Хенриета Илиева, психолог: Играта на родителите на "Добро и лошо ченге" провокира децата да лъжат

Хенриета Илиева

© Николай Дойчинов

Хенриета Илиева



Лъжите са проблем, с който родителите се сблъскват при децата от всички възрасти - от фазата на измислените приятели, през първите осъзнати неистини, за да се избегне досадна тирада, до хладнокръвното решение на тийнейджъра да заблуди възрастния. Те притесняват майките и бащите, дори когато е сигурно, че не става дума за клинични случаи, които изискват намесата на специалист.


Колко страшни са лъжите, какво ги причинява и коя родителска реакция е най-ефективна - по тези въпроси разговаряме с Хенриета Илиева, педагог и клиничен психолог с дългогодишна практика в работата с деца и юноши. Интервюто е част от поредицата "На училище", която тази година е посветена на родителските страхове.


Кога децата спират да фантазират и започват да лъжат осъзнато?


- Много зависи от това как детето е било отгледано и възпитано и от това как възрастните са реагирали на фантазиите и несъзнателните лъжи. Фантазиите са напълно нормални за детското развитие и избуяват в периода между 4-та и 6-та година: всички знаем за невидимите приятели, както и за трудната разлика между сън и реалност при чувствителните деца.




Нормално е около 7-та година хлапето да може да прави разлика между фантазен и реален свят. Ако обаче родителите забележат, че в началото на 8-та година невидимите приятели и светове все още битуват в ежедневието му, е добре да се направи среща със специалист. Подчертавам, че това не е белег на нещо много страшно, но е добре да се проследи.


Фантазията и въображението са част от психичните механизми на всеки човек и не бива да бъдат убивани, защото са в основата на творческия ни интелект. Лъжата в началото е по-скоро признак на прекомерна фантазност, както и на вероятен страх от това какво ще последва, ако кажат нещата каквито са. Когато децата получават твърде много укори, когато усещат твърде голям наставнически натиск от близките, тогава се научават да скриват. В началото не лъжат съзнателно, просто казват това, което усещат, че е правилно да се каже.


Има ли родителски грешки, които насърчават неискреността?


- Лъжата е предпазващ механизъм. Когато питам родителите защо според тях детето лъже, те се замислят и често отговарят: "Ами защото май много му се караме" или: "Така като ни питате, май ние го подтикваме, защото за едни неща единият му казва "Да", другият "Не", а баба му казва "Това са глупости, слушай мен".


Детето лъже, когато родителският стил не е ритмичен и не е еднопластов. Родителите често разиграват много разпространения и напълно погрешен формат "Добро ченге/ лошо ченге". Няма такова нещо, това прави децата нестабилни, неудовлетворени, незнаещи какво следва.


В семействата, където едни и същи неща ту са разрешени, ту не са, единият родител казва "да", а другият- "не", децата бързо изработват модел по средата. Това е нагаждачески модел, който няма как да не включва лъжа. Той работи на принципа "Не казвам каквото мисля, а каквото искате да чуете" и има ефекта на снежната топка - колкото повече се върти, толкова повече нараства. Вътрешно детето страда от това, външно няма как да го каже и намира механизъм, в който се измъква с малки лъжи - в началото несъзнателни, после все по-осъзнати, за да не бъде обект или повод за скандал в семейството.


Училищната среда има ли роля?


- Децата лъжат и в училище, за съжаление. И това е защото се страхуват - от неуспех, от провал, от конкурентна среда. Родителите често правят сравнения с постиженията на братя и сестри или с деца извън семейството, често има скокообразно поглеждане на резултатите, недостатъчна или липсваща връзка между семейството и училищната среда. Това кара учениците да се чувстват несигурни.


"Добре е децата да узнаят, че родителите също грешат и така да се научат да приемат
своите грешки"

Прекомерно амбициозните деца също лъжат, защото не искат да приемат провалите си. Родителите наистина са богове за децата си, но до третата година. След това бавно и полека слизат от Олимп и е хубаво в един момент хлапетата да узнаят, че те също грешат и така да се научат да приемат своите грешки. Когато на едно дете е въведено, че не бива да греши, че може да се справи с всичко, че е едва ли не супер герой, защото майка му е била в математическа гимназия или баща му завършил паралелно две езикови училища, той започва да лъже, за да скрие неуспехите си. Децата не могат да приемат себе си като неуспешни, а това е разболяващо. Всичко, което се случи в детска възраст, след това между 20-та и 30-та година обикновено избуява отново.


Колко сериозен проблем е лъжата при децата?


- Нито едно дете не лъже за добро - лъже или от страх, или от неувереност, или от липсата на умение или желание да признае неуспехите си, или защото се чувства несигурно в семейството си или в приятелската група. Ние, възрастните, подхранваме лъжата, когато й реагираме лошо. Хем искаме да ни се доверяват, хем се сърдим. Лъжата не е страшна сама по себе си, тя е симптом, че някъде нещо изпускаме. И като всеки симптом е нужно да пристъпим много внимателно към него, за да можем да го превърнем в ресурс .


Има ли възраст, след която справянето е необратимо, защото да се крие истината е вече модел на поведение?


- Не бих казала, че има възраст на необратимост, още повече, че лъжата е елемент от битуването и на възрастните, само дето на тях не им взимат компютъра или шоколада за наказание.


Като изключим клиничните случаи, най-добре се работи в малките възрасти - между 5 и 9 години, когато и родителите променят своя стил на отношение и взаимодействие с детето.


"Подрастващите трябва да осъзнаят, че лъжите хабят много усилия, а биха могли да постигнат целите си без тях"

Във възрастта 12 години и нагоре става по-трудно. Но ако подрастващите осъзнаят, че лъжите ги завъртат в кръг от нови и нови неистини, че изискват страшно много умствена енергия и че биха могли да постигнат целите си без тях, тогава имаме вътрешноосъзната пречка, т.е. предтийнейджърите и тийнейджърите осъзнават, че този начин на комуникация не е ефективен. Той изглежда добър на пръв поглед, но всъщност хаби ужасно много усилия. И тогава може детето бързо да бъде подтикнато да усвои друг модел на комуникация, в който да казва нещата, и да му бъде по-лесно.


Тийнейджърите много често лъжат, за да запазят мястото в социалната си група. Това води отново до личностна несигурности и оттам - до страх, неувереност. Но те се учат. Необходимо е да знаят, че има хиляди начини да кажат нещо - например, че не харесват някого. Общуването, езикът, невербалната комуникация биха могли да подадат сигнал за истината, без тя да прозвучава като нападка, гняв и ли нещо друго, за което да бъдеш отхвърлен от групата, което е много важно за тази възраст.


Как се справят родителите с проблема?


- Трудно. Налага се да овладеят нов механизъм на родителско поведение. Насърчават се да имат друг изказ към децата си, както и да приемат, че хлапето може да няма реакции, каквито те очакват. Децата пък започват да овладяват системата, че няма лошо да кажеш истината, а много често тонът, интонацията, моментът, в който казваш истината, е много важен. Обучаваме задължително и двете страни, защото ако само едната търпи развитие, нищо не се случва.


Трябва ли родителите да "разследват" винаги лъжите и има ли моменти, когато е по-добре да отминат с мълчание?


- Има ситуации, когато може да се премълчи временно, но лъжата не трябва да бъде отминавана, защото много бързо детето приема, че тя ще минава винаги. Понякога е здравословно да прескочиш с час-два лъжата и да отложиш говоренето, защо често в гнева си като родители бълваме безумни неща. Когато интонацията е остра и родителят предопределя действието и го допълва като слага етикет на детето ("Аз си те знам какъв си"), тогава лъжата става спасение - илюзорен балон, в който то си спестява неприятното преживяване.


"Лъжата не трябва да бъде отминавана, защото детето бързо приема, че тя ще минава винаги"

Затова ако не можем да се овладеем, по-добре да направим прекъсване, да изчакаме да ни мине, да помислим как ще структурираме разговора. Не трябва да използваме думите "Ти лъжеш" или "Ти си лъжец". Вместо това е по-добре да кажем нещо като: "Разбирам, че си притеснен от случилото се и благодаря, че споделяш. Усещам, че понякога се притесняваш да кажеш истината, но аз съм тук, кажи и ще го помислим и обсъдим". Когато детето знае, че има повече от един изход и че родителят е до него, за да подаде обратна връзка, то е по-спокойно и бавно и полека да си каже истината.


Предполагам, че установяването на истината изисква най-голяма деликатност при тийнейджърите. Какво трябва да се има предвид в такива случаи?


- Родителите много "разследват" в случаите, когато имат опасения за хранителни разстройства, пушене, пиене на алкохол или взимане на наркотици. Това са случаите, когато се стремят да обезопасят територията на децата. Възрастните имат право да задават въпроси, както и детето има право да отказва да отговаря. "Разследването" не бива да е много директно, нито да е всеки ден от вратата или като на разпит. То би могло да бъде под формата на разговор, в който детето да каже или намекне, да даде мнение или да попита. Освен това включва умението да видиш какво прави детето ти, да проследиш как се чувства в различните групи, в които се движи, да наблюдаваш как се държи вкъщи и да видиш кое точно те безпокои.


"Възрастните имат право да задават въпроси, както и детето има право да отказва да отговаря"

В тийнейджърската възраст "разследването" по-скоро е предизвикано от нашите родителски страхове и от дълбоката несигурност дали сме вплели в децата необходимите им ресурси, за да знаят кое е правилно и да могат да оцелеят. Обнадеждена съм, че виждам нова генерация родители, които питат, говорят и слушат децата.


И още един специфичен, но често срещан случай: кавга между децата в едно семейство. Обикновено нещата стигат до родителя във фазата, когато всеки обвинява другия, че е започнал пръв и че пак ще му се размине, защото родителите го обичат повече? Каква е адекватната реакция?


- Тук казусът е друг, става дума за сиблингова връзка - между братя и сестри, сестри и сестри, братя и братя. Зависи от възрастта. Родителят ще загуби много време, ако тръгне да "разследва". Децата пък ще излъжат, защото се обединяват като усетят родителски натиск.


Обикновено решенията са две: или "Оправете се сами", или: Виждам, че играта загрубява, нямам никакво намерение да ви разпитвам, защото истината винаги е по средата, обявявам половин час затишие и си намерете занимание, с което да се успокоите и да не се занимавате временно един с друг. Ако искате да говорим, аз съм тук, готов(а) съм да изслушам и да бъда мост между двамата, за да намерим решение". Понякога е необходимо наистина да се остави малко време, за да спадне напрежението и да дадем на децата възможност да говорят с нас, но заедно, защото заедно са участници в мини-конфликта.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото е на чужд език

  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2346 Неутрално

    Доста дълъг текст и не казвам че проблема е елементарен, но все пак има според мен някои базови неща - да се изгражда атмосфера на доверие и детето не просто да знае, а да се убеди, че каквото и да се е случило и най-лошото или забранявано нещо, първия който ще се опита да му помогне са родителите. постигането на подобно доверие не е лесно и за сметка на това лесно се губи, но когато го има, то си остава за цял живот.
    Другото, свързано най-вече с малки деца и тинейджъри е общата, да не кажа еднаква ( това е трудно и рядко може да се срещне) политика на родителите към децата и относително постоянни стандарти за изискванията и поведението. Когато това е налице, децата бързо се ориентират до къде се простират границите и доста добре ги спазват. Даже и да има леко хитруване и заобикаляне, това си е в рамките на нормалното. Смяната на реда и правилата в зависимост от настроение и разликите в тяхното прилагане от родителите отварят голяма възможност за децата и наистина ги насочват към нарушения и неизбежни лъжи.

  3. 3 Профил на koalimar
    koalimar
    Рейтинг: 335 Неутрално

    "В семействата, където едни и същи неща ту са разрешени, ту не са, единият родител казва "да", а другият- "не", децата бързо изработват модел по средата."

    Това лошо ли трябва да е? Мисля, че така се създава по-гъвкав характер, който оценя, че има различни ситуации и се научава, че съществуват различни мнения. В крайна сметка детето научава, че майка му има доводи да му забрани нещо, а баща му има своите да му разреши. Накрая то си носи последствията от решението, както би било в живота му като възрастен. Какво губят родителите? Най-много да се скарат помежду си, но опитът, който е придобил детето им, е по-ценен. Ако едно дете изпълнява всяка заръка на родителите си, какво ще разказва като порасне?

  4. 4 Профил на ozx39533021
    ozx39533021
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Трудно ми е да приема, че родителите в България си играят на ченгета.

  5. 5 Профил на ozx39533021
    ozx39533021
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Доста дълъг текст и не казвам че проблема е елементарен
    —цитат от коментар 2 на tsvetko_51


    ???

  6. 6 Профил на ozx39533021
    ozx39533021
    Рейтинг: 0 Неутрално

    "Прекомерно амбициозните деца също лъжат, защото не искат да приемат провалите си."

    Очевадните референции и към прумиера Борисов ми се струват ненужни.

  7. 7 Профил на Imeto mi
    Imeto mi
    Рейтинг: 480 Неутрално

    До коментар [#3] от "koalimar":

    Рабира се че е лошо. Детето не се ражда научено, че да се оправя само. Родителите трябва да са обединени и едномислещи.
    Когато детето порасне само ще разбере, че нещата имат отенъци - светът не е черно бял.

  8. 8 Профил на cisco
    cisco
    Рейтинг: 83 Неутрално

    С лъжа и измама и депутати един ден ще станат, докато с честност цял живот ще мизерстват. Такъв е света, такова е обществото, трябва от рано да се учат да лъжат, ще им е много по необходимо един ден в живота , отколкото учене на стихотворения , умножение или писане, и без това вече техниката ги върши тези неща вместо нас.

    https://chitanka.info/text/8364-sblysykyt-na-tsivilizatsiite-i-preobrazu
  9. 9 Профил на xali
    xali
    Рейтинг: 2790 Неутрално

    У дома трябва да е изповедалня, за да може детето да се предпазва от грешки.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах