Dnevnik.bg

Въвеждането на единна ставка за ДДС върху туристическите услуги е почти сигурно, въпросът е дали тя ще е 14% или по-ниска, но не по-малко от 10%.

Това впечатление остави у наблюдателите днешната дискусия в Съвета за икономическо развитие, председателстван от икономическия министър Трайчо Трайков. В неговите рамки представители на правителството, бизнеса и синдикалните организации обсъждат различни аспекти на икономическата политика. Тема на днешното обсъждане бяха данъчните закони и бюджета за следващата година, но дискусия относно бюджета липсваше. С уговорката, че такава ще се проведе в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество заместник-министрът на финансите Владислав Горанов насочи разговора към подготвяните промени в данъчните закони.

Горанов определи като необратимо въвеждането на обща ДДС ставка за туристическите услуги, а единственият въпрос е на какво ниво ще бъде тя. При сега действащия закон за ДДС организираните групи плащат 7% ДДС, а за всички останали туристи ставката е 20%.

След като това различно третиране бе определено като недопустимо от Европейската комисия, пред правителството остава въпросът да направи ли обща ставка от 20%, обща от 7% или да се предложи междинна ставка от 14%, каквато финансовото министерство лансира. Експертите на Симеон Дянков са сметнали, че ако през тази година ставката бе единна на ниво от 14%, държавата би събрала 38 млн. лв. повече, а при единна ставка от 20% допълнителните приходи са щели да бъдат около 78 млн. лв. В същото време единна ставка от 7% би коствала загуба на приходи и затова е неприемлива за финансовото министерство.

Без да го казва в прав текст, зам. финансовият министър на практика отхвърли аргументите на председателя на Българската асоциация на туристическите агенции Донка Соколова срещу единната ставка над 7%. Тя посочи, че вече има напечатани каталози, че има предварителни договори, които вече са били подписани и, че вдигането на ДДС ще удари туризма във време, когато се наблюдава съвземане. Соколова опита да защити и хотелиерите, като каза, че голяма част от тях са сериозно задлъжнели към своите кредитори, но в отговор Владислав Горанов заяви, че приносът на туризма към фиска трябва да се доближи до неговия принос към брутния вътрешен продукт, визирайки, че голяма част от компаниите в туристическия бранш оперират в сивия сектор.

Представителите на бизнес организациите подкрепиха Донка Соколова. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев коментира, че ако за държавата не произтичат загуби, ще е добре единната ставка да е 10%, а не 14%. По-сериозните възражения на бизнеса бяха срещу понижаването на годишните амортизационни квоти. "Досега се работеше за ускоряване на амортизациите и изведнъж ни се съобщава, че годишните квоти ще се намалят", коментира Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Аргумент на бизнеса да недоволства е фактът, че така ще се забави технологичното обновление на компаниите и ще се изземе по-голям ресурс под формата на корпоративен данък в сегашния момент на затруднена ликвидност.

Експертина Министерството на финансите пък контрираха, че ефектът от тези промени ще се усети едва през 2012 година и за това има достатъчно време бизнесът да реагира. В същото време освен банките почти липсват компании, които на всеки 2 години сменят компютрите и оборудването си.

От Българска търговско-промишлена палата предупредиха, че подготвяните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс може да създадат условия за рекет от страна на данъчните служители. Те визираха плановете да се позволят проверки по аналог и така да се начисляват осигурителни задължения за минал период от време, ако се установи, че една компания е осигурявала служителите си на доход, който е много по-нисък от средния за нейния бранш.

Тази идея беше разкритикувана и от депутати на ГЕРБ в летните месеци като неадекватна, защото по този начин се рискува ревизиите да влязат в съда и да се проточат с години, а проблемът с ниските осигурителни приходи е на дневен ред сега.

Преди дискусията да продължи с обсъждане на минималната работна заплата, заместник-министърът на финансите напусна залата заради друг ангажимент. В кулоарите на икономическото министерство той коментира, че повишаването на минималната работна заплата почти не би оказало влияние върху държавните разходи, но призова за внимателен анализ преди да се правят промени. По думите му това няма да увеличи реалните доходи, но вместо да изкара на светло скрити доходи, може дадоведе до ръст на безработицата. Малко преди това от социалното министерствокоментираха, че с увеличението на минималната заплата от 240 на 270 лв. на светло ще излязат 30 лв. от скритите доходи на най-ниско платените работници.

Представители на бизнеса пъкизказаха опасения, че нарастването на минималното възнаграждение ще увеличи разходите на фирмите и ще вдигне възнаграждението на работниците с най-ниска квалификация, а тези с по-висока няма да получат по-високи доходи.

Синдикатите и министърът на труда пък контрираха, че минималната заплата е без промяна вече втора година и в момента след плащането на данъци и осигуровки получаващите я падат под официалния праг на бедност - 211 лв. на месец.

По последни данни около 160 хил. души получават минимална заплата, от които 37 хил. са в обществения сектор. 

След катонапусна дискусията пред журналисти Владислав Горанов се обяви против увеличаването на пенсиите за 2011 година.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче