Съдебномедицинската експертиза - съвременна одисея между Сцила и Харибда

Съдебномедицинската експертиза - съвременна одисея между Сцила и Харибда

© Георги Кожухаров



Pro domo sua (лат. - за своя защита, за своя дом)
Цицерон


Какво става със съдебната медицина в България? Какви са проблемите и защо възникват? Нима демократичната ни държава няма нужда от професионална съдебна медицина, та последната е поставена в такова неравностойно положение?


Качеството на медицинската експертиза е важна предпоставка за ефективността на правосъдието. Основни влияещи фактори за това са: подготовката и квалификацията на съдебномедицинските и съдебно-химическите кадри; контролът над качеството на експертизата; субективният фактор, който се влияе от материалните стимули; материално-техническата база; подготовката на юридическите кадри, които работят в МВР, следствието, прокуратурата и съда. Това включва много аспекти: умение за назначаване на необходимата експертиза, правилно поставяне на задачите й, точно формулиране на въпросите й за получаване на максимална информативност, правилно тълкуване на резултатите. Така може да се направи критична оценка на доказателственото значение на експертните заключения. Особено съществен момент е вземането и запазването на веществените доказателства.




Най-сериозният проблем е, че липсва какъвто и да било контрол на качеството на извършваните медицински експертизи.


Контролът и търсенето на отговорност е възлово място за мобилизиране на субективния фактор и за повишаване качеството на експертизите.


Съдебномедицинската дейност е много специфична, трудоемка и отговорна. За съжаление поради изразената непривлекателност на труда, както и неточни и несигурни правила и срокове за заплащане се наблюдава изразен отлив от специалността. Още по-остро стои проблемът за привличането на експерти от другите медицински специалности: акушер-гинеколози, невролози, хирурзи и др. А при една сложна комисионна експертиза, където работи екип от различни специалисти, основните въпроси се решават от клиницистите. При т.нар. лекарски дела (грешки и неправомерни действия на медицински работници) организацията и изработването на експертиза с участието на 5-7 или повече различни специалисти е трудно, бавно и отнема месеци. Основният ангажимент по организацията и техническото извършване се поема от съдебните лекари, но понякога те трудно могат да осигурят подходящите клиницисти. При тях липсва желание и мотивация да работят като експерти. Причините за това са много: експертизата за тях е излишен ангажимент, който ги отклонява от обичайните професионални задачи и за който губят ценно време; несигурно, забавено и неадекватно заплащане за куража и положения труд; неразбиране и подценяване на отговорността и значимостта на експертната работа - липсва престиж и респект към тази дейност, понякога дори и в съдебната зала; своеобразен "страх" да не засегнат нечии интереси и т.н.


Основно изискване за обективна експертиза е нейната неприкосновеност, самостоятелност и независимост, което се определя от това кой я извършва, каква е квалификацията на експерта и какво е възнаграждението му. Наредба №1/2004 г. на Висшия съдебен съвет определя почасово заплащане за творческата работа на вещото лице доста далеч от европейските и световните стандарти - 3 лв. на час. Независима, обективна и професионална експертиза може да има само при адекватно и независимо заплащане от назначаващия държавен орган. Едновременно трябва да има и двоен контрол за качеството й: законов - от юридическия възложител, и професионален - от гилдията. В недалечното минало катедрите по съдебна медицина към медицинските университети упражняваха методичен контрол над съдебномедицинската експертиза за съответния регион.


Проблемите се задълбочиха от 2006 г., тъй като съдебномедицинските звена в страната са без финансиране. Това е последица от промяната в болничното здравеопазване, което получава субсидии само по НЗОК. За съдебномедицинската дейност няма клинични пътеки, които да осигуряват финансиране. Ненасилствената скоропостижна смърт (внезапна смърт от заболяване) е клинична пътека в повечето страни в Европа. Здравната каса би имала полза от създаването на такава пътека (обслужвана от съдебни лекари), защото ще получава информация за социално значими (инфаркти, инсулти и пр.) и новопоявили се заболявания, както и за разнообразни проблеми в доболничната и болничната помощ.


Организационно съдебната медицина е част от системата на здравеопазването, защото така могат да се използват пълноценно средствата и методите на съвременната медицина в полза на правораздаването.


В страната ни съществуваше изградена и функционираща система за длъжностна съдебномедицинска експертиза към медицинските университети и окръжните болници. Неразумно би било заради финансови и организационни неуредици тя да бъде ликвидирана. Сега


експертиза може да се изготви на всеки ъгъл от самозван експерт


В момента в различните окръзи съдебните лекари са в най-разнообразни ситуации, като се стига и до липса на секционна зала и дори наемане на частни помещения за работа. Промените в НПК от май 2006 г. позволяват свободното използване и персонално назначаване на всякакви експерти.


В здравеопазването най-общо има две страни и отношения: лекар - болен. В съдебната експертиза има още една много важна, трета страна. В заключението на вещото лице се правят констатации и изводи, които засягат тази страна - извършителят на дадено престъпление. В тези случаи пострадалият заема мястото на втората страна, на болния. Първата страна остава лекарят (в случая съдебният лекар), а новата трета страна е обвиняемият. Следователно всяка експертиза рефлектира пряко върху справедливото наказание и свързаната с това превенция, както и с обратното явление - ненаказването на виновника или наказването на невинен при грешна експертиза. Само този факт илюстрира изключителната социална значимост на експертизата. Нерядко от заключението на вещото лице се предопределя съдбата на делото, на страните в него - пострадали и обвиняеми. Неслучайно юристите наричат експертите "сивите кардинали на правосъдието".


Разследващите органи трябва да се насочат към необходимата експертиза, да могат да осигурят фактологията за нея (например освидетелствания на живи лица за съдебномедицинска експертиза; вземане на различни данни, ориентири и други при автотехническа експертиза при ПТП и т.н.); да формулират правилни и точни въпроси. При липса на необходими познания у магистратите интерпретацията на експертизите може да бъде непълна или дори неправилна. Тук е мястото да се зададе парливият въпрос


защо беше премахнато задължителното обучение


по съдебна медицина при студентите по право в СУ преди повече от 15 години и кога ще се възстанови изучаването на тази дисциплина.


Наскоро проф. Карапетков и инж. Киразян дискутираха сериозните проблеми и при автотехническите експертизи: липсата на единна методика и методология при изготвянето й; отбелязват пропуски при извършването на огледа на местопроизшествие при пътнотранспортни произшествия, които по-късно не могат да бъдат възстановени. Според тях трябва да се въведе обучение, периодичен контрол и лицензиране на вещите лица, както и задължително обучение на участващите в процеса юристи. Практиката към окръжните съдилища да има списъци от несменяеми вещи лица изисква промени и трябва да бъде преразгледана.


Реформата на съдебната система след влизането ни в ЕС изисква сериозни промени и за съдебномедицинската експертиза. В много европейски държави има комисии, които периодично сертифицират експертите (не само лекари, а и други вещи лица), упражняват контрол върху качеството, сигнализират прокуратурата за допуснати сериозни грешки, правят предложения за отнемане на правото за извършване на експертна дейност и пр.


Когато се преценява състоянието на съдебномедицинската експертиза и необходимостта от централизирано целево финансиране на съдебномедицинската дейност, трябва да се обсъждат следните съображения:


1) Съдебната медицина е медицинска специалност и трябва да остане към МЗ (както е в държавите на ЕС).


2) Правилно би било централизираното финансиране на издръжката на експертизата да се обсъжда съвместно от трите министерства - МЗ, МВР и МП. Проблемът се отнася само за около 90 специалисти в цялата страна и неголям брой помощен персонал. Възможни варианти има и в окрупняването на някои малки звена.


3) Съдебномедицинската експертиза изисква болнична база с участието на други клинични специалисти. Тя трябва да остане към болниците, както регламентира и законът за здравето. Правилно е тази специфична дейност да бъде самостоятелно обособена.


4) Съдебна медицина и деонтология задължително се преподават във висшите медицински училища и техните колежи, които трябва да поемат ангажимента за учебната и научната й дейност.


5) Необходимо е създаването на клинични пътеки за съдебна медицина, за да може част от необходимите средства да постъпват от НЗОК, тъй като и починалите са плащали здравни осигуровки и имат право на тях до погребението си?!


6) Необходимо е създаването на нова нормативна база от трите министерства (МЗ, МВР и МП), която да урежда организацията, издръжката и заплащането на съдебномедицинската експертиза.


Необходими са не само законодателни промени, а и комплексни изменения във всички институции и звена, които имат отношение към съдопроизводството, да се създаде нова нагласа и координация между участващите страни. Опитът на европейските държави трябва да се изучава и използва. Нерешаването на проблемите, свързани с възлагането, изготвянето и използването на съдебномедицинските експертизи, създават условия за корупция и съдебни грешки.


*дм, ръководител на Катедрата по съдебна медицина, деонтология и клетъчна биология, Медицински университет - Варна

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на аха!
    аха!
    Рейтинг: Неутрално

    По комунистическо тая специалност беше само за проверени хора. Получаваха заплати от две места; от народната милиция и от катедрата на медицинския ВУЗ. Експертизите им струваха на бюджета много пари. Га ядоха кифтетата ни реваха.

  2. 2 Профил на да, да, ама - не!
    да, да, ама - не!
    Рейтинг: Неутрално

    Щото сега им плащат само за гарнитура (на кифтетата, де).

    И никога не са били на заплата в народната милиция - провери и ще се убедиш сам.

  3. 3 Профил на Заинтересован
    Заинтересован
    Рейтинг: Неутрално

    Двата коментара очевидно са писани от хора страдащи от "обстипацио церебри". Проблемите на съдебните експертизи в България са сериозни и липсата на адекватно решение пряко рефлектира върху образа на България като съвременна правова държава.Тъжен е факта, че статията няма отзвук от институциите от които зависи тяхното решаване

  4. 4 Профил на Нормалник
    Нормалник
    Рейтинг: Неутрално

    Що за говеда се раждат в тази хубава страна?Хем нищо не им е ясно! Нищо не знаят, а философстват на теми далеч над техният интелект и образование !

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  6. 6 Профил на Д-р Здравков
    Д-р Здравков
    Рейтинг: Разстроено

    Истината е, че и сред съдебните лекари има такива, които правят поръчкови експертизи. Аз самият днес четох една такава. В нея дори зарзаватчийка от женския пазар би прозряла нелогичните заключения, а камо ли мадик?!
    Но при положение, че няма контрол и адекватно заплащане на този изключително тажък и отговорен труд - така ще е! А щом на тия помияри от министерствата не им дреме да има истински наказателен процес и престъпниците в затвора, мога само да им пожелая - дано те не стигнат да "Съдебна медицина".
    И за слепец е очевидно в какво сбъркано общество живеем. Най-отговорните и морални професии са най-унеправдани - лекари, полицаи, учители.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах