Един датски лама в полите на Витоша

Един датски лама в полите на Витоша

© Красимир Юскеселиев



Лама Оле Нидал поне външно няма нищо общо с традиционния вид на церемониално сериозните мъже, които идват от далечните земи на Изтока. В спокойния петъчен следобед единственото, което носи, са тип камуфлажни къси панталони и очила. Усмихва се широко и прегръща за поздрав, скрепен с целувка. После сяда на припек сред зеленината на двор в полите на Витоша, готов да отговаря на всякакви въпроси. Наоколо шетат неговите ученици, а той като че ли с притегателната сила на свещена обител изведнъж ги кара да притихнат. Те се умълчават, сядат на тревата срещу него и попиват всяка негова дума, така, както предния ден не са пропуснали нищо от двете лекции на духовния учител, продължили докъсно вечерта. Лама Оле Нидал беше ден и половина в София като част от балканската му обиколка, включваща още Сърбия и Гърция. Друг повод за посещението му обаче е и отбелязването на 15 години тибетски будизъм в България, или по-точно от популяризирането на линията Диамантен път на Карма Кагю.


Лама Оле започва да изрежда факти от биографията си. Роден е в Дания през 1941 г. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век се озовава със съпругата си Хана в Хималаите, където остават 4 години. По неговите думи и двамата са имали щастието да се учат при едни от най-значимите учители на тибетския будизъм, докато един ден не им предлагат да се върнат обратно в Дания.


От тогава до сега след неизброими пътувания между всички континенти и срещи с последователи центровете, които са възникнали под благословията на лама Оле, са 550. До България учителят стига по покана, дошла от Варна, а лятото на 1992 г. посещава София, където изнася първата си лекция в Борисовата градина почти като непринуден разговор с приятели по време на пикник. Лама Оле си спомня началото на Диамантения път в България: "Когато идвах през първите две години, групичките, които се събираха, бяха непостоянни, хора идваха отвсякъде, но навярно будизмът, изглежда, да е бил прекалено директен за тях. Големи планове се крояха, докато бяхме в стаята, но в момента, в който си тръгнех, всички обещания биваха забравени."




Но веднага след това по устните на лама Оле заиграва усмивка и той казва, че след време е срещнал "тези хора", и посочва към насядалите наоколо мъже и жени. Сред тях са Емилия и Николай Нешеви. Според сложните връзки по системата на меритокрация (разширяване на функциите и отговорностите според умения и заслуги) те имат благословия за международни учители. Още участват в стопанисването и воденето на медитационните практики в софийския център на Диамантения път, който се намира в кв. "Стрелбище". В най-широко скроени рамки философията на Диамантения път се побира като учение и практики за достигане на пълния потенциал на ума, до "едно непосредствено преживяване на природата на ума". Това учение е част от така наречения Голям път, където Буда напътства пълното себеотдаване в полза на другите, за благото на всички същества.


Будизмът е религия на преживяването, ще уточни лама Оле по пътя към витошките "Златни мостове", където цялата група се насочва като за непринуден излет сред природата. И Буда не е бог, а просто някой, който е разбрал как се случват нещата. Будизмът борави с техники, които ще донесат на хората освобождение и просветление, ще направят ума ярък и чист, разказва със спокоен тон лама Оле. Абсолютно сигурно е, че у всеки човек е скрит по един Буда, а умът по дефиниция е безоблачен. Моят съвет е: отстранете облаците, които временно затъмняват Слънцето. То грее непрекъснато, направете така, че да му се наслаждавате през цялото време. Наистина Слънцето в този момент като че ли се изсипва върху Витоша. Влива се в чистата енергия, която това човешко същество продуцира. Всичко започва да изглежда като пейзаж от друг свят, защото е поглед през призмата на преживяна красота и мъдрост.


Ученията на Буда правят хората безстрашни и радостни, защото са връзката с истинската същност на ума, казва лама Оле. "Ти преоткриваш ума си като едно пространство, а не като нещо веществено, следователно това означава, че той (умът) не може да бъде унищожен, което пък позволява на човек да бъде безстрашен." Така с тази липса на страх човек трябва да гледа на света, който е толкова богат и интересен, нови неща се случват постоянно. Тогава ще се усети с пълна сила и истината, че другите са много, а ние сме просто една личност и съвсем естествено е да бъдем добри към останалите. Ако умът разпознае собствената си същност, значи, че е намерен ключът към всяко съвършенство.


Седейки в единия ъгъл на дивана в будисткия център, Николай Нешев доразвива тази мисъл. Казва нещо, което на първо чуване звучи някак абстрактно, за да породи реакция. Той разказва, че основната трудност от гледна точка на будизма е невежеството или илюзията за обособено АЗ, което се изправя срещу пребиваващото някъде другаде в пространството илюзорно ТИ. Това, твърди Нешев, поражда 84 хиляди смущаващи емоции. Не светът е наш враг, а гневът, който затваря пътищата, който отблъсква. Ако човек осъзнае, че гневът е просто емоция, а не е неговата същност и мисли, то тогава ще може поне да избегне ситуациите, които пораждат тази емоция. Представете си, че гневът се заиграва за известно време в чистото пространство на ума, лута се насам-натам, после по естествен път се разтваря и изчезва, обяснява Николай Нешев. Но за да се стигне до такъв самоконтрол, е необходимо следването на определени медитационни практики, които помагат по пътя към достигане на Буда-природата. И за да има резултат, трябва да се започне с добиването на правилната информация, упорито медитиране и задържане на нивото, казва Нешев.


"Хората идват в центъра заради атмосферата на спокойствие, увереност и доброта, в която се потапят", казват той. Тук периодично се водят медитации и индивидуални практики, организират се посещенията на пътуващи учители, превеждат се книги, статии, правят се изложби. В момента в страната има 14 такива будистки центъра. Издържаме се с дарения, казва Нешев. И стаята, в която се води разговорът, наистина има доста аскетичен вид - диван, покрит матрак на земята, няколко бюра, които да издържат най-необходимата техника. На матрака се е разположил Димитър Ганчев, на 42 години, който е дошъл по-рано, за да медитира сам. Той практикува от 1998 г. На този етап той споделя, че чувства уменията и знанията, които е натрупал, като "чантичка с инструменти, които висят на колана ми". С тях, казва той, мога по-лесно да овладея емоциите. "Мислите са като лодки, които слизат по река. Виждаме ги, но не се качваме на тях, обръщаме им по-малко внимание", обобщава Димитър. А смисълът на медитацията е да задържим преживяването като възглед, който да използваме в ежедневието, убеден е той. "Откакто медитирам, у мен има по-малко гняв, по-малко завист и повече честност", казва Димитър.


Ами да, медитацията не е бягство от действителността, а е начин да присъстваш съзнателно тук и сега, казва Лъчезар Бъчваров, на 26 години, който посещава центъра вече 3 години. "Тук се чувствам добре, а и има резултат в нормалния живот - ставам по-осъзнат в чувствата си, различавам ги, " казва Лъчезар.


Лама Оле въздъхва. Ние градим бъдещето си всяка минута, казва той. Когато денят ни е хубав, и хората, които срещаме, са добри. Ако сме в лошо настроение, непременно ще срещнем трудни за общуване хора. Ние сами привличаме различни ситуации в зависимост от състоянието на ума ни. Всичко зависи от нас.


В будизма няма категории като добро и зло, има невежество. Логиката тук е, че всички човешки същества се стремят към щастие и по-малко страдание. Ако човек е умен, ще върши неща, които ще му донесат щастие, ако е глупав, ще си навлече страдание.


После лама Оле поема нагоре по каменната река на "Златните мостове", по огромните камъни, все едно не е на 66 години. Води напред, защото това е същността на един духовен учител. Около него се изкачват учениците му, все нагоре, докато всички се изгубват от погледа.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Волен Евтимов
    Волен Евтимов
    Рейтинг: Весело

    Благодаря на екипа на вестник Дневник за чудесната статиял

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  3. 3 Профил на Даниел Ангелов
    Даниел Ангелов
    Рейтинг: Весело

    Чудесна статия!
    Браво на г-жа Гинева.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах