Опитът "Милграм" и опасностите от подчинението на авторитети



В годината, в която Източна Европа отбелязва 20 години от краха на комунизма, си струва да се припомнят психологическите корени на тоталитаризма. В поредицата на "Дневник" се представят четири социални експеримента, доказали колко лесен и кратък е пътят до състоянието на пълно подчинение пред авторитета. В първите части представихме представихме германския филм "Вълната" и експеримента на американския учител Рон Джоунс, създал симулация на диктатура в училище. Днес разказваме за противоречивото изследване на човешкото подчинение, проведено от психолога Стенли Милграм. Поредицата ще завърши с прочутия Станфордски затворнически експеримент на Филип Зимбардо.


Кое превръща привидно обикновените хора с нормална психика в чудовища, способни на какви ли не зверства? Има ли "престъпници по рождение" или всеки може да извърши злодеяния при определени обстоятелства?




Преди няколко години снимките на усмихнати войници, измъчващи и унижаващи затворници в иракския затвор "Абу Граиб", шокираха света. Някои от войниците опитаха да се оправдаят с твърдението, че просто са изпълнявали заповеди от висшестоящи. Половин век по-рано подобно обяснение дадоха и хиляди редови германци, помогнали на нацистите да отприщят ужаса на Втората световна война. Така се оправда и самият "архитект на холокоста" Адолф Айхман по време на известния процес срещу него през 1961 г. в Ерусалим.


Броени месеци след началото на делото с този парадокс на човешкото поведение се захваща младият американски психолог от Йейлския университет Стенли Милграм. Неговата цел е да разбере докъде може да стигне един нормален човек, изпълнявайки спорни от морална гледна точка заповеди на авторитетна за него фигура. В периода 1961 - 1974 г. Милграм провежда серия експерименти, които предизвикват тогава силна полемика, но днес се смятат за крайъгълен камък на социалната психология от ХХ в.


Измерване на човешката злина


Под предлог че иска да изследва човешката способност за учене и запаметяване, Милграм набира доброволци, които да са съответно "учители" и "ученици". "Учителите" биват отведени в добре оборудвана лаборатория, където авторитетен на вид мъж с бяла престилка им обяснява, че трябва да обучават "учениците" в съседно помещение на серия от чифтове думи. При всеки грешен отговор се полага наказание - електрошок с нарастваща сила.


Преди началото на експеримента всеки от "учителите" вижда със собствените си очи как "ученикът" бива поставен на "мини" електрически стол. В допълнение "учителите" лично получават слаб електрошок от внушителен на вид генератор, с чиято помощ ще провеждат опита. На таблото му има трийсет ключа за прилагане на електрошокове с различна мощност - от "много леки" от 14 волта до "крайно силни" от 450 волта. Това, което "учителите" обаче не знаят, е, че генераторът е фалшив, а "учениците" всъщност са актьори, имитиращи страдание.


В хода на експеримента "учениците" неизменно допускат грешки, които "учителите" наказват все по-сурово въпреки техните викове за помощ и молби за пощада. С нарастването на воплите от другото помещение някои от участниците започват да изказват притеснения за състоянието на партньорите си, но в крайна сметка повечето от тях се подчиняват на исканията на "изследователя" с бялата престилка да продължат с експеримента. Някои неколкократно повтарят, че не поемат отговорност за здравето на "учениците". Никой от "учителите" обаче не спира, преди да приложи електрошокове от 300 волта, а близо 65% от тях дори прибягват до


очевидно смъртоносните шокове от 450 волта


Подобни потресаващи резултати Милграм получава не само с първите участници в опита си, които са студенти от Йейл, но и с всички следващи доброволци - висшисти, чиновници, обикновени работници и безработни, жени и представители на други националности.


Показателно е, че преди началото на опита Милграм помолил психиатри, студенти и хора от средната класа да предскажат изхода му. Повечето от тях били убедени, че на практика всички участници ще откажат да се подчинят на "изследователя" и няма да превишат мярката от 150 волта, когато чуят първия вик на болка. Те смятали, че едва 4% ще прибягнат до 300 волта и само патологичният един участник на хиляда ще приложи 450-те волта.


В статия от 1974 г., озаглавена "Опасността на подчинението", психологът отбелязва: "В простия си експеримент исках да противопоставя силата на авторитета срещу убеждението на мнозина, че е непозволително да нараниш друго човешко същество. Докато в ушите им кънтяха агонизиращите викове на "жертвите", повечето участници избраха подчинението... Те обаче не го направиха поради някакви агресивни подбуди, а заради чувство на дълг - искаха да се покажат като съвестни участници в научен експеримент."


Голяма част от доброволците обаче нямат рационално обяснение за поведението си. "Въпреки че знаех, че причинявам болка на другия, нямах представа защо го правя. Малцина всъщност наистина осъзнават кога действат според собствените си убеждения и кога просто се подчиняват на авторитетна фигура", смята един от участниците. "Аз съм добър човек, но в тази привидно налудничава ситуация нараних някого... в интересите на науката обаче довърших започнатото", отбелязва друг участник, 39-годишен социален работник.


През годините тъжното откритие на експеримента "Милграм"


а именно, че извънредната готовност на нормалните мислещи хора да извършват какви ли не ужасни постъпки под натиска на авторитета, бива използвана като обяснение за всякакъв вид зверства - от нацистките концлагери до клането в село Май Лай от 1968 г. по време на Виетнамската война.


Самият експеримент пък е заклеймен от повечето психолози като крайно неетичен заради емоционалната травма, която причинява на участниците. През 1975 г. дори са приети стриктни правила за провеждане на психологични опити с хора, които на практика забраняват повтарянето на това изследване.


Преди две години обаче друг американски психолог - д-р Джери Бъргър от Калифорнийския университет "Санта Клара", с помощта на телевизия Ей Би Си успява да повтори опита, като въвежда някои ключови промени. Една от тях е да ограничи скалата от електрошокове до 150 волта - в изследването на Милграм хората, прилагали шокове с такава сила, били готови да стигнат и до 450 волта. Вместо "ученици" Бъргър използвал запис на различни човешки реакции на болка и за разлика от предшественика си разкрива истинската същност на експеримента пред доброволците веднага след края му. Общо в опита участват около 70 души от всякакви части на обществото, различни етнически групи и с достатъчно високо образование - близо 80% от тях били учили или завършили университет.


Резултатите на Бъргър почти напълно съвпадат с тези на Милграм - 70% от участниците достигнали необратимия момент на прилагане на 150 волта. Според психолога обаче ще бъде прибързано да направим извода, че дълбоко в себе си винаги сме били и ще си останем потенциални мъчители, а единственият фактор, който отприщва това пагубно поведение, е наличието на силен авторитет. Също толкова са важни и обстоятелствата, които карат хората да се лишат доброволно от всякаква отговорност за постъпките си. "В хода на експеримента ситуацията се променя много плавно - волтовете нарастват малко по малко, "изследователят" уверява участници, че това, което правят, не е опасно, но те нямат много време да премислят действията си... Ако единствената информация, с която разполагате, е, че не вършите нещо лошо - в крайна сметка го правите", смята Бъргър.


Самият Милграм също вижда лъч на надежда за хората - опитът му показва не само колко трудно е противостоянието на авторитета, но и че човек става склонен към непокорство, ако види подобно поведение у други. Поставен в политически контекст, именно това е най-важният извод от противоречивия експеримент.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vegano
    Vegano
    Рейтинг: 1316 Любопитно

    БРАВО.

    second-hand internet curator
  2. 8 Профил на k
    k
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    Поздравления за поредицата статии!

  3. 10 Профил на Jim Stark
    Jim Stark
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Дария и Драговмир, какво се опитвате да постигнете с тази поредица от статии - за трети пореден ден, ни говорите за Милграм....
    Може би искате да ни внушите, че има нещо общо между БГ политиците и въпросните теми... Ако е така - много елементарна психология, а ако не - НАИСТИНА за какво става дума с тази акция?!?

    БИВШ ТАРИКАТ... ВЯРНО, ЧЕ ТУЙ НЕ Е ДЪРЖАВА, НО ДОКАТО ИМА БАЛАМИ, ЩЕ ИМА И ТАРИКАТИ...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах