Шопен - вълшебникът на пианото

Единствената известна фотография на Шопен, направена от Луис-Огюст Бисон през 1849 г.

© wikimedia commons

Единствената известна фотография на Шопен, направена от Луис-Огюст Бисон през 1849 г.



Като част проекта "Концерт на въглавници" всеки месец "Детски Дневник" публикува информация за историята на музиката, на която е посветена поредната среща на децата с музиката.


Днес Венета Нейнска (музикант и организатор на проекта, който беше първият с подобна насоченост и продължителност у нас) разказва историята на един от най-популярните композитори в света - Фредерик Шопен. На неговата музика са посветени поредните концерти утре. 


Фредерик Шопен е роден в изключително интелигентно семейство и от малък е заобиколен от колегите
на баща си – преподаватели по различни дисциплини, част от които и на университетско ниво. Майка му е полякиня, а баща му – французин. Още преди да навърши една годинка, семейството му се мести във Варшава, където малкият Фредерик прави първите си стъпки в музиката.




Талантът му е безспорен и той е чест гост в полските аристократични домове. Наричат го "втори Моцарт" и ранните му композиции са обявявани за "гениални" от пресата. Развива се като виртуозен пианист, а когато е само на единадесет години, учителят му по пиано вече се чувства излишен, защото Фредерик вече го е надминал в клавирното изкуство.


По това време малкият Шопен пише този полонез и го посвещава на преподавателя си, който го е посветил в стойността на композиторите от класиката, както и в творчеството на Йохан Себастиан Бах:

 


В ученическите си години Шопен няма особено влечение към традиционната полска музика. Има досег с фолклора, но не показва съществен интерес към него. Малко след завършване на гимназия, Фредерик и близък негов приятел заминават за Виена с идеята това да е първата спирка от едно европейско турне. Само седмица след заминаването си, обаче, до тях достигат новините за полското въстание срещу управляващата в този момент Руска империя.


Шопен остава сам във Виена в продължение на осем месеца, където го измъчват жестоки носталгични пориви, които водят до композирането на няколко мазурки. Тези пиеси са вдъхновени от популярния полски народен танц със същото име, но са новост в областта на класическата музика и не са предназначени за танцуване.
 


Не без значителни трудности, Шопен успява да стигне до Париж, където отведнъж се чувства щастлив и заобиколен от доброжелатели. Градът е пълен с полски емигранти и неговият талант бързо е забелязан и оценен. Прави няколко успешни концерта, установява се като един от най-търсените учители по пиано, а неговите произведения започват да се издават в няколко европейски държави.


Полското дете-чудо, развива собствен подход към пианото и го предава на учениците си по един доста нетрадиционен начин като въвежда първо черните клавиши на пианото, а после белите. Смята, че формата на ръка предполага този подход, тъй като издадеността на черните клавиши е по-естествена за формата на ръката при свирене. Усъвършенстването на клавирната техника е сигурно, ако човек овладее неговите безкрайно трудни, но и много красиви етюди за пиано.
 


Успешната кариера и спокойствие карат композитора да мисли по-рядко за Полша. Той успява да се прекара един месец с родителите си на почивка в Карлсбад, но никога не се завръща в родината си.


Активният социален живот, който води, го среща с писателката Жорж Санд в салона на Ференц Лист. Първата им среща не е особено впечатляваща за Фредерик: "Санд е толкова непривлекателна. Дали в действителност е жена?"


Не много по-късно, те се срещат отново. Този път между тях веднага пламва огромна любов, която с право често бива окачествявана като една от най-великите в романтичната епоха. Двамата са абсолютни противоположности: тя – смела, самоуверена и силна, а той – нежен, деликатен, с крехко здраве.


Амандин Орор Люсил Дюпен, както е истинското й име, признава, че към Шопен я е привлякъл по-скоро майчинския й инстинкт. Двамата решават да прекарат няколко зимни месеца на Палма де Майорка, които се оказват безкрайно тежки, поради негативното отношение на местните и влошаващото се здраве на композитора.


Както често става в живота на артистите, именно там Шопен пише своите изключителни "Прелюди".
 


Заминаването им от острова е наложително, тъй като Фредерик спешно се нуждае от лекарска помощ. Той се възстановява и прекарва творчески плодотворни години в Париж и в имението на Жорж Санд в Ноан. Връзката им е изключително силна, но построена основно върху грижовността на писателката към болнавия композитор.


Семеен скандал с дъщерята на французойката става повод за края на една голяма любов - трагедия, която Шопен така и не успява да преживее. В края на живота му за него се грижат всичките му приятели, сестра му и най-вече негова богата ученичка, която осигурява всички необходими средства за съществуването му, включително и за изпращането му от този свят на 38-годишна възраст.


Погребан е със сребърната кутийка с полска пръст, която приживе винаги е носил със себе си.
 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на brassway
    brassway
    Рейтинг: 230 Неутрално

    Ziemowit Świtalski е талантливото момче - изпълнител на първия запис - F. CHOPIN - Polonaise in A flat major (1821), на детския Шопенов конкурс в 2011 в Зельона гура.

  3. 3 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 2010 Неутрално

    Шопен потвърждава максимата, че висшето изкуство води до крайна бедност и се оценява едва след смъртта на своя автор. Моцарт е умрял така, Шопен, почти всички велики художници, чийто картини днес струват милиони, са си отишли от този свят бедни като църковни мишки. Ако преди 200 години се плащаха пари за авторски права, както днес, композиторите щяха да бъдат най-богатите. Може би утехата за бедния им земен живот е, че имената на всички музикални гении днес са записани със златни букви в историята на музиката и творбите им още се свирят.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  4. 4 Профил на echooo
    echooo
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Едва ли има по-красива и нежна музика...
    Любимият Шопен...

  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8105 Неутрално

    Никога няма да потъне в забрава.

  6. 6 Профил на emil  121 ПРЕВРАТАДЖИИ ПРОТИВ РЕФЕРЕНДУМА
    emil 121 ПРЕВРАТАДЖИИ ПРОТИВ РЕФЕРЕНДУМА
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    Ненадминат магьосник в композициите си за пиано! Каква приятна изненада да видим и негова снимка. Не знаех че съществува такава.

    ДЕПУТАТИТЕ ГЛАСУВАЛИ ПРОТИВ ВОЛЯТА НА 2.5 МИЛИОНА БЪЛГАРИ СА ЕДНИ ПРЕВРАТАДЖИИ. ТЕ ВЕЧЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ САМО СЕБЕ СИ. И АЗ МОГА ДА БЪДА ТАМ КОЛКОТО И ТЕ
  7. 7 Профил на heatseeker
    heatseeker
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Да го бяха задържали приятелите му по-далеч от французойки-мъжкарани... можеше и още шедьоври да имаме от него.

    Велик!

    Свобода за Надежда Савченко!
  8. 8 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1265 Неутрално

    Шопен си е запазил мястото за най-въздействащите на душата мелодии с неповторимо благородство.
    Дори моментите на гняв и ярост в някои от произведенията му са белязани с аристократизъм и възвишеност!
    Двата концерта за пиано и оркестър, ноктюрните, прелюдите, етюдите, мазурките, полонезите, валсовете и сонатите са ... измежду най-красивото в музиката.
    Слушам Шопен може би най-често и всеки път съм благодарен, че има такава възвишена музика.
    Дълбок поклон!

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  9. 9 Профил на greenhrast
    greenhrast
    Рейтинг: 1153 Весело
  10. 10 Профил на idiva
    idiva
    Рейтинг: 407 Неутрално

    Хареса ми статията, обичам статии за деца, няма излишно сложни думи и обяснения.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах