Откъс от "Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка" на Анна Бикова

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



Тази статия е част от специалната поредица "На училище" на "Детски Дневник". Тази година тя е посветена на родителските страхове. До края на септември тук ще можете да прочетете съветите на специалисти по най-важните теми за здравето, развитието и сигурността на учениците.


"Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка" - от тази книга ще разберете:


Как да научим детето да заспива в креватчето си, да си подрежда играчките и да се облича само.
Кога трябва да помогнем на детето и кога ще е по-добре да се въздържим.
Как да изключим "майката перфекционистка" в себе си и да включим "мързеливата майка".
Защо свръхопеката е опасна и как да я избегнем.
И още много неща.




Авторката Анна Бикова - психолог, педагог и популярен в Русия блогър - е убедена, че похватите на "мързеливата майка" ще я приближат към целта – да направи децата си самостоятелни, инициативни и отговорни.


Мили майки и татковци, ако си мислите, че след прочитането на тази книга ще можете по цял ден да гледате телевизия и да бъбрите по телефона, грешите. Отглеждането и възпитанието на едно дете не е лесна работа. И все пак, ако възприемете модела на авторката, наистина ще ви остава повече лично време, а малкото ви слънчице ще расте по-самостоятелно и по-уверено в себе си. Любопитните наблюдения и практичните съвети на майката на две момчета Анна Бикова помагат да погледнеш критично на собствените си свръхочаквания и свръхзагриженост, да възпитаваш децата си с по-голяма лекота, с повече радост и весела изобретателност.


"Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка" обяснява разликата между "мързи ме да ги уча, затова ще го направя сама" и "мързи ме да го правя вместо тях, затова ще ги науча да се справят сами". Бикова популяризира възпитателния подход, който отхвърля свръхконтрола, задушаващата и винаги жертвоготовна родителска любов, и насърчава поемането на отговорност и формирането на полезни навици от ранна детска възраст.


Книгата в превод на Ася Григорова е на пазара под марката на издателство "Колибри". Читателите на "Детски Дневник" могат да получат с 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.


Анна Бикова "Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка"


АЗ СЪМ МЪРЗЕЛИВА МАЙКА


Докато работех в детска градина, съм виждала твърде много примери на родителска свръхопека. Особено добре си спомням едно тригодишно момченце – Славик. Тревожните му родители смятаха, че седне ли на масата, синът им е длъжен да си изяде всичко. За да не отслабне. Кой знае защо, в тяхната ценностна система отслабването беше нещо много страшно, макар че ръстът и пухкавите бузки на Славик не предизвикваха безпокойство, поне що се отнася до телесната му маса. Не знам как и с какво го хранеха вкъщи, но той дойде в градината с видимо нарушен апетит. Дресиран от безапелационното родителско изискване "Трябва да си изяждаш всичко докрай!", той дъвчеше механично и преглъщаше всичко, което беше в чинията му! При това трябваше да го храним, защото "той още не може сам" (!!!).


За своите три години момченцето наистина не можеше да се храни самостоятелно – нямаше такъв опит. И ето че в първия му ден в детската градина го храня и забелязвам пълна липса на емоции. Приближавам лъжичката – Славик си отваря устата, дъвче, гълта... Трябва да кажа, че нашият готвач не беше кой знае какъв майстор на кашата. Кашата му беше "антигравитационна": ако обърнеш чинията, тя си оставаше там въпреки законите на гравитацията, залепнала в плътна маса за дъното. Този ден много деца не пожелаха да си изядат кашата и аз прекрасно ги разбирах. Славик си изяде почти всичко.


Питам го:


– Харесва ли ти кашата?


– Не.


Отваря уста, дъвче, гълта.


– Искаш ли още?


Поднасям лъжичката.


– Не.


Отваря уста, дъвче, гълта.


– Ако не ти харесва, не я яж! – му казвам.


Славик се ококори от учудване. Той не знаеше, че може и така. Че може да иска или да не иска. Че може сам да вземе решение: да я изяде или да я остави. Че може да споделя желанията си. И да очаква, че околните ще се съобразят с желанията му.


Има прекрасен анекдот за родителите, които знаят по-добре от самото дете какво му е необходимо:


Петя, веднага се прибирай!
Мамо, измръзнах ли?
Не, огладня!


В началото Славик се наслаждаваше на новопридобитото право да се отказва от храната и пиеше само компот. После започна да си иска добавка, когато яденето му харесаше, и спокойно да побутва чинийката, ако храната не беше сред любимите му. Вече можеше да прояви самостоятелност в избора си. Малко след това престанахме да го храним с лъжичка и той започна да яде сам. Защото храненето е естествена потребност. И гладното дете винаги ще се храни само.


Аз съм мързелива майка. Мързеше ме да храня дълго децата си. Навършеха ли годинка, им връчвах лъжицата и сядах до тях. На година и половина децата ми вече се справяха и с вилица. Разбира се, докато навикът за самостоятелно хранене се сформира окончателно, се налагаше да мия и масата, и пода, и самото дете след всяко ядене.


Но това е моят осъзнат избор между "мързи ме да ги уча, по-добре бързичко да свърша всичко сама" и "мързи ме да го върша сама, по-добре да вложа усилия в обучението им".


Още една естествена потребност е да ходиш по нужда. Славик го правеше в гащите. На оправданото ни недоумение майка му реагира така: помоли ни да водим детето в тоалетната по часовник – на всеки два часа. "Вкъщи го слагам на гърнето и го държа дотогава, докато не си свърши всичките работи." Тоест тригодишното дете е очаквало, че и в детската градина, както у дома, ще го водят в тоалетната и ще го уговарят "да си свърши работата".


Недочакал покана, той пълнеше гащите и дори не се сещаше, че мокрите панталонки трябва да се свалят, да се обуят сухи, а за това трябва да помоли за помощ учителката. Ако родителите отгатват, предусещат всички желания на детето, то още дълго няма да се научи да осъзнава потребностите си и да моли за помощ.


След седмица проблемът с мокрите гащи се реши от само себе си. "Искам да пИшам!" – гордо обявяваше пред групата Славик и отиваше в детската тоалетна.


Тук няма никакво педагогическо вълшебство. Физиологически в този момент организмът на момченцето бе вече готов да контролира процеса. Славик усещаше кога му е време да отиде до тоалетната и стигаше до там самичък. Вероятно би могъл да го прави и по-рано, но вкъщи възрастните са го изпреварвали, слагали са го на гърнето още преди детето да е осъзнало тази своя потребност. Но онова, което е било уместно на една-две години, естествено, не бива да продължава и на три.


В детската градина всички деца започват да се хранят самостоятелно, да ходят до тоалетната самостоятелно, да се обличат самостоятелно и самостоятелно да си измислят занимания. Освен това свикват да искат помощ, ако не могат да се справят сами с проблема си. Изобщо не призовавам да пускате децата на детска градина колкото се може по-рано. Напротив, смятам, че за детето е по-добре до три-четири годинки да си остане у дома. Просто говоря за разумно поведение на родителите, при което детето не е задушавано от свръхпротекция, а му е предоставено пространство за развитие. Веднъж една приятелка ми дойде на гости с двегодишното си дете и останаха да пренощуват. Точно в 21,00 тя отиде да го приспи. Момченцето не искаше да си ляга, измъкна се от креватчето, заинати се, но майка му насила го върна в леглото. Опитах се да разубедя приятелката си:


– Според мен още не му се спи.


(Нищо чудно, че не иска да ляга. Дойдоха скоро, у нас има с кого да си играе, вижда нови играчки – всичко му е интересно!)


Но приятелката ми продължаваше да го натиска със завидна упоритост... Борбата продължи повече от час и в резултат детето все пак заспа. Малко след него заспа и моят син. Много просто: когато се умори, самичък си отиде в креватчето и заспа.


Аз съм мързелива майка. Мързи ме да удържам детето в креватчето. Знам, че рано или късно, то ще заспи само, защото сънят е естествена потребност.


В почивните дни обичам да си поспивам. През седмицата работният ми ден започва в 6,45, защото в 7,00, когато отваря детската градина, първото детенце вече чака пред вратата, доведено от бързащия за работа татко. Ранното ставане е жестоко за една "сова". И всяка сутрин, докато медитирам над чаша кафе, успокоявам вътрешната си "сова" с мисълта, че съботата ще ми подари възможността да се наспя до насита.


Една събота се събудих към единайсет. Синът ми, на две години и половина, седеше и гледаше анимационно филмче, дъвчейки курабийка. Беше си пуснал телевизора сам (лесно е – само да натиснеш копчето), беше открил самичък и DVD-то с анимацията. Дори си беше намерил кефира и царевичните пръчици. И ако се съди по разпилените на пода пръчици, разления кефир и мръсната чиния в мивката, беше закусил благополучно и дори бе разчистил, доколкото е можал, след себе си.


По-голямото ми дете (то е на 8 години) вече не беше вкъщи. Вчера се съгласих да го пусна с негово приятелче и родителите му на кино. Аз съм мързелива майка. Казах на сина си, че ме мързи да ставам прекалено рано в събота, защото така ще се лиша от скъпоценната възможност да се наспя, която чакам цяла седмица. Ако иска да ходи на кино, ще трябва сам да си навие будилника, сам да стане и сам да се приготви. И ето го, не се е успал...
(Всъщност и аз си навих будилника – сложих го на вибрация и през сън се ослушвах как се справя синът ми. Когато вратата след него се затвори, зачаках есемес от майката на приятеля му, че е пристигнал и че всичко е наред, но за него това остана зад кадър.)


Освен това ме мързи да му проверявам чантата и раничката за самбо, както и да му суша нещата след басейна. Мързи ме и да уча с него (ако той не ме помоли да му помогна). Мързи ме да изхвърлям боклука, затова го хвърля синът ми на път за училище. Дори имам нахалството да го моля да ми направи чай и да ми го донесе при компютъра. Подозирам, че с всяка следваща година ще ставам все по-мързелива...


Но децата претърпяват изненадваща метаморфоза, когато пристигне баба им. Тъй като живее далече, тя идва за цяла седмица. Големият веднага забравя, че може сам да си учи уроците, сам да си топли обяда, сам да си прави сандвич, сам да си подрежда чантата и да отива на училище сутрин. Сега той се страхува дори да заспива сам: баба му трябва да е до него! А нашата баба не е мързелива...


Децата са несамостоятелни, ако това е изгодно на възрастните.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6633 Любопитно

    Още по-изгодно е да имате семейство с повече деца - големите се оправят с малките, а вие само мениджирате отстрани.

    karabastun@abv.bg
  2. 2 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 3349 Неутрално

    До коментар [#1] от "karabastun":

    Чак па... Има нещо такова, ама го има и момента, когато големите възприемат малките като детска играчка...

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6633 Любопитно

    До коментар [#2] от "Darth Plagueis":

    Е да - де , ми нали затова трябва да се мениджират.
    Иначе е много полезно, защото така се сплотява колектив, който да пердаши напред през живота като порасне, вместо да чака мама и тате!
    Общо вето при мен Бате дърпа , а малките го бутат!
    Най-неприятния момент - надявам се, че го минах, беше като покрай първия пубертет - всички накуп обявиха борба за независимост!

    karabastun@abv.bg
  4. 4 Профил на Cassi
    Cassi
    Рейтинг: 3866 Неутрално

    За някои неща авторката е права, за други - не.
    Например не съм съгласна да оставяш детето си да си ляга, "когато се умори". По мои наблюдения, за някои деца това е към 11, 12 часа през нощта и то точно защото нямат изградени навици за сън. Нагледала съм се на такива деца, които вечер вилнеят, а уморените им родители само им подвикват, уговарят "хайде, лягай си вече", докато накрая ги ошамарят и децата отиват с рев в леглото или родителката си ляга заедно с отрочето. Създаването на ред и навици у децата им носи спокойствие и сигурност.

    Джордж Бърнард Шоу: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея”
  5. 5 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 3349 Неутрално

    До коментар [#4] от "Cassi":

    Ами ако си ляга в 11, значи просто не си го уморила достатъчно.



    До коментар [#3] от "karabastun":

    А, борбата за независимост е готино нещо. :)
    Познато ми е..

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  6. 6 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1256 Неутрално

    Във всяко семейство нещата са индивидуални. У нас в момента правя ремонт на най-невралгичната част на къщата, коридора, отдето щеш не щеш, всички минават. Как да е. На всичко отгоре и гледаме две годишната ни внучка, която сега се учи на гърне. Абсолютен цирк. Жената готви любимата на внуците пилешка супа, аз шпакловам, а Калина през пет минути лъже "има ако." Втурваме се да и събуем гащите, минава време, докато се усетим, че тревогата е лъжлива. Отгледахме две щерки, които вече са майки, и помагаме за тримата внуци. Голямо предимство за родителя е ако умее да разказва приказки и да пее песнички. Също да участва в игрите на децата. За свободно време в смисъл както е описано в статията, не сме се замисляли. Като малки децата трудно заспиваха и се майтапех с жена ми, че като пораснат, ще и купя шапка и тояга, т.е., ще я кара шапка на тояга. Мина време, децата пораснаха и отлетяха, дойдоха други грижи, дето умно казваше баба--малки деца, майка, малки грижи.

  7. 7 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9280 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах