Dnevnik.bg

Гоце, Гоце, кажи нещо за пържолите и за извиненията, а не си губи времето да защитаваш смотания си вицепрезидент, който дори не му помня името!

Боце има изгода да крие връзката си с Гоце, но за Гоце е добре все повече да излиза наяве подготвяната коалиция ГЕРБ-БСП, защото това ще му придаде тежест в борбата за ръководството на БСП.

Оттам и тия Гоцеви забележки към Бойко: "Абе като си говорихме на четири очи беше съгласен, сега какво ми се ежиш".

премиера е многостранна личност

Еми, тъй е, ся на изпроводяк и по едно орденче да си накичат. Да са наградят де мишкуваха толкоз време.

гоце и боце двете страни на една и съща монета

Премиера -
от каменната ера!

Г-н Първанов, който няма нито армия за кураж, нито бодигард. ОСТАВАТ му няколко дни като президент, защо не си КЮТА?
Бойко Борисов е НЕОТКРИТ ТАЛАНТ!
Адекватна аналогия е с народния певец Борис Машалов, известен с песните, „Забляло ми е агънце” и „Вино пият петдесет юнака”.
Борис Машалов, от 1937 г. пее в Софийската Опера, но колегите му казват, че той има глас за народен певец и така се прославя.
Бойко ИМА ТАЛАНТ за АКТЬОР КОМИК. Като Актьор, ще му се радва ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ.
Мисля, че Първанов е причината Бойко ДА СЕ ДЪРЖИ ДОСТА СКРОМНО и ПРЕДПАЗЛИВО.

Недоразумение между приятелчета.

До коментар [#1] от "1951":

Ти не го помниш, обаче стотиците помилвани от него престъпници ще го помнят цял живот, защото имат да връщат услугата в натура и с пари. Е, не точно на него, а на Гоце, но все пак и името Марин ще остане като черно петно в историята на българското правораздаване, и като позорно леке върху репутацията на българското офицерство.

Колкото по вече ровиш в стар и нов боклук от отвратително неприятни отпадъци, голкова по вече вонят. И двамата герой смърдят със спесефичната си миризма... Хитрец полигик и преглупав парвеню /самовнушил си че е нещо/ се джавкат а страничните "коментатори" не питат как и защо Б.Борисов бе произведен Генерал за съвсем кратко време и то два пъти... Какъв генерал е той ?????

премиера е многостранна личност - цитат на коментар #3 от “Santa_Claus”

В рамките на шегата, разбира се...

Гоце и Боко - халваджията за бозаджията!!!!

Бате Бойко, излагаш се. Проваляш се бе човече. Бъзикаш се с хората а после "Не сте ме разбрали правилно". Сам не разбра как следващите избори си аутсайдер. Отделно от това продължаваш да се бъзикаш и с истинските полицаи в МВР. Само от там ще загубиш минимум 150 000 гласа. А За другите хора в другите сектори да не говорим..Но ти си знаеш.

Мислим, че Президенто не е разбрал правилно подписа на Помпиеро

ББ може би страда от раздвоение на личността! Иначе свястно обяснение няма!

Много просто, до кога ще го дъвчете. Дават орден на Марин от куртоазия. Неудобно е да откажеш да наградиш вицепрезидента. Затова и е подписал Боце. Но това не пречи да смята, че Марин не заслужава орден.

До коментар [#9] от "theanalyser":Какъв отговор , бе глупак ! Нали ТОЙ ГО Е ПРЕДЛОЖИЛ ЗА ОРДЕН !

До коментар [#15] от "ь":Па нали тогава орева орталъка ,като стана главен секретар, че трябва да е генерал , защото има подчинени генерали. Ами аз отдавна питам новият главен секретар как е станал 4 звезден генерал - командващ армия ? Па е още млад . Следващата звание е маршал - командващ фронт на война.

Предложението за награждаване на Марин е разглеждано на заседание на министерския съвет. Предложението за кучешките пържоли разглеждано ли е ?

[quote#3:"Santa_Claus"]премиера е многостранна личност [/quote]
-От в-к Банкеръ/бр.1,06.01.2012 г./
Борисов и неговите принципи Премиерът залага на изпитаната тактика "разделяй и владей"
Той е самотен, а личният му живот е "голям провал". За него това е цената на успеха и резултата от усилието "да се раздадеш, да си навсякъде и по всяко време". Борисов все повече иска да прилича на трагичен герой, който вярва, че публиката еднозначно ще приеме влизането му в образа. И ще забрави, че този трагизъм в голяма степен е породен от собствените му несъответствия, неадекватни реакции и свръхамбиции .
За две години и половина Бойко Борисов доказа, че чувствата му не само са силни, но и бързоизменчиви. В началото на мандата си той прие подкрепата на едни, после на други, а след това на трети. Показа на партньорите си, че когато някой от тях се разсърди или се опита да осчетоводи услугите си, винаги ще се намери друг, който е готов безкористно да застане зад него. Резултатът е очеваден - най-напред се скараха помежду си няколко конкуриращи се "партньорски партии". След това започнаха вътрешните битки в самите партии и коалиции. Същото се случи и с браншовите организации, с медиите, с бизнеса.
Цената на управлението без мнозинство
Когато Борисов пое риска да управлява самостоятелно, без да има необходимото мнозинство в парламента, повечето политически играчи потриха ръце, предвкусвайки сеира. И разчитайки, че подобно на предишни управления отново ще има скъпоструващи задкулисни договорки за подкрепа - с когото се наложи според ситуацията. Най-напред Синята коалиция трябваше да преглътне загубата на битката за дясното пространство. Независимо от резервите Борисов успя да се намести там, да получи и европейска легитимация от народняците (нещо, което не бе прието с възторг от старата, претендираща да е автентичната десница). След това премиерът даде ясни знаци на СДС и ДСБ, че е готов да се възползва от тяхната подкрепа, като под това той най-често разбира слагачество и безкритичност. Малко време бе необходимо на Иван Костов да осъзнае кой ще плати цената на подобно партньорство. Неговият партньор в коалицията, лидерът на СДС, все още има напъни за народняшка семейственост и сметки за политическо оцеляване.Това не остава незабелязано от Борисов, които хвали Димитров и дамгосва Костов. Резултатът е забележим - демаркационната линия не е Синя коалиция - ГЕРБ, а ДСБ - СДС. "Доброто" СДС се надява да се включи във властта при второто раздаване на картите. ДСБ се държи опозиционно.
С РЗС и "Атака", които също се подредиха в партньорската редица, нещата се развиха в очаквания сюжет. Най-напред бе разпадната парламентарната група на Яне Янев. След като "Атака" реши с едно нескопосано изпълнение пред софийската джамия да се върне към автентичния си образ, Сидеров трябваше на серии да се прости и с няколко групи напускащи. Както и с полагащата им се държавна субсидия. В крайна сметка чрез принципа "разделяй и владей" ГЕРБ си осигури парламентарно мнозинство чрез т.нар. независими депутати. При това без загуби в морален и материален план.
Да станеш любимец на премиера
Още при сформирането на правителството лъсна разделението на експерти и гербаджии сред министрите. Месеци по-късно стана ясно, че икономическият екип се опитва да отстоява десни принципи, а останалите се лашкат в популисткото блато на обещанията. Споровете и разминаванията във визиите, дори и когато те не са публични, не остават тайна за обществото. В това, че има дебати между министрите по важни теми, няма нищо лошо. Лошото е в израждането на тези дебати до дребната и смешна амбиция кой да е любимият министър на премиера. Този филм започна с битката между вицетата Цветанов и Дянков. Публиката знаеше истинската причина, знаеше и формалния повод, който разпали конфликта - митниците и борбата с контрабандата (или за приходите от нея). Борисов се опита да неглижира темата с обяснението, че двамата просто се надпреварвали да показват все по-добри резултати. Не пропусна да подчертае, че Цветанов му е любимото вице заради постигнатите успехи в битката с престъпността.
Дянков се зарече, че ще положи всички усилия да измести от сърцето на премиера силовия си колега. Каза и че това ще се случи, като дръпне нагоре икономиката. И точно когато повярва, че вече е станал любимият вицепремиер на Борисов - с превръщането на България в остров на финансовата стабилност в Европа - бе шамаросан и приземен. Защото си повярва и забрави, че единствено премиерът имал право да дава оценки за министрите. Друг е въпросът, че доста инфантилно именно по поръчка на Борисов депутатите от парламентарната група на ГЕРБ бяха накарани да пишат оценки на министрите и именно от тях стана ясно, че Мирослав Найденов е двойкаджията на кабинета. Предварително беше ясно, че упражнението ще задълбочи конфликта между народните представители и министрите, както и търканията между членовете на кабинета.
Последната (по време) интрига върна Симеон Дянков в детската градина - в буквалния смисъл. След като в изблик на откровеност финансовият министър разкри, че имал най-много проблеми с колегата си от земеделското ведомство и намекна, че Мирослав Найденов скоро ще млъкне, Борисов го наказа с пращане в ъгъла, до стената. И както до този момент твърдеше, че Дянков е гордост за кабинета в цяла Европа, изведнъж се присети, че "цяла година правителството обира пасивите на финансовото министерство и на Симеон Дянков, а министър Найденов се справя прекрасно."
Впрочем този филм вече сме го гледали и от него нищо няма да последва. Дянков няма да направи рязко движение, за да защити достойнството си с хвърляне на оставка. Предстои сценка в стила "извинявай, другарче, вече няма да правя така", която бе донякъде бе изиграна при съвместното посещения на двамата министри с премиера в Бургас. Иначе що му трябва на земеделски министър да присъства на откриване на ремонтирана сграда на театър? То ще държи влага до следващото недоразумение, което ще качи акциите на един министър за сметка на друг. И вместо с реалните проблеми публиката ще бъде забавлявана с битовизми, които нямат никакво значение (и отношение) към управлението.
Укротяване на протестиращите
Без особени напъни управляващите успяха да насъскат съсловните организации и да разделят българите на лапачи и отговорни за бъдещето на страната хора. Тактиката проработи при пациентските организации, учените в БАН и тези в университетите, в БДЖ, при земеделските стопани, големите и малките търговци на горива и на хранителни стоки.
Нямаше нови тактики, ГЕРБ заложи на проверените във времето принципи за тоягата и моркова, за преклонената глава и най-вече върху имперския принцип разделяй и владей. Научихме, че онези, които подкараха трактори към София, не са зърнопроизводителите, които вземат милиони от субсидии и карат бентлита, а наети от тях срещу дребни пари хора. И докато тракторите стояха на жълтите павета, тютюнджии, зеленчукопроизводители, биволовъди и овцевъди зовяха българския народ да е единен и да не се поддава на провокациите на хора, "смучещи хазната". На същите умиротворители правителството предвидливо и предварително бе обещало повече пари за 2012 година. А Симеон Дянков предупреди, че ако зърнопроизводителите не кротнат, ще прехвърли сумите, които им се полагат на кротуващите животновъди и зеленчукопроизводители.
Случи се същото, което най-напред бе тествано при партиите и парламентарните групи - напазаруваха се послушковци, при това с държавни пари. И се направи всичко възможно, за да се забрави истинският повод за протеста - отмятането на финансовия министър от собствения му подпис, който той сложи под споразумение за парите за зърнопроизводителите предизборно.
Точно толкова необясним и нелогичен е напънът на правителството за пълна забрана на тютюнопушенето в заведенията, след като собствениците само преди година бяха принудени да инвестират сериозни суми в преустройство, за да отделят зони, в които да се пуши. Направиха го, защото им бе обещана отсрочка на забраната. Проблемът е в липсата на принципи и в честата смяна на позициите на властта. И най-вече в несигурността за управляваните. Цената се плаща предимно от дребния и средния бизнес, който се оказа и най-ощетен в условията на кризата.
И докато правителството отчита успехи и се опитва да ни увери, че сме остров на стабилността в Европа, истината изглежда доста по-различно. През декември от радио "Дойче Веле " преброиха, че страната ни е на дъното на 21 класации. Оказа се, че от 27-те страни членки на ЕС България е най-бедна - жизненият стандарт, работните заплати и пенсиите са най-ниски.
Лошото е, че правителството едва ли ще има куража и желанието да направи необходимите реформи година преди парламентарните избори. И най-вероятно ще продължи с тактиката да гаси пожари в различните сектори, уверявайки ни, че никой не може да харчи повече, отколкото е приносът му за държавата. Нещо, в което има защо да се съмняваме.
Автор: Павлина Живкова

До коментар [#19] от "donchoquihote":

+++

ПОЖАРНИКАРЯТ СЕ ИЗЛОЖИ , ГОЦЕ ТОЖЕ !!!!

Преди изборите тиквата бе изключително внимателен да не настъпва мотиката и правеше учудващо малко гафове, понякога даже имаше и ден без гаф.
След изборите мутрата си повярва, че си има държава, и се показа в пълното си величие: прост, нагъл, тъп, неук,нарцистично самодоволен,тъпчещ всички под него... Сега прави гаф след гаф вече ежечасно. Очевидно се смята за несменяем до живот.
Един такъв неконтролиращ изцепките си държавник не само прави държавата и народа си за смях и подигравка, но е и изключително опасен за съществуването на България. Защото решенията, които взима, са като изявленията му, а командваната от него държавна мащине ги изпълнява и мутиплицира.

Има един много прост начин/ и засега -единствен/ премиерът-тиква да се откаже от властта . Това е- ДА ПОЛУЧИ ТОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВА- ДА ГО ОСВИРКВАМЕ ПРИ ВСЯКО НЕГОВО ПУБЛИЧНО ПОЯВЯВАНЕ!

До № 19: Много странен възглед кам дейността на един държавник- подписал ,че е за даването на ордена, ама всъщност е против и след това го казва.
Да припомним, че това, тремиерът-тиква да си слага подписа ,без да мисли и после да се отмята, си му е просто обичайният мутренски навик. И докато в случая с Марин се получава един вътрешен за страната гаф , без кой-знае какви последствия освен морални, случаят с подписването и последващо отмятане от Евро плюс примерно , води не само до огромна международна излагация, но и до сериозни и даже фатални икономически последици за страната ни.

До коментар [#26] от "mi6osp":Аз ще го кажа по-просто , за да го разбере и Бойко. Когато един футболист често си вкарва автоголове, трябва да бъде изваден от терена за да не става отборът му за смях.

До коментар [#19] от "donchoquihote":

Неудобно е да откажеш да наградиш вицепрезидента. Затова и е подписал Боце. Но това не пречи да смята, че Марин не заслужава орден. - цитат на коментар #19 от “donchoquihote”

Така ли бе? Е като смята, че Марин не заслужава орден защо е подписал. Или викаш той подписва, каквото му поднесат там за подписване без да чете като турски кмет и после незнаейки какви ги е подписвал плещи наляво и надясно колко кофти е да се дава орден на такъв кофти човек като Ангел Марин.
Не мой човек или подписваш знаейки, че Вицепрезидента не заслужава орден и след това си траеш. Или не подписваш и вдигаш скандал затова, че ордени се дават абсолютно незаслужено на сульо и пульо.
А, Футболиста На Годината ем го страх да не подпише и тихомълком подписва, ем след това иска да е готин и адекватен като критикува даването на орден на поредния паразит. И кого всъщност критикува, ами себе си, нали той се е съгласил и е подписал. Бахти шизофренията!?!

До коментар [#27] от "mi6osp":

Да припомним, че това, тремиерът-тиква да си слага подписа ,без да мисли и после да се отмята, си му е просто обичайният мутренски навик. - цитат на коментар #27 от “mi6osp”

Ами да си оттегли подписа официално тогава. Другият малоумник Дянков как си оттегли подписа по споразумение, което беше подписал предизборно. Станал и заявил: " Отказвам се от подписа си " . Те така се решават проблемите в България. Първо подписваш, после мислиш и накрая се отказваш от подписа си. И на другия ден пак така и така до края на света.