Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане

В случаите, когато възникне потенциална възможност две или повече държави да начислят данък върху един и същ доход или печалба, те могат да сключат спогодба, с която да разпределят данъчно-правната компетентност помежду си. Тези спогодби са известни в международното публично право като спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). В международен аспект значението и ролята им са от изключителна важност. Без нормативно регулиране, което да разпределя данъчната тежест, едно мултинационално дружество, извършващо търговска дейност на територията на различни държави, вероятно би могло да се окаже данъчно задължено лице и съответно подложено на данъчно облагане върху един и същ доход или печалба в повече от една от тези държави. Тази възможност произтича от суверенитета на всяка държава и свързаното с него право да определя


основанията, на които да формира и събира своите данъчни приходи:


- Местно лице - Печалбите, реализирани от местно лице на определена държава, като цяло са предмет на данъчно облагане в нея независимо къде са реализирани на практика - в същата или в друга юрисдикция.




- Място на стопанска дейност - Печалби, придобити в дадена държава в резултат на търговска дейност, извършвана в нея чрез място на стопанска дейност (чрез клон или друг постоянен обект) в общия случай са предмет на данъчно облагане в тази държава.


- Източник - Доходи, придобити в определена държава (например доход от наем на имот, намиращ се в тази държава, или доход от лихви, произтичащи от заеми, предоставени на лице, което има качеството на местно лице по отношение на същата държава) по принцип се облагат в същата държава.


Дружество, което извършва реална търговска дейност, учредено е съгласно българското законодателство и има седалище в България, би могло да учреди клон в друга държава. При липсата на регулация, създадена от СИДДО, би могло да се стигне до ситуация, при която печалбата, възникнала в резултат от дейността на този клон, следва да се обложи с корпоративен данък в България като част от общия данъчен финансов резултат на българското дружеството - местно лице съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. Освен това върху тази печалба отделно би могъл да се начисли данък в другата юрисдикция, в която клонът е учреден. В този случай това дружество ще претърпи така нежеланото двойно данъчно облагане.


Възможно е дори да възникне хипотеза, при която дадена печалба или доход да подлежи на данъчно облагане в повече от две отделни юрисдикции. Например лице, която е местно, съгласно данъчните закони на държавата А, може да предостави финансиране чрез свой клон, намиращ се в държавата Б, на едно трето лице в държавата В. Печалбата на клона би следвало да се обложи с корпоративен данък в държавата А (отново като част от общия данъчен финансов резултат на местното лице за държавата А), но също така данък ще се начисли в държавата Б (като печалба, реализирана чрез място на стопанска дейност в държавата Б), а лихвите по заема ще са предмет на облагане с данък при източника в държавата В (заради факта, че тези лихви имат източник в държавата В, поради което ще представляват облагаем доход съгласно законите на тази държава). Така става видно, че при наслагването на всички тези обстоятелства принципалът на клона би могъл да подлежи


дори на тройно данъчно облагане


по отношение на дохода от лихвите по така отпуснатия заем.


С цел да се елиминира неблагоприятният ефект от многократното данъчно облагане държавите се договарят да използват специалния механизъм на СИДДО, който освен всички останали въпроси дава възможност за разпределяне на компетентността между договарящите се страни от данъчно-правна гледна точка във връзка с печалби и доходи от различни видове дейности с международен елемент. Това разпределяне на компетентност се извършва както спрямо данъчните субекти - местни лица по отношение на едната или другата юрисдикция (или на двете едновременно), така и спрямо различните видове източници на доходи и печалба и тяхното местоположение.


Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане представлява споразумение между две самостоятелни юрисдикции, чрез което се създават права и задължения по отношение на тези субекти на международното право. Самото сключване на спогодбата не създава непосредствено права за гражданите и съответните местни юридически лица на договарящата се страна, на които те могат да се позовават, освен ако съответната компетентна юрисдикция не имплементира такава спогодба в част от своето приложимо национално право (често и с приоритет пред вътрешното законодателство). В България например всяка СИДДО подлежи на ратификация със закон от Народното събрание. След това се обнародва в Държавен вестник, като с изпълнението на това изискване възникват и предпоставките за приоритета на разпоредбите на спогодбата пред разпоредбите на вътрешното законодателство, които й противоречат. Самата спогодба може да съдържа допълнителни условия или срок, след чиято реализация спогодбата да влиза в сила.


Тълкуване


Текстовете на СИДДО обикновено са моделирани с оглед специфичните цели и интереси на договарящите се страни, поради което обхватът и смисълът на конкретните разпоредби имат по-тясно значение в сравнение с аналогични разпоредби на националното законодателство. Типичен пример е легалната дефиниция за място на стопанска дейност, използвана в спогодбите, където по правило освен общата дефиниция в допълнение се използва негативен подход за определяне на редица изрични и подробно описани хипотези, които представляват изключение от общото правило за формиране на място на стопанска дейност в някоя от двете страни. Съвсем различен е подходът за дефиниране на същия термин в Закона за корпоративното подоходно облагане (бланкетно препращащ към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс), където е заложена максимално широка дефиниция на това понятие, което е и обяснимо с оглед желанието на законодателя да даде всеобхватност на правната фигура "доход и печалби от място на стопанска дейност в България" с цел максимално ефективно данъчно облагане.


Следва да се отбележи, че текстовете на съвременните двустранни СИДДО обикновено следват модела, приет от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Независимо че България не е член на ОИСР, становищата и препоръките й във връзка с прилагане на механизмите за избягване на двойното данъчно облагане биха били ценен и полезен източник de lege ferenda с оглед и на евентуалното бъдещо членство на България в тази престижна организация.


Съдържанието на статията не представлява правно становище или правен съвет. Авторът и "Борислав Боянов & Ко." няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието й. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах