Неволната зависимост към хапчета се разпространява на Балканите

Неволната зависимост към хапчета се разпространява на Балканите

© Мила Попова



Тази статия е изработена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи, BIRN.


"Започнах с лек транквилант още като ученичка, който с времето престана да ми действа, и започнах със сънотворни, които тогава се продаваха съвсем свободно, разказа Радост дългата история на зависимостта си към лекарства. "При тях се получи същото – постепенно преставаха да ми действат, затова или трябваше да увеличавам дозите, или да търся по-силни. След години, когато алкохолът се превърна в мой проблем, започнаха и болничните ми лечения, при които започнаха да ме лекуват с антидепресанти."


Радост е модератор на първия български онлайн форум за психологическа помощ на пристрастени към медикаменти. Докато нейната лична история е на границата на целенасоченото пристрастяване, много хора неволно попадат в порочния кръг на неволната зависимост в следствие на житейските си трудности. Радост вярва, че голяма част от търсещите съвети в сайта "Лекарствено зависими", който е част от световната мрежа Pills Anonymous – са попаднали в такава ситуация и заради лекотата, с която лекарите изписват лекарства.




Историята на Радост изглежда често срещана в България и в другите балкански страни, където увеличаващ се брой хора се "закачат" към психоактивни лекарства – медикаменти, които влияят на централната нервна система и променят химичния състав на мозъка.


Някои лични лекари изчисляват, че поне 20 на сто от техните възрастни пациенти са пристрастени към тези субстанции.


Хората ги употребяват, за да се справят с психологически, лични или социални проблеми, често свързани с напрежението и тревогите от прехода към модерно консуматорско общество.


И докато нивата на стрес на Балканите се покачват, а достъпът до лекарства остава относително безпроблемен, броят на зависимите се покачва. Сериозността на проблема обаче остава скрита заради съществуващата все още стигма, обгръщаща търсенето на психологическа помощ в балканските общества. Признаването на психологически проблем все още е табу в региона, както и методите, свързани с отстраняването му.


Междувременно недобре развитата държавна грижа за менталното здраве, комбинирано с пренатовареността на личните лекари, изглежда, кара много доктори да изписват все повече и повече психоактивни лекарства.


Извън вредите, които тези лекарства нанасят на индивидите, съществува и по-широкият въпрос за вредата, която подобна зависимост нанася и на обществото като цяло.


"Зависимостта към лекарства прави хората като изтръпнали – и към семействата им, и в работата им, предупреждава социалният анализатор Адриана Кюлевчелиева.


Представете си как тези хора преподават на децата ви, карат автобуса, в който се возите, или прокарват електрическите мрежи в дома ви."


Растящи продажби


Числата сочат, че продажбите на психоактивни вещества са се увеличили в последните години в България, както и в съседните Сърбия и Босна и Херцеговина.


Изпълнителната агенция по лекарствата в България посочва в годишния си доклад за 2009 г., че лекарствата за централната нервна система са вторите най-продавани след тези за сърдечни проблеми. http://www.bda.bg/images/stories/documents/analiz_pazar/analiz_prodajbi_2009.pdf


Статистиката е подобна и в Сърбия. Според Агенцията за лекарства и медицински средства медикаментите за централната нервна система са представлявали 15 на сто от всички продадени лекарства през 2009 г. През 2008 г. например са били продадени 7.3 млн. опаковки бромазепам и над 4.6 млн. опаковки бенседин – и двата успокоителни.


И двете числа са с около 1.5 млн опаковки повече от предходната година. Продадените антидепресанти са все още незначителни – около 300 хил. опаковки на година, но и техните продажби се увеличават.


Само кажи, че са за баба ти


Да се сдобие човек с тези психоактивни лекарства е доста лесно на Балканите, особено в Сърбия и Босна, където все още фармацията не работи по европейски стандарти. Най-популярното успокоително – бендсединът, може да се закупи само с минимално актьорско майсторство от повечето нецентрални аптеки в Белград.


В Босна положението не е по-различно. Помолената да се представи за купувач Инес успя да купи на няколко пъти диазепам – друго успокоително – като твърдеше, че баба й се нуждае от него.


Йована – млада жена от Белград, пък разказа как баба й купува успокоителни без рецепта, а след това ги раздава на семейството. "Бенсединът е част от семейната аптека като йода или аспирина", каза тя.


В София вече не могат да се купят успокоителни без рецепта. Още отпреди влизането на България в ЕС анксиолитиците се продават само с т.нар. зелена рецепта от лицензирани фармацевти, а продажбите се записват стриктно в специални тетрадки.


Продажбата на антидепресанти обаче е много по-малко контролирана. Въпреки че и те изискват рецепта, тя е обикновена и все още е възможно да се закупят без рецепта от малките квартални аптеки, в които съществува доверие между фармацевтите и клиентите им.


"От години идва една бизнес дама и си взима всеки месец по една опаковка деанксит", споделя софийска аптекарка. Познавам я и затова й давам без рецепта, какво да ходи всеки месец при лекаря си", обяснява тя.


Болки на отказването


Отдавна са известни негативните последици на успокоителните. Лични лекари в България и Сърбия, които се съгласиха да говорят, ако останат анонимни, казват, че са наясно, че продължителната употреба на анскилолици води до пристрастяване, но продължават да ги предписват, защото много от пациентите им вече зависят от тях.


Обикновено, посочват лекарите, това са възрастни пациенти, които страдат от редица физически болести, както и от типичната за възрастта им тревожност. Прекратяването на лекарствата би било доста по-травмиращо за организмите и психиката им, отколкото продължаването на приема им, смятат лекарите.


Едно софийско джипи каза, че грубо една пета от всичките му пациенти го посещават само за рецепти за успокоителни.


Петко Величков, софийски психиатър, вярва обаче, че лекарите все пак не трябва да правят това с пациентите си, тъй като продължителната употреба на тези медикаменти е възможно да доведе до деменция, загуба на памет и други психологически проблеми.


Дебатът до какво води употребата на антидепресанта и дали те водят към пристрастяване остава отворен.


Представители на психиатричната гилдия в България, Босна и Сърбия заявиха неколкократно, че класическата дефиниция на пристрастяване – неконтролируемо желание за субстанцията и остра физическа болка, ако не са под нейно въздействие – не може да бъде приложена към антидепресантите. Те не изискват и увеличаване на дозата, какъвто е случаят с всички вещества с пристрастяващи свойства.


Хора, прекарали години на антидепресанти, обаче заявяват, че намират за почти невъзможно да се откажат от тях. И докато докторите смятат, че няма доказателства за болезнена физическа абстиненция, пристрастените твърдят, че страдат жестоко.


Пациентите казват, че симптомите на абстиненция са толкова силни, че докторите понякога ги объркват с връщането на първоначалните симптоми на депресия или паническо разстройство. Затова и много попадат в порочния кръг да им бъдат наново предписвани лекарства за лекуване на абстиненцията.


Кабинетът на доктор Слободан Лога в Сараево

© Мила Попова

Кабинетът на доктор Слободан Лога в Сараево


"Невзимането на лекарства води до абстинентна криза, която е толкова неприятна, че хората просто са изкушени отново да си вземат лекарства", смята и Слободан Лога, клиничен психиатър от Сараево.


"Аз съм бивша алкохоличка, но докато съм прекъсвала алкохола за около шест години, не можах да изкарам и един ден без антидепресанти, смятай", казва Радост от форума за лекарствено зависими.


Тя описва в зловещи краски абстиненцията си от антидепресантите: ледена пот, гадене, нарушение в зрението, чувство за непреодолим студ, мускулни болки, сковавания по крайниците и лицето, учестен пулс, повишаване на кръвното налягане, затруднено дишане. "Но по-тежки за мен се оказаха упоритото и мъчително безсъние, както и чувството на страх и тревога, дори и някакъв ужас. Ако мога да го опиша накратко – скованост в емоциите, в съзнанието, някакъв лед в душата", казва тя.


Ивана74, участник в друг форум, чиито ползватели се идентифицират само с никове, казва същото. "Адът се отприщва на втория ден, след като спреш да ги взимаш", спомня си тя. "Не само депресията те смазва, а попадаш в едно грипоподобно състояние с мускулни болки, без никаква енергия и дори светлината ти пречи", добавя тя.


Въпреки сериозността и мащаба на проблема със скритата наркомания на Балканите досега не е предприета никаква акция за ограничаването й.


Пристрастените към лекарства стигат до центровете по наркомании в Сърбия и България само ако състоянието им е обвързано с алкохолизъм или хероинова зависимост. Рядко се появяват хора, които злоупотребяват с шепи лекарства и имат вече сериозни нанесени травми, споделят експерти от центровете.


Посттравматичният стрес


Докато фамилните трагедии, брачните проблеми и финансовите трудности са най-честата причина хората да посягат към хапчетата, има и социални фактори, които могат да доведат до тази зависимост от медикаменти. На Балканите тези фактори са свързани с травмите от войните през 90-те и тежкия преход към пазарна икономика.


В Босна и Сърбия свързаните с войната травми са оставили зад себе си много психологически проблеми. Според босненския психиатър Лога случите на панически атаки и клинична депресия сред жените са се удвоили след края на войната. Това по думите му е довело и до прекомерната зависимост към наркотични вещества, били те легални или нелегални.


Милан Милич, психиатър на болницата в Панчево до Белград, който по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. е ръководил спешната психиатрия, посочва, че войната в началото е стрес, който мобилизира защитните организми на ума и тялото. Те обаче понасят невидими щети и когато ситуацията се успокои, могат да се сринат.


Милан Милич, психиатър на болницата в Панчево до Белград<br />

© Мила Попова

Милан Милич, психиатър на болницата в Панчево до Белград


Милич свързва влошаването на менталното здраве на сърбите с разочарованието от икономическия преход. "Всеки ден хората се надяват, че утре ще са по-добре икономически, но минават месеци и години и нещата така и не се оправят. Така се акумулира много по-опасният хроничен стрес."


"Защитните механизми на организма се износват и тогава дори най-малкият проблем може да ви тласне към хапчетата" добавя той.


България за разлика от съседите в региона не мина през войните през 90-те, но в страната има същото разочарование от икономическия преход, както и в Сърбия. Ирина Лазарова, психолог в частната софийска клиника "Адаптация", вярва, че темпото на днешния свят поставя прекалено много тежест на хората и тези, които не могат да се справят, просто прегарят.


Изабела Голдрич от Фондацията за ментално здраве в Глазгоу, градът в Шотландия с най-голямо икономическо неравенство, смята, че модерното общество прекалено много митологизира щастието. Според нея е доста по-нормално животът като цяло да е труден, с епизодични моменти на щастие, но модерната култура промотира щастието като максима, което поставя голямо напрежение върху хората, които не се чувстват задоволени.


Изабела Голдрич от Фондацията за ментално здраве в Глазгоу

© Мила Попова

Изабела Голдрич от Фондацията за ментално здраве в Глазгоу


Ние сме развили консуматорски подход към щастието — от нация на стоици сме се превърнали в консуматорска нация", коментира тя, говорейки за Шотландия. По думите й именно затова най-социално ощетените слоеве в страната са и най-склонни да посягат към хапчета, тъй като смятат, че така си закупуват задоволство.


Химия, не лечение


Специалистите обаче смятат, че има и друго обяснение на тази увеличаваща се зависимост от медикаменти и това именно е лошата реформа на балканските здравни системи. Лекарите често са претоварени, за да обърнат внимание на психологическите проблеми на пациентите си.


Често те предпочитат да спестят време, като предпишат успокоителни или антидепресанти, вместо да се занимават с дългосрочно или скъпоструващо лечение на неща, като депресията например. Преди две години шотландското правителство се сблъскало с подобен феномен, когато изследване установило, че шотландците приемат два пъти повече от средното за останалите британци.


Според Голдрич един личен лекар в бедните квартали на Глазгоу има между седем и десет минути, за да прецени състоянието на пациентите си. "Понякога и десет часа не биха стигнали, ако при вас има човек с множество физически и психически проблеми, допълва тя и казва, че не обвинява докторите. "Те много пъти нямат друг избор, освен да предпишат антидепресант, за да махнат от напрежението върху тези пациенти."


Глазгоу - градът в Шотландия с най-голямо икономическо неравенство

© Мила Попова

Глазгоу - градът в Шотландия с най-голямо икономическо неравенство


Все пак в момента шотландските власти предприемат мерки за ограничаването на рецептите, а неправителственият сектор се опитва да ангажира вниманието на личните лекари по въпроса. Публичният дебат за злоупотребата с психоактивни лекарства на Балканите обаче липсва тотално.


А онлайн форумите продължават да са основна платформа за споделяне на проблеми. Много от тези, които публикуват съобщения, се оплакват, че успокоителни или антидепресанти са им били предписани от лекарите за чисто физически, а не психически оплаквания.


"В момента се опитвам да се откача от антидепресантите, които започнах, когато спрях успокоителните, които пък ми бяха предписани първоначално заради високо кръвно налягане споделя ivana74. В друг форум Линамина пък казва, че е станала зависима от антидепресантите, които са й били изписани от тазобедрения й хирург след раждането.


Късият път към блаженството


Специалистите са единодушни, че понякога взимането на хапчета е неизбежно и дори е по-вредно за организма да се опитва да се справя сам. Пример за това е внезапната смърт на близък човек и стресът от подобно събитие. Когато става въпрос за сериозен психологически проблем като депресия или тревожност, психоактивните лекарства имат голяма роля при възстановяването. Депресираните хора понякога са толкова объркани, че не могат да започнат ефективна терапия, без да взимат лекарства, които да ги балансират и да организират мислите им, посочват специалистите по ментално здраве. Хората взимат лекарства, за да понесат непоносимото, смята Ирина Лазарова от център "Адаптация" и допълва, че в България съществува и феноменът някой хора да са неаргументирано притеснени от антидепресантите.


В същото време обаче, независимо дали изписват лекарства, повечето психолози смятат, че хапчетата сами по себе си не решават проблемите на пациентите им в дълбочина. "Успокоителните не лекуват", категоричен е Слободан Лога.


"Хапчетата правят хората алергични към мисленето и един вид неспособни да видят истинските си проблеми", казва Милич. Според него посягането към лекарствата е пряк път за постигането на блаженство – "максимално задоволство, с минимални усилия, но това поведение по никакъв начин не решава проблемите, които имате".


Той и колегите му смятат, че след хапчетата трябва да има и ефективна терапия. Проблемът на Балканите обаче е, че тя е прекалено скъпа за повечето хора. Дори най-евтините сеанси в България например струват между 20 и 35 лева, а много хора с проблеми ще се нуждаят да посещават специалист поне веднъж седмично в продължение на месеци Това се превръща в мисия невъзможна за страна, в която средната месечна заплата е по-малко от 600 лева на месец.


Шансовете за провеждане на ефективна терапия в Босна са още по-малки, където заплатите са по-ниски, а безработицата още по-висока. Още повече че депресията е по-често срещана сред тези, които са най-неспособни да платят – бедните и безработните.


Държавните здравни услуги също не са достатъчно ефективни. Българската здравна каса осигурява направления за психолог, но твърде недостатъчни, и то само за здравно осигурените. Дневните центрове пък са само в частния сектор и не са много развити.


Позитивният пример от Шотландия са дневните центрове, които се спонсорират от държавата. Неправителствени организации като Алианс за депресията пък имат горещи телефони, организират групи за взаимопомощ и провеждат кампании за повишаване на разбирането за феномена депресия.


За разлика от Шотландия обаче на Балканите думата депресия е все още мръсна дума. ‘Едно е да кажеш нещо съм се изнервил днес, друго е да кажеш аз съм депресиран", отбелязва Милич. "За повечето хора, това означава, че нещо не ти е наред, че си дори луд и хората просто не могат да си признават такива неща", допълва той.


Кюлевчелиева пък прави следното наблюдение: "Смеем се на американците как тичат при психолога си, като твърдим, че тук нямаме нужда от специалисти, защото все още имаме приятели. Истината обаче е, че има прекалено много хора на Балканите, които отчаяно се нуждаят от психолог понякога."


Поради финансовата си невъзможност или заради преобладаваща стигма много от тези с проблеми се обръщат към онлайн форумите за помощ, където остават анонимни. И докато споделянето на травми и разговорите с други с подобни проблеми вероятно има положителен ефект, негативът на това предоверяване на останалите форумци е, че често останалите анонимни приятели не се свенят да поставят диагнози или да препоръчват правилните лекарства.


Предвид неизбежното увеличаване на стреса и вече високите нива на депресия и тревожност шансовте зависимостта от лекарства да изчезне изглеждат не особено розови. Някои специалисти коментират, че най-вероятно успокоителните ще отмрат като средство, подобно на отказването на Запада от валиума преди 20 години и хората, свикнали да си помагат с медикаменти в Сърбия, Босна и България, ще се насочват все повече към антидепресантите.


Мнозина се надяват, че и тенденцията за сближаване към западната култура ще доведе и до премахването на стигмата от търсенето на специализирана помощ. Засега обаче неволно пристрастените към лекарства остават стотици.



Какво представляват антидепресантите
Антидепресантите са лекарства, които оказват ефект върху нивата на серотонин в мозъка. Те не оказват бързо влияние като успокоителните върху централната нерва система, а действат с натрупване.
Пациентите трябва да ги взимат между два и шест месеца, за да им окажат ефект, а след това трябва да се продължи приемът им още няколко месеца. Повечето антидепресанти имат неприятни странични ефекти като сухота в устата, световъртеж и дори първоначално увеличаване на симптомите на депресия и тревожност, заради които се предписват.
Антидепресантите трябва да се прекъсват по схема, предписана от доктор, чак няколко месеца след отзвучаването на симптомите на депресия. Най-популярният такъв медикамент е прозак, чиято активна съставка се казва флуороксетин.


Какво представляват успокоителните
Успокоителните, и най-вече подгрупата на бензодиазепините, имат непосредствен ефект за потискане на тревожността, като успокояват централната нервна система. Специалистите вярват, че максималният период, в който трябва да се приемат, не трябва да надвишава шест седмици, тъй като към тях се развива и физическа зависимост. Те увеличават токсичността си при смесване с алкохол и има хиляди случаи в света на хора, които умират от тази комбинация. Най-известният анксиолитик на Балканите е диазепамът, известен на запад като валиум.

Коментари (41)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lasombra
    lasombra
    Рейтинг: 234 Весело

    "Анскилолици" "анксиолитици" ли трябва да означава?

    Ако държиш всичко под контрол, значи не караш достатъчно бързо
  2. 2 Профил на baba_zozolana
    baba_zozolana
    Рейтинг: 1762 Неутрално

    "Зависимост КЪМ"?!

    I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me... Now I look around and wonder if I like them.
  3. 3 Профил на КДС
    КДС
    Рейтинг: 641 Неутрално

    Когато посегне към антидепресанти за първи път, човек го прави за по-лесно - т.е., с малко странични занимания депресията отзвучава. Най-вече, когато е свързана с безделие. Както казвали в древността: безделието ражда пороци.

    Когато обаче те заболи нещо, било то зъб, гръбначен стълб, стави или шийни прешлени, което неминуемо идва с напредването на възрастта, спасението е само в болкоуспокоителните. Хората затова са ги измислили. И реномирани представители на фармакопеята ги препоръчват, като единственото решение в дадени случаи.

    Това лекарите го знаят. Но знаят и друго: Наредбата за т.н. "Зелени и жълти рецепти". И изпадат в ужас, когато се наложи да попълнят некоя такава рецепта.

    Допреди 5-6 години всички болкоуспокоителни се продаваха свободно в аптеките. И проблеми немаше. Имаше даже едно българско за зъбобол - много ефикасно и не беше скъпо. Никой не злоупотребяваше с такива лекарства, поне не беше станала проблем употребата им.

    На некой, обаче, това не се хареса: как така хората ще ги боли и нема да идват да се редят два часа на опашка за рецепта, която в края на краищата лекарят ще откаже да им даде. Ами нека ги боли, да знаят, че са зависими. Не от лекарствата, а от лекарите. Ако лекарят иска да ги боли - ще ги боли. Нема рецепта и това е. Ако много настояваш ще извика патрулката да те отведе в участъка да ти мине болката...

    Това цинично отношение към проблемите на хората е в сила до тогава, докато самият лекар не го сполети нещо, което да му причинява болка. Тогава, обаче, той сам си пише рецептата било за "Трамал", било за нещо по-силно.

    Това, което го пиша сега ще си спомните само, когато ви заболи.

    До тогава всеки ще си каже: "Това не се отнася до мен."

    Проклета да е Русия!
  4. 4 Профил на КАФ
    КАФ
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До КДС № 3 - Подкрепям те !

    Лично аз съм за свободната търговия с лекарства. Рецептите не могат да бъдат ,,ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ" !
    Всеки сам е длъжен да се информира , какви лекарства да взема.
    ЗДРАВЕТО НА ВСЕКИ СИ Е НЕГОВА ЛИЧНА ГРИЖА !

    Недопустимо е невежите и неграмотни лекари да имат монопол върху Здравето на хората ,само за да докажат Властта си !

  5. 5 Профил на КАФ
    КАФ
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До КДС № 3 - Подкрепям те !

    Лично аз съм за свободната търговия с лекарства. Рецептите не могат да бъдат ,,ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ" !
    Всеки сам е длъжен да се информира , какви лекарства да взема.
    ЗДРАВЕТО НА ВСЕКИ СИ Е НЕГОВА ЛИЧНА ГРИЖА !

    Недопустимо е невежите и неграмотни лекари да имат монопол върху Здравето на хората ,само за да докажат Властта си !

  6. 6 Профил на dyodi
    dyodi
    Рейтинг: 409 Неутрално

    За правописа - "бенседин" (това е диазепам), а не "бендседин". И аз, като КДС, съм против зелените рецепти. Който желае да злоупотребява, и сега намира начин да го прави. Само дето се затрудняват пациентите да си подновяват рецептата.

  7. 7 Профил на mara
    mara
    Рейтинг: 797 Неутрално

    страхотна статия, браво, Мила

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  9. 9 Профил на Tuco
    Tuco
    Рейтинг: 450 Весело

    То и по телевизията върви реклама за тях и децата, а и по-възрастните посягат към тях и ги и възприемат, като "Бонбонки за всеки ден"
    Аман от тъпи реклами...
    СЕМ да се самосезира и да си направи Сепуко на часа.

    Tuco Benedicto Pacifico Juan Maria Ramirez A.K.A: The Rat
  10. 10 Профил на Tuco
    Tuco
    Рейтинг: 450 Весело

    "Жорка, дай един Проалгин!?!?!?!?!?!!?!?!?!"

    Tuco Benedicto Pacifico Juan Maria Ramirez A.K.A: The Rat
  11. 11 Профил на orimm
    orimm
    Рейтинг: 409 Неутрално

    и още две уточнения: - активната съставка на прозак е флуоксетин, а не "флуороксетин"; - здравната каса в България осигурява направления за психиатър, а не за психолог (мисля, че все още има разлика между тези две неща)

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  13. 13 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2097 Неутрално

    До коментар [#3] от "КДС":

    Абе, вие правите ли разлика между ненаркотични и наркотични болкоуспокояващи. И никога наркотични болкоуспокояващи не са се продавали без жълта рецепта в България и преди 1989 година и след това. Откъде накъде ще ти изписва лекаря трамал (или морфин) направо без да е изчерпан ефекта на НСПВС, аналгин,парацетамол. Ето това е злоупотреба с контролирани вещества. Лично при мен шансът на пациент да му бъде изписан някакъв седиращ препарат пада стръмно, ако влезе и ми каже 'Идвам за зелена рецепта да ми изпишеш диазепам (или лексотан и т.н). Това не е здравен мол в който да пазаруваш каквото си искаш. Тези препарати се отпускат по преценка на лекаря , а не по желание. Ако проблемът е сериозен редно е да бъде консултиран с психиатър. Ако пациентът не желае такава консултация поради балкански предразсъдъци не може да очаква ,че ще се мъкне всеки месец за психотропни лекарства Иначе практиката показва ,че развиват бързо зависимост и стават редовни посетители за рецепта. Само, че при тази претовареност и при попълване на един куп документация за смешната такса от 2.40 няма нужда от такава навалица пред кабинетите. А и Не бих искал срещу мен да шофира някой злоупотребяващ с и диазепам или лексотан ,защото е по-опасен отколкото този пил 200 мл ракия.
    Във всеки случай на никого не съм отказал, ако има обективни медицински показания да приема седативни средства, антидепресанти или други психотропни медикаменти.

    А в статията има някои неверни неща. Здравната Каса не осигурява направления за психолози, а за психиатри само. Положителното е, че вече все по-малко българи се притесняват от такива консултации.

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  16. 16 Профил на KOBA_STALIN
    KOBA_STALIN
    Рейтинг: 1313 Весело

    Въобще другари, пълни глупости.
    Някаква се била пристрастила към хапчетата. Друга някоя може да се е пристрастила към вибратора си. Аман от пристрастени...

  17. 17 Профил на yanne
    yanne
    Рейтинг: 3256 Неутрално

    До КДС и Евгений.В голяма грешка сте,разбира се..По вашата логика трябва легално да се продават наркотици-пък нека хората да направят информиран избор.Ами нека и оръжия и взривни вещества се продават свободно-пък който реши нека ги ползва.Разбирам желанието да си кажеш мнението по даден въпрос,но все пак се налага и да разбираш от това ,за което говориш.В "нормалните страни"контролът върху лекарствата е много по-строг от България.И това е в интерес на пациентите.Има лекарства които могат да те убият при предозиране или да унищожат нервната ти система.Точно затова и има предвиден режим тези лекарства да се предписват само от квалифициран специалист и да се приемат под лекарски контрол,за да се избегнат нежеланите ефекти..НО разбира се "в България всеки разбира от всичко"-затова и сме една от най болните и нелекувани нации в европа-защото всеки се самолекува и води възможно -най неправилния начин на живот.Казвам го защото съм фармацевт,и ежедневно виждам доказателства за това..

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  19. 19 Профил на iliander
    iliander
    Рейтинг: 549 Неутрално

    В Р.България е масова практика от психиатрите да се изписват хапчета "на килограм" и безконтролно!
    В края на '90 години имаше масова практика от лекари да се "дрогират" пациентите без видимо заболяване.
    Сега лед като има "далавера" към здравната каса се отпускат отново "на килограм" медикаменти.

    В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!
  20. 20 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1972 Неутрално

    Психоактивните субстанции трябва да са на рецепта, защото, както правилно обясни и Dr_Dolittle, се взимат при необходимост, т.е. по преценка на лекар, след проведена диагностика на проблема, а не по желание на пациента.
    При нас те са на обикновена рецепта, но тук има система на ограничения какъв вид лекарства какъв специалист има право да предписва. Личните лекари могат да предписват само някои успокоителни, но антидепресантите са в ръцете на психиатрите. Изключение се прави само при изписване от болница - може да се изпише по една опаковка от каквото и да е лекарство, което вече пациентът взема (но не и да си измисляш неограничено).
    Сините рецепти (явно са еквивалент на вашите жълти или зелени) са за силни опиати - морфин, бупренорфин, фентанил и т.н.
    Като цяло чешкият пазар с лекарства е доста по-строго регулиран и дори обмислят засилване на контрола, защото например от Coldrex (за настинка) наркоманите са се научили лесно да получават первитин...

    E PLVRIBVS VNVM
  21. 21 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2097 Неутрално

    До коментар [#19] от "iliander":

    Е каква е далаверата? Че се харчат пари на данъкоплатеца за медикаменти по желание на някой си зависим? А и НЗОК не отпуска диазепам или лексотан нито безплатно ,нито с намаление за нито една диагноза по техния списък. Единствено някои антидепресанти се отпускат и то само след психиатрична консултация.

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  22. 22 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    Наркомани, алкохолици, пушачи, нормални няма и в тия държави?
    Аз казвам има - много от нас имат хубави истории за приятели и салата с юфка и хубаво време.
    Просто никой от споменатите тука не е в тях.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  23. 23 Профил на КДС
    КДС
    Рейтинг: 641 Неутрално

    До коментар [#17] от "yanne":
    "По вашата логика трябва легално да се продават наркотици-пък нека хората да направят информиран избор"

    Разбира се!

    Забраните само пълнят гушите на наркотрафикантите.

    Те пък, от своя страна пълнят гушите на законодателите, които с йезуитски шикалкавения продължават тоя абсурден режим на забрани.

    Ако наркотиците се продават в аптеките безплатно на наркозависимите /само с рецепта/ за неколко години по закона за търсенето и предлагането производството на изходните суровини ще намалее, особено на мака.
    И милиардите, свързани със ограничаването употребата на дрога ще бъдат използвани за неща, които са далеч по-необходими.

    Така, че аз съм ЗА легализиране на канабиса.

    За повече инфо по въпроса:
    http://www.world-mysteries.com/marijuana1.htm


    Проклета да е Русия!
  24. 24 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2097 Неутрално

    На запад най-изписваните и използвани антидепресанти са на основата на жълт кантарион. Така, че при лек до умерен депресивен епизод си струва да се използват първо тези препарати на билкова основа. И у нас има достатъчен избор- Esbericum, Remotiv , Life 600 и други. В много случаи може успешно да се избегне изписването на медикаменти предизвикващи зависимост.

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  25. 25 Профил на КДС
    КДС
    Рейтинг: 641 Неутрално

    До коментар [#23] от "КДС":

    Но това, разбира се, не е в интерес на лекарите, защото нуждата от тях ще намалее драстично.

    И сега може да се каже с голема доза сигурност, че лекарските грешки, особено в областта на хирургията са донесли много повече страдания на хората от наркотиците. Като казвам това, знам за какво говоря и имам съответните аргументи.

    Само от любопитство посетете форумите за различните болести и ще разберете за какво става дума.

    Лекари... Ако ви немаше щеше да е далеч по-добре!

    Проклета да е Русия!
  26. 26 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2097 Неутрално

    До коментар [#25] от "КДС":

    Напротив, по тази логика ще имаме повече пациенти - постоянни клиенти от които оборотът ще е на 6. Все едно да кажеш, че тенекеджиите ще изчезнат, ако имат повече смачкани коли.
    И к'во пищиш 'ако ви немаше'. Да не би партийният секретар да те кара под строй в поликлиниката за принудително лечение ...? Всеки, ако може да се лекува сам . И без това няма средства за всички. Отворковците, ако обичат да спестят пари на публичните фондове и да направят място на тези, които все пак разчитат на лекарите...

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  27. 27
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  28. 28 Профил на КДС
    КДС
    Рейтинг: 641 Неутрално

    Ето, заради тая наглост не заслужавате никакво уважение.

    "И к'во пищиш 'ако ви немаше'" издава напълно манталитета на партиен другар, ако не на партиен секретар.

    Да не говорим, че на "ти" си говорят хора, които се познават, а съдейки по НИК-а ти - работил си само с животни.

    "Доктор" бил!

    Проклета да е Русия!
  29. 29 Профил на Irina
    Irina
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    В сегашната ситуация -легализирането на наркотичните вещества и ползването на антидипресанти без рецепта е много опасно -тъй като повечето хора нямат достатъчно информация и решават на базата -кой каквото чул-да се пробва.
    Не знам защо не се набляга на превенцията, дори лекарите по някакви причини избягват да насочват пациентити си към хербални билкови рецепти и да ги насочват към физически упражнения, като е доказано че дори една дълга разходка може да повлияе изцяло на психо -физическото състояние и по време на активни спортни занимания мозъка произвежда ендорфини-хормони на щастието както ги наричат-нещо което в много по-голяма степен може да помогне, от колкото всякакви видове хапчета .Да не говорим за йога и медитации....
    И не ми изтъквайте възраста ,като причина-във фитнес клуба ,който посещавам един от най- запалените участници е едно бабе на 70,което скача аеробика и понякога изкарва по три часа усилени упражнения ,даже ми сподели ,че лекарят ѝ я заподозрял в пристрастеност към фитнеса и, ѝ дал съвет да почива повече ,което аз опровергах на момента и ѝ казах да почива ,когато чувства нужда ,а не по предписание

  30. 30 Профил на Дива селянка
    Дива селянка
    Рейтинг: 576 Неутрално

    Ъм така ще е. Като хората спряха да се обичат и да си споделят. Ей ся тук сме една купа кукувци дето щракаме по клавиатурата и се правим на по-по-най щото сме пълен въздух иначе. А за аутсайдерите са измислени и хапчетата. Наред с военнопромишления комплекс са най-печелившата индустрия в САЩ и света

    Дреме ни за мнението на гоите! И хич не ни трябва вашата прошка , стадо! КАРЛА
  31. 31 Профил на swedishdoctor
    swedishdoctor
    Рейтинг: 469 Неутрално

    Големи и добре направени популационни изследвания показват 4е 25% от мъжете и около 50% от жените ще изпълват критериите за депресия според DSM-IV-TR някой период между 15 и 70 годишна възраст. При половината от засегнатите епозодът ще се повтори поне веднъж. Вклю4им ли и тревожност цифрите стават още по-високи. Така 4е това не е балкански феномен (въпреки 4е според българската статистика преди няколко години бяха регистрирани над 3000 самоубийства в БГ и 1300 в Швеция, население 10млн)
    Жълт кантарион никой лекар не предписва, поне в Скандинавия
    Същите проблеми има с псикотерапията - струва скъпо
    А това за щастието и парите - има връзка до известно ниво...но много богатите са по-нещастни от умерено заможните...А може да не ви се вярва, но хората в Африка се оценяват за по-щастливи от западно европейци и американци...щото не е още една кола пред гаража това което ти запълва празнината в душата, колкото и да се надяваш

  32. 32
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  33. 33
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  34. 34
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  35. 35 Профил на Минаващ
    Минаващ
    Рейтинг: 639 Неутрално

    Пропускате, че през интернет може да се поръча какво ли не. Хората, имащи нужда от такива неща, ако не могат да ги получат законно с рецепта, ще се снабдят по втория или третия начин.
    Не е ли по-добре лечението да става под контрола на лекар? С контролирани от лекаря, а не от пациента дози?

    "На нож препасан и на звяр, на тиха бара, на женски поглед и на цар да нямаш вяра." - Панчатантра
  36. 36
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  37. 37 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 2097 Неутрално

    До коментар [#31] от "swedishdoctor":

    Според СЗО нивото на самоубийствата към 2006 г е;
    13.0 /100000 в България и
    13.2 /100000 в Швеция

    http://www.who.int/entity/mental_health/media/bulg.pdf
    http://www.who.int/entity/mental_health/media/swed.pdf


    Според предишни класации България е била на 48-място по самоубиства , а Швеция е била на по предното 28-мо място.

    http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_suicide_rate

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  38. 38
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  39. 39
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  40. 40 Профил на Irina
    Irina
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#37] от "Dr_Doolittle":
    Големия брой самоубийства в Шотландско и скандинавските страни идват от лошото време-вечно сиво ,мрачно и дъждовно,лятото -много кратко и хората се затварят в себе си ,не споделят /то се счита едва ли не неприлично/ ,та не е чудно ,че се развиват тежки депресии

  41. 41 Профил на dyodi
    dyodi
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#21] от "Dr_Doolittle":

    В позитивния лекарствен списък на НЗОК са включени Ривотрил и Ксанакс, предписват се на специална рецептурна бланка (зелена рецепта).





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах