Откъс от "Край на мита за добрата майка" на Алисън Шейфър

Откъс от "Край на мита за добрата майка" на Алисън Шейфър

© издателство



Редакцията публикува отново откъс от "Край на мита за добрата майка" на Алисън Шейфър като част от проекта "Начинаещи родители", посветен на хората, на които скоро им предстои да станат родители или вече имат малки деца. В книгата, излязла под марката на издателство "Колибри", семейният психотерапевт обобщава горчивия опит на много съвременни майки, които в старанието си да са съвършени, са се оказвали на прага на отчаянието.


Тя предлага задълбочено изследване на заблудите им и доказва защо днешните модели за "добра майка" са не само неефективни, но водят до родителски провали и семейни кризи.


За децата




И една жена с бебе на гърди му каза:
– Кажи ни за децата.
И Той каза:
– Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота по живот.
Те идват чрез вас, но не за вас.
И макар да са с вас, те не принадлежат на вас.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си.
Понеже те имат свои си мисли.
Вие подслонявате телата им, но не и душите им.
Защото душите им обитават утрешния дом, в който вие не ще пристъпите даже и насън.


Халил Джубран


Колко мощни, истинни и съкровени думи! Обаче нека си го кажем направо – доста е трудно да си философски настроен, когато собственото ти дете реве и пищи насред басейна с топки в "Макдоналдс". Когато вашата версия за "копнежа на живота по живот" се сблъска с физиономиите на непознатите, докато рожбата ви се тръшка на пода в магазина. Тогава усещането категорично е, че вашите деца са си ваши деца.


Както и да му се възхищаваме, Халил май си е стоял у дома, творейки поезия, докато госпожа Джубран е била пред критичния поглед на обществото, притеснявайки се, че всеки ще я укори като майка – например заради развързаните сандали на Халил-младши.


Каква огромна тежест за понасяне. Ние чувстваме, че децата ни са отражение на начина, по който се справяме като майки. Ако те изглеждат добре, и ние изглеждаме добре. Ако те изглеждат зле, и ние изглеждаме зле. А на "добрите майки" не е позволено да изглеждат зле.


Всяка от нас е имала момент, в който се е питала: "За каква майка ме мислят хората?". Ние правим всичко, за да спрем лошото държание и да спазваме приличие на момента, но това води до неефективно родителство. Започнем ли твърде много да се притесняваме как изглеждаме като майки, лесно губим посоката и ориентацията, от която децата ни се нуждаят.


Децата като имущество


Повярваме ли в мита, че децата ни са наше отражение, започваме да се отнасяме с тях като с имущество, притежание, което по някакъв начин засяга собствената ни стойност. Какво напрежение, а? Това означава, че позволявате стойността ви като индивид да се определя от действията на друго човешко същество. Това е проблем.


Всъщност дълбоко вкорененият мит, че децата ни са наше отражение, води до толкова крайно родителско поведение, че препоръките са да се кодифицира нова психиатрична диагноза, наречена Achievement by Proxy Syndrome, когато родителите стават патологично настойчиви в отглеждането на "деца трофеи". Този мит води и до необходимостта от нова междинна специалност, обединяваща педиатрията със спортната медицина, за да се оправя с огромния брой детски травми, причинени от родителите и други модели на поведение, изстискващи постижения от подрастващите тела със съзнанието, че детският успех ги прави да изглеждат добре.


Когато се отнася до децата ни, ние по-скоро приемаме да отделяме постъпката от нейния извършител: "Аз те обичам, не харесвам поведението ти". Само че не прилагаме това основно и ценно отношение към самите себе си.


За майката е трудно да отдели собствената си стойност от майчините си умения, както и от поведението на детето си. Трудно е, нали?


Ние така силно се натискаме да поемем обвиненията или да заслужим похвалата. Но децата ни просто "продукт" на доброто производство и на доброто майчинство ли са? Да не би човешкото бебе да е топка глина, която можем да оформяме според вижданията си? Не съм убедена, че напълно вярваме в това.


Защо тогава се държим като единствено отговорните за изграждането на децата си? Говоря за това, че ги ограбваме от собствените им заслуги. (Имам предвид насърчаването на лошо поведение!) И обратното, ако нещата тръгнат зле, правилно ли ще е да поемем върху себе си цялата вина, лишавайки детето от това да поеме своя дял?


Е, каква е ролята на вашето дете във всичко това? Ние трябва да дадем възможност на децата да бъдат креативни същества, да вземат собствени решения и да имат свои интерпретации на живота. Те възприемат живота през собствената си призма, чрез своята уникална субективна гледна точка. С всяка следваща случка те оформят идеята за самите себе си, за света и за това как най-добре да се впишат в него. Те също създават митове. Съчиняват си свои истории и легенди, от които извеждат правила и препоръки за справянето си в живота. Това е техният "начин на живот", който е близък до персоналността им и който те формулират между четвъртата и шестата си година. На това се основават техните убеждения, а те на свой ред пораждат поведение. Да – ние определено оказваме своето влияния, но то е лимитирано и трябва да приемем, че съществуват и други фактори, извън нас, които оформят децата ни. Те решават сами за себе си от какво да се поучат, кой е важен за тях и какви правила за живота ще си изградят сами. Понякога тези убеждения и самоизковани правила водят до лошо поведение, което няма как да не забележим.


Когато "добра майка" се натъкне на "лошо държащо се дете", тя лесно изпада в паника. Само че непрестанните притеснения относно собственото ни представяне най-често ни правят късогледи и объркват намеренията ни. Нека насочим енергията си натам, където тя ще свърши най-добра работа: нашата отговорност е да водим децата към това да станат кооперативни, допринасящи членове на обществото.


Дана е завела тригодишния си син Марк на ресторант за вечеря. Той не стои мирен и за минута. Непрекъснато слиза от масата, сяда по столовете и пречи на двойката на съседната маса, като непрестанно зяпа натам. Когато Дана се опитва да го усмири, той пищи: "Неееее". Тя се принуждава да спре, а Марк продължава да тича наоколо, притеснявайки всички в ресторанта.


Дана умира от притеснения. Тя иска да е силна и знае, че не е хубаво да го оставя да си разиграва коня, но се притеснява, че ако пак опита да упражни контрол, нещата ще ескалират и ще стане по-лошо. В този момент Дана пет пари не дава за ефикасното насочване на децата или за това какъв ще бъде Марк като голям. В този момент тя е толкова бясна, че не е сигурна дали изобщо ще доживее до неговата зрялост. Това, което я интересува, е, че изглежда зле на публично място.


Когато Дана се опитва да запази приличие, какво всъщност научава Марк за нея и нейния авторитет? За себе си? За другите? Как би повлияла тази случка върху решенията му в бъдеще?


Да бъдем майки поновому


Възпитаването на децата, което се опитвам да ви покажа чрез тази книга, има дългосрочни ползи. Аз насърчавам движението назад, към бавното възпитаване и балансирания живот. Тази концепция се основава на вдъхновяващото творчество на видния теоретик Алфред Адлер. Неговата "Индивидуална психология" е оформила основния поток от идеи за човешкото поведение, растеж и развитие. Повечето психотерапевтични модели следват основните му принципи и смятам, ще се съгласите, че на интуитивно равнище те са смислени.


Алфред Адлер (1870–1937)


Алфред Адлер е лекар, психиатър, философ и педагог. Идеите му са намерили приложение в обучението на родители, в училищните системи, в консултантската работа и психотерапията, в секторите на общественото здраве, на душевното здраве, бизнеса и изкуствата.


Основните принципи на неговата "Индивидуална психология" са:


Хората са първо и преди всичко социални същества. Те имат нужда от връзка с околните, и то такава, която им създава усещане за приемане и принадлежност. Те имат потребност да допринасят.


Човекът представлява единно цяло, единна система, всички аспекти на живота му са взаимносвързани. Няма То, Аз и Свръхаз във война помежду им, сори, д-р Фройд.


В края на краищата имаме само три житейски полета, всяко от които изисква доживотно посвещение и сътрудничество. Това са приятелството, интимността и работата.


Всяко човешко същество заслужава уважение и достойнство.


Всяко поведение служи на позитивна цел. Ние действаме по начин, по който смятаме, че ще извлечем полза.


Единственият начин да предизвикаме промяна у някого е, като го насърчим. Можем да градим само върху здрава основа, а всеки от нас е достатъчно силен за това.


През детството, въз основа на ранните си преживявания, ние оформяме разбиране и после през целия си живот действаме според него.


Хуманистичното отношение на д-р Адлер към отглеждането на децата подчертава необходимостта от дългосрочна визия. Тази задача става изключително трудна, когато живееш в забързаната култура на "давай нататък", която ни принуждава да пришпорваме децата си със същата скорост и нетърпение, с които изяждаме поредния раздут комбиниран бургер № 4, докато шофираме. Стигнали сме дотам да лепим задачките за деня по хладилника и да поглъщаме риталин като желирани бонбонки, без да се замисляме за дългосрочните последствия от подобни тактики.


Запитайте се: Какво се опитвам да постигна с начина, по който възпитавам детето си? Какво се надявам да съм му дал, преди то да е напуснало дома ми и да е навлязло в зрелостта?


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Longanlon
    Longanlon
    Рейтинг: 1295 Неутрално

    безсмислени врели некипели.

    http://kaka-cuuka.com
  2. 2 Профил на Goblin
    Goblin
    Рейтинг: 536 Неутрално

    феминаци бълвоч, съчетан щедро с либерални ценности. Да не се чудят после защо питомците им, като порастнат, са такива мързеливи и неадекватни хора.

  3. 3 Профил на hashtag
    hashtag
    Рейтинг: 342 Неутрално

    Защо се публикуват такива глупости, толкова по-хубави книги има.

  4. 4 Профил на zenola
    zenola
    Рейтинг: 629 Неутрално

    Аз възприемам повече психологията на Юнг, отколкото тази на Адлер. Сега въпросът е - лоша майка ли съм?

  5. 5 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1409 Неутрално

    Идеята на книгата не е лоша, но е удавена в красиви приказки без особен смисъл. Прилича на посещение при шринк - предимно бла бла... Родителите правят много грешки, някои от тях фундаментални, но от книгата няма да разберете къде грешите и как да се поправите, защото повечето информация е смес от плява и добри пожелания.

    Много често се среща явлението - писанието задава ясно формулирани въпроси, които вълнуват доста хора и претендира, че ще им даде отговор. Отговор така и няма, след като дочетете докрай не сте в състояние да отговорите на въпросите.

  6. 6 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 961 Неутрално

    "Аз възприемам повече психологията на Юнг, отколкото тази на Адлер."
    ++++++
    " - Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.
    - Всички най-висши добродетели, както и най-огромните злодеяния са индивидуални.
    - Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.
    - Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.
    - Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.
    - Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.
    - Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл.
    - Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба"
    Карл Густав Юнг
    Няма как да сте лоша майка,ако харесвате и прилагате тези, или част от тези неща,при общуването с детето си.Или поне най-важното:"Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители."Защото:"-"Ние не раждаме децата за себе си,а за самите тях,за да тръгнат по своя път и да вървят и когато няма да ни има."-С.Бъчварова Така си мисля,може и да бъркам.
    Всичко добро!

    До коментар [#4] от "zenola":





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах