Откъс от "Край на мита за добрата майка" на Алисън Шейфър

Откъс от "Край на мита за добрата майка" на Алисън Шейфър

© издателство



Този уикенд "Детски Дневник" публикува откъс от новоиздадената на български език книга на канадската авторка Алисън Шейфър "Край на мита за добрата майка", излязла под марката на издателство "Колибри". В нея семейният психотерапевт обобщава горчивия опит на много съвременни майки, които в старанието си да са съвършени, са се оказвали на прага на отчаянието.


Тя предлага задълбочено изследване на заблудите им и доказва защо днешните модели за "добра майка" са не само неефективни, но водят до родителски провали и семейни кризи. 


Българската публика вече познава книгите й "Скъпи, провалих децата" и "Не, това не са глезотии". В "Краят на мита за добрата майка" Алисън Шейфър предлага рационален модел на възпитание на децата, който избягва недъзите на свръхтолерантността и на деспотизма в отношението към подрастващите. 




За децата


И една жена с бебе на гърди му каза:
– Кажи ни за децата.
И Той каза:
– Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота по живот.
Те идват чрез вас, но не за вас.
И макар да са с вас, те не принадлежат на вас.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си.
Понеже те имат свои си мисли.
Вие подслонявате телата им, но не и душите им.
Защото душите им обитават утрешния дом, в който вие не ще пристъпите даже и насън.


Халил Джубран


Колко мощни, истинни и съкровени думи! Обаче нека си го кажем направо – доста е трудно да си философски настроен, когато собственото ти дете реве и пищи насред басейна с топки в "Макдоналдс". Когато вашата версия за "копнежа на живота по живот" се сблъска с физиономиите на непознатите, докато рожбата ви се тръшка на пода в магазина. Тогава усещането категорично е, че вашите деца са си ваши деца.


Както и да му се възхищаваме, Халил май си е стоял у дома, творейки поезия, докато госпожа Джубран е била пред критичния поглед на обществото, притеснявайки се, че всеки ще я укори като майка – например заради развързаните сандали на Халил-младши.


Каква огромна тежест за понасяне. Ние чувстваме, че децата ни са отражение на начина, по който се справяме като майки. Ако те изглеждат добре, и ние изглеждаме добре. Ако те изглеждат зле, и ние изглеждаме зле. А на "добрите майки" не е позволено да изглеждат зле.


Всяка от нас е имала момент, в който се е питала: "За каква майка ме мислят хората?". Ние правим всичко, за да спрем лошото държание и да спазваме приличие на момента, но това води до неефективно родителство. Започнем ли твърде много да се притесняваме как изглеждаме като майки, лесно губим посоката и ориентацията, от която децата ни се нуждаят.


Децата като имущество


Повярваме ли в мита, че децата ни са наше отражение, започваме да се отнасяме с тях като с имущество, притежание, което по някакъв начин засяга собствената ни стойност. Какво напрежение, а? Това означава, че позволявате стойността ви като индивид да се определя от действията на друго човешко същество. Това е проблем.


Всъщност дълбоко вкорененият мит, че децата ни са наше отражение, води до толкова крайно родителско поведение, че препоръките са да се кодифицира нова психиатрична диагноза, наречена Achievement by Proxy Syndrome, когато родителите стават патологично настойчиви в отглеждането на "деца трофеи". Този мит води и до необходимостта от нова междинна специалност, обединяваща педиатрията със спортната медицина, за да се оправя с огромния брой детски травми, причинени от родителите и други модели на поведение, изстискващи постижения от подрастващите тела със съзнанието, че детският успех ги прави да изглеждат добре.


Когато се отнася до децата ни, ние по-скоро приемаме да отделяме постъпката от нейния извършител: "Аз те обичам, не харесвам поведението ти". Само че не прилагаме това основно и ценно отношение към самите себе си.


За майката е трудно да отдели собствената си стойност от майчините си умения, както и от поведението на детето си. Трудно е, нали?


Ние така силно се натискаме да поемем обвиненията или да заслужим похвалата. Но децата ни просто "продукт" на доброто производство и на доброто майчинство ли са? Да не би човешкото бебе да е топка глина, която можем да оформяме според вижданията си? Не съм убедена, че напълно вярваме в това.


Защо тогава се държим като единствено отговорните за изграждането на децата си? Говоря за това, че ги ограбваме от собствените им заслуги. (Имам предвид насърчаването на лошо поведение!) И обратното, ако нещата тръгнат зле, правилно ли ще е да поемем върху себе си цялата вина, лишавайки детето от това да поеме своя дял?


Е, каква е ролята на вашето дете във всичко това? Ние трябва да дадем възможност на децата да бъдат креативни същества, да вземат собствени решения и да имат свои интерпретации на живота. Те възприемат живота през собствената си призма, чрез своята уникална субективна гледна точка. С всяка следваща случка те оформят идеята за самите себе си, за света и за това как най-добре да се впишат в него. Те също създават митове. Съчиняват си свои истории и легенди, от които извеждат правила и препоръки за справянето си в живота. Това е техният "начин на живот", който е близък до персоналността им и който те формулират между четвъртата и шестата си година. На това се основават техните убеждения, а те на свой ред пораждат поведение. Да – ние определено оказваме своето влияния, но то е лимитирано и трябва да приемем, че съществуват и други фактори, извън нас, които оформят децата ни. Те решават сами за себе си от какво да се поучат, кой е важен за тях и какви правила за живота ще си изградят сами. Понякога тези убеждения и самоизковани правила водят до лошо поведение, което няма как да не забележим.


Когато "добра майка" се натъкне на "лошо държащо се дете", тя лесно изпада в паника. Само че непрестанните притеснения относно собственото ни представяне най-често ни правят късогледи и объркват намеренията ни. Нека насочим енергията си натам, където тя ще свърши най-добра работа: нашата отговорност е да водим децата към това да станат кооперативни, допринасящи членове на обществото.


Дана е завела тригодишния си син Марк на ресторант за вечеря. Той не стои мирен и за минута. Непрекъснато слиза от масата, сяда по столовете и пречи на двойката на съседната маса, като непрестанно зяпа натам. Когато Дана се опитва да го усмири, той пищи: "Неееее". Тя се принуждава да спре, а Марк продължава да тича наоколо, притеснявайки всички в ресторанта.


Дана умира от притеснения. Тя иска да е силна и знае, че не е хубаво да го оставя да си разиграва коня, но се притеснява, че ако пак опита да упражни контрол, нещата ще ескалират и ще стане по-лошо. В този момент Дана пет пари не дава за ефикасното насочване на децата или за това какъв ще бъде Марк като голям. В този момент тя е толкова бясна, че не е сигурна дали изобщо ще доживее до неговата зрялост. Това, което я интересува, е, че изглежда зле на публично място.


Когато Дана се опитва да запази приличие, какво всъщност научава Марк за нея и нейния авторитет? За себе си? За другите? Как би повлияла тази случка върху решенията му в бъдеще?


Да бъдем майки поновому


Възпитаването на децата, което се опитвам да ви покажа чрез тази книга, има дългосрочни ползи. Аз насърчавам движението назад, към бавното възпитаване и балансирания живот. Тази концепция се основава на вдъхновяващото творчество на видния теоретик Алфред Адлер. Неговата "Индивидуална психология" е оформила основния поток от идеи за човешкото поведение, растеж и развитие. Повечето психотерапевтични модели следват основните му принципи и смятам, ще се съгласите, че на интуитивно равнище те са смислени.


Алфред Адлер (1870–1937)


Алфред Адлер е лекар, психиатър, философ и педагог. Идеите му са намерили приложение в обучението на родители, в училищните системи, в консултантската работа и психотерапията, в секторите на общественото здраве, на душевното здраве, бизнеса и изкуствата.


Основните принципи на неговата "Индивидуална психология" са:


Хората са първо и преди всичко социални същества. Те имат нужда от връзка с околните, и то такава, която им създава усещане за приемане и принадлежност. Те имат потребност да допринасят.


Човекът представлява единно цяло, единна система, всички аспекти на живота му са взаимносвързани. Няма То, Аз и Свръхаз във война помежду им, сори, д-р Фройд.


В края на краищата имаме само три житейски полета, всяко от които изисква доживотно посвещение и сътрудничество. Това са приятелството, интимността и работата.


Всяко човешко същество заслужава уважение и достойнство.


Всяко поведение служи на позитивна цел. Ние действаме по начин, по който смятаме, че ще извлечем полза.


Единственият начин да предизвикаме промяна у някого е, като го насърчим. Можем да градим само върху здрава основа, а всеки от нас е достатъчно силен за това.


През детството, въз основа на ранните си преживявания, ние оформяме разбиране и после през целия си живот действаме според него.


Хуманистичното отношение на д-р Адлер към отглеждането на децата подчертава необходимостта от дългосрочна визия. Тази задача става изключително трудна, когато живееш в забързаната култура на "давай нататък", която ни принуждава да пришпорваме децата си със същата скорост и нетърпение, с които изяждаме поредния раздут комбиниран бургер № 4, докато шофираме. Стигнали сме дотам да лепим задачките за деня по хладилника и да поглъщаме риталин като желирани бонбонки, без да се замисляме за дългосрочните последствия от подобни тактики.


Запитайте се: Какво се опитвам да постигна с начина, по който възпитавам детето си? Какво се надявам да съм му дал, преди то да е напуснало дома ми и да е навлязло в зрелостта?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на о.доц.д-р Душевед Чаламбаджиев
    о.доц.д-р Душевед Чаламбаджиев
    Рейтинг: 418 Весело

    С две думи: боят изгражда.

    Катарзисен фасилитатор
  2. 2 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 1737 Неутрално

    "Ако те изглеждат добре, и ние изглеждаме добре. Ако те изглеждат зле, и ние изглеждаме зле."

    Точно обратното, децата са наше огледало, не ние тяхно.
    Ако ние сме добри и те са добри.

  3. 3 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 1737 Неутрално

    "Дана е завела тригодишния си син Марк на ресторант за вечеря. Той не стои мирен и за минута. "

    Проблема на повечето жени е, че искат да съчетаят отглеждането на деца със собствените си забавления. А понеже това няма как да стане,на родителите и децата се случват страхотни драми, в/у които разсъждават маса психолози.
    Ако си по-умен родител ще търсиш места, където да има забавления и за двете страни.

  4. 4 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 794 Любопитно

    До коментар [#2] от "hope":
    Мисля,че и авторката това казва, но с цитата даден от Вас посочва грешната переспектива от която някои родители гледат на децата си. Интересно четиво.

  5. 5 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 794 Неутрално

    До коментар [#3] от "hope":
    Да, абсолютно вярно наблюдение...

  6. 6 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 1737 Неутрално

    До коментар [#4] от "thepirineagle":

    "Повярваме ли в мита, че децата ни са наше отражение, започваме да се отнасяме с тях като с имущество, притежание, което по някакъв начин засяга собствената ни стойност. Какво напрежение, а? Това означава, че позволявате стойността ви като индивид да се определя от действията на друго човешко същество."
    Не, точно това има в пред вид. Или за какво "отражение" говори? Това, че децата са лоши, ако ние сме лоши и добри, ако ние сме добри не ги прави наше имущество.
    Нито едно изречение от тази книга не ми хареса.


  7. 7 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 794 Неутрално

    До коментар [#6] от "hope":
    А, да. В право сте. Наистина отхвърля идеята,че по някакъв начин децата са наше отражение, с което няма как да се съглася. Не че буквално и 100% са, но за мен е факт, че малките наследници, повече или по-малко, в голяма степен копират и се влияят при поведението си от собствените си родители.

  8. 8 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 411 Весело

    Цитатът от Джибран е страхотен, но новината, че авторът му е бил женен е новост за мен

  9. 9 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 1737 Неутрално

    [quote#3:"hope"]Проблема на повечето жени е[/quote]

    Проблема на повечето РОДИТЕЛИ

  10. 10 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2802 Неутрално

    Според зен ,добрият родител е този ,който казва „Аз не съм добър родител“

  11. 11 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 1350 Неутрално

    Аз съм професионален психолог, баща съмна три деца, от 6-8 годишен съм свикнал да гледам по-малки от мен деца. Тая статия/ откъс е пълна боза.
    Цитатът на Джубран веднага си го сложих на стената.
    Другото е бла-бла-бла.
    ресторантът е само точка/ момент. Зависи как преди това си се държал с детето. Зависи каква е готовността ти да реагираш. Зависи дали то по принцип си е такова (няма моментно лесно решение) или е временно състояние от пиене на много кока-кола (а защо му дадохте?)
    И това дълго обяснение за Адлер ... който иска да зне кой е Адлер - да си чете в нета.
    кажете на хората каква им е ползата.
    Т.е., това е психотерапевт, който е разбрал, че с терапия (само) не може да изкарва добри доходи и да е важна, та започнала да пише книги.
    Лошо няма ... стига да се прави както трябва ... в случая - май по-скоро не.

    Никола Йорданов
  12. 12 Профил на shift
    shift
    Рейтинг: 369 Неутрално

    [quote#11:"Никола Йорданов"]Аз съм професионален психолог[/quote]

    Никола, какво означава "професионален психолог"? Това нещо като "професионален юрист" и "професионален лекар" ли е? Знаете ли защо е прието названието "професионален шофьор", но не и "професионален архитект"? "Практикуващ" ли искахте да кажете?

    Сигурен съм, че който се интересува от скромното Ви мнение, може да "да си чете в нета". Моля само, бъдете много по-внимателен, когато го излагате в "професионално" качество.

  13. 13 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 1350 Неутрално

    До коментар [#12] от "shift":

    Да, Шифт, практикуващ, прав/а сте.
    Не разбирам какъв е проблемът. Това, че съм казал, че съм психолог? Това, че съм писал мнение, а не статия научно издание? Това, че не Ви харесва?
    Вие от каква позиция се изказвате? Да ме дообразовате нещо или ...?

    Никола Йорданов
  14. 14 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 411 Весело

    [quote#13:"Никола Йорданов"]Вие от каква позиция се изказвате?[/quote]
    От титанична позиция се изказва човекът. Титан си е, има и такива. Когато тези, като него, хептен се титанизират, вървят около четири километра на изток и после понякога настъпва подобрение в състоянието им

  15. 15 Профил на shift
    shift
    Рейтинг: 369 Неутрално

    До коментар [#13] от "Никола Йорданов":

    Не, нищо, беше грешка да се заяждам с професионален психолог. Освен това, бла-бла и по-полека с кока-колата

  16. 16 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 750 Неутрално

    Доста объркан текст с крайно спорни тези. Чудя се изобщо как може хората да приемат насериозно подобни писания, очевидно направени с комерсиална цел.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах