Неукият гений

Клод Дебюси. Снимката е от 1908г.

© wikimedia commons

Клод Дебюси. Снимката е от 1908г.



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.


Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва за живота на френския композитор Клод Дебюси, на чиято музика е посветен предстоящият концерт в неделя. 


Ахил-Клод Дебюси се ражда в скромно селско семейство, а баща му мечтае да го направи моряк. Войни и беднотия го подхвърлят от леля на леля, докато изведнъж - без да е посещавал каквото и да било училище и едва на десетгодишна възраст, Клод постъпва в парижката Консерватория.




Въпреки брилянтните си качества на пианист, той не успява да спечели голямата награда на институцията по пиано и решава да се посвети на композирането. Негова покровителка става Надежда фон Мек, която е известна със слабостта си и към един доста по-възрастен композитор – Пьотр Илич Чайковски. Когато тя изпраща едно от последните произведения на Дебюси за оценка от руския си приятел, Чайковски излива студен душ от думи срещу френския си колега: 


"Много симпатична пиеса, но прекалено кратка. Нито една идея не е изразена докрай, формата е ужасяващо сбръчкана и липсва цялостност." 


Оказва се, обаче, че не всички светила в музиката споделят мнението на Чайковски. Дебюси печели най-голямата награда за композиция в света – Prix du Rome, в резултат на която прекарва две години във Вила Медичи, където има възможност да твори на спокойствие.


Друга среща със културите на света се оказва съдбоносна за младия композитор: през 1889г. в Париж се организира Световно изложение, за което се построява най-знаменитата входна арка в света – Айфеловата кула. На това изложение Дебюси се запознава с източните култури, които завинаги ще останат неразривно свързани с музиката му.



Творбата, която налага Дебюси сред истински значимите световни композитори е единствената му опера – "Пелеаз и Мелизанда", написана по едноименната пиеса на Метерлинк. За нея казват, че създаването й е абсолютен шок за музикантската общност, защото не е имало нищо подобно нито преди, нито след нея.


Премиерата на заплетената история за любовен триъгълник между двама братя и съпругата на единия е приета сравнително студено, но с всяко представление набира скорост и печели все повече слава за композитора. 


В живота на Дебюси се редуват жена след жена, докато на близо четиридесетгодишна възраст среща голямата си любов – забележителната Ема Бардак, майка на един от учениците му. Ема има зад гърба си връзка с друг френски композитор – Габриел Форе, който пък, случайно или не, също е писал музика по пиесата на Метерлинк "Пелеас и Мелизанда". Тя е известна със завидни способности за водене на разговор светска дама, но... омъжена за богат банкер.


В този момент Дебюси е сгоден и когато избягва с Ема Бардак, годеницата му прави опит за самоубийство. Разигралата се драма го разделя с голяма част от приятелите му, едни от най-знаменитите личности във френския културен живот.



Плод на тяхната връзка е раждането на Клод-Ема или както по-често я наричат – Шушу. Тя е единственото дете на Дебюси, обект на най-искрената му обич и обожание, както и вдъхновение за редица произведения за деца, които композиторът пише в годините след нейната поява на света.


Сред тях е детският балет "Кутията за играчки", вдъхновен от музиката на Модест Мусоргски и съдържащ множество препратки към известни мелодии като, например, прочутият "Сватбен марш". Още музика за деца намираме в страниците на пиесата "Малкото негърче", както и на сюитата "Детски ъгъл", в която всъщност са обрисувани спомените на възрастните за детството.



Дебюси обожава живописта колкото и музиката, но не е отговорен за налагането на заетият от изобразителното изкуство термин "импресионизъм" като определение за стила му. Напротив, той го е смятал за напълно неадекватен и неприемлив, но този етикет го преследва до края на живота му, а и след това. Днес Дебюси е известен като най-видния представител на импресионизма в музиката. Изцяло против желанията и разбиранията си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Митко
    Митко
    Рейтинг: 707 Неутрално

    Любим. Когато бях много малък пускаха често по радиото "Arabesque" в интерпретация на Isao Tomita - захласвах се да го слушам.

    "горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ с нечисти уста" Исая 6:5
  2. 2 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 914 Любопитно

    Интересно е било мнението на Чайковски за Дебюси: "Много симпатична пиеса, но прекалено кратка. Нито една идея не е изразена докрай, формата е ужасяващо сбръчкана и липсва цялостност." Не го знаех този случай, но той доказва още веднъж, че когато човек получи убийствена критика или отказ за публикуване дори от експерт титан, не трябва да се отчайва, а трябва да продължи напред.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  3. 3 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 975 Неутрално

    [quote#2:"andreas_hofer"]Интересно е било мнението на Чайковски за Дебюси: "Много симпатична пиеса, но прекалено кратка. Нито една идея не е изразена докрай, формата е ужасяващо сбръчкана и липсва цялостност." Не го знаех този случай, но той доказва още веднъж, че когато човек получи убийствена критика или отказ за публикуване дори от експерт титан, не трябва да се отчайва, а трябва да продължи напред.[/quote]

    Абсолютно, но наистина, тежко си е да ти кажат такова нещо. И това да не е кой да е, а да е един от титаните в твоята област. Голяма вяра и хъс се иска, за да продължиш напред след нещо такова.

  4. 4 Профил на cup_of_tea
    cup_of_tea
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Препполагам, че и у великите творци понякога се задейства чисто човешкият страх от конкуренцията.

  5. 5 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1864 Неутрално

    [quote#4:"cup_of_tea"]страх от конкуренцията. [/quote]
    И не само в музиката. Истинска война се е водила между Леонардо и младия Микеланджело, а по-късно между Микеланджело и Рафаело.

  6. 6 Профил на cup_of_tea
    cup_of_tea
    Рейтинг: 583 Весело
  7. 7 Профил на manoll
    manoll
    Рейтинг: 782 Весело

    присъединявам се към г-н Чайковски

  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4469 Неутрално

    Много хубава статия,повече такива моля!

    klimentm
  9. 9 Профил на saint evlampi
    saint evlampi
    Рейтинг: 2118 Неутрално

    До коментар [#1] от "Митко":

    Като каза [арабеск] и се сетих за тоя финландски Гений (http://youtu.be/hnMjmYT8zd0)

    Excuse me while I wag




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах