Имотите на царската фамилия

След по-внимателен преглед на документите в Централния държавен архив се открива една парадоксална особеност на днешния демократичен исторически момент: сега за първи път от Освобождението насам се поставя под съмнение личната собственост на българските царе, в конкретния случай - на Фердинанд и Борис ІІІ. Три правителства от началото на ХХ век до 1946 г. по различни причини са описвали имотите на двамата монарси от Сакскобургготската династия. Общото и в трите документа, отразяващи виждането на три правителства с различно отношение към Двореца и царската институция, е, че те разграничават личните имоти на царя от държавните. Трите описа на царските имоти През 1920 г. Александър Стамболийски разпорежда да се опишат имотите на монарха с цел да бъдат поставени под възбрана заради извънредния закон на земеделското правителство за съдене на виновниците за националната катастрофа. Дванайсет имота са споменати в този списък с дата 9 февруари 1920 г., озаглавен "Опис на документите за правовладение на собствените на Негово величество царя имения". В него, както и във всички останали документи за царските имоти, не фигурират дворецът в центъра на София и Евксиноград. Следващият списък е изготвен през 1933 г. и съдържа 13 имота под името "Опис на сградите, собствени на Н.В.Царя и държавни, предадени за ползване от Дворцовото интендантство - към 1 януари 1933 г." Прави впечатление, че в графата "чия собственост е сградата и мястото" е посочено "Интендантството на цивилната листа". Имотите са с един повече, защото през 1929 г. цар Борис ІІІ е купил земя в с. Баня, Карловско, и построява къща. Третият опис е направен през септември 1946 г. със заповед на министър-председателя на отечественофронтовското правителство Кимон Георгиев №57/3.VІІІ.1946 г. и по ирония на съдбата точно този документ носи най-краткото и недвусмислено име: "Опис на личните имоти, притежание на бившия цар". В него се съдържат също 13 имота, а в писмо на "Председателството на Народната република" до Министерството на земеделието и Дирекцията на държавните имоти с дата 25 септември 1946 г. четем дословно: "В отговор на /.../ Ви изпращаме списък на всички бивши царски имоти, покрити и непокрити, в цялата страна. За държавните имоти, които бяха дадени за ползване от бившия държавен глава, имате списък при Вас." (виж карето) В описа от 1946 г. не фигурират седем парцела в Самоков, купени от съпругата на цар Борис ІІІ царица Йоанна през 1942 г. с нейни лични средства и с нотариални актове на нейно име. През 1972 г. общината е учредила право на строеж на тези парцели и сега там има сгради, обясни областният управител Олимпи Кътев. Царската фамилия не може да бъде обезщетена с компенсаторни записи, защото конфискацията не е извършена по отчуждителните закони, а със специален акт. От посочените имоти Симеон Сакскобургготски е възстановил къщата в Баня, Карловско, през 1999 г., имението "Врана" - със заповед на столичния кмет от 21 януари 2000 г., горите около Царска Бистрица с две решения на поземлената комисия в Самоков също от 2000 г г., двореца "Царска Бистрица" - през 2002 г., вилата в Ситняково, която е полуразрушена и разграбена поради безстопанственост - през 2003 г. В момента е в процедура на реституиране чифликът "Кричим". Процедурите за споменатите имоти обаче са започнали още след решението на Конституционния съд от юни 1998 г., което отмени закона за конфискацията на царското имущество от 1947 г., казва пълномощникът на Симеон Сакскобургготски Асен Ошанов. Този факт опровергава твърдението, че имуществото на царската фамилия се връща, защото Симеон Сакскобургготски се възползва от поста си на премиер. Шумът около връщането на имотите на Сакскобургготски се вдигна заради многото гори в Самоковско, но се засили три години след реституирането им от самоковската поземлена комисия. Всъщност разкритията на вестник "Труд" от лятото на 2003 г. само потвърдиха собствеността на Борис ІІІ над 12 хил. декара гори, защото никой не може да оспори един нотариален акт с изключение на съда. Фактът остава: цар Борис ІІІ наистина притежава такъв акт за собственост от 1930 г., издаден от самоковския мирови съдия. По тази причина за построяването на метеорологичната станция на връх Мусала Борис ІІІ е дал и формално разрешение като собственик на мястото, е видно от архивите. Поставянето на въпроса в сектантски план: ами той нали е бил цар, значи е можел да си осигури нотариални актове, ще ни отведе твърде далече и въобще не може да се дискутира като аргумент, предупреждават юристите. Из Самоковско се знае и сега, че Фердинанд е започнал да купува гори и земи в този район още от края на ХІХ век с т.нар. частни договори и продавателни записи, разказва съдията Димитър Гочев, който има къща в Говедарци и се е познавал със сина на царския интендант Разсуканов. В 20-те години на миналия век започва легализирането на частните договори в нотариални актове. Процедурата на тази легализация се нарича "обстоятелствена проверка за установяване на давностното владение". Установяването на владението по давност обаче е резултат на придобиването на имота чрез частния договор. И съвсем не е равнозначно на онази нелепица, която пропагандисти се опитаха да пробутат на хората, които не ходят под мишница със законите: "Ами че той и Тодор Живков е живял дълго в резиденция "Бояна", що и той не я придобил по давност." Шумът около връщането на Врана се вдигна заради жалбата, която наследниците на първия собственик на чифлика - дядо Хаджи Боне Петров, подадоха в съда срещу заповедта на кмета за отписването на имота от общинския регистър в края на януари. Разследването на вестник "Сега" от август 2003 г. установява на практика, че спорът на Хаджибоневи е с БНБ, която през 1896 г. продава на търг ипотекирания заради заем имот на починалия година по-рано собственик. Търгът е спечелен от аптекаря на двореца д-р Никола Странски и е продаден на Фердинанд. Оттогава Хаджибоневи правят усилия по съдебен път да докажат, първо, нарушения при обявяването на техния дядо в несъстоятелност (което е спор с БНБ, а не с Фердинанд) и нарушения при провеждането на търга (което пак е спор с БНБ). Съдебните дела продължават с прекъсвания до края на 40-те години, когато във "Врана" се нанася Георги Димитров и слага точка на спора. Адвокатът Атанас Железчев сега убеждава наследниците, че правото е на тяхна страна, а Яне Янев осигурява медийна реализация на начинанието, като вика камери да заснемат подаването на иска в Съдебната палата, дава пресконференции, показва нотариалния акт за "Врана" от 1928 г. без подпис на нотариус и го нарича невалиден. Нотариусът Димитър Танев пък възразява на Янев във в. "168 часа" и определя нотариалния акт за Врана като перфектен. Асен Ошанов заявява, че един документ, който му е връчен, заверен от съда, за него е напълно легитимен и валиден като доказателство за собственост, докато пак съдът не каже друго. Така се измести лека-полека основната въпросителна на спора: дали въобще може да се води той в този му вид и между тези страни, както го водят Атанас Железчев, съпартиецът му Яне Янев, синдикалистът Кръстьо Петков. И най-вече както го поведе в неделя левицата: за пред камерите на телевизиите. Защото юристи отляво си признаха пред "Дневник" с молба да останат анонимни, че "никак не са сигурни дали може да се приема мораториум върху разпореждането с имотите на Симеон... и въобще с чиито и да е имоти". Отдясно пък бившият областен управител Васил Маринчев не се притеснява да си каже направо, че такава забрана "май не е възможна". Описите на царските имоти, изготвени от три правителства, не са доказателство за собственост, казват опонентите на реституцията. Разбира се, че крепостните и нотариалните актове доказват собствеността. В описите от 1933 и 1946 г. срещу всеки имот е посочено и доказателството за собственост - нотариален акт с всичките му подробности. Прави впечатление, че чифликът на дядо Хаджи Боне Петров - около 1100 дка през 1896 г., според търга на БНБ към 1928 г. е вече 2650 дка. Отговорът се намира пак в ЦДА: около 400 крепостни акта и десетки продавателни записи на името на Фердинанд свидетелстват за създаване и разширяване на чифлиците "Кричим" и "Врана" чрез купуване на съседни ниви - по декар, по два, по десет. Остава големият въпрос - за характера на интендантството, който най-дълго ще остане тема за "дебат". Проф. Пламен Цветков, специалист по нова обща история, обяснява интендантството като иконома на царя, който управлява цивилната листа. А цивилната листа е заплатата на държавния глава, която се гласува всяка година от Народното събрание. Парламентът не разпорежда как да се прави това. Царят харчи тези средства за изпълнение на функциите, но може да придобива и имоти, обяснява проф. Цветков. Казус за историци и юристи През 1886 г. абдикира княз Александър Батенберг, който междувременно е придобил осем имота в България, сред тях и мястото в Евксиноград, където започва да строи сградата, и двореца в центъра на София. Всички те се стопанисват от интендантството, което е било създадено още през 1879 г. След абдикацията на княза парламентът по предложение на правителството решава държавата да изкупи имотите на интендантството и да изпрати парите на Александър Батенберг в чужбина, което и става. Ако интендантството е било държавна структура и имотите принадлежат на държавата, както твърди днес левицата, на какво основание е обезщетен княз Батенберг? Този историко-политически факт, документиран черно на бяло, не доказва ли, че интендантството не е могло да придобива собственост за себе си? - - - Списъкът на имуществото, описано през септември 1946 г. като "лични имоти на бившия цар", във Фонд 188, опис 1, архивна единица 703 на Централния държавен архив (ЦДА): - Дворец "Кричим" - постройки 2384 кв.м, ниви 371 дка лично на бившия цар - Дворец "Ситняково" - постройки 1381 кв.м. лично на бившия цар, мястото на самоковската община - Дворец "Саръ гьол" - постройка 564 кв.м лично на бившия цар, мястото - държавно - Хижа "Овнарско" - постройка 282 кв.м лично на бившия цар, мястото на говедарската община - Хижа "Среден нос" - постройка 50 кв. м лично на бившия цар, мястото на говедарската община - Остров "Св. Тома" - остров 3 дка в созополското землище до устието на р. Ропотамо, лично на бившия цар - Далян "Христос" - Созопол, 12 дка, лично на бившия цар - Царска Бистрица - 12 хил. дка, лично на бившия цар - "Соколец" - гора с ливади - 22 дка, лично на бившия цар - Евксиноград - лозе от 6.09 дка и лозе от 10.46 дка, закупени от Фердинанд - "Врана" - имение (стопанство) 2650 дка, ниви 5.5 дка лично на бившия цар - София - Интендантство - двуетажна сграда, находяща се на ъгъла на улиците "Московска" и "Париж", закупена от Фердинанд на публичен търг през 1912 г. - Дворец "Баня" - постройка 355 кв. м, незастроено пространство 9.75 дка и гараж 90 кв. м, лично на бившия цар.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах