Момчил Методиев, "Християнство и култура": Напълно обосновано е Българската църква да се застъпи за Македонската

Момчил Методиев

© Юлия Лазарова

Момчил Методиев



Очаква се на 27 ноември Св. Синод да разгледа писмото от Македонската православна църква - Охридска архиепископия, в което се казва, че висшите македонски духовници са решили да припознаят Българската православна църква като църква-майка, от която очакват да признае независимост на македонската. Решение обаче ще бъде взето след консултации с другите православни църкви.


По този повод "Дневник" потърси Момчил Методиев - главен редактор на "Християнство и култура". Той е доктор и магистър по история от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава", "Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава" и "Папите и тяхната империя. ІІ - VІІ в." . Сътрудник е на Института за изследване на близкото минало. Изследвал е архивите на БКП в рамките на Проекта за историята на Студената война на института 'Удроу Уилсън' във Вашингтон, а в периода 1997-2008 г. е работил като дипломат в Министерството на външните работи.


Как според Вас ще отговори Св. Синод на писмото от Македонската църква? Ще я признае за независима или ...




- Възможни са няколко сценария за бъдещо развитие. Най-важното е, че писмото на Македонската църква напълно променя съществуващата до този момент ситуация. Преди получаването на писмото проблемът за статута на Македонската църква от всяка гледна точка - канонична и църковно-политическа - следваше да бъде разглеждан като спор между Сръбската и Македонската църква. Преди появата на това писмо Българската църква според мен правилно се въздържаше от активна намеса, за да не бъде подозирана в църковен експанзионизъм. Но след това писмо положението вече е различно. С оглед на историята на Българската екзархия, а и на изразеното от Македонската църква желание, Българската църква вече напълно основателно може да вземе участие в решаването на проблема на Македонската църква.


Възможните сценарии за мен са три.


Единият вариант е Св. Синод на БПЦ да не реагира по никакъв начин. Това би било най-нелогичното решение, тъй като би означавало Българската църква да се откаже от част от собствената си история.


Вторият вариант е Българската православна църква едностранно да признае автокефалията на Македонската църква. Това крие в себе си редица видими рискове в отношенията с другите православни църкви.


Третият вариант е Българската църква да приеме активно да представлява интересите на Македонската църква в православния свят, да бъде нейна Църква-майка. Ако продължим същата метафора, до момента Македонската църква може да се окачестви като "сираче" – макар и обявила едностранно автокефалия, тя не само остава непризната от никого, но и през десетилетията по нейния казус няма никакво развитие, тя по никакъв начин не е представена в православния свят.


Като се има предвид фактът, че днешните територии на Република Македония са били част от диоцеза на Българската екзархия, изглежда напълно логично и разбираемо тъкмо Българската църква да се застъпва за Македонската църква. Това предполага провеждането не само на активна, но и видима църковна дипломация от страна на Българската църква или, с други думи – това означава на искането на Македонската църква да се отговори положително.


Към подобно решение насочва и съществуващата историческа традиция в отношението към Македонската църква. Българската църква внимателно следи положението на Македонската църква още след провъзгласяването на нейната автокефалия през 1967 г. Тогава патриарх Кирил не се поддава на външния натиск официално да осъди провъзгласената от Македонската църква автокефалия, а и през следващите години не отказва срещи с македонски епископи.


Засега от Св. Синод казват, че ще има консултации с другите православни църкви. Очаква се руската и сръбската да са против независима македонска църква. На каква външна подкрепа може да разчита Синодът?


- Съгласен съм, че казусът на Македонската църква не е лесен за решаване, но не виждам аргументи, които да забраняват на Българската църква да се застъпва за Македонската църква. Основната съпротива може да се очаква по линия на очакването това да доведе до признаване на автокефалията на Македонската църква. Този аргумент не звучи убедително. Въпросът за начина на даване на автокефалия присъстваше в предварителния дневен ред на Всеправославния събор, но не случайно отпадна преди свикването на Събора тъкмо поради желанието на всички засегнати страни да няма ясни правила за придобиване на такъв статус. В този смисъл всички нови автокефални църкви през ХХ в. възникват въз основа на прецеденти - Албанската, Полската, Православната църква на Чешките земи и Словакия, както и силно оспорваната автокефалия на Православната църква в Америка. Казано най-просто, всяка автокефалия винаги е била прецедент.


В православния свят има различни концепции как точно трябва да се придобива автокефалия – Вселенската патриаршия настоява, че тя трябва да се произнася по всяко такова искане, докато Московската патриаршия държи това право да има всяка Църква-майка. Въз основа на тази претенция през ХХ век Москва дава автокефален статус на редица църкви, като най-оспорван е последният случай на даване на автокефалия на Православната църква в Америка през 1970 г., станало въпреки съпротивата на Вселенската патриаршия. Казусът остава нерешен и до днес, а Българската църква е сред първите, признали автокефалията на ПЦА. В този контекст писмото на Македонската църква изглежда добре аргументирано, тъй като в него се предлага Българската църква да се застъпи пред Вселенската патриаршия за решаване на този проблем.


Другият аргумент срещу положителния отговор на Българската църква е, че зад църковните искания прозират политически аргументи както в Македония, така и в България. Възможно е различни среди да разглеждат въпроса тъкмо през тази призма, но са важни каноничните и исторически аргументи, че тази територия е била част от диоцеза на Българската екзархия и в този смисъл участието на Българската църква в разрешаването на този казус е не само логично, но и напълно обосновано.


Какъв е залогът в българския отговор на призива от Македония? Възможно ли е "не" на готовността македонската църква да признае българската за църква-майка?


- Не мога да си представя как Българската църква би отговорила с "не" на желанието на Македонската църква. Това би означавало БПЦ да се откаже от историята на Българската екзархия, да потвърди доброволната си изолация, както и самостоятелно да се откаже да има каквото и да било мнение по казуса на Македонската православна църква. А за всички е ясно, че този казус ще продължи да съществува и да се развива с или без участието на Българската църква.


Освен тези канонични измерения не трябва да се забравя и още един според мен много важен аргумент. Сближаването на Българската и Македонската църква ще доведе до преодоляването на много от проблемите, които съществуват между двете юрисдикции и до днес в САЩ, Канада и Австралия. А това е от общ интерес и на двете общности, още повече че това би засилило влиянието им върху процесите сред православните в Америка, което е и един от най-спорните проблеми в междуправославните отношения.

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на patsis
    patsis
    Рейтинг: 2889 Неутрално

    А дано - ама надали!
    Каноните изискват църковното райониране да съответства на гражданското, в частност всяка независима държава има право на автокефална църква /при определени условия - достатъчен брой миряни и клирици, вкл. достатъчен брой епископи/. Ама нещата опират до това, че Украйна отговаря на тези условия - два пъти по-голям брой вярващи православни, отколкото в Русия, пък Московската патриаршия хич не иска УПЦ да бъде автокефална, признава й само автономия.

  2. 2 Профил на kpenkov
    kpenkov
    Рейтинг: 735 Неутрално

    Агентите на ДС се кланят на Москва, значи от там ще дойде решението, БПЦ няма нужда да симулира някаква активност.

  3. 3 Профил на стафилокок
    стафилокок
    Рейтинг: 683 Неутрално

    Господи, на какви изпитания подлагаш заспалите си чеда в Синода, Господи! Да вземат решения, да носят отговорност, да мислят държавнически! Дай им сили и мозък Господи, защото това което ще измъдрят ще е съдбоносно и за двете Български Църкви!

    Миналото се наследява, бъдещето се изгражда.
  4. 4 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 2380 Неутрално

    "Като се има предвид фактът, че днешните територии на Република Македония са били част от диоцеза на Българската екзархия, изглежда напълно логично и разбираемо тъкмо Българската църква да се застъпва за Македонската църква"

    Да, но македонските духовници искат македонската църква да се признае за автокефална но не като наследница на БЪЛГАРСКАТА екзархия , а като наследница да Охридската епископия , която те считат за македонска, а не българска. С това те извършват историческа фалшификация , като твърдят , че през средновековието е имало македонска нация. Преиначават историята като твърдят , че българи и македонци като два различни етноса се борили за църковна самостоятелност и накрая извоювали учредяването на българоМАКЕДОНСКА екзархия.
    Момчил Методиев би следвало да знае за тези претенции на македонците, преди да казва , че БПЦ трябвало да се застъпи за признаването на македонската църква, в която очевидно антибългарският македонизъм е пуснал дълбоки корени.

  5. 5 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2126 Неутрално

    "С оглед на историята на Българската екзархия, ..."

    За кои времена говори авторът??? Простите четем Уики за изначалното, където е писано:

    "Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:
    Българската православна църква - от покръстването през 864 г. до въздигането ѝ в патриаршеско достойнство – 917 г. (канонично от 927) г., Охридска архиепископия (патриаршия) от учредяванто ѝ през 1018 г. до неканоничното ѝ закриване през 1767 г., както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия
    Печка патриаршия
    Угровлашката, Молдовската, Московската (до 1448 г.) и Киевската (до 1687 г.) митрополии
    Албанската, Финската и Естонската автокефални църкви."

    Крайна и Московлията са митрополии...
    У нас има покръстване, когато власи и молдовци носят мартеници. Всъщност носят ги и днес. И ние ги носим...

  6. 6 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 976 Неутрално

    що за организация е това вселенската .
    Не дойде ли един началник на тая вселенска и не го ли оплюхме ние? Не си спомням вечче за какво?
    Как се вземат решенията там??

  7. 7 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 2491 Неутрално

    Македония запя в парламента си албанския химн. Заедно ли ще пеем?

    Платената тролщина трябва да бъде криминализирана!
  8. 8 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2894 Любопитно

    До коментар [#4] от "tacheaux":

    . . . . Да, но македонските духовници искат македонската църква да се признае за автокефална . . . . .
    —цитат от коментар 4 на tacheaux

    В текста на тяхното писмо искането им е само нашата БПЦ да им бъде "майка" и да я представлява пред другите ПЦ-и до евентуалното й признаване за автокефална.
    Другото е пълнеж, а и нашата БПЦ не може самостоятелно да и даде признаване.

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  9. 9 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2894 Любопитно

    До коментар [#6] от "rorikabc":


    що за организация е това вселенската . Не дойде ли един началник на тая вселенска и не го ли оплюхме ние? Не си спомням вечче за какво?Как се вземат решенията там??
    —цитат от коментар 6 на rorikabc


    Православните Църкви се управляват от патриарси, митрополити и архиепископи. Не всички православни църкви имат общение помежду си в молитвите и тайнствата и не всички се признават една с друга като истински църкви.
    НО по време на Османската империя най-напред е била призната от султана само гръцката патриаршия със седалище в Истанбул ! ! !, а всички останали православни църкви за били в схизма.След фермана на султан Абдул Азис 1870-та се признава и българската екзархия, но е в схизма до 1953-та когато вече е призната за автокефална и си има патриарх, а не екзарх.
    И още от 19 век след като има вече и други патриархии и екзархии се приема че има ВСЕЛЕНСКА патриаршия със седалище Истанбул и Всемирен патриарх (винаги грък!), който е с ранг на пръв сред равни ! ! !
    А беше оплют основателно, защото бе посетил България на своя глава без да е поканен и без да пита нашия патриарх !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  10. 10 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8858 Неутрално

    Нашият синод чака разрешение от руския и гръцкия. Не можем да надскочим слугинажа.

  11. 11 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2894 Любопитно

    До коментар [#10] от "Роси":


    Нашият синод чака разрешение от руския и гръцкия. Не можем да надскочим слугинажа.
    —цитат от коментар 10 на Роси


    В абсолютна грешка си за гръцкия ! ! !
    Двете църкви не се понасят от ВЕКОВЕ ! ! !
    Още от времето когато Братята Кирил И методи защитават правото Християнството да се проповядва освен на гръцки и латински и НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ! ! !
    С Руската е и вако и тако, защото руснаците не признават , че са получили и възприели Християнството от България, а покрай него и Българската азбука . . . . . Тук е вече въпрос на политика за съжаление!
    Не забравяй, че всички автокефални църкви са самостоятелни!
    В Православието не е като в Римо-католицизма- там Папата е над всички, до като ВСЕЛЕНСКИЯ патриарх (винаги грък) в Истанбул е пръв между РАВНИ ! ! !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  12. 12 Профил на ruby
    ruby
    Рейтинг: 990 Весело

    Според мен туземците трябва да запазят водещото си место в Европа за производство и консумация на домашен алкохол.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах