Dnevnik.bg

За това сте прави - в държавните университети всички ще станат професори, защото си пият ракията (взета като подкуп от студент) с хората от които зависи да станат професори.

А тази съюз на учените предполагам е напълно независим от БАН, нали?

Какъв е този съюз на учените? Това е съветски тип организация. Те разбира се ще са против.
Няма да има критерии, а сега дали има критерии, които недопускат случайни хора или протежета в науката?
От друга страна промените са толкова козметични, че не си заслужават да се правят. Половинчата работа на министър Игнатов.
Ситуацията изисква много дълбока промяна.
Все пак мисля, че науката и висшето образование трябва да съществуват заради интереса на студентите и обществените нужди, а не в угода на тесен кръг властоимащи в науката и вузовете.
Без истинска промяна в науката и образованието България ще продължава да бъде в периферията на развитите страни.

Имах си хас да не са против! Това са същите феодални старци от БАН, НТС, университетите.

АКО "феодалните старци" са реликт на феодазлизма директно преминал в псевдокомунизма, то старейшините в СУБ са реликт от "мъдреците" на робовладелската ера.

Основният проблем на предлаганата от министъра реформа е, че се разчита на пълна либерализация с очаквания за качество на избора, произтичащо от естествената конкуренция. Другият възможен вариант е частична либерализация с временни твърди критерии за научно израстване , които да осигуряват качество на избора на научни кадри за времето, докато заработи реформираната саморегулираща се система.

Е, аз си мисля, че първият вариант ще изисква много повече време, докато заработи "пазарният" механизъм. Помислете си само колко време трябваше да измине, докато бизнесът с кафе в БГ придобие характеристиките на западния пазар. Да споменавам ли, че в много области на икономиката ни пазарният механизъм е неработещ. А какво е положението в съдебната система, която на книга е напълно независима?!

В науката нещата са още по-комплицирани. Затова считам, че един междинен етап с твърди критетии, контролирани централно, би бил не само по-ефективен за съхраняване и подобряване на качеството на научните кадри, но и би бил по-краткият път към пълна либерализация.
Друг е въпросът дали министърът е в състояние да предложи нужните критерии.
Правейки справка в ISI-Web of Knowledge, забелязвам, че доцент Игнатов е автор, които няма нито един цитат в списание с импакт фактор?! Възниква риторичният въпрос: що за критерии може да очакваме от един такъв реформатор?!

Въпреки общото мнение, че е необходим нов закон за кариерното развитие на представителите на академичната общност, заменящ досегашната тромава централизирана система, съществуват някои проблемни пунктове, по които би било добре да се потърсят адекватни и работещи решения.
С премахването на национална структура като ВАК целият процес се оставя "в ръцете" на академичното /административното/ ръководство на съответния ВУЗ или изследователски институт (в практическото приложение на разпоредбите това означава – „в ръцете” на ръководството на съответния факултет или катедра/секция). Убедена съм, че една от преследваните и широко прокламираните цели – ускоряване на процеса на израстване в научната йерархия на младите учени и отпадането на т.нар. „феодалната зависимост” – няма да бъде постигната по този начин.
По една проста причина: съставът на ad hoc журито по новия закон се определя „със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, по предложение на факултетния съвет или на съответния научен институт”. Това означава, че в действителност факултетният съвет ще определя състава на журито и по този начин ще има пълната възможност да предопределя изхода от една или друга процедура, при това съвсем законно. Предвиденото изискване за участието на трима външни за съответния ВУЗ членове на журито не дава гаранция, че кандидатът няма да стане жертва на вътрешнофакултетни конфликти и противоборства – просто ръководството на факултета от един ВУЗ ще има неограничената възможност за неформално „коалиране” с друг факултет от друг ВУЗ за избор на членове на жури, като по този начин чрез избора на жури може да предопределя положителният или отрицателният изход от дадена процедура.
На практика, вместо да се премахне феодалната зависимост от ВАК, ще се създаде друг тип феодална зависимост вътре в рамките на факултетите или на научните институти на БАН. При това без реална възможност за намеса на държавна структура, която да коригира техните действия, защото, формално погледнато, решенията за избор на определени членове на журито няма да бъдат незаконосъобразни. Смятам, че комисията към МОН трябва да има възможност да се намесва още на този ранен етап. Необходим е механизъм за намеса и корекции от страна на държавна структура още при определянето на членове на жури, защото – нека не се лъжем – ако бъдат оставени нещата в ръцете на ръководствата на някои факултети от ВУЗ или на звена от БАН, ще постигнем неочакван резултат – блокирано кариерно развитие на млади учени и поставянето им в пълна феодална зависимост от съответните ръководства.

че как ще го хареса, като този закон би отнел толкова много предимства на членовете му. сега за да пробутат протежетата си по-старите, т.н. "утвърдени" учени е необходимо да подкупят една, максимум две корумпирани секретарки във ВАК, а след децентрализацията това едва ли би им се удало.

По новия закон не е ясно кое е по-трудно - защитаване на докторска дисертация или курсова работа на студент.
Всеки следващ министър на образованието деградира спрямо предишния с такава скорост, че съм почти убеден, че след министър Игнатов идва времето на министър Красьо Черния с ланците. Той сега е докторант, но по новия закон ще е направо емеритален професор.

Новия закон премахва ВАК/висша атестационна комисия/, която между другото се избира от !!! парламента въз основа а квоти!!! Има ред случаи на хора ,които явно не заслужават званията си и са били отхвърлени от институтите в които работят, защото представените работи не са на нужното ниво за титлата за която претендират. Същите хора обаче са одобрени от ВАК/който по същество не е научен, а политически орган/ в резултат на което се получават много професори чл. кореспонденти и академици с изключително съмителни знания и още по-съмнителен принос към науката. Премахването на ВАК е най-доброто нещо правено от години за българската наука.

Нещата са закучени...
Проектът е приет без учени!

Ало учените!Искаме да видим, че правите промени, така че способните учени да остават тук и да виждаме резултати в науката.Как ще се определят и как ще се раздават степените въобще не ни интересува.

"С трици маймуни не се ловят". Научните резултати са въпрос на инвестиции и късмет. Например, прословутият адронен колайдер струва десетки милиарди в преки разходи, резултатите му биха имали чисто умозрителен характер, нищо практическо, и освен това откритията му са въпрос и на късмет. Например, за "бозона на Хигс" небезизвестния Стивън Хокинг се обзаложи на 100 долара, че няма да се открие. А неговото откриване и резултатите, свързани с това, са сред главните цели. Близко е до ума, че "западняците" са толкова богати, че хвърлят милиарди на вятъра. Те нямаше обаче да са толкова богати, ако не умееха да си правят добре сметката. Например: чисто умозрителната теория на Максуел за електромагнитното поле и днешно повсеместно разпространение на електричеството, без което дори и не можем да си представим икономиката. С други думи, всички рецепти как да се прави наука и особено да се разграничи полезната от паразитната са толкова полезни, колкото и как човек да доживее 100 години: освен всичко останало, ако има и голям късмет ... "С трици маймуни не се ловят", но за да се уловят с нещо друго пак си трябва късмет ...

законопроектът .... обезценява вложените усилия и творческа работа на носителите на научна степен "доктор на науките"и на научните звания "професор" и "старши научен сътрудник първа степен".
----------------------------------------
Усилия, господа, трябва да се полагат НЕПРЕСТАННО.
Вие какво искате? Веднъж защитил, по един или друг начин, някаква титла и след това - шапка на тояга. Държавата, т.е. данъкоплатците, да ви плащат заплатки. Пък вие, ако имате желание, ако ви дойде вдъхновение, може и да правите нещо.
Пък дали някой има полза от него - за това пък изобщо да не питаме. Да даваме по 100 млн. лв.(че и малко им се виждат, искат поне 1 млрд.) на БАН годишно и да благоговеем.
Е, не щем вече! На калпак, щото бил учен, няма да плащаме.
Който учен иска, знае и може намира мястото си на пазара.
Който ще се занимава с наука като хоби - ако, каквото и когато му е интересно, без отчитане на полезността и приложимостта му за БГ данъкоплатците, които плащат сметката - да си търси или богата половинка, или спонсори.

Заканопроектът прави за смях цялата наука и образование в България. (Естествено, защото е смешна идея на смешник.)
След приемането му няма да може и дума да става за наука и образование.

Но, българите си го поискаха.
Да им е честит! Със здраве да си го ползват!

Знаех си аз, че ще има голям вой срещу новия закон. Но и по стария закон за научните степени и звания, и с ВАК, шуробадйанащината е основен принцип за "получаване" на научни заслуги. Направо да се приеме англо-саксонския модел за научни звания и да се сложи точка! Ако министър Игнатов каже "Приемаме изцяло еди кой си утвърдил се в света и работещ модел" едва ли ще могат да мрънкат. Най-големите некадърници в нашия институт станаха "старши" чрез битови услуги и подмазване нашефовете. Връщайки се от чужбина с удивление и отвращение разбрах, че процедурите на научно обсъждане на нечий труд е процедура по публично унижение, при което всеки невежа в облатта, в която работиш се чувства длъжен да се изказва, а аворът на труда, който се обсъжда НЯМА право на отговор, а задължение само да си записва забележките на некомпетентните си колеги и да кима с глава. Това го няма от САЩ до централна Европа. Имам чувството, че това е компенсаторен механизъм заради социалните комплекси на нашите учени - те са толкова бедни и смачкани, че им остава да се самодоказват само унижавайки другите.

Айде, стига сте се дърляли!
Когато се съберат трима българи има най малко шест "най добри" варианта.
Вижте какво са направили държавите, където има ИСТИНСКА НАУКА и го приложете тук.
То е изпитано поне стотина години и е доказало, че върши работа.

Не може да се разчита на саморегулация в България. Твърде сме далече от възможностите за това. Отново ще побългарим модела, взет от немско. Там хората със столетия са изграждали самодисциплина, което е твърде нетипично за някои от нашите "научени работници". Посткомунистическа България не се нуждае от прочистване в научните среди - да се контролира неистовия патетизъм и инициативност на комунистическите групировки. Нека се направи анализ - в основата на университетските групировки стоят червените партийни групи, които се обвързаха и мисловно и....Ако на минъстъра му стиска - нека обмисли механизмите, чрез които ще се регулират тези обективни рискове, за да може наистина младите, а не приятелите на администрацията в университетите да ускорят своето професионално развитие.

извинете ме...не "Посткомунистическа България не се нуждае ..., а "Посткомунистическа България се нуждае ...

До коментар [#6] от "Mlad uchen":

Ако младият учен е способен човек, няма да се остави "в ръцете" на феодално ръководство! Ще си намери такова, където ще го ценят истински.
Ако е синекура, разчитаща на ръководството, той сам си се е поставил "в ръцете" им.
Това е пазарният принцип!

Извинете, но вие вече дотолкова се оляхте, че направихте науката хоби?! Чалга, като всичко останало. Имате ли мозъци в главите си? При фундаменталната или хуманитарната наука какъв пазарен принцип виждате? Или и тук с баданарката - "защо България трябва да прави фундаментална наука", имаше и такава реплика. А науки като българска история, литература, български език, фолклор, очевидно са съвсем излишни, ама според вас! Те в кой бизнес да отидат, ако евентуално благоволите да сметнете, че трябва да дадете съгласието си да останат?