Колко дядовци има пианото?

Колко дядовци има пианото?

© Associated Press



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.


Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва удивителната история на клавесина.


Клавесин, спинет, чембало, виржинал... - това са различни имена на един и същ инструмент, срещан из цяла Европа още от Средновековието. Или не съвсем? Разликите не са безкрайно големи и точно поради тази причина често настава объркване за кой точно инструмент става дума. 




Облик


Клавесинът, също наричан "чембало", е предшественик на пианото, но за разлика от модерния му роднина, струните му се дърпат с перца, а не се удрят с чукчета.  С изключение на разменените цветове на черните и бели клавиши, по външен вид двата инструмента са доста подобни. И двата имат хоризонтално разположен корпус с формата на крило, поставен върху тънки крака. Криловидната форма се получава, заради различните по дължина струни, разположени от клавиатурата назад. По-ниските, басови струни са най-дългите и постепенно се скъсяват до най-високите и най-къси струни:


Снимката се разпространява във <a href="https://www.flickr.com/photos/matsuyuki/2531257700/in/photolist-4RFmJ9-9koxCM-djsQBV-oMDChE-cEEncd-aH5cc8-4RBbdT-4RB95K-4RFkaS-4RB9CF-4RFmqY-4RFkKU-aBnPPQ-5GvYtD-5hj8pq-6f7ovc-dDCqVM-dDpWe9-azeEMh-8bKcZK-dobt4g-e3tYnP-dHmCfi-6o9Qya-8ygs9Q-8bNv8C-5eQrbU-7QgndY-7Qgn1Q-8ygqMY-8ygsdG-8nqFjB-7XdaB7-7X9Wyt-8U9XPA-8U6THB-7Qg8Sb-8ntPqG-7JVTyi-7vxEZ2-4yh2kE-7JZNHo-7Uvy62-6BwQ88-8ZsExB-8ZsELR-4yh5gL-4yh2nh-4ycMLn-4yh3d9" target="_blank">Flickr</a> под условията на лиценз <a href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0/" target="_blank">Cretive Commons</a>

© Toshiyuki IMAI

Снимката се разпространява във Flickr под условията на лиценз Cretive Commons


За всички инструменти от семейството на клавесина е характерно изрисуването и орнаментирането по кутията на инструмента. Не всички обаче са с криловидна форма. Струните на виржинала, например, са разположени напречно на клавиатурата, вследствие на което той изглежда като обикновена кутия:



Интересна форма има спинета, където струните са разположени под ъгъл спрямо клавиатурата:


Снимката се разпространява във <a href="https://www.flickr.com/photos/striatic/60307/in/photolist-6uaCoX-6uaCig-6ueMLQ-6ueN3d-6ueMPf-6uaCrB-aLeE8-4W5md-aLeJU-7VmJH2-aLeAQ-eSKehg-6f7ovc-7Azov4-7AD9Lh-iVM-9A8YTn-9AY3Rs-9AVaui-9AbWk5-9AbVvC-9B4rHz-9B4rVx-587wqi-6Mbifx-9FtL8o-6iYnkq-4ZQoFN-cj3nx7-76riLh-76noY8-dUEnVa-dY9Fad-owk7ML-ou5mjS-oub3Uu-oeYoaA-oeCYxb-oeDFgV-oeCz87-ow8xyg-oxWiGg-oeMF9W-owbDD2-otLaQS-oexXFk-oeZS2q-owgJbT-oxxwqP-nmwzrn" target="_blank">Flickr</a> под условията на лиценз <a href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0/" target="_blank">Cretive Commons</a>

© hobvias sudoneighm

Снимката се разпространява във Flickr под условията на лиценз Cretive Commons


Съвсем различен на вид е клавицитериума, при който струните пък са вертикално поставени, както при съвременнното пиано (не роял):


Снимката се разпространява във <a href="https://www.flickr.com/photos/vhanes/9079749692/in/photolist-4yh2kE-9WEMHC-4ycMLn-4ycMAM-4yh2nh-4yh3d9-4yh5gL-4yh2qS-95agZ7-957d54-95ahtU-957dzX-742dQw-4yh2oJ-eQm6fu" target="_blank">Flickr </a>под условията на лиценза <a href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0/" target="_blank">Cretive Commons</a>

© Feline Groovy

Снимката се разпространява във Flickr под условията на лиценза Cretive Commons


Звук


Поради специфичния начин на звукоизвличане, клавесинът няма почти никаква способност да варира в силата и тембъра на звука си. Затова майсторите на инструмента решават да произведат клавесини с две или повече клавиатури. Те дават възможност за по-силен или по-тих тон.


Както и арфата, клавесинът е много деликатен инструмент, който лесно се разстройва. Това е и причината повечето клавесинисти да притежават умението сами да го настройват. Друга характерна особеност при традиционното изпълнение на клавесин е, че много често изпълнителят свири прав:



Музиката


Музика за клавесин са писали предимно композитори от ренесанса и барока, въпреки че редица съвременни творци също се обръщат към него. Особено известен е италианският композитор Доменико Скарлати, роден през 1685 година, също както и други двама барокови музиканти, творили за клавесин - Йохан Себастиян Бах и Джордж Фридрих Хендел.


Известно е състезанието между Скарлати и Хендел, в което Скарлати е обявен за победител в свиренето на клавесин, но Хендел се оказва по-добър в органа. В действителност изключителен клавесинист, Доменико израства в семейството на прочутия оперен композитор Алесандро Скарлати и също като него композира в редица жанрове. В историята, обаче, остава с неговите над 500 сонати за клавесин. Те са изключително популярни и до днес, като вече се изпълняват и на модерно пиано:



Макар да е роден в Неапол, Скарлати прекарва по-голямата част от живота си в Испания. Един от най-важните преподавателски ангажименти в живота му са уроците по пиано на португалската принцеса Мария Барбара, която в последвие става кралица на Испания и го покровителства до края на живота му. 


Номерацията


Голяма част от сонатите на Скарлати не са публикувани по време на живота му, но в годините след смъртта му интересът към тях се засилва и те биват изучавани и проучвани из основи от редица сериозни музиканти.


Обикновено в музиката е прието произведенията да се номерират с така наречения "опус", в превод – "работа". При Скарлати, обаче, има два вида номерация на сонатите му – "L" и "K". В началото на 20-ти век Алесандро Лонго систематизира произведенията, групирайки ги по съдържание. Той им дава "L" номерата. По-късно Ралф Киркпатрик прави свой каталог, подреждайки ги хронологично. Резултатът са "K" номерата. Има и трети каталог, макар и не така популярен - това са "P" номерата на Джорджо Пестели.


Усилията да се улесни работата на музикантите в ориентирането сред толкова много сонати са действително похвални, но с тези три противоречащи си системи, резултатите са спорни. Най-сигурният белег коя соната слушаме си остава звученето на музиката.



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1256 Весело

    Аристократичен инструмент и звучи божествено.
    -----------------------------------------------------------------------
    Учителката пита:
    -Имате ли пиано в къщи?
    Иванчо отговаря:
    -Имаме, ама рядко се прибира.

  2. 2 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1466 Неутрално

    Благодаря, не само децата могат да науЧат нещо ново и интересно от тази рубрика. Илюстрациите са прекрасни.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  3. 3 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1438 Неутрално

    За дядовците на пианото благодарим.
    Да уважим и бабите/така съм свикнал/.

  4. 4 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1820 Неутрално

    Изключително интересна и полезна статия. Не само за децата. Това е музиката (умението на Музите), която облагородява душата и затваря вратите на пошлостта.

    E PLVRIBVS VNVM
  5. 5 Профил на .......
    .......
    Рейтинг: 426 Неутрално

    [quote#4:"PavelCZ"]Изключително интересна и полезна статия. Не само за децата.

    Това е музиката (умението на Музите), която облагородява душата и затваря вратите на пошлостта.[/quote]
    абсолютно съгласен...
    музиката дава друг тип усещане за нещата , култивира хармония....естетизира...

    лошото е ,

    когато се толерира ..онази , "алтернативната" -

    изпълнявана от "певици с двойно предназначение"

    колкото по-първична е музиката - толкова по-бърза и Масова е покварата

    След КТБ Накъде Ли.....ДАНО е само КТБ !!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах