Вашингтон - отвъд Белия дом, зад Капитолия

Американската столица извън "коридорите на властта"

© Дневник

До неотдавна - или по-точно до атаките от 11 септември 2001 г. - всеки желаещ е можел свободно да влиза в сградата на Капитолия, за да наблюдава лично работата на Конгреса



На картата Вашингтон, окръг Колумбия, или просто Ди Си (от D.C., district Columbia), както местните жители наричат американската столица, има подозрително правилна форма. Ако погледнете, ще видите, че градът, разположен между щатите Мериленд и Вирджиния, представлява нещо като ромб (с малко изрязано парче от реката Потомак в долния ляв ъгъл), изпъстрен с перпендикулярни една спрямо друга улици. Всъщност Вашингтон е дотолкова логично-правилен, че повечето улици тук си имат единствено буква или число вместо име - за удобство, както ми обясниха. За сметка на това много от кварталите носят весело-непонятни имена - "Мъглявото дъно" (или Foggy Bottom, тук се намира печално известният хотел "Уотъргейт"), "Калорама", "Буена виста" и "Добра надежда".


Поемайки на първата си разходка из Вашингтон, очаквам да видя предимно забързани чиновници, стройни редици от административни сгради и върволици от дипломатически коли с разноцветни знаменца. Все пак този град, създаден по поръчка на легендарния първи президент на САЩ Джордж Вашингтон и носещ името му, още от появата си през 1790 г. "се събужда, живее и заспива с политика".


Това, което откривам обаче, са широки и просторни улици, които тук-таме се прекъсват от кръгли площади, обградени с дървета и обикновено със статуя на конник (или политик) по средата. По тротоарите пък се виждат редици от разноцветни кутии за вестници. Някои са безплатни, други - не, но самото им разнообразие впечатлява. И докато се заглеждам по екзотични издания, като например вестника на местната еврейска общност, любим на доста вашингтонци се оказва сатиричният "Лук" (The Onion). Повечето от сградите в центъра са грандиозно-достолепни и носещи отчетливия полъх на европейската архитектура от XVIII и XIX в. Минувачите пък са необичайно ведри и дружелюбни, както и безкрайно пъстри - в буквалния смисъл на думата. Всеки е чувал за расовото разнообразие на Щатите, но е нещо съвсем различно да го видите със собствените си очи на улиците.




Забързаните чиновници и дипломатическите коли също ги има, но те са предимно в определена част на града - там, където са съсредоточени повечето от "сградите на властта", или по-точно Пенсилвания авеню. На номер 1600 е разположена и


"къщата с най-известния адрес в Америка" - Белият дом.


Точно срещу президентския дом, пред парка "Лафайет", се сблъсквам с една доста странна гледка - подобие на палатка, обградено с най-различни протестни плакати. Скоро от него излиза и собственичката му - Консепсион Пичото, не по-малко окичена с табелки и стикери. Тя е тук на постоянно "протестно бдение", както тя самата го нарича, от 1981 г. насам. Нейни "съседи" са били не един и двама президенти още от времето на Джими Картър... но нито един от тях не е пожелал лично да се срещне с нея. Консепсион, която си има и собствен сайт (http://prop1.org/conchita/), доверява, че това е защото тя "знае твърде много". Един поглед върху плакатите й пък е достатъчен да се види, че протестът й е срещу почти всичко - от войната в Ирак, разпространението на ядрени оръжия до кризата в Хаити.


Надолу по Пенсилвания авеню изникват още емблематични сгради на американската политика - непристъпният масив на ФБР, Националният архив с популярната тук класическа колонада отпред, а в края на булеварда пък е Капитолият, зад който са разположени Библиотеката на Конгреса и Върховният съд. За мен обаче далеч по-интересен се оказва Националният мол, който започва от Капитолийския хълм и се простира до Вашингтонския монумент, а според някои - чак до Мемориала на Линкълн, близо до бреговете на река Потомак.


Молът няма нищо общо с нашенските и с две думи може да се опише като


парк, осеян с десетина от най-добрите експозиции


на американската столица - тук са Националната художествена галерия, Музеят на космонавтиката, Ботаническата градина, Природонаучният музей и Музеят на холокоста (с будка за кашерни хотдози отпред). А най-приятен е фактът, че повечето от музеите, които са част от Смитсонския институт, са напълно безплатни.


Специално внимание (и отделен за целта поне половин ден) заслужава Музеят на индианската култура с футуристично изглеждаща сграда изцяло без ъгли. Тук има не само пет етажа индианска история, представена под всевъзможни ъгли, но и неповторим ресторант с местни ястия. Някои от тях изглеждат познати, като например чорбата от леща, но за повечето останали ще трябва да питате услужливите сервитьорки.


Почти идентичните сгради на Националния музей на африканското изкуство и галерията "Саклър" за азиатски творби пък се намират в очарователна градина с различни растения и изящни ковани пейки и столове. Ако се загледате, на някои от тях ще намерите надписи. Като например: "Посвещава се на дамата, която обичаше цветята и разпръскваше семена по вятъра."


За онези, които дори след обиколка на Мола не са се наситили на музеи, а и на всички почитатели на филмите за Джеймс Бонд силно препоръчвам


Международния музей на шпионажа


намиращ се на ул. "F" 800. Там най-малкото ще можете да си купите такива неща, като например пистолет, който всъщност е подслушвателно устройство (друг въпрос е къде именно ще можете да го пробвате, без тутакси да ви обградят полицаи).


В Националния мол се намира и Вашингтонският монумент - може би един от най-разпознаваемите символи на града. Крачейки из Конституционните градини към него съм посрещната от ята гъски, които бродят навсякъде, а някои от тях дори се карат на минаващите туристи. От време на време с шумно крякане във въздуха прелита и по някоя перната "ескадрила". На умилението ми от такава грижа за животните, които са допуснати до най-съкровените места в града, ми отговориха, че от доста време вече се опитват да пропъдят "досадните птици" от градините, но безуспешно.


След толкова много културни занимания похапването е направо задължително. И тук се оказва, че възможностите са безкрайни -


забравете за клишетата за хамбургери и калорична кола


във Вашингтон на една и съща улица можете да намерите поне десетина различни ресторанти, вариращи от класическия Stake house, предлагащ американска скара, до екзотика от Тайланд, Виетнам и Пакистан. Има ги, разбира се, и семейните пицарии, където готвачите невинаги говорят на езика на Данте, но затова пък пиците са достатъчно вкусни, за да конкурират италианските.


Най-подходящите квартали за хранително-увеселителен отдих са артистичният "Дюпонт съркъл", също известен и като средище на гей културата в града, както и "Адамс Морган" - бохемският квартал на нощните забавления. Улиците около самия Дюпонт съркъл, който всъщност е един от онези кръгли площади, са пълни не само с изящни колониални сгради, но и с кафенета-книжарници, като например Kramerbooks, отворена по всяко време на денонощието и населена освен с интересни книги и с не по-малко пъстра тълпа.


Достоен завършек на обиколката из Вашингтон може да стане историческият квартал Джорджтаун, който на пръв поглед няма нищо общо с останалата част на града. И с право - кварталът, който, противно на очакванията ми, не е кръстен на Джордж Вашингтон, а на британския крал Джордж ІІ, всъщност е бил изграден преди появата на столицата, като и до днес на места е запазил очарователни калдъръмени улички и къщи от червени тухли.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах