Учители: Децата са неграмотни

© Юлия Лазарова



Децата са неграмотни, не могат да четат и са демотивирани да учат. Учебниците са написани на високопарен и неразбираем език, който още повече отблъсква учениците. Учебната програма е препълнена с теми, автори и произведения и учителите трябва да проявяват магьосническо майсторство, за да предадат всичко по график. И пак не успяват.


Това са само част от неволите, които се чуха на националната среща на учителите по български език и литература в събота. Тя беше по инициатива на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев, за да се чуе мнението на преподавателите за необходимите промени в обучението на децата по основните предмети. Миналия месец на подобна среща се събраха учители по история от цялата страна.


Учителите многократно посочиха липсата на грамотност като един от основните проблеми в училище. По думите им




явлението е добило масови размери


и се предава от средното във висшето образование, а младежите получават бакалавърски или магистърски дипломи, без да могат да пишат правилно. Нашата професия не е престижна и в педагогическите специалности в университета влизат посредствените кандидати, негодуваха преподавателите. За да се реши този проблем, учителите предложиха радикалното решение - основните граматически правила да се преговарят в 11 или 12 клас. За последно граматиката се учи в осми клас, а след това се забравя, каза Светлан Илиев от Варна. Той предложи дори да се въведат отделни часове по езикова грамотност. Дафина Рашкова от Пловдив пък предложи


граматиката да се преговаря в гимназията


под формата на избираеми часове. В училище се шири неграмотност, която трябва да се спре, каза тя и посочи за пример изпитните работи на кандидат-студентите, които са пълни с грешки. Дори ме е срам да поправям такива текстове, добави Рашкова.


Министърът не прегърна идеите за доучване на граматиката в средния курс. В гимназията децата би трябвало вече да са се научили да пишат правилно. Едва ли е необходимо в последните класове да се учат граматически правила, беше отговорът на Даниел Вълчев.


Учителите се оплакаха и от неразбираемия език, на който са написани учебниците. Не може университетските преподаватели да се самодоказват, пишейки с високопарни и заучени фрази книгите за петокласниците, обясниха учителите. Дафина Рашкова, която преподава в професионална гимназия, каза, че децата в тези училища нямат интерес към хуманитарните науки и сложните и неясни учебници само ги объркват и демотивират. От осми клас нагоре учебниците са неизползваеми и те с месеци не се отварят, казаха и други учители.


Учебната програма по български език и литература трябва да се съкрати или часовете трябва да се увеличат, беше друго от предложенията. В прекалено малко часове трябва се предаде прекалено много материал и така работата в клас се превръща в препускане от автор на автор. За Димчо Дебелянов все не остава време


в 11 клас и го оставяме винаги за 12 клас, обясни още Илиев от Варна. Ваня Георгиева от Видин поиска конкретно да се увеличат часовете по литература в последните два класа на гимназията. Сега в 11 клас часовете по този предмет са 3, а в 12 - едва 2.


Списък с немили-недраги творби


се очерта на срещата. Учителка предложи от програмата да отпаднат неясните и тежки произведения като романа "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев например. Предложения имаше и за разказите "Един есенен ден по шосето" на Павел Вежинов, "Нежната спирала" на Йордан Радичков и др.


От новата учебна година, която започва през септември, ще има нови учебни планове по български език и литература за децата от пети до осми клас. Промените изпращат в историята произведения като "Ангелинка", "Маминото детенце","Мойте песни" и др. Остават "Немили-недраги", "По жицата", "Една българка", "На прощаване".


Новите учебни планове обаче са приети преди три години от стария екип на МОН, а промените, предвидени в материала за седми клас, ще са актуални за седмокласниците през 2008-2009 г. Дотогава те биха могли и да се отменят, стана ясно от изказването на министър Вълчев. Ще го обсъдим с учителите и само ако има нужда, ще вадим произведения от програмата, обясни той.



Стандартите за преподаване на литература


Междувременно министерството се похвали с новия подход и новите стандарти, по които ще се преподава литература в училищата, макар че т.нар. държавни образователни изисквания също са изработени от стария екип на ведомството. Според тях децата в пети клас трябва да "осмислят зависимостта на езика от комуникативната сфера" и да изучават текстове за делови контакти. В шести клас децата ще се учат да "общуват в научната сфера", а в седми клас "акцентът е поставен върху текстовете от сферата на масовата комуникация". В осми клас "завършва цикълът от уроци за текста като средство за общуване в различни социокултурни сфери".


По литература в пети клас ще учат митовете, легендите и фолклора както на българския, така и на другите етноси в България. В шести клас ще се изучават приказките на славянските и западноевропейските народи, а за седми клас остава българската литература.

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 3 Профил на donpepone
    donpepone
    Рейтинг:

    Споменът ми от изучаването на литература в училище е наистина едно препускане през неразбираеми творби и още по-неразбираеми анализи, които целият випуск ползваше, за да си напише темите. Никой не ни учеше как се анализира литература, а ни диктуваха някакви чужди, писани през 70те и очакваха да ги наизустяваме и възпроизвеждаме.

    Харесват ми новите промени. Нека се учат по-малко творби, но по-задълбочено и най-вече да се възпитава вкус към добрата литература, което определено не става с велики творби от сорта на 'Немили-недраги". Ако децата се научат, че четенето наистина е прозорец към света, сами ще си прочетат творбите на дядо Вазов, ако искат. Да не говорим, че за тях е по-важно да възприемат и съвременна българска и световна литература, която се занимава с проблемите на модерния човек. Недопустимо е курсът в 12ти клас да покрива "Записки по българските въстания"в подробности и да спира с 'Тютюн" при наличието на нови добри произведения.

    Въобще колкото повече-толкова повече е много губещ подход в преподаването.

  2. 5 Профил на the_european
    the_european
    Рейтинг: 500

    Хареса ми мнението на nashenec. Като допълнение към това, което казва той: Нашето образование може и да си има достойнства, но определено не стимулира В ДОСТАТЪЧНА СТЕПЕН МИСЛЕНЕТО върху проблем (задача, казус, творба...), анализа, интерпретацията и собственото творчество. Естествено, че им се налага на децата да си напрягат мозъчетата от време на време, но АКЦЕНТЪТ Е ОПРЕДЕЛЕНО ВЪРХУ ЗАПАМЕТЯВАНЕТО. Резултата е не само липса на инициатива и творчески импулси, а е далеч по-фатален - НИЕ БЪЛГАРИТЕ СМЕ МНОГО ЧЕСТО НЕАДЕКВАТНИ, ПРАВИМ ГЛУПОСТИ, ВЗИМАМЕ ЕМОЦИОНАЛНО ПОВЛИЯНИ, НЕОБМИСЛЕНИ И ГРЕШНИ РЕШЕНИЯ. Просто ни липсва онзи АЛГОРИТЪМ НА МИСЛЕНЕ И АНАЛИЗ, който имат, примерно, западногерманците. И най-плиткоумния немец има ПОДХОД към нещата, научен е на няколко прости стъпки (прави 1, мини към 2, виж дали е А или Б, ако е А, мини към 3, ако е Б се върни на 1 и почни отначало...). В Германия не се разчита на гениалност и талант както в България, ТАМ ГИ УЧАТ ДА РАЗСЪЖДАВАТ, ДА СЕ КОНЦЕНТРИРАТ, ДА ПРАВЯТ ИЗВОДИ.

  3. 6 Профил на the_european
    the_european
    Рейтинг: 500

    При нас образованието се изчерпва да поднася знания статично и да оценява усвояването им, докато в Германия освен това се набляга на възпитание и изграждане на личности, СПОСОБНИ ДА ДЕЙСТВАТ САМОСТОЯТЕЛНО и пълноценно в обществото. Ето защо в часовете по литература е много по-важно децата да се научат да мислят, да четат, да търсят, да събират и да анализират информацията, отколкото ДА ЗАУЧАВАТ ТЕМИ с готов анализ. Да си научиш урока по литература е като да препишеш на контролно, просто защото се прескача мисленето, липсва собствено творческо усилие и всичко се свежда до способността да учиш НЕЩО наизуст. КАК ДА Е ИНТЕРЕСНО? Как тези деца, без да са тренирали СИСТЕМНО начина си на мислене, начина на самостоятелно търсене и анализ на информацията, да станат качествени граждани, които имат трезва преценка за себе си и околния свят, и на тази база действат и градят своето (професионално) бъдеще? Дори и да Ви се струва, че ние българите сме интелигентни, защото имаме добра обща култура, придобита ЧРЕЗ ЗАПАМЕТЯВАНЕ НА ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО ИНФОРМАЦИЯ в училище, то по отношение на мисленето сме твърде, твърде посредствени.

  4. 8 Профил на the_european
    the_european
    Рейтинг: 500

    Още нещо за Германия - там не е задължително по литература да се преподава по някакъв учебник. Даскалите може да раздавават ксерокопия, изрезки от вестници, да оставят материали и задачи за домашно в интернет-страницата на училището, да прожектират филми, въобще не до учебник (добър, лош, с картинки или без картинки) опира качественото преподаване, а до създаване на академични и трудови навици в децата. Освен това там има много по-малко отличници, просто са ЖЕСТОКИ И БЕЗКОМПРОМИСНИ по отношение на ОБЕКТИВНО оценяване.

  5. 11 Профил на балкандо
    балкандо
    Рейтинг: 556

    Първо трябва да се смени стария лаф "Учи мама, че да не работиш !" с нещо като "Учи мама, за да работиш по-добре !", после да се гледа всичко останало в образованието.

    Насила хубост и наужким лудост няма !




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах