Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

© Анелия Николова



Миналата седмица известният италиански органист, клавесинист и хоров дириген Сауро Аргалия гостува на "Концерти на възглавници", за да запознае малките и големи посетители на поредицата с творби на италианската барокова музика на своя интересен е недотам познат инструмент - клавесина.


Лаурет на много конкурси, Аргалия е обиколил света с клавесина си, работи с оркестъра на Accademia della Libellula и дирижира полифоничните хорове "Città di Porto Sant’Elpidio" и "Armando Antonelli", съосновател е на асоциация "Унисоно" и освен това е активен музиколог, който изследва историята на бароковата музика. Пред "Дневник" той разказа малко повече за заниманията си.


Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

© Концерти на възглавници


Как започнахте да свирите на сравнително рядък инструмент като клавесина?




Аз започнах да свиря на пиано. В процеса на обучение разбрах, че това не е точно моя инструмент и се приближих повече към органовото свирене. Мястото, от която произхождам в Италия има много богата история що се отнася до музикалните инструменти от 1500 до 1700-та година. Органът ми позволи да се приближа до старата италианска музика. Това беше един много естествен преход, защото старата литература, свързана с музиковедските познания, е свързана както с органа, така и с клавесина.


Отново в моя регион завърших обучението си в консерваторията в Песаро отново със специалност клавесин, след което продължих с композиране, дирижиране и друго обучение в тази насока.


Тоест ако не бяхте се родили там, нямаше да проявите този интерес? Свързано ли е с отрасването ви Южна Италия или с някоя семейна история?


Не, не е свързано. Но ще ви разкажа, че понеже изпитвах необходимостта да свиря на такъв инструмент, а нямах икономическата възможност да си го закупя, си го направих сам. За съжаление точно в България не можах да донеса точно този клавесин, с който по принцип пътувам навсякъде и с който искам да популяризирам клавесинната музика.


За мен това беше първи концерт тук и голяма чест да изсвиря пред българската публика произведения за клавесин на известни италиански композитори като Перголези, който идва от същия район в Италия като мен.


Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

© Associated Press


Разкажете историята на своя инструмент. Колко струва един клавесин, защо и как се наложи да го изработите сам?


Много фирми в Европа създават комплекти за клавесин - частите, които после клавесинистите сами си сглобяват. Такъв комплект струва около 5000 евро, а ако искате да го получите сглобен, цената е двойна.


Аз се заех сам със глобяването на клавесина и в рамките на шест месеца инструментът ми беше готов - което, както можете да си представите, ми донесе изключително удовлетворение. Всеки музикант би трябвало да познава в детайли инструмента, на който свири. Това е едно изключително зареждащо преживяване. Моят инструмент е така нареченият фламандски клавесин - копие на стар инструмент на фамилията Рукерт от Фламандия.


Защо клавесинът е излязъл от мода? 


Клавесинът е царят на инструментите в бароковата музика. Не съществува композиция от този период, която да не включва клавесин. Но естествено с течение на времето вкусовете се променят и на мода идва пианото. То еволюира до класическото пиано, което познаваме днес и постепенно изтласква клавесина. В началото на миналия век качествата на клавесина бяха преоткрити, говорим обаче за клавесин, който на външен вид много прилича на пианото.


Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

© Анелия Николова


От 30 години насам започна филологическото откриване на качествата на инструментите - започнаха да се изработват музикални инструменти, които по външен вид, материали и качества копират оригиналите си от бароковата епоха.


Можем да говорим за цялостно преоткриване на бароковата музика и точният начин, по който е била изпълнявана тогава - не само на клавесин, но и на други старинни музикални инструменти като старинната цигулка, дървената флейта, контрабаса. За да се изпълнява старинна музика, трябва цигулка със струни от естествени материали, а не метал. 


Освен звученето на инструментите, има ли нещо друго, с което значително се различава преживяването от старинната музика - и свиренето, и слушането й?


Аз харесвам старинната музика изключително много и чрез документи от епохата и оригиналната й нотация изучавам спецификата на изпълнението й. Тази нотация оставя голямо пространство за интерпретация на изпълнителя. Това е видно например в ръкописите на Бах.


Колкото повече се приближаваме до днешно време, минавайки през романтизма, в музиката се появява по-строга нотация, която ангажира музиканта да свири по един точно определен начин и го ограничава.


Пишат ли се съвременни произведения за клавесин?


Да, има съвременни музиканти, които са преоткрили качествата на този инструмент. Тази музика е изключително модерна, дори понякога е трудна за слушане. За пример мога да дам една експериментална композиция, наречена BACH, която се заиграва с буквите от името на Бах и ги ползва вместо музикална нотация (на запад музикалните ноти се изписват с буквите от латинскта азбука - бел. авт.)


Моята основна цел е да свиря музиката на барока с инструментите и по начина, по който се е изпълнявала тогава.


Какво е бъдещето на клавесина?


Целта на музикантите в момента е изследването на музиката от миналото - защото има толкова много музика, затворена в музеите, библиотеките и църквите, която може да бъде преоткрита. Живеем във време, в което се смята, че всичко е било открито, но това изобщо не е така. Има много неща, които могат да бъдат открити, но това е една крайно ангажираща задача.


Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

© Концерти на възглавници


Преди 15 години самият аз публикувах статия, която разказва за един майстор на органи от моя район в Италия. Беше скромна статия - около 50 страници, но работих над нея 2 години. Той се казва Камило дел Киаро и е живял преди 2 века. Роден е през 1820 г. в Рим, но се мести към Южна Италия, където е създал 20 органа за църкви в моя район. Той беше абсолютно непознат, но моето проучване из архивите го "възкреси". То приключи с един концерт, на който аз изпълних музика на един реставриран негов орган.


Тоест вашата цел е да се върнете в един конкретен момент в миналото и да го съживите?


Да. Аз живея в днешно време, но се чувствам изключително свързан с миналото. За мен пианото е прекалено модерен инструмент.


Знаем, че в миналото патроните на тази музика са били кралете - тя се е пишела изключително за двора и се е слушала и изпълнявала в много камерен състав, без да напуска дворцовите предели. Има ли нещо друго специфично в начина, по който се е слушала класическа музика преди няколко века?


Да, точно така. Това, което мога да кажа на база собствените си проучвания, е че в миналото се е пишела и слушала много повече такава музика - всяко място е било достатъчно подходящо за нея. Даден композитор е писал музика за набора инструменти, с който разполага. И понякога, ако дадено произведение е било за флейта, а флейтата не е била наоколо, тя без никакъв проблем е била замествана с обой. Често самите композиции са обявени като "за флейта или обой и цигулка". Така че можем да кажем, че някога хората са били много по-гъвкави. Ние сме доста по-строги.


Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

© Концерти на възглавници


Говорим за бароковата музика - от 1600 до 1750 г., дори малко след нея. Дори самият Моцарт според хрониките е свирил на клавесин като малък. Но това е бил един преходен период, в който пианото вече се е появило. Пиано, много по-близко до клавесина от днешното. Самият Бах, който е починал през 1750 г., вече е бил започнал да свири на пиано, но той е бил доста консервативен. Информацията в документите сочи, че той не го е харесвал особено.


Все пак, защо е бил така засенчен от пианото клавесинът?


Като цяло заради промяната на вкусовете и музикалните изисквания. Необходимостта от по-голяма плътност на звука, появата на големият оркестър. Търсела се е по-друга тоналност, по-различен звук. Еволюция и развитие наблюдаваме при всички инструменти, но клавесинът наистина е бил засенчен изцяло.


Ако помислим за оркестъра, бароковият оркестър е малка група от хора - 10, 12, 15 човека - която няма диригент. Клавесинистът е бил диригентът на бароковия оркестър. Той  е бил центърът му. Като цяло диригентът е едно нововъдедение на по-модерната епоха.


Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

© Концерти на възглавници


Менделсон възражда и подчертава качествата на музиката на миналото и предимно на Бах. Бах е бил буквално непознат за около век след смъртта си през 1750 г., представете си. Менделсон  връща света към неговата музика с изпълнението на ораторията му "Матеус Пасион".


Освен, че искате да популяризирате клавесина като инструмент, тук свирихте и за детска публика. Как реагират децата на клавесина?


Да, когато "Концерти на възглавници" се свързаха с мен, ми казаха да подготвя програма, в която от една страна да има музика на Доменико Скарлати - защото концертът се състоя на рождения му ден, 26 октомври -  и от друга, да бъде привлекателна за деца. Така че аз редувах сонатите на Скарлати с други композитори и предложих в част от изпълнението да се намесят и децата. Което е забавно и за възрастните, в крайна сметка.


Заложих на по-леки неща, като Токата и скерцо на кукувицата. Имаше невероятно усещане за свобода и желание на публиката да участва. Често музикантите схващат концерта като доста строго събитие, където публиката трябва да стои неподвижна и мълчалива. Но вчера ситуацията беше изключително различнa и много приятнa.


Сауро Аргалия, клавесинист: Предстои да открием много музика, заключена в библиотеки, музеи и църкви

© Концерти на възглавници



За пореден път споменавате свободата. Дали строгостта на класическия концерт не е също някакъв остатък от миналото, който не е адекватен на начина, по който възприемаме музика днес? Ще се промени ли културата на слушане на класическа музика?


В Италия един концерт като този, който направих тук, не би се случил. Но ако целта на това е да приближим децата към класическата музика, аз съм напълно за. За съжаление образователната система в Италия не предоставя твърде много възможности на децата да се срещнат с класическата музика. Това е изцяло погрешен подход, защото вчерашното преживяване според мен беше много полезно.


Но ако говорим за възрастни, класическият концерт, в който публиката слуша внимателно, е начинът за възприемане на тази музика.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 8th_ball
    8th_ball
    Рейтинг: 1057 Неутрално

    (на английски музикалните ноти се изписват с буквите от английската азбука-бел. авт.)

    Не само на английски, а на всички езици буквената нотация е една и съща. Всъщност едва от един много късен латински, дето е на границата с италианския.

  2. 2 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 692 Неутрално

    Сега пък го поправили с "на запад".
    Абе, нотният език е универсален, бре! Във всички географски посоки се пише по един и същ начин.
    Преди да сте изтърсили нова глупост да ви кажа, че и преди 40 години беше така. Нямаше социалистически ноти - ползвахме капиталистически.

  3. 3 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1466 Неутрално

    Пекрасен текст. Уважавам хората работещи със страст

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах