Операта: една добра италианска работа

Пласидо Доминго в коронната си роля на Отело

Пласидо Доминго в коронната си роля на Отело



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.


Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва за италианската опера.


На работа!




Известни с изключителния си естетически вкус и създаващи предмети, общоприети като дефиниция на красивото, италианците са създатели и на най-великото (според тях, а и не само) музикално изкуство в света – жанра на операта.


Наред с пицата и футбола, операта е дотолкова разпространена в ежедневието на италианците, че буквалното й значение не би изненадало никого. Думата "опера" означава просто "работа".


Операта се заражда по времето на италианския Ренесанс, когато група артисти, музиканти и поети, наричащи се Флорентинската камера правят опити да възродят древногръцката трагедия и създават "opera in musica" или "музикална работа". Част от това общество е и Винченцо Галилей – бащата на Галилео Галилей.


Първи опити


Перфекционизмът в детайла и съвършенството в пропорциите обаче не се раждат изведнъж. Първата опера е написана през 1597г. от Джакопо Пери. Музиката от "Дафне" е загубена, но се знае, че това е първата "композиция, в която поезия, танц и музика са комбинирани", т.е. представят реалното значение на термина "опера".


Смятало се е, че в древногръцката трагедия всички роли са били изпявани, а не просто рецитирани и така операта става съвременния й вариант. Няколко години по-късно Джакопо Пери композира "Евридика" – първата запазена опера в света. Тя се изпълнява за първи път във Флоренция като част от сватбеното празненство за френският крал Анри IV и представителката на изключително богатата и влиятелна фамилия Медичи – Мария. 



Древногръцкият полубог на музиката Орфей и неговата трагична любов с Евридика са в основата и на първата артистично значима оперна творба – "Орфей" от Клаудио Монтеверди, която се изпълнява често и до днес из оперните театри по света.


Монтеверди е отговорен за редица важни подобрения в жанра. В неговите опери започва яркото разделение между речитатив (изговорен текст, чрез който напредва действието) и ария (музикално изпълнение от певеца, в което се изразява емоционалното състояние в неговата роля). Появяват се инструменталните епизоди в началото на творбата, които впоследствие се превръщат в оперната увертюра. 



Монтеверди пише по-значимите си творби във Венеция, където се изграждат първите комерсиални оперни театри, което пък води до култа към солистите.


Кастратът и примадоната са първите истински звезди в музиката. Конкуренцията между дамите понякога преминава границите на доброто възпитание. През 1727г. сопраните Фаустина Бордони и Франческа Куцони се сбиват на сцената по време на едно от техните изпълнения.


Опера с цел


Опера серия и опера буфа са нововъведенията в жанра през 18-ти век. Първата е сериозна опера, в която се избягват комичните елементи, намалява се броя на ариите и се акцентира върху теми от класическата литература, които прославят върховенството на действащия монарх.


Често певците са пеели целите си арии без да се движат, с прибрани пети и единият глезен пред другия. Вторият вариант е комична опера, където са се търсели певци, които са и отлични актьори, за да могат да предадат възможно най-реалистично действието на публиката. Често са ползвали жаргонни изрази и са отричали виртуозното пеене. 



В дебрите на романтизма


След реформите на немският композитор Кристоф Вилибалд Глук, които целят по-реалистично действие на сцената, както и ролята на музиката да е в подчинение на цялостната драматургия, се развиват романтичните идеали с техните екстремни емоции и взрив във въображението.


Първият романтичен италиански оперен композитор е Джоакино Росини. Неговата творба "Севилският бръснар" е една от най-известните и често поставяни опери и до днес, въпреки че е написана само за две седмици.


Други прочути представители на италианския романтизъм са Белини, Доницети, с неговите над 70 опери, както и Джузепе Верди. Наред с множество други свои гениални творби,  Верди пише и "Отело" – смела постъпка предвид факта, че 70 години по-рано Росини вече е написал опера със същото заглавие.


Фактът, че след изпълнението на главната роля от Пласидо Доминго през 1991 публиката ръкопляска в продължение на рекордните един час и 20 минути, е достатъчно показателен за това чия опера е останала в сърцата и умовете на хората. Наред с "Отело", Верди ни е оставил шедьоври като "Набуко", "Аида", "Риголето", "Трубадур", "Дон Карлос" и много други.



Реалността


Въпреки грандиозните успехи на романтичните спектакли, нова вълна италиански композитори намират различен път в развитието на операта. Пиетро Маскани, Леонкавало и най-вече Джакомо Пучини се насочват към реалистично представяне на ежедневието в сценичното действие.


Новият стил се нарича "веризъм" и често фокусът е върху хората от бедните слоеве на обществото. С целия трагизъм в сюжетите си, "Тоска", "Мадам Бътерфлай" и "Бохеми" са едни от най-изумително красивите музикални произведения писани някога. 



Публиката


В началото, публиката на оперните спектакли е била безкрайно шумна и неорганизирана. Осветлението, чрез свещи, в комбинация с ограничените възможности за вентилация, допълнени от силни контрастни миризми са създавали една изключително различна от днешната атмосфера.


Оперните композитори често са наемали клакьори, които да възхваляват техните творби или да освиркват чуждите. Типична за оперното изкуство е похвалата "Браво", но тя има своите вариации. "Браво" се отнася само за мъжете, когато е насочена към жена, става "Брава", към няколко изпълнителя – "Брави", а към няколко жени – "Браве".


Публиката, обаче, не винаги е във възторг от изпълнителите. Миланската "Ла скала", например, е прочута, заради високите изисквания на публиката към музикантите. Те могат да накарат певците да пеят дадена ария отново и отново, докато я изпеят достатъчно добре, а също така са способни изцяло да изгонят звездата на спектакъла:



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Karla Hanneman
    Karla Hanneman
    Рейтинг: 990 Неутрално

    Каквото подхванат италианците го превръщат в изкуство. На всеки ъгъл в Италия може да се види.

    Виолетовите боклуци са по-големи боклуци от червените боклуци , на които служат! Гъз е тяхното знаме!
  2. 2 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 914 Любопитно

    Така е Карла! И оперите им са наистина невероятни.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4469 Неутрално

    Браво за статията !

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах