На път: Из "Неосветените дворове" - пътеписа на Радичков за Сибир

Издателство "НИКЕ"

Издателство "НИКЕ"



В рубриката "На път" "Дневник" публикува откъс от "Йордан Радичков. Събрани съчинения", предоставен от Издателство "НИКЕ".


Очаква ни нова среща с вълнуващите пътешествия на Йордан Радичков между Сибир и Швеция. Тази вечер в Столична библиотека се открива изложба с непоказвани досега фотографии на писателя от Далечния Изток на Русия


На 15 ноември българските читатели ще могат да се срещнат с две от най-важните творби в творческия път на Йордан Радичков. От 18:30 часа театралната зала на Столична библиотека ще бъде представен осми том от "Йордан Радичков. Събрани съчинения", който съдържа в себе си добре забравения му пътепис от Сибир от 1967 година "Неосветените дворове", както и любопитен разказ за пътуването му до Швеция от 1980 година "Малка северна сага".




Представянето на осмия том ще бъде придружено от изложба с непоказвани досега фотографии от пътешествието на писателя до една от най-суровите области на Земята. Черно-белите снимки разказват за срещите му с еленовъди, якути, сребърната лисица, снежната пустош и тайгата. Благодарение на фотографа Александър Сертев снимките бяха възстановени от тежко увредени ленти и сега ще намерят своя нов живот в едноименната изложба "Неосветените дворове" с безценната помощ и партньорството на Столична библиотека, които са съорганизатор.


Гостите ще имат и специалната възможност да научат повече за двете произведения от разговора с професор Инна Пелева и професор Вера Ганчева, които ще очакват всички заинтересовани в театралната зала на Столична библиотека, за да разкажат за историята на двете произведения.


"Неосветените дворове" е първият пътепис на Йордан Радичков. Книгата разказва за пътуванията му из сибирските земи през 1967 година, когато писателят прекарва повече от четири месеца в изследване на различни кътчета – от най-развитите индустриално региони, до безлюдни места, за да се стигне до срещата му със сибирски шаман. Тази среща оставя трайна следа в творчеството на Радичков и авторът сам често пъти се връща към думите на шамана:


"Бог е един, каза шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не трябва да говорим. Трябва така живеем, все едно, че има бог. И ако не вярваме в него, да бъдем честни – е, това е вече самият бог. Вярата е като кладенеца, различни хора пият от нея, а водата в кладенеца винаги си остава една и съща." – откъс от "Неосветените дворове".


В настоящото издание на том номер осем българският читател за първи път ще се запознае и с бележките на автора, които той си е водил по време на пътуванията. Това е един вълнуващ и нередактиран текст, който само в няколко страници чертае цялата книга и представя живите и неподправени впечатления на Радичков от комплексния и суров живот из сибирските земи.


След успеха на "Неосветените дворове" и множество преводи, книгата е забелязана и от критиците в Швеция. Специалистите там са толкова развълнувани от историята за Сибир, че канят Радичков да попътува из Скандинавието и да напише друг пътепис за техните земи.


Така през 1980 година на бял свят се появява "Малка северна сага". Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до Швеция през различни сезони и по различни поводи – от най-дългия ден в Швеция до участието му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол. Заедно с това авторовата мисъл непрестанно тегли към родния край и спомените за близките хора, детството, бомбандировките над София, сънищата на младата му тогава майка и една прекрасна литературна панахида, обслужена в памет на Емилиян Станев и неговите безчетни кучета.


Представянето на том осми от поредицата "Йордан Радичков. Събрани съчинения" ще се състои на 15-и ноември от 18:30 часа в Столична библиотека. Изложбата с фотографии ще може да бъде разгледана до 30 ноември.


"Йордан Радичков. Събрани съчинения" е плод на дългогодишни усилия и една от основните цели на издателство "Нике". Пълното представяне на едно място на така многообразното Радичково творчество, създадено в период от повече от четиресет години писателски труд, е важно за бъдещите изследователи на автора.


С томовете на Йордан Радичков се представят в събран вид различните творчески търсения на автора, неговите неиздавани разкази, добре познатите сборници с разкази, новели, романи и детски книги.
За първи път в томовете са включени много непубликувани досега текстове, работни варианти на негови произведения, както и са показани досега неизвестни избрани снимки из живота на писателя.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Йордан Радичков. Събрани съчинения"


Почнахме да се питаме къде сме, в коя посока вървим и накрая си казахме, че сме в Алтайските планини, на някакъв път, а пътят винаги ще изведе човека било в селище, било в лагер, било при скотовъди. Както и през степта, така и в планините ние не пътувахме до определено селище, за да го разгледаме и да продължим след това до друго значително селище или център. Ние тръгвахме сутрин, спирахме през деня на различни места, вечер случайни пътища ни отвеждаха в непознати селища, търсехме места за нощуване, хората ни приемаха в къщите, деляхме заедно каквото имахме, сутрин се прегръщахме с тях, разделяхме се и дълго след това носехме в себе си мириса на техните къщи.


Тъй попаднахме и в Алтайските планини. В Барнаул седнаха да ни чертаят един маршрут, толкова сложен, че накрая Геня каза: Има ли нещо, което да е покрито в тайна из тия места? Има, казаха му, но нали не сте шпиони. Казах, че всъщност сме си малко шпиони, че навсякъде, където сме минали, гледаме да открием човек и веднага започваме да го шпионираме. Ако видим балистична ракета, ще я прескочим, но ако видим човек, веднага ще се втурнем към него. Ами тогава най-добре е да тръгнете из степите и планините, пътищата са много, навсякъде живеят алтайци – вижте ги!


Само в едно селище барнаулските ни приятели се бяха обадили по телефона да ни посрещнат и да ни уредят нощуването, но ние не нощувахме на определеното място – мисля, че в Смоленск беше това. С Геня се разхождахме, по едно време той гледа в някакъв двор двама човека дялат дърво. Добър ден! Добър ден! Дялате ли? Дяламе. Яаа, какво хубаво дърво, каза Геня и влезе в двора. Мога ли да го подялам? Може, разбира се, работата винаги люби глупака. Геня си плю на ръцете и почна да дяла дървото. Ония ни питат: татари ли сте?


Не сме татари. Да сте грузинци? Не сме грузинци, кво ще правят тука грузинци? Ами идват тъдява, вино продават по пазарите. Не продаваме вино, не сме помирисвали Татария – и им казваме кои сме. Ами докато седим на издяланото дърво и бъбрем, да вземем ли малко водка? Може да се вземе, билкова ли, или от старата? Всякаква може, стига само водка да е. После ние отпиваме водка, бъбрем на двора, свечерява се. Кучето на стопанина се прибра, клекна на прага, стопанката шета в къщата, вижда се силуетът ѝ.


Ами да влезем в къщи тогава, да ми видите къщата, татари в моята къща не са влизали. Той май все ни смяташе за татари. Влязохме в къщата, а нишката на разговора ни тъй дълга, че до полунощ не може да я намотаем. Късно е, ще вървим! Къде, казва стопанинът, ей тука ще подремнем! Я колко място! Посвихме се, подремнахме, когато си отваряме очите с Геня, слънцето се вдигнало бая високо...


Тъй ние пътувахме из степите, а и не само из степите, тъй беше през цялото ни пътешествие и нито веднъж не ни споходи мисълта, че сме се загубили или че сме объркали пътя и че ще ни се случи нещо неприятно. Навсякъде живеят хора, навсякъде излиза мирен дим от комините на къщите, навсякъде ще откриете следа от човешко стъпало. Веднъж тръгнахме по някакъв път, след време пътят свърши и ни изведе в едни конопища. В конопищата цяла армия алтайки, скубят конопа, връзват го, трупат го на купи.


Жив мъж не се мярка из конопищата, ни казват жените, ние какво правим тука! Ами, за да се мернеме, казва им Геня и им обяснява, че отиваме в алтайската столица – Горноалтайск. Тъй както вървите, ни казват жените, в Китай може да стигнете, ама в Горноалтайск никога. Те ни обясниха откъде да минем за Горноалтайск, половин ден нашият джип се тътра през царевици и стърнища и влязохме в... Тройцк.


Мисля, че по тоя начин пътешественикът преминава по най-непосредствената сърцевина на един свят, през самия му живец, без да е прихлупен от нокътя. Нито ще хваля, нито ще клеветя Русия. Тая страна е толкова много клеветена, струва ми се, че е най-клеветената в света. Та дори една похвала, изречена за нея, ще прозвучи пак като клевета. Ето и сега, пиша и си припомням всичко, част от душата ми е разпръсната из безкрайните пространства, някаква топлина трепти в мене, някаква вътрешна светлина пъпле из гънките на душата ми и усещам колко е хубаво да застанете в края на дългия път и да видите всичко по него, чак от другата страна на хоризонта.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Doge
    Doge
    Рейтинг: 695 Неутрално

    Много увлекателно пише Радичков!

  2. 2 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1850 Неутрално

    Брилянтен разказвач.
    С една такава топлина в сърцето.
    Ще си купя книжката.

    Panta rhei....
  3. 3 Профил на Punka's
    Punka's
    Рейтинг: 392 Неутрално

    Велик ! всичко негово си заслужава

    Всичко, което може да се яде, е обект на властта.
  4. 4 Профил на dejmos
    dejmos
    Рейтинг: 1579 Неутрално

    Каква изненада ??:) Винаги очаквам при споменаването на Русия = МОРДОР . Хората полуголи , с израстъци и остри зъби.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах