В практиката на Конституционния съд публичността като специфичен правен режим при вещните права и при останалите имуществени права е анализирана частично, и то само в контекста на критериите за разграничение между публична и частна собственост. В конституционната юриспруденция липсва цялостно и концептуално завършено становище по отношение на т.нар. публични ограничени вещни права (публично право на строеж, публично право на ползване и публични сервитути) и по отношение останалите видове публични имуществени права (например публичните вземания). ...
За да прочетете тази статия, трябва да се регистрирате. Регистрацията е безплатна.
Предимства:
- Достъп до над 600 000 статии от архивите на Капитал и Дневник
- Единен вход за всичките сайтове
- Възможност за персонализация на вашия профил
Ако вече сте регистрирани, влезте с вашия email и парола.
Търсене
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.