Откъс от "Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят" на Барбара Колоросо

Издателство "Софтпрес"

Издателство "Софтпрес"



    Тази статия е част от специалната поредица "На училище" на "Детски Дневник". Тази година тя е посветена на родителските страхове. До края на септември тук ще можете да прочетете съветите на специалисти по най-важните теми за здравето, развитието и сигурността на учениците.


    Насилникът, жертвата и (не толкова невинният) наблюдател са три роли в трагедия, която често се разиграва вкъщи, в училище, на детската площадка, на улицата, на работното място.


    Какво е и какво не е тормозът в училище? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и как да го защитим? Какво трябва да се направи, за да бъде прекъснат цикълът на насилие в класните стаи, и как да помогнем не само на жертвите, но и на насилниците?




    Барбара Колоросо – международно признат консултант по въпросите на възпитанието и образованието, дава на родителите, учителите и специалистите, които работят с деца, инструментите, необходими за прекратяването на тази порочна практика.


    Книгата й "Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят" излиза за първи път преди повече от десетилетие, вече има пет обновени и допълнени издания и се счита за една от най-авторитетните и полезни книги за превенция и интервенция при проблеми с насилието.


    Издателство "Софтпрес"

    Издателство "Софтпрес"


    Из трета глава "Какво Е и какво НЕ Е тормозът?" от книгата "Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят" от Барбара Колоросо:


    Насилието: дефиниция


    Както отбелязва Кен Ригби, за да започнем разговор, ни е необходим общ език и разбиране за динамиката на насилието. Има многобройни дефиниции на насилие: някои са твърде тесни, а други – прекалено всеобхватни. Някои го разглеждат като конфликт, който се нуждае от решение. Други го ограничават до постоянно и повтарящо се поведение. Дефиницията, която използвам аз, е развита въз основа на опита ми през последните четиридесет години, през които съм наблюдавала еволюцията в проявленията и средствата, използвани при насилието, програмите, създадени, за да се борят с него, и изследванията, които задълбават в проблема.


    За мен насилието е съзнателна, преднамерена, нападателна, зловредна или оскърбителна дейност, предназначена да унижи и да нарани мишената, като същевременно достави на извършителя удоволствие от болката и нещастието на жертвата. Често предизвиква страх чрез заплахи за последваща агресия и може да се превърне в терор. Агресията може да е вербална, физическа и/или социална. Може да е основана на расата, етноса, религията, пола, сексуалността, сексуалната идентичност или ориентация, физическите или умствените качества, теглото, алергиите или икономическия статус. (Тези основи често пъти увеличават жестокостта и нейното влияние върху мишената.) Може да бъде – и често е – настойчива, постоянна и да се повтаря във времето, но не е задължително. И е еднократният акт е насилие. Ако е постоянна и е насочена към група със защитен статут, агресията може да е форма на насилие, често пъти наричана "мъчение", а ако е достатъчно жестока, може да се приеме за престъпление. Тя включва всички форми на тормоз и кибернасилие. С други думи, това "системно налагане на сила в междуличностните връзки" е нещо зло и жестоко и включва извличането на удоволствие от нечия болка и страдание.


    Четирите белега на насилието


    Независимо дали е предумишлено, или наглед връхлита неочаквано, независимо дали е очевидно, или е прикрито, в лицето или зад гърба ви, лесно за разпознаване или загърнато в одеянията на привидно приятелство, дали се извършва от едно дете, или от група, насилието винаги включва тези три белега:


    Неравенство на силите. Насилникът може да е по-възрастен, по-голям, по-силен, да си служи по-добре с думите, да е с по-високо социално положение, да е от различен етнос или да е от противоположния пол (повече за това – покъсно). Насилникът разполага с повече сила и влияние от жертвата. Самият брой на децата, събрани заедно, за да упражняват тормоз, може да създаде такава неравнопоставеност. Насилието не е съперничество между братя и сестри, нито е спречкване между две равнопоставени деца, между които съществува конфликт.


    Намерение да нараняваш. Насилникът възнамерява да причини емоционална и/или физическа болка, очаква деянието му да нанесе вреда и изпитва удоволствие от причиняването и наблюдаването на страданието. Това не е инцидент или недоразумение, не е грешка на езика, не е закачка, не е случайно подложен крак, не е неумишлено невнимание, няма "Ох, не исках". Насилникът цели да тормози, да се присмива, да унижава.


    Заплаха за последваща агресия. И насилникът, и жертвата знаят, че тормозът може и е вероятно да се повтори. Не е предвидено да е еднократен акт, особено ако мишената изглежда беззащитна. Често се започва с вербално насилие (обиди, расистки нападки, пренебрежителни сексуални подмятания, унизителни коментари за физическите или умствените способности на мишената), след което насилието ескалира до социално изолиране (отбягване, слухове, клюки и изключване), а после, ако климатът и културата в училище позволяват, насилникът свободно и със страст преминава към физически тормоз (удряне на шамари, ритници, препъване, заключване на жертвата в шкафчето ѝ, принуда за унизителни или невъзможни за изпълнение дейности и/или лишаване на жертвата от необходими физически удобства) със знанието, че никой няма да се намеси, за да прекрати жестокостта.


    Когато насилието необратимо ескалира, се добавя и четвърти елемент:


    Терор. Насилието е системен тормоз, използван за сплашване и запазване на надмощие. Терорът, прицелен в сърцето на нароченото дете, не е просто средство за постигане на целта, а е самоцел. Щом веднъж ужасът е налице, насилникът може да действа без страх от обвинение или разплата. Жертвата на насилието се е предала и е съвсем беззащитна, така че е крайно невероятно да опита да отвърне или да каже на някого за ставащото. Насилникът разчита, че въвлечените свидетели няма да направят нищо, за да спрат насилието. И така кръгът се затваря.


    Всичко, което трябва да знаете за:

    Ключови думи към статията:

    Коментари (13)
    1. Подредба: Сортирай
    1. 1 Профил на penetrating
      penetrating
      Рейтинг: 9372 Неутрално

      Не съм сигурен доколко това са дефинициите за насилието...

    2. 2 Профил на baba_zozolana
      baba_zozolana
      Рейтинг: 2291 Неутрално

      До коментар [#1] от "penetrating":

      Като за ширпотреба толкова. Или пък думата си е казал и преводът. Естествено, че на-СИЛИЕ идва от "сила", т.е. може да е само физическо. За психичния тормоз си има термин: вербална агресия. Затова и "агресия" е доста по-широко понятие от "насилие".

      I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me... Now I look around and wonder if I like them.
    3. 3 Профил на deaf
      deaf
      Рейтинг: 1933 Неутрално

      Омразата,завистта и съперничеството отприщват насилието.
      Омразата често пъти е необяснима,(феномен).
      Съперничеството да не се бърка с конкуренцията.

    4. 4 Профил на penetrating
      penetrating
      Рейтинг: 9372 Неутрално

      До коментар [#2] от "baba_zozolana":

      Съгласен :)

    5. 5 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
      'ΕΡΕΒΟΣ
      Рейтинг: 4027 Неутрално

      Възпитанието на децата е важното за да не се стига до деца които действат като тълпа или глутница ! Термините са без значение,

      Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
    6. 6 Профил на baba_zozolana
      baba_zozolana
      Рейтинг: 2291 Весело

      До коментар [#5] от "'ΕΡΕΒΟΣ":

      Внимателно дефинираната терминология е важна, защото помага на хората да общуват с лекота. Общото разбиране на термините позволява по-бързото предаване на идеите, без нужда от подробни и дълги обяснения. Термините очертават границите на явлението и каква е природата му, т.е. какво се и НЕ се включва в него. Едва след като човек има ясна представа какъв е проблемът, може да се захване с търсене на решения за него - иначе ще е в ролята на пияния, който си търсел загубения ключ под лампата, защото там по-хубаво се виждало, нищо, че не го е загубил там. И като краен пример: ако ви боли бъбрекът, а един лекар му казва "бъбрек", а друг - "бял дроб", едва ли ще сте много щастлив. По същия начин не би следвало в един кюп, наречен тук "насилие", да се слагат ритниците, някои клюки и униженията, и подходите към тях трябва да са различни. Да, те са в един кюп, но са в кюпа на агресията, а не на насилието.

      I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me... Now I look around and wonder if I like them.
    7. 7 Профил на mushashi
      mushashi
      Рейтинг: 2291 Неутрално

      Какво толкова има да се мъдрува.Срещаш насилника на детето ти и му обясняваш ,че подобни действия са неприемливи.Ако се каже с подходящ тон ,всичко ще спре дотам в повечето случаи.Ако не спре,се организира втора среща.И гарантирано трета няма да има.

    8. 8 Профил на daskal1
      daskal1
      Рейтинг: 4096 Неутрално

      До коментар [#7] от "mushashi":

      Явно в България хората са кротки и не носят оръжие, иначе ако има трета среща с баща, брат и т.н. след твоята втора среща кой знае накъде отиват нещата.
      Между другото, за теб ще е интересно да знаеш че по този начин организираната престъпност набира интелектуално надарения си състав от гетото, който по-късно следва медицина или право. Моделът е да се подкани дете-агресор да бие умното дете, след което подбран "добър приятел" на последното му дава оръжие и съвет да си "разчисти сметката" с бияча. Естествено акцията се филмира и документира. След това семейството на набелязания кадър (обикновено самотна майка с деца) бива преместено в по-нормален район. Мафията пази бъдещия кадът от външни посегателства, като в същото време контролира поведението на детето да бъде изцяло в рамките на закона и да работи по добри учебни резултати. Останалото е дело на предначертания план. За ФБР това са много сериозни проблеми.

    9. 9 Профил на mushashi
      mushashi
      Рейтинг: 2291 Неутрално

      До коментар [#8] от "daskal1":

      По-добре да бият мен/ако могат/, отколкото детето ми.Какъв баща ще съм ако позволя на някое гаменче да се гаври с детето ми?Не препоръчвам на никой да тормози някое от децата ми.Ако ще син на президента да е.

    10. 10 Профил на daskal1
      daskal1
      Рейтинг: 4096 Неутрално

      До коментар [#9] от "mushashi":

      А как реагира полицията ако се обърнеш към тях за помощ в подобна ситуация? Става въпрос за молба от редови гражданин.

    11. 11 Профил на mushashi
      mushashi
      Рейтинг: 2291 Неутрално

      До коментар [#10] от "daskal1":

      Реагират доста адекватно. Има специалисти от детска педагогическа стая, които се занимават с подобни проблемни деца.Едно е да му го каже някоя лелка в училището, друго да отиде в полицията.Но училищните ръководства предпочитат да не дават гласност на подобни събития. И накрая насилниците продължават да си тормозят другите деца.

    12. 12 Профил на daskal1
      daskal1
      Рейтинг: 4096 Неутрално

      До коментар [#6] от "baba_zozolana":
      Наблюдавам една интересна нова тенденция в по-добрите училища - възрастова група 12-14(15): забрана на мобилните телефони през учебно време. По този начин избягват проблемите за отделните учители опитващи се да контролират класа, както и постоянното напрежение от чатовете, включително и телефонната агресия. Реалността е, че когато се изисква само изключване на телефоните, децата многократно по-често изпитват нужда "да отидат до тоалетната", или други такива измислени поводи за да си проверят СМС-ите.
      Въвеждат нещо като час на класния - до 30 мин. разговор преди започване на занятията, до 50 минути в понеделник и петък, време през което децата разказват за себе си, семейството, засягат разни наболели теми.
      Училищата с детекторни рамки за сигурност също реагират по различен начин, но общото е контрол на процеса и постепенно изполиране на мобилните контакти на територията на училищата.

    13. 13 Профил на daskal1
      daskal1
      Рейтинг: 4096 Неутрално

      До коментар [#11] от "mushashi":

      Тук предпочитат да дадат гласност и да извикат полицията за да не попаднат в ситуация, когато училището/районът ще бъдат дадени под съд от родители и ще се искат милионни обезщетения.





    За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
    Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах