. Застанали до мен, нейни колежки злобничко подметнаха:

    „Гледай ти! И Данчето се качва на самолета за Париж!“

    Всъщност така и стана. След известно време въпросната актриса замина за шест месеца в държавна командировка в Париж. Но тя не беше нито първата, нито последната млада българка, чиято командировка в Париж щеше да материализира сексуалните интереси на другаря К. По едно време из софийските кафенета наричаха Париж „концентрационен лагер за бивши партийни любовници“. Все пак за разнообразие някои от приятелките на въпросния другар биваха изпращани в Лондон. Каквито и лоши неща да се говореха за него, едва ли някой би могъл да го обвини в неблагодарност или незаплащане на удоволствието. Човекът беше напълно почтен. Бедата в цялата тази работа, както и при други граждани от същия висок ранг, беше, че те по навик никога не плащаха от собствения си джоб, а от джоба на държавата.

    Впоследствие, когато този атлетично строен, физически здрав и силен мъж на средна възраст (макар и с не особено привлекателна физиономия) бе снет от високия му пост и изпратен на посланическо заточение, една от причините, с които бе обяснено това наказание, беше сексуалната му „разюзданост“. Но трябва да се каже, че той съвсем не беше изолирано явление, компрометиращо нравствения кодекс на комуниста, а тъкмо напротив, беше типичен представител на голяма група партийни и държавни дейци, които ползуваха служебното си положение, за да изтръгнат повече лични удоволствия от живота.

    Съвсем наблизо до дома, където щеше да стане тайното похождение на другаря К., се намира друг дом, който се използува за същите цели от друг най-високопоставен гражданин. Една вечер там се срещнах за първи път с генерал Ц., кандидат-член на Политбюро и по-късно министър. Той имаше жена и две дъщери, но внезапно се беше влюбил в една амбициозна музикална редакторка. Тя бе забременяла от него и очевидно полагаше усилия да го изтръгне от семейството му. Когато бременността напредна, за да избегне неудобства и скандали, той я изпрати да роди в Америка, струва ми се, в Лос Анжелос. Роди се момче, което беше разбираемата мечта на генерала, вече баща на две момичета.

    След известно време неговата любовница се завърна с детето в София. Той я посрещна с най-голямо внимание, купи й хубав апартамент в квартал „Изток“ и вероятно бе щастлив, че има син. Но оттук започна свирепа война между съпругата и двете дъщери на генерала, от една страна, и любовницата и детето. От друга страна, музикалната редакторка притежаваше страшна енергия и несломима упоритост. Поставен между два барабанни огъня, генералът тактично лавираше, като се опитваше да подкупи и двете воюващи страни. Така дъщерите му често биваха изпращани в Лондон, Париж и други съблазнителни места, където те живееха с всички удобства на ориенталски принцеси, притежавайки обилна чужда валута. Когато те се завърнеха, идваше ред на любовницата да поскита из света. Тя пътуваше много често, по различни поводи, и обикновено отсядаше в най-скъпи хотели. Понякога, за да не бъде сама, генералът уреждаше и заминаването на компаньонка.

    Вероятно, погледната като човешка история, любовно-семейната драма на генерала не беше нещо порочно или престъпно, за което човек би могъл да го упрекне. Даже фактът, че той се беше влюбил на стари години, му придаваше нещо симпатично, поне в моите очи. Но както в случая с неговия колега, другаря К., бедата произтичаше от въпроса кой плащаше разноските за цялата драма, за чия сметка бяха множеството пътувания в чужбина, обилната валута. Заплатите на българските министри и генерали съвсем не са толкова големи, че да издържат напрежението на такова тежко финансово бреме. Зная със сигурност, че в качеството си на един от висшите ръководители на разузнаването генералът изпращаше своята приятелка в чужбина под предлог, че тя изпълнява разузнавателни задачи. От безотчетните тайни фондове излизаха всички значителни суми, които фактически се използуваха за облекчаване на семейните проблеми на генерал Ц. Той беше обяснимо привързан към извънбрачния си син и много щедър към неговата майка, но сметката за това се плащаше от джоба на държавата. Отгоре на всичко това той се опита да набере средства по един специален начин. Неговата любовница, която работеше като музикална оформителка в телевизията, между другото беше и любителка художничка. Тя рисуваше някакви безнадеждно наивни и посредствени картини, които съм виждал у тях и които по никакъв стандарт не можеха да бъдат взети на сериозно. Ала под неин натиск и с оглед да се осигури бъдещето генералът организира истинска официална изложба на своята приятелка. На тази изложба веднага пристигнаха купувачи на картини от разни министерства, комитети и държавни ведомства, които закупиха на най-високи цени продукцията на генералската любовница. Нека само спомена, че нито Иван Кирков, нито Георги Божилов, нито Георги Баев, нито кой да е от талантливите български художници някога е реализирал такава сполучлива продажба, както дилетантката художничка. С други думи, изложбата на тези художествени недоразумения беше добре измислен повод за законно снабдяване на любовницата с пари. Но капакът на всичко това беше, когато от колегиалност членовете на Политбюро официално посетиха тази изложба, чест, с която малцина истински художници са били удостоени. Може би впоследствие падането на генерала от всички високи постове да е било свързано в известна степен и с тази любовна задна улица. Мимоходом нека спомена, че като министър на вътрешните работи той се прояви с твърдост и непреклонност като истински войник на врагоманията. Както и да е, може би неговата любовна авантюра е струвала на българската държава значително по-малко, отколкото многобройните сексуални афери на другаря К. Разказваха ми за една особена случка в коридорите на телевизията на улица „Тодор Страшимиров“ 2. Любовницата на генерала току-що се завърнала от Париж. В коридора група служителки от телевизията я заобиколили и тя суетно им показвала това, което си купила от парижките магазини. Между другото тя се похвалила, че била в хотел, който струвал 80 долара на вечер (струва ми се, „Крийон“), и че всичко било фантастичен лукс. Слушайки я, една от жените припаднала. После се разбрало, че това било от изтощение, защото тя сама издържала три деца и разказът на парижанката бил върхът на всичко.

    Безспорно множество кариери започваха бързия си полет именно от потайния кръг на висшия Содом. Почти не е имало седмица да не се разнесе клюкарска новина, че зад някои нови назначения и уволнения стои чисто сексуална причина. И това съвсем не се отнасяше само до света на изкуството, а все по-често засягаше внезапното издигане на някоя окръжна партийна секретарка с хубавичко лице или някоя комсомолска деятелка със стройно тяло. Изобщо женската красота започна да се смята от висшето началство като добър партиен актив. Може би клюкарството преувеличаваше фактите, може би няколко изолирани случая предизвикаха неправилни обобщения? За съжаление случаите не бяха нито няколко, нито пък изолирани, а пред нас беше цяла вълна на сексуална мода, която заливаше най-силно висшия кръг.

    Цяла София беше смаяна, когато съпругът на една апетитна дама за 24 часа направи главоломен скок в кариерата си. От другаря Никой той стана главен директор на важен културен институт, председател на собствения си профсъюз и член на важни бюра и комитети. Малко по-късно бе избран и за народен представител. Всички, които познаваха скромните му възможности и липсата на каквито и да е връзки, бяха смаяни от това метеорно издигане. Тогава се понесоха слухове, че зад всичко стояла жена му, в която се влюбил един най-силен държавен и партиен ръководител. Може би защото бях близък на това семейство, с което ме свързваха спомени от студентските години, аз дълго не вярвах на тази история и се опитвах да си обясня нещата като рядка игра на случайности. Едновременно с кариерата на съпруга съпругата започна да пътува нашироко по западни страни и в няколко случая да показва, че има силна власт зад гърба си. Все пак, изглежда, че тя не беше много щастлива от това, което ставаше с нея, и внезапно го удари през просото. Имах чувството, че тя търсеше да накаже себе си за извършеното. Една вечер в пийнало състояние тя избълвала пред наш общ приятел най-потресаваща изповед за тайния си живот и за кариерата на мъжа си. Обикновено тя трябвало да вижда високопоставения си любовник един път в седмицата. За да се спазва приличието, тя отивала сама, в определен час, в една от резиденциите на другаря. На вратата вече, я чакал офицер от охраната, който всеки път се усмихвал многозначително и забелязвал с лека ирония:

    „О, другарко С, вие пак закъсняхте!“

    И той я повеждал навътре, за да я предаде на втори офицер, който я отвеждал в спалнята.

    „Най-мръсното чувство беше, че те знаеха за какво идвам и ме водеха към спалнята на своя шеф със студено и презрително отношение, като че ги беше срам от това, което правеха. Няма нищо по-ужасно от това чувство — да те водят публично да изпълниш някакви интимни функции! Те дори не се преструваха, че не знаят, и ми казваха натъртено следващия път да не закъснявам!“

    Този преразказ на нейната изповед, който мисля, че съм запомнил добре, ми направи силно впечатление. По-късно, когато я срещах, аз долавях в нея две трудно удържими чувства. Едното — лудо желание да избяга от всичко станало и да се самонакаже, и другото — да се впусне с пълна безогледност към богатствата и удоволствията, които й бе предложила позицията на високопоставена куртизанка. При всички случаи тя смъртно мразеше мъжа си и се стараеше да му отмъщава, като го унижава жестоко при всеки възможен случай.

    Всеки може да си даде сметка, че ако най-висшият управляващ кръг в страната даваше такъв тон, каква музика се свиреше всред редиците на средните и нисшите властнически кръгове.

    «Высокоэффективная экономика при отсутствии реальных политических и гражданских свобод - хрустальная российская мечта.»
  11. 53 Профил на Dehumanizer
    Dehumanizer
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Георги Марков "Задочни репортажи за България"

    СЪВЕТСКИЯТ ФЕОДАЛИЗЪМ

    Много трудно ми е да преценя какво комунистическо развитие бихме имали у нас, ако не следвахме т.нар. съветски опит. Може би щяхме да се озовем в положението на днешна Югославия или днешна Албания, или може би щяхме да намерим пътя към български вид социализъм, който би бил най-подходящ и смислен. Днешните български идеолози подминават факта, че в българското обществено устройство преди войната имаше два много силни социални факта. Първият — отсъствието на мощен експлоататорски капитализъм, и вторият — самородният социализъм на силно развитото кооперативно движение. Така че, исторически погледнато, България без комунистическа помощ сама плуваше във водите на свой собствен демократичен социализъм. При това положение едно истинско правителство, което претендира да бъде социалистическо, би заложило на естественото развитие на тези самородни социалистически тенденции и само би ги засилило. И до ден днешен не мога да си обясня защо нашите селяни трябваше да бъдат бити, за да влязат в текезесетата, когато преди войната чувството за коопериране беше масово и селските кооперации бяха израз на най-демократичен и осмислен социализъм. Подчертавам тази страна на нещата, за да изтъкна, че съветският режим у нас въобще не се интересуваше от осъществяването на тези самородни и свойствени на нашия народ социалистически тенденции, както въобще не го интересуваше доброто на този народ. Точно като истински нашественици и верни слуги на чужди господари нашите диктатори се заеха да приложат буквално една напълно чужда и напълно неподходяща схема на обществено устройство. Историята, животът и характерът на съветските народи са безкрайно различни от тези на нашия народ. Дори ако приемем, че известни елементи на съветската система са косвено продължение на елементи на царска Русия, ако приемем, че едно насилие там е отговор на друго, исторически предхождащо го насилие, то тези елементи и това насилие нямат нищо общо с историята и характера на българите. Буквалното прилагане на съветския опит, добър или лош, образно казано, е кръстосване на мечка с гълъб или опит да с€ присади на лоза тиква. Така че не може да има никакво разумно оправдание на насилственото и против всякакъв разум налагане на съветския образец у нас, освен че това се прави, за да се смачка един народ, за да се убие най-ценното в неговия характер. „По примера на Съветския съюз“ се превърна в неспирен речитативен крясък на властвуващите папагали у нас. И до ден днешен не мога да разбера до каква степен нещата бяха заповядани от Москва и до каква степен подражателството бе израз на долно и сляпо верноподаничество. За съветския пример и съветския опит у нас могат да се напишат томове. Прилагането му буквално често пъти имаше абсурден характер и водеше до огромни материални и духовни загуби. Трябваше да минат години, когато под натиска на българската природа на нещата най-после да се заговори срещу буквализирането на съветския опит и мълчаливо да се даде предпочитание на някои български форми. Разбира се, съвсем ограничено и предпазливо.

    Но налагането на съветския образец у нас доведе до катастрофални изменения както по отношение на формата, така и по отношение на съдържанието на нашия живот.

    Мисля, че приблизително най-точното название на съветския режим е — социалистически феодализъм, както веднъж гневно го нарече един от нашите най-добри поети. Обществената структура на нашето ново общество напомня удивително феодалната обществена структура, като приликата е още по-удивителна, когато сравним правата и задълженията на отделните звена. Сигурен съм, че един историк би направил много интересно сравнение между държавата на Борил и съвременна България. Разликата е, че феодалите от онова време не са подражавали буквално на византийските феодали. Но нека хвърлим око на обществената структура у нас, каквато тя е установена десет години след навлизането на съветската армия в България. Начело на страната стои главният български феодал, който е назначен от СССР, за да управлява от негово име страната. Българският произход на феодала е въпрос на елементарна куртоазия. Обикновено той е подбиран след аранжирана борба с други претенденти за мястото на пръв феодал. Техните аспирации биват периодически подхранвани от СССР, за да се държи в състояние на несигурност първият феодал и същевременно да се улесни контролирането на действуващите в страната сили. Главният критерий за избирането на първия феодал естествено е верността към СССР, без значение дали начело на последния стои Сталин, Маленков, Хрушчов или Брежнев. По-същество феодалът е висш съветски държавен чиновник и неговата лоялност е към съветската държава. Той притежава властта на абсолютен монарх по отношение на всичко, което не засяга съветските интереси. Той не е длъжен да се отчита пред никого, освен пред тия, които са го назначили. След него в йерархията и в кастово отношение идват феодалите — членове на Политбюро. Всички те, без изключение, са назначени от СССР, често пъти срещу волята и въпреки протестите на първия феодал. Те имат силна, но ограничена власт. Но и те както първия феодал не могат самостоятелно да взимат решение или да действуват по никакъв въпрос, засягащ интересите на техните работодатели. Техните места също не се смятат за гарантирани, тъй като към тях винаги се стремят амбициозни по-нисши феодали. Особено се внимава никой от тях да не се обособи като силна и властна личност. Както е известно от историята, върховният монарх винаги е фаворизирал слабите, неинтелигентните, безличните феодали. Ако случайно между тях се появи силна и независима личност, СССР взима грижата да го ликвидира. Тази група образува най-висшата каста. Тя живее по съветски образец — затворен, изолиран и високопривилегирован живот. Принадлежността към тази каста е нещо като най-благородническо звание от времето на Краля Слънце. Първият феодал, членовете на феодалното Политбюро и приравнените на тях други феодали по принцип се намират над законите на страната. Последните, доколкото съществуват, са предназначени изключително за обикновения, или ако пак използуваме феодалната терминология — крепостния народ. Нито един член на висшата каста, нито членове на неговото семейство могат да бъдат съдени по законите за крепостниците. Те могат да извършват каквито си искат престъпления, предумишлени или случайни грешки, злоупотреби или разхищения, могат да пристъпват клетви или дадени думи, публично да лъжат, да се възползуват за лични облаги от служебното си положение и т.н. — но дотогава, докато те имат благоволението на абсолютния монарх, в случая СССР, тях не ги грози никаква заплаха. Ако към тях можеха да се приложат законите на една нормална демократична страна, като Англия, САЩ или Швеция, то всички от тях без изключение биха се намерили в затвора за престъпления, надвишаващи стократно какъв да е обществен скандал на запад. Те не са отговорни пред крепостния народ, нито пред марионетното Народно събрание, което е съставено от подбрана група подведомствени по-малки феодали, верни слуги и оръженосци, плюс няколко трубадури и фанатично работещи крепостници. В цялото си обществено поведение тази каста служи изключително на собствените си интереси, които по принцип съвпадат с интересите на абсолютния монарх. За оправдаване на своето атавистично съществуване тя разполага с мощна пропагандна машина, за която истина е всичко, от което феодалите имат полза, и лъжа е всичко, което не им изнася. За гарантиране на сигурността си кастата е заобиколена от силна охрана. При първия феодал Червенков например често пътуванията му из страната се правеха с шествие от дузина коли, като в последния момент се решаваше в коя кола да бъде той. За лично развлечение отделните членове на Политбюро разполагат с малки полутайни свои служби, които се следят една друга, но докладите на всички тях в края на краищата пристигат на едно място — при съветския посланик. Официално Политбюрото на феодалите следи държавната и партийна дейност, като всеки член отговаря за някакъв клон обществена дейност. Но те имат главно контролни функции, а по същество работата се върши от съответните министри и техните заместници. По време на паради и манифестации тази класа се нарежда на трибуните на мавзолея в строго определен йерархичен ред. Нейният вътрешен живот е затворен, техните деца и съпруги се движат във високо изолиран кръг, живеят в бивши царски резиденции и дворци или в новопостроени разкошни вили, имат свои домашни представления, кинопрожекции (главно на избрани западни филми, които се внасят само за тях), често меценатствуват според вкуса си, като покровителствуват някой и друг художник, музикант, поет или артист. По-енергичните феодали имат своите големи любовни истории или пък не толкова красиви чисто сексуални афери. И те, и техните деца живеят с неоспоримото чувство на синята си кръв, че са нещо повече от всички други, че онова, което притежават, им се полага, че то следва по закона на новата аристокрация, наречен „диктатура на пролетариата“. Но ако някой сбърка и ги нарече пролетарии, те биха се обидили смъртно, тъй като вътрешно се ласкаят много повече от връзката си с Мария-Антоанета, отколкото от връзката си с Роза Люксембург.

    След тази малка, но изключително мощна каста на върховните феодали идва значително по-голямата група на висшите централни и местни феодали, към които човек може да отнесе! членовете на правителството, централния феодален комитет, окръжните феодални комитети и местните председатели на окръзи, генералитета, висшия апарат на феодалната държавна сигурност и за прищявка само неколцина от феодалните трубадури. Вероятният брой на висшите феодали е няколкостотин и фактически те са тези, които пряко управляват страната. Те могат да се подредят в две главни групи — феодали по право и феодали по необходимост. Феодалите по право заемат своите места поради връзките си с върховните феодали и абсолютния монарх. Обикновено те имат представителни функции или ръководят дейности, които нямат съществено значение. Докато феодалите по необходимост често пъти представляват издигнали се със собствени способности организатори или специалисти, от които феодалният строй има най-голяма нужда, за да съществува. Тази каста индивидуално е отговорна пред Политбюро, въпреки че някои от най-изтъкнатите й представители са свързани пряко с абсолютния монарх и сверяват часовника си направо по Кремъл. Животът и дейността на тази каста също се намира над законите. Дотогава, докато са верни на своя монарх, те не подлежат на наказание за каквито и да е престъпления и грехове. Техните привилегии също са огромни, но все пак по-ограничени от тези на върховните феодали. Вътрешният им живот е в значителна степен затворен, макар и не така непристъпен както на техните първенци. Отношенията между самите тях са много сложни и преплетени с неспирно действуващи приятелства и вражди. Главната причина за това са различните лагери, които са обособени около отделни членове на Политбюро и които често се прегрупират съобразно нуждите на момента. По отношение на своите феоди-окръзи или феоди-ведомства феодалите от тази каста са абсолютни господари. Както Полит бюро те не могат да бъдат критикувани от вестници или общественост, за действията си те не отговарят пред Народното събрание или пред какъв да е демократичен форум, освен пред Политбюро и преди всичко пред първия феодал. Че сто пъти те са принудени да жертвуват интересите на службата си поради сложни взаимоотношения и в цялата си дейност са силно зависими от тези над тях. Главна тенденция в техния живот е да се задържат на местата, които имат, и ако могат, да отидат по-нагоре. Между тях се люлеят мътните вълни на клюки, сплетни, кариеристични трикове, задкулисни игри и пр. Всеки от тях почти се е постарал да се обгради с роднини и верни приятели от детинство. Те също живеят при изключителни удобства за себе си и семействата си и също се стараят да се свързват роднински помежду си, като се държат на далечно разстояние от крепостниците.

    После идва третата, или средната феодална каста, към която човек може да отнесе всички главни и обикновени директори, заместник-министри, началници управления, главни редактори, по-видни феодални хора на изкуството и феодалната култура, средния партиен апарат, членове на разни комитети и съвети. Това е една доста значителна по брой каста, която според мен наброява няколко хиляди души. Тя е, така да се каже, моторът и шасито на феодалната кола, в която се возят първите две касти. Тази каста е задължителен трамплин за скачане нагоре, тъй като служенето в нея е доказателство за вярност към абсолютния монарх и първия феодал. Тя има също своя висок стандарт на живот, маса привилегии и също не е отговорна пред законите на страната. Поради средното място, което заема, тя се намира в по-голям контакт с крепостния народ, макар и да е кастово осъзната и да се старае да се държи на разстояние. Средните феодали имат особено силна власт в провинцията, където те решават съдбата на придадените им крепостници. Тежко и горко на всеки крепостник, който си навлече ненавистта на местния среден партиен феодал. Може да се каже, че силата на средните феодали е толкова голяма, че никакво решение не може да се проведе без тях, че никаква работа не може да се свърши без тяхното участие. Понякога тълкуването, което средните феодали дават на идеите и нарежданията отгоре, основно променя техния смисъл. Те са тези, които могат да бъдат критикувани, и когато една политика, заповядана отгоре, се провали, висшите феодали измиват ръцете си с наказване на средните феодали. Обикновено явление е там да стават непрестанни размествания, за да се поддържа дисциплината.

    И последната група на съветската феодална структура, наложена у нас, това са малките, дребни феодали, към които можем да отнесем: низовите партийни секретари и активисти, нисшите военни и милиционерски чинове, малки началници по партийна и държавна линия, голямата част от пропагандния и идеологически апарат и други дребни функционери. Всички те са изпълнителни слуги на волята на по-горните. В замяна те имат известна власт над заобикалящия ги крепостен народ. Те също ползуват дребни привилегии и могат да избягват законите, когато извършват дребни престъпления. Най-често те са крайната изкупителна жертва на провалена политика на по-висшите феодали. Но в живота на крепостниците те играят най-голяма роля, защото те са непосредствените представители на феодалната власт и черен е животът на онзи, който се намери във война с прекия си феодал. Те се бъркат не само в работата, но и в целия интимен живот на своите крепостници, в живота на техните семейства, дори налагат вето върху разводи, сватби, сменяне на адрес, ползуване на отпуска и т.н. От нравствена гледна точка дребните феодали са най-разнообразна сбирщина от умствено осакатени фанатици, родени лакеи, за които волята на господаря е над всичко, несполучили амбициозни кариеристи, дребни хитреци, за които най-важното е да се наредят на трапезата на властта, и започващи млади пробивачи, които са се устремили нагоре. Обаче поради непосредствения си контакт с крепостниците дребните феодали са по-гъвкави, повече склонни на компромиси и понякога са нещо като буферен пласт между чука, който се стоварва отгоре, и наковалнята на крепостническия свят.

    Те живеят с гордостта, че все пак някой и нещо на този свят зависи от тях.

    На дъното на тази типична съветска феодална стълба стои крепостният народ. Онзи народ, който по законите на феодализма е прикрепен завинаги към дадено място и дадена работа и който няма право:



    да не харесва решима,

    да се съмнява във феодалната идеология,

    да има свое мнение и да го изказва,

    да критикува феодалите,

    да се организира свободно,

    да избира свободно,

    да пътува свободно,

    да сменя работа свободно, да разполага с продуктите на труда си,

    да се ползува от справедлив съд,

    да има своя религия,

    да бъде третиран човешки от милицията,

    да слуша чужди радиостанции,

    да чете книги, неодобрени от феодалите,

    да не служи във феодалната армия,

    да бъде себе си.



    Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко й за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.

    Това е структурата на съветския феодализъм, която е гръбнакът на режима у нас и във всички източноевропейски страни под съветски контрол.

    «Высокоэффективная экономика при отсутствии реальных политических и гражданских свобод - хрустальная российская мечта.»
  12. 66 Профил на Realist
    Realist
    Рейтинг: 2742 Весело

    Четейки написаното можем лесно да си обясним потрошените милиони народна пара за ловните дружинки и безкрайните екскурзии на Гоце, билетите за Южна Корея на Масларката и недосегаемостта на Гейчето, Ирина Бокова и другите патриции от Номенклатурата. Ми те мамините тези неща са ги получили по наследство от другарят Тодор Живков. И сигурно ще намерят един милион причини да ни убедят, че ги заслужават. Спомняте ли си фермата на Оруел:

    Всички животни са равни, само че някой са по- равни от останалите.

    Всъщност от статията лъсва цинизма в който живяхме по времето на уж най- прогресивния строй на земята. Какво ли ще кажат заблудените овце които все още гласуват за комунетата?

    Демокрацията е несъвършена, но никой не е измислил нещо по- добро.
  13. 80 Профил на Dehumanizer
    Dehumanizer
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Да не забравяме, че и главният прокурор си е играл като малък с всичките тия вампири - големи и малки, по почивните станции на ЦК на БКП. Чакайте си процеси и възмездие ако си нямате друга работа...

    «Высокоэффективная экономика при отсутствии реальных политических и гражданских свобод - хрустальная российская мечта.»
  14. 86 Профил на Alien
    Alien
    Рейтинг: 1086 Весело

    До коментар [#77] от "!!":

    Идиот - кой пък ти каза, че не са взимали подкупи бе?!? Що само се чудите как да оправдаете неоправдаемото? Червени свине.

  15. 93 Профил на индианеца
    индианеца
    Рейтинг: Весело

    дрънкайте си ама беше всенародна ебня , по заводите всеки мераклия си имаше любовница , по университетите имаше каки дето ебяха цели факултети.Като има курви , ще има и ебачи.Особенно това поколение дето ни управлява се шибаха като свирки.По старото поколение -човещинка , любовница и се крие.Колко женки от 40-50 год. поколението забременяха около 8 декември , ама от кого не знаят.
    УБО подбираха похотливи и алчни за диверсия.

  16. 94 Профил на werginija
    werginija
    Рейтинг: 516 Весело

    Как си представяте Иван Славков с билково чайче, на диета и прави ом сутрин на брега на морето?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах