Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
01 яну 2017, 11:30
Тази статия е част от темите "Годината" и "Следвай ги".

Невена Христозова, която напуска лабораторията, за да популяризира науката

От Александрина Гинкова Всички статии на автора
Последна промяна в 11:30 на 01 яну 2017, 12552 прочитания, 43 коментара
В рубриката "Следвай ги" - част от "Годината" - ви представяме хора, с потенциал, чиито успехи тепърва започват.

Всеки учен трябва да може да обясни с две изречения на приятели, на съседката или на лелката в магазина по какво работи.

В това е убедена Невена Христозова – докторант в университета Vrije Universiteit Brussel в Белгия, която реши да захвърли лабораторната престилка и да се посвети на това да популяризира науката.

"Ако си учен и приятелка те пита дали да си ваксинира детето, трябва да можеш да ѝ обясниш като на нормален човек – не като на идиот, но не и като на колега, защо е важно да си го ваксинира", казва тя. Това ѝ се е случвало лично. "От една страна ми стана криво, че този човек изобщо се чуди, от друга ми стана хубаво, че е решил все пак да попита някого, за когото знае, че има научно образование и би трябвало да може да му даде информация по достъпен начин."

Очите на Невена пламват, когато разказва за решението ѝ да се занимава с "научна комуникация" - специалност, която цели да "преведе" на човешки език науката, която се прави в лабораториите.

Завършила Биотехнологии в Софийския университет, тя решава да продължи образованието си в чужбина, защото

"исках да видя как правят наука хора, които имат пари да правят наука, колкото и тъжно да звучи".

Следват магистратура по биотехнологии във Финландия и докторат в Белгия, въпреки че е имала идея да се върне в България след ученето в скандинавската държава. Все още не се е отказала от намерението си.

Макар винаги да е искала да работи с животни, вечно ѝ се пада да изучава растения, докато не приема, че явно това ѝ е съдбата. "Дори от чисто човешка гледна точка на най-добрата си приятелка можеш да обясниш защо тая мишка я тормозиш по тоя начин, докато ако обясниш защо три месеца чакаш една царевица да порасне и накрая нищо не става, на хората им става още по-безинтересно да те слушат", усмихва се.

В един момент Невена се уморява и ѝ се приисква работата да я изведе вън от лабораторията. "Дадох си сметка, че нямам търпението да пиша научни предложения за стипендии, за грантове и какво ли не през три четвърти от времето, а през останалата една четвърт да върша това, което трябва да върша с тези пари, ако ми ги дадат. Другото, за което си дадох сметка е, че не искам на всеки две-три години да трябва да се местя в нова държава".



Точно тогава попада на кариерно изложение, където за пръв път чува "А защо не се занимаваш с научна комуникация?" - фраза, която не ѝ говори нищо, а днес е движещата ѝ сила и темата на постдокторантската ѝ квалификация.

Сега Невена участва в комедийното събитие за учени Science Pride Club в Белгия – вечер, в която учени се изявяват като стендъп комици, разказвайки работата си под формата на скечове. Появява се и във видео подкасти за наука, наречени Blue Streak Science и Science Cafe, а напоследък работи и по личния си блог, просто за упражнение.

Колегите ѝ организират и "научни дни" при четвъртокласници и петокласници в местните училища – има толкова много

експерименти, които можеш да направиш с подръчни кухненски материали,

казва тя. Да изолираш ДНК, да разглеждаш клетките в ципа от домат с микроскоп...

Междувременно не се е отказала от докторантурата си, но е наясно, че иска да се занимава с комуникация.

"Едно е да ти кажа, че трябва да защитим маймуните... Хубаво, ама защо? И ако не мога да ти обясня защо, ти ще си вземеш шапката и ще си тръгнеш. А ако ти кажа, че ако маймуните изчезнат, ще изчезнат още хиляди други животни и най-вероятно в един момент и ти, тогава може би ще се замислиш", сочи тя.



"Изпадам в ярост, като прочета някой активаксър или някой, който с екстракт от невен лекува рак. Едно са билковите екстракти, за голяма част от които знаем кое е полезно и кое – не, друго е да ми кажеш, "С чай ще ти излекувам рака" и по тоя начин да затриеш сумати хора, които е било напълно възможно да бъдат излекувани.

Това също е работа на един учен комуникатор. Но и е лична борба на всеки един учен на първо място. Ако толкова не можеш и нямаш желание да говориш на съседката или на майка си за това кое е важно в науката,

наш дълг като учени, които се занимават с истинска наука,

е непрекъснато и нонстоп да се говори срещу такива изверги, извинявам се за думата", гневи се тя.

"Тези хора убиват други хора, които са напълно спасяеми. Друг е въпросът, че има доктори, които също затриват сума ти народ, но това е некомпетентност. А това са хора с ясното съзнание, че ще навредят на някого, и с единствения интерес да получат повече пари."

Поне в западните медии е видно, че журналистите, които отразяват наука, не се справят кой знае колко добре. "И вината не е тяхна. Вината е на учените", казва Невена. "Ние не сме научени да споделяме с нормалните хора какво се случва в лабораторията. Това е безкрайно грешно и много тъжно. В западните страни голяма част от науката се прави с пари от данъци", посочва тя.

"Което означава, че тези хора харчат много пари, защото науката е много скъпо хоби () и след това не си правят най-малкия труд да излязат пред данъкоплатците и в писмена или в устна форма да им обяснят за какво са им похарчили парите."

Въпреки твърдото си убеждение, че трябва да има отчетност, Невена не е привърженичка на теорията, че науката трябва да е строго ориентирана към практичното приложение.

"За да бъде една наука строго ориентирана към практичното,

първо трябва да има някой луд учен, който е решил да се хване и да човърка нещо, което на никой друг не е интересно, на което никой, дори и той самият, не вижда практично приложение в момента", смята тя. Дава за пример големите биотехнологични компании, които целенасочено търсят начини да подобрят продуктите си, но почти винаги се опират на открития на фундаменталната наука.

"А от всички 20 000 публикации с фундаментални дребни открития, коя ще се превърне в продукт и реално фермерът ще получи някаква полза от това, е друг въпрос. Но не можем да се ограничаваме само с това, което ще ни донесе пари в краткосрочен план."

"Най-големите научни открития никога не са правени с идеята това да бъде продадено на някого и ако всички започнат да работят по този начин, нещата много бързо ще затънат", категорична е Невена.

"Моята работа също е такава – аз се занимавам с фундаментална наука, която би могла някой ден да бъде използвана в практическа насока за агрономство и подобряване на сортове растения, за да преживяват в климат, който не би бил оптимален в сегашното им състояние", обяснява тя.

Темата ѝ на работа са молекулярните взаимодействия между растителни белтъци, които защитават клетъчни компоненти от неблагоприятните условия на средата. Не го ли разбрахте? Не се бойте. Невена може да го обясни и с две думи.
  • Зарче
Етикети
Реклама
Реклама